Определение по дело №232/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 51/01.07.2014 г., постановено по ч. н. д. № 707/2014 г., К.йският районен съд е отменил постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.05.2014 г. на Районна П. - К. по досъдебно производство № 599/2012 г. по описа на РУП – К., образувано и водено срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с. И., общ. К., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на дадени от съда указания.

Против определението е постъпил протест от РП - К., с който същото се атакува като необосновано. Твърди се в протеста, че делото е изяснено от фактическа страна, като са извършени всички възможни и необходими /относими/ действия по разследването, но въпреки това обвинението е останало недоказано. Заявява се, че дадените с протестираното определение указания са неотносими към изясняване на фактическата обстановка по делото. Представителят на РП – К. сочи, че намира постановлението за прекратяване за мотивирано, изводите са направени въз основа на събраните доказателствени материали, като различната оценка, дадена от съда по отношение на правнозначимите факти, не се отразява върху мотивираността на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора.

Против определението е постъпила също и жалба от обвиняемите Е. Ф. А. и М. Б. А., чрез защитника им – А. Д. Ш., които го обжалват като неправилно. Твърди се в жалбата, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, събрани са всички необходими, налични и възможни доказателства за изясняване на фактическата обстановка, но поради липсата на доказателства относно съставомерните признаци на състава по чл. 144, ал. 3 от НК, обвинението е останало недоказано. По тези съображения жалбоподателите намират постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за правилно и мотивирано, а дадените от съда указания за събиране на доказателства и извършване на определени процесуални действия за намеса в изключителната компетентност на прокурора и въздействие върху суверенните му конституционни и процесуални правомощия. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение, вместо което да постанови ново, с което да потвърди постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Атакуваното определение е правилно, макар и по различни от изложените в него съображения.

Досъдебно производство № 599/2012 г. по описа на РУП – К. е образувано с постановление от 23.08.2012 г. срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с. И., общ. К., за това, че на 02.05.2012 г. в землището на с. В., общ. К., в съучастие като извършители, се заканили на Д. М. А. от с. В., общ. К., с убийство и това заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

По делото са събрани свидетелски показания на лицата Д. А., С. А., Х. Х. /включително и пред съдия/, Г. Х., извършени са следствени експерименти за уточняване на данни, получени от разпитите на свидетелите Д. А., С. А. и Х. Х. относно механизма на извършване на деянието, както и за уточняване на данни, получени при разпита на свидетеля Г. Х. относно възможността същият да възприеме и пресъздаде части от процесното деяние; включително и повторни следствени експерименти за уточняване на данни, получени при разпитите на всеки от свидетелите Д. А., С. А., Х. Х., Г. Х., Е. А. и М. А.; проведени са разпити на обвиняемите Е. А. и М. А., извършени са очни ставки между всеки от обвиняемите и всеки от свидетелите Д. А., С. А. и Х. Х., по делото са приложени свидетелства за съдимост на двамата обвиняеми и други писмени доказателства /копие от дневник на РУП – К., характеристични справки, фактури, квитанции, позволително за паша, позволително за странични ползвания и услуги/.

С постановление от 28.06.2013 г. наказателното производство по досъдебно производство № 599/2012 г. по описа на РУП – К., е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението. С определение № 58/31.07.2013 г., постановено по ч. н. д. № 778/2013 г. по описа на К.йския районен съд, същото е било потвърдено. С определение № 742/24.09.2013 г., постановено по в. ч. н. д. № 170/2013 г., К.йският окръжен съд е отменил определението на първоинстанционния съд, както и постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че не са извършени всички необходими и възможни действия за осигуряване на обективно, всестранно и пълно разследване; не е извършен цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства; в постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени вътрешно противоречиви и необосновани съображения по отношение на обстоятелството кои от противоречащите си доказателства прокурорът приема и кои отхвърля и защо; обсъждани са недопустими доказателствени средства; допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи проверката по същество на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. С отменителното определение на К.йския окръжен съд са дадени указания за извършване на допълнително разследване чрез провеждане на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия за осигуряване на пълно обективно и всестранно разследване, както и за извършване на обстоен, подробен и пълен анализ и оценка на събраните доказателства.

След извършване на повторни разпити на обвиняемите Е. А. и М. А., както и на свидетелите Г. Х., Д. А., С. А. и Х. Х., с постановление от 13.01.2014 г. на РП – К. наказателното производство по делото отново е прекратено на същото основание – чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК /поради недоказаност на обвинението/. С определение № 11/12.02.2014 г., постановено по ч. н. д. № 130/2014 г., К.йският районен съд е отменил постановлението, като е приел, че не са използвани всички процесуални средства, за да се отговори на въпроса дали е извършено престъпление, от кого и по какъв начин, като прокурорът не е извършил обстоен анализ на събраните при разследването доказателства, излагайки съображения защо кредитира част от доказателствата и отхвърля други. В определението на съда е посочено също, че не са изпълнени дадените с определение № 742/24.09.2013 г., постановено по в. ч. н. д. № 170/2013 г. по описа на К.йския окръжен съд, указания, тъй като проведените повторни разпити са схематични – свидетелите са посочили, че поддържат предходните си показания, а обвиняемите – че поддържат показанията си от 22.02.2013 г. /които, наред с това, са били дадени в различно процесуално качество, а именно в качеството им на свидетели/. К.йският районен съд е дал указания за провеждане на допълнително разследване и извършване на обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства.

След извършването на повторни разпити на свидетелите Д. А., С. А., Х. Х., Г. Х., както и на обвиняемите Е. А. и М. А., включително и след провеждане на очни ставки на всеки от обвиняемите с всеки от свидетелите Д. А., С. А. и Х. Х., между чиито обяснения, респ. показания са установени съществени противоречия, с постановление от 30.05.2014 г. за прекратяване на наказателно производство, представител на РП - К. отново е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 599/2012 г. по описа на РУП – К., водено срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с. И., общ. К., за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, отново на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.

В постановлението си прокурорът от РП – К. е приел за установено от фактическа страна, че на 02.05.2012 г. в землището на с. В., общ. К., в местност, находяща се между х. Б., с. Н. и с. В., която местност се намира в близост до пътя между с. Н. и гр. К. /на около 2 км от с. Н./ и в която има чешма на разстояние около 10 м от главния път, около 17.00 часа се намирали пострадалият Д. А. и брат му - свидетелят С. А., под едно дърво, на около 30 м от чешмата. Същите били в местността, за да пасат животните си, тъй като се занимавали с отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Около 18.00 часа пострадалият Д. А. отишъл до чешмата, а в това време в посока от гр. К. към с. Н. пристигнал и спрял на около 30 м от чешмата лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. № *, собственост на обвиняемия Е. А. и управляван от същия. В колата бил и обвиняемият М. А. - племенник на Е. А.. Двамата обвиняеми също се занимавали с отглеждане на животни - дребен и едър рогат добитък, и те също пасели добитъка си в този район. Обвиняемите и двамата братя А. се познавали от години, като отношенията между тях били конфликтни поради съществуващ спор относно ползването на пасищата в района, в който същите отглеждали животните си. Обвиняемите Е. А. и М. А. слезли от колата, за да иде обвиняемият Е. А. да прибере животните си - в случая овце