Р Е Ш Е Н И Е
№ 451 02.05.2023 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на трети април две
хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 272 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, к-с „Вишняев“ № 3, вх. 2,
ет. 3, чрез адв. М.М.Н. – БАК, против Заповед №
292/26.01.2023 г., издадена от ВПД директор на РДГП
Елхово – комисар Динко Динков, с която на жалбоподателя старши инспектор Р.Д.К.
– началник група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ
Малко Търново към РДГП Елхово, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
Моли за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
изискванията за спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния
закон. Оспорва извършване на вмененото му нарушение. Претендира заплащане на
направените съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят Р.Д.К. се явява лично и с процесуален представител адвокат Н.,
която поддържа изцяло депозираната жалба, като излага и допълнителни аргументи.
Претендира за присъждане на разноски в полза на своя доверител.
Ответникът Директор на РДГП
Елхово не се явява и не изпраща представител. Представя писмени бележки, с
които оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения за
законосъобразността на издадената
заповед, иска присъждане на разноски и прави възражение за евентуална
прекомерност на размера на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Жалбоподателят Р.Д.К. заемал
длъжността началник на 03 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Малко
Търново към РДГП Елхово.
С докладна записка УРИ:
4069р-32938/28.11.2022 г. /л. 29 от делото/, от началника на ГПУ – Малко
Търново до директора на РДГП – Елхово, е изготвено предложение да бъде
назначена комисия за извършване на проверка на старши инспектор Р.К. ***,
относно констатирано нарушение на служебните му задължения с лично притежавано
оръжие, във връзка с проведена специализирана операция на Вътрешна сигурност
към МВР, проведена на 25.11.2022 г.
Във
връзка с докладната записка била издадена заповед УРИ 4070з-3667/05.12.2022
г. на директора на РДГП – Елхово /л. 26 – 28 от делото/, с която е разпоредено
да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че на 25.11.2022 г. старши инспектор Р.Д.К. – началник 03 група „Охрана на
държавната граница“ от ГПУ – Малко Търново към РДГП – Елхово, е изпълнявал
служебните си задължения с лично оръжие марка „ГЛОК“ с № BYFF216, а не със зачисленото му служебно
оръжие. Със заповедта е определена комисия, в състав: председател – главен
инспектор Иван Христов Мангъров – началник на сектор „Гранично наблюдение“ към
РДГП – Елхово, с членове: инспектор Станимир Димов Демирев – полицейски инспектор IV степен в сектор „Гранично наблюдение“ към РДГП – Елхово и
инспектор Данчо Кънчев Христов - полицейски инспектор IV степен в група „Експертна
дейност“ към РДГП – Елхово. Жалбоподателят Р.Д.К. бил запознат със съдържанието
на заповедта лично, срещу подпис, на 06.12.2022 г.
Проверката е завършила със справка УРИ 4070р-34821/19.12.2022 г. /л. 19 - 21 от
делото/, изготвена от проверяващата комисия. Със справката било установено, че
от 25.04.2018г. до момента на извършване на проверката, старши инспектор Р.Д.К.
е изпълнявал служебните си задължения, като началник на О3ГОДГ към ГПУ Малко
Търново при РДГП Елхово без служебно зачислено оръжие.Установено било още, че
за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 25.11.2022 г. старши инспектор Р.Д.К.
е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения, като началник на
О3ГОДГ към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово. Проверяващата комисия стигнала до
заключение, че на 25.11.2022 година за времето от 08:00 часа до 20:00 часа,
старши инспектор Р.Д.К. - началник на 03 група „Охрана на държавната граница“
от Гранично полицейско управление - Малко Търново при РДГП - Елхово, като
служител по чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи не
е изпълнявал служебните си задължения съгласно чл.4 от Инструкция № 8121 з-533
от 12.05.2015 год. за условията и реда за носене на служебно оръжие от
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от закона за министерството на вътрешните
работи, което деяние било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР.
