Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ТИ граждански състав, в публично заседание на 08.07.2019,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1205 по описа за 2019год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** против „А.С.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***В.Ф.С.,
адрес за призоваване: ***, в която се твърди следното : ищецът работил в „А.С.”
ЕООД на основание трудов договор №11/11.04.2016 г., сключен съгласно чл.67 ал.1
т.1 от КТ, считано от същата дата на длъжност „***” с месторабота: ***, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 1250 лв. Трудовият му договор е
прекратен със Заповед № 10 от 13.01.2017 г. на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, считано от същата дата.
Заявява, че е лице с
трайно намалена работоспособност 64% от 16.12.2008 г., потвърдена с Решение на
ТЕЛК № 0338 от 018 от 31.01.2017 г. на УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД гр.Плевен.
Съгласно чл.319 от КТ има право на основен платен годишен отпуск в размер не
по-малко от 26 работни дни. ползва преференции по чл.18 от ЗДДФЛ.
Твърди, че не му е платено трудовото възнаграждение за нито
един месец; не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, а при
уволнението не е получил и обезщетение
по чл.224 от КТ. Не му е платено и обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220 от КТ.
Неизплатеното нетно
трудово възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и осигуровки се
дължи от работодателя в обща размер 8523лв. за периода от 11.04.2016 г. до
13.01.2017 г.
Лихва за забава върху
неизплатеното изцяло трудово възнаграждение за периода от датата на дължимостта
на всяко възнаграждение до датата на подаване на исковата молба възлиза на 2
125 лв.
При уволнението не му е
изплатено обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за периода от
11.04.2016 г. до 13.01.2017 г. Съгласно чл.224 от КТ във вр. с чл.319 от КТ
дължимата сума обезщетение за този период за 20 дни съставлява 1200 лв., ведно
със законната лихва, считано от подаване на настоящото заявление до
окончателното изплащане на сумата.
Лихва за забава върху
обезщетението за неизползвания отпуск, считано от датата на уволнението
13.01.2017 г. до подаване на ИМ възлиза на 260 лв.
Съгласно чл.220 от КТ
работодателят му дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1250
лв.
Съдът е сезиран с искане
да постанови решение, с което да осъди ”А.С.”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***В.Ф.С.
да заплати на ищеца следните суми:
- 8523 лв./осем хиляди
петстотин двадесет и три лева/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 11.04.2016 г. до 13.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
- 2125 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатеното изцяло трудово
възнаграждение от датата на дължимостта на всяко възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба;
- 1200 лв., представляваща обезщетение за 20
дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 11.04.2016 г. до 13.01.2017
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на настоящата до окончателно
изплащане на сумата;
- 260 лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетение за неизползвания отпуск, считано
от датата на уволнението 13.01.2017 г. до завеждане на ИМ;
- 1250 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ;
Претендират се разноски
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор, чрез адв.П. - съдебен адрес:***, ***, с който исковете се оспорват и се заявява следното :
за посочения период ищецът е бил назначен в ответното дружество „така както е
посочено в ИМ“. През по голямата част от периода на исковата претенция ищецът
„е бил управител“ на ответното дружество. Едно от задълженията му е било да
извършва всички плащания от името на дружеството в това число осигуровки на
служителите, заплати. Плащайки заплати на служителите на дружеството същият е плащал
и собствената си заплата. След освобождаването му като управител ищецът взел
със себе си „доста“ счетоводни документи, в това число и ведомостите за заплати
и до въпреки проведените многократни разговори отказал да ги предаде на
дружеството. Заявява се, че „задължение за заплащане на собствената му заплата
е било негово задължение и той своевременно го е изпълнявал“.
В о.с.з. ищецът се явява и поддържа исковете си.
Ответната страна се представлява от
адв.Б.П., който оспорва исковете и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът е
работил в ответното дружество на длъжността “***“ през периода от 11.04.2016год. до
13.01.2017год. В тази връзка по делото са представени и приети като неоспорени от страните трудов
договор – л.5; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - л.7, извлечение
от трудовата книжка на ищеца. Не е
спорно, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено със заповед от 13.01.2017год., издадена на основание чл.328
ал.1 т.12 от КТ, както и не е спорно, че работодателят не е спазил срока за
предизвестие до ищеца, т.к. считано от следващия ден трудовото правоотношение е
било прекратено.
СПОРНИ по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на ищеца сумите
по предявените от него общо пет искови претенции.
С оглед част от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ Т.И., което заключение като неоспорено от
страните е прието по делото. Вещото лице
заявява, че ответното дружество не е предоставило никакви счетоводни
документи, поради което експертизата е
изготвена на база данни в ТД на
НАП, подадени от работодателя.
Ответната страна, чрез пълномощника си, заявява, че всички суми, които ищецът претендира са му били изплатени. По
делото обаче такива доказателства не са налице. Изрично е указана каква е доказателствената
тежест на всяка страна в процеса и в случая ищецът твърди отрицателен факт, а в
тежест на ответника е да докаже, че му е изплатил всички претендирани суми и то
своевременно. Това не е направено. Ответникът твърди, че през „по-голяма част от
процесния период“ ищецът е бил управител на дружеството, поради което именно
той си е начислявал сумите, които
претендира и е следвало сам да си ги е изплатил. Макар самият ищец да заявява в
о.с.з.,че през определен период бил
управител, то това дори и да се приеме за безспорен факт, не означава, че е
получил сумите, които претендира понастоящем, още повече, че същият твърди, че не е получавал никога никакви
суми- не само той, но и останалите работещи. Установява се, че в ответното
дружество е имало счетоводител, който е следвало да се занимава с всички
въпроси, касаещи изплащането на съответното трудово възнаграждение на
работещите.
По иска с правно основание чл.128 вр.
чл.242 от КТ :
Съгласно горната разпоредба
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.Трудът по трудово правоотно- шение е възмезден. От заключението на ВЛ се
установява, че неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за претендирания
период е в размер 7932,51лв. Т.к. не е направено изменение на иска същият е
основателен и следва да бъде уважен до размера, изчислен от вещото лице, а за разликата до претендираните
8523лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца
следва да се присъди законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.245 ал.2 от КТ :
Съгласно
чл.245 ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен
процент за съответния период. Този иск като акцесорен по отношение на иска по
чл.128 от КТ вр. чл.242 от КТ се явява доказан до сумата , изчислена от
ВЛ, а
именно – 1939,99лв., а за разликата до претендираните 2125лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ :
При
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея
се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Т.к. не е направено изменение на иска същият е основателен и
следва да бъде уважен до размера, изчислен от вещото лице – 1061,32лв., а за разликата до
претендираните 1200лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да се присъди законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вр.
чл.224 от КТ :
Искът е
основателен и доказан до размера, изчислен от вещото лице – 226,93лв., а
за разликата до претендираните 260лв. и за един ден-13.01.2017год. - следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание
чл.220 ал.1 от КТ :
В
случая работодателят е прекратил трудовия договор без да е спазил разпоредбата
на чл.326, ал. 2 от КТ за предизвестяване на ищеца, респ. за отработване на
предизвестието. Съгласно чл.220 ал.1
от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието. В случая и предвид заключението на ВЛ искът е изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва.
По разноските : ищецът не е
направил разноски, респ. не е представил доказателства за това, поради което
такива не му се дължат. Ответното дружество е направило разноски за адвокат, но
няма искане - нито в писмения отговор, нито в о.с.з., за заплащане на такива,
които принципно биха се дължали съразмерно отхвърлената част на исковете. Не е
представен и списък на разноски. Ето защо не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника.
С оглед изхода на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената част на исковете в общ
размер 544,90лв. както и сумата 100лв., направени разноски за вещо лице.
По
изложените съображения Плевенският
районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ „А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата 7932,51лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 11.04.2016год. до 13.01.2017год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
22.02.2019год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 8523лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.245 ал.2 от КТ „А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата 1939,99лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.05.2016год. до 22.02.2019год., като за разликата
до претендираните 2125лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.224 ал.1 от КТ „А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата 1061,32лв.,представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през за периода 11.04.2016год.
до 13.01.2017год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба - 22.02.2019год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 1200лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.224 от КТ „А.С.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***
сумата 226,93лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.01.2017год. до 22.02.2019год.,
като за разликата до претендираните 260лв. и за един ден /за 13.01.2017год./ ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.220 ал.1 от КТ „А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата 1250лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие от
страна на работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба - 22.02.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК„А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената част на предявените искове в общ размер
544,90лв., както и разноски
за вещо лице в размер 100лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез ПлРС пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: