Определение по дело №32357/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26676
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20221110132357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26676
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110132357 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н. Й. М., с която срещу С.. е предявен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено
спрямо посочения ответник, че ищцата е носител на правото на собственост по силата
на давностно владение, упражнявано повече от десет години, върху следния недвижим
имот: апартамент № 21, със застроена площ от 43,14 кв.м., находящ се в жилищна
сграда – многофамилна, с идентификатор 68134.4361.148.9, с адрес гр. С.., с
идентификатор 68134.4361.148.9.21 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, ведно със прилежащото му избено
помещение № 21, с площ 2,56 кв.м., при съседи, както следва: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4361.148.9.22 (на същия етаж), самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4361.148.9.17 (под обекта) и самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4361.148.9.25 (над обекта).
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че е
изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание давностно
владение, упражнявано явно, непрекъснато и с намерение за своене повече от десет
години, считано от 1994 г. Поддържа, че за първи път установил фактическа власт
върху имота след смъртта на предходния му собственик, за което бил съставен
Протокол от 21.06.1994 г. в присъствието на свидетели. Сочи, че с молба-декларация с
вх. № РЛН21-ГР94-3417/17.02.2021 г., подадена чрез СО, район „Л..“, поискал да му се
признае правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, но се
установило, че за процесния имот е издаден Акт за общинска общинска собственост
(АОС) № 10242/21.12.2021 г., вписан в Служба по вписванията на 25.02.2022 г., с рег.
№ 11546, акт. 107, том XXVI, дело 8158, им.п. 774785. Включването на имота в АОС
възпрепятствало реализацията на правата и законните интереси на ищеца, с което
последният обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Твърди се, че АОС
от 21.12.2021 г. не легитимирал общината като собственик на имота, тъй като сам по
себе си актът нямал правопораждащо действие, а само декларативно. Поради
изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик
на процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
1
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
общината е придобила правото ма собственост върху процесния имот по реда на
частното правоприемство, установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за
наследството (ЗН) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.). Евентуално поддържа, че по силата на
действащата към момента на откриване на наследството на предходния собственик на
имота през 1992 г. нормативна уредба – чл. 11, ал. 1 ЗН (Обн. - ДВ, бр. 22 от 1949 г.),
собствеността върху имота е била придобита от държавата на основание наследствено
правоприемство, като съгласно § 42 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от
1999 г.) частна държавна собственост върху процесния имот е преминала в
собственост на ответната община. Фактът на придобиване на вещното право е
констатирано със съставянето на АОС № 10242/21.12.2021 г. Твърди се, че към
момента на установяване на твърдяното от ищеца владение върху имота – през 1994 г.,
е била в сила законова забрана за придобиване на вещ държавна собственост, поради
което намира същото за недобросъвестно. Оспорва последното да е било упражнявано
от ответника явно и спокойно. Оспорва се в полза на ищеца да е изтекъл твърдения
придобивен давностен срок при твърдения, че ответникът не е манифестирал
намерение за своене на имота по отношение на ответната община по-рано от момента
на подаване на молба-декларация с вх. № РЛН21-ГР94-3417/17.02.2021 г. Оспорва
датата и верността Протокол от 21.06.1994 г. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
По главната претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване право на собственост
на ищеца върху процесния имот в тежест на ищеца е да проведе пълното и главно
доказване в процеса, че е собственик на процесния имот на заявеното придобивно
основание, което включва и обстоятелството, че имотът се владее изцяло от ищеца,
установяването на фактическа власт върху процесния имот, която е продължила в
твърдения период от време, явно, непрекъснато и несмущавано, както и че е
демонстрирал намерението за своене на имота по отношение на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава
изгодни за себе си правни последици.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да
се приемат по делото.
На ищеца следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, свързани с начина на упражняване на владението
върху процесния имот от ищеца, като разпитът на трети свидетел не се явява
необходим на този етап на процеса на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, доколкото документът, чието представяне се
иска – АОС № 10242/21.12.2021 г., е приложен към отговора на исковата молба.
Не следва да се уважава доказателствените искания на ответника по чл. 186 ГПК,
доколкото фактите и обстоятелствата, чието установяване се цели посредством тях, са
неотносими и ненеобходими за решаване на правния спор, предмет на делото.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет
на делото, по доброволен път.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-
късно в първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, събиране на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, свързани с начина на
упражняване на владението върху процесния имот от ищеца, чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 186 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на
спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация
НАСРОЧВА делото за 18.07.2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3