Решение по дело №1509/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264841
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20201100501509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                      

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 1509 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба, подадена от името на ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Ж., срещу Решение № 294047/05.12.2019 г., постановено по гр. д. № 12262/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против В.Н.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. *******, аб. № 112925, както следва:

-  1534,89 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г. и 32,15 лева за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.08.2017 г.) до окончателното им изплащане;

-  Законна лихва за забава върху главницата за периода 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г., от които върху главницата за топлинна енергия 211,73 лева и върху главницата за дялово разпределение – 6,56 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционното решение. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Сочи се, че видно от представената по делото настанителна заповед, ответникът е настанен в процесния имот. В тази връзка се поддържа, че наемателите на топлоснабдени имоти, ползват имотите в качеството им на ползватели по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, поради което следва да се приеме, че между ответницата и ищцовото дружество съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на въззиваемата страна В.Н.С., чрез назначения й особен представител - адвокат Й.С., е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на изложеното във въззивната жалба. Поддържа се, че твърдяната във въззивната жалба настанителна заповед не е представена по делото. Същевременно се оспорва ответницата да е била в облигационни правоотношения с ищцовото дружество през процесния период с предмет доставка на топлинна енергия. Оспорва се, по делото да е доказано, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия през процесния период.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Н.С. обективно кумулативно съединени установителни искове  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с 86, ал. 1 ЗЗД.

          С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. № 55322/2017г. по описа на СРС, 173 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 11.08.2017г. и е постановена на 20.09.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.Н.С. за заплащане на сумите, посочени в заявлението.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба.

Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е била потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно поделение, са клиенти на ТЕ. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че  по делото не са представени доказателства В.С. да е собственик на топлоснабдения имот или носител на вещно право върху същия. В съответствие с разпоредбите на материалния закон и при съобразяване със задълителната съдебна практика първоинстанционният съд е обсъдил възможността клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие, действащи за процесния период, купувач на топлинна енергия  би могло да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от неговия собственик, но само ако собственикът е представил писмено съгласие за това в „нотариално заверена форма“. Доколкото такива доказателства не са ангажирани по делото, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не се установява ответницата да е притежавала качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.

След като по делото не се доказва ответницата В.С. да притежава качеството на потребител на топлинна енергия върху топлоснабдения имот през процесния период, съответно между страните да е възникнало по установения ред облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, настоящият състав споделя като законосъобразен решеващия извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове за главници.

Настоящият състав споделя съдържащият се в мотивите на първоинстанционното решение правен извод, че с оглед акцесорния характер на задължението за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение, при извод за неоснователност на исковете за главници, са неоснователни и исковете за забава при плащането им.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Доколкото въззиваемата страна е представлявана от особен представител, на който е издаден РКО, съобразно внесения от въззивника ищец депозит и не са представени доказателства за сторени във въззивната инстанция други разноски от въззиваемата страна, не са налице основания за присъждането им.

 

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294047/05.12.2019 г., постановено по гр. д. № 12262/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ : 1./                        2./