Със справката било направено
предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца на старши инспектор Р.Д.К. – началник 03
група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Малко Търново към РДГП – Елхово,
за извършеното от него нарушение на 25.11.2022 г., на основание чл. 194, ал. 2,
т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР.
На 20.12.2022 г. на старши
инспектор К. е връчена покана рег. № 4070р-34825/19.12.2022 г. /л. 22 от
делото/ за запознаване със справка УРИ 4070р-34821/19.12.2022 г. и материалите
от извършена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, образувана със заповед рег. №
4070з- 3667/05.12.2022 г. на директора на РДГП – Елхово, както и за даване на
допълнителни писмени обяснения или възражения на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Поканата била връчена на служителя срещу подпис на същата дата.
С обяснение УРИ
4069р-35158/21.12.2022 г. /л.24 от делото/, адресирано до
директора на РДГП – Елхово, старши инспектор Р.Д.К. заявява, че се е запознал
със справката, но тъй като не е разбрал в цялост текста й, описващ фактическата
обстановка, се намира в обективна невъзможност да представи обяснения по
случая.
След като се запознал с материалите от проведеното
дисциплинарно производство и справка УРИ 4070р-34821/19.12.2022 г. директорът на РДГП
– Елхово издал оспорената Заповед № 292/26.01.2023 г.,
с която на жалбоподателя старши инспектор Р.Д.К. – началник група „Охрана на
държавната граница“ от ГПУ Малко Търново към РДГП Елхово, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В
заповедта подробно е описана
фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от комисията.
нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Изложени са
мотиви защо не се приемат възраженията на служителя. Наказващият орган е
изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е
умишлено, коментира настъпилите от деянието вредни последици, като наказанието
е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му.
Заповедта била връчена на К. срещу подпис на 03.02.2023
г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас, с жалба вх.№ 1604/15.02.2023
г., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт обхваща установяване компетентността
на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.
Дисциплинарната отговорност на
служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с
разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция
№ 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.
59 от 16.07.2021 г.
По делото не е спорно, че към
момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят старши инспектор Р.Д.К.
е заемал длъжността началник група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Малко
Търново към РДГП Елхово.
Съгласно чл. 204, т.
4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се
налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията
по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.
Със
заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи
/обнародвана в ДВ бр.13/07.02.2017 г., в сила от 01.02.2017 г./ относно утвърждаване на
Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
ал. 3 от МВР, /редакция съгласно изм. и доп., ДВ бр. 37 от 2021
г., в сила от 19.04.2021 г./ в Приложение
1, А – Държавни служители с висше образование, III.2 – Регионални
дирекции „Гранична полиция“, в т. 1, длъжността "Директор" е
класифицирана като "ръководна" длъжност, поради което процесната
заповед №
292/26.01.2023 г., издадена от директора на РДГП - Елхово за
налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, е издадена от компетентен
орган, съобразно правомощията му по чл. 204, т. 4
от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е
образувано на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със заповед УРИ 4070з-3667/05.12.2022 г. на директора
на РДГП – Елхово, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
постъпилите данни, че на 25.11.2022 г. старши инспектор Р.Д.К. – началник 03
група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Малко Търново към РДГП – Елхово,
е изпълнявал служебните си задължения с лично оръжие марка „ГЛОК“ с № BYFF216, а не със зачисленото му
служебно оръжие. Оспорената заповед е издадена след като е дадена възможност на
служителя Тодоров да представи своите обяснения и възражения в писмен вид, в
съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и при
съблюдаване на изискванията на чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя. Същата е
мотивирана, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за
установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане.
Същевременно съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена в противоречие и несъответствие с материалните разпоредби на
закона, поради следните съображения:
Със заповедта е приета следната
фактическа обстановка: „От 25.04.2018 г.
старши инспектор Р.Д.К. е изпълнявал служебните си задължения, като началник на
ОЗГОДГ към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово без служебно зачислено оръжие.
Не са установени докладни записки или други служебни
документи, от които да е видно, че старши инспектор Р.К. е предприел
необходимите действия да му бъде осигурено и зачислено служебно оръжие за
изпълнение на служебните му задължения.“
В заповедта извършеното от К.
нарушение е описано по следния начин: „В
справка peг. № 4070р- 34821/19.12.2022 г. ясно и точно е посочено, че от
25.04.2018 г. е изпълнявал служебните си задължения, като началник на ОЗГОДГ
към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово без служебно зачислено оръжие, в
нарушение на чл.4 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г., с което е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1
от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение второ от ЗМВР, за
което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.“
От изложеното следва да се
направи извода, че според ДНО старши инспектор Р.К. е извършил нарушение,
защото е изпълнявал служебните си задължения без да има служебно зачислено
оръжие и такова не е било намерено в него при извършената на 25.11.2022 г.
проверка, а не защото е намерен пистолет
негова лична собственост.
В
оспорената заповед е посочено следното: „На
25.11.2022 година за времето от 08:00 часа до 20:00 часа старши инспектор Р.Д.К.
- началник на 03 група „Охрана на държавната граница” от Гранично полицейско
управление - Малко Търново при РДГП - Елхово, като служител по чл. 142, ал, 1
от Закона за Министерството на вътрешните работи не е изпълнявал служебните си
задължения съгласно чл. 4 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 год. (на
министъра на МВР) за условията и реда за носене на служебно оръжие от
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от Закона за министерството на вътрешните
работи (загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2017 г., в сила от 20.06.2017 г.), а именно
„Служителите по чл. 1 изпълняват служебните си задължения със зачисленото им
служебно оръжие.“ (чл. 1 С тази инструкция се уреждат условията и редът за
носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи), с което е извършил нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (неизпълнение
на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи),
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР (неизпълнение
на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи), за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.“
Съобразно приетата от ДНО фактическа
обстановка, същият е наложил дисциплинарно наказание на жалбоподателя К., както
следва: „Предвид изложеното и на
основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР,
„неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи", чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР - „неизпълнение
на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи", НАЛАГАМ
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 (шест) месеца на старши
инспектор Р.Д.К. - началник на група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ -
Малко Търново към РДГП - Елхово при ГДГП — МВР, считано от датата на връчване
на заповедта.“
Съдът намира, че според така
установената от ДНО фактическа обстановка и описанието на извършеното от
жалбоподателя нарушение, същото е неправилно квалифицирано като такова по чл.
200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи". Правилната квалификация
в случая следва да бъде по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР – „неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове“, тъй като Инструкция № 8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в Министерството на
вътрешните работи е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 157,
ал. 7 от ЗМВР. Като е квалифицирал неправилно извършеното от К. нарушение ДНО е
издал процесната заповед в нарушение на материалния закон. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към
конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за
законосъобразност. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират,
е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Противоречието между изложените от органа факти и правните
норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до
незаконосъобразност на акта.
Отделно от това следва да се има предвид, че с цитирания подзаконов
нормативен акт се уредени условията и реда за носене на служебно оръжие от
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, което предполага,
че жалбоподателят следва да е имал зачислено служебно оръжие, за да извърши
нарушение на установения ред за носенето му и конкретно на чл. 4 от
Инструкцията. Административният орган е посочил, че старши инспектор К.
неоснователно не е предприел необходимите действия да му бъде зачислено такова,
в резултат на което се е стигнало до извършване на процесното нарушение от
негова страна, но в цитираната инструкция няма въведено такова задължение за
служителите от МВР.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено
процесуално нарушение, в противоречие с материално-правните разпоредби и целта
на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно, съгласно чл. 143, ал.
1 от АПК, за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат. По
отношение претендирания размер за адвокатско възнаграждение не е налице
прекомерност, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 292/26.01.2023 г., издадена от ВПД директор на
РДГП Елхово – комисар Динко Динков, с която на жалбоподателя старши инспектор Р.Д.К.
– началник група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Малко Търново към РДГП
Елхово, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване
на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
к-с „Вишняев“ № 3, вх. 2, ет. 3, направените по делото разноски общо в размер
на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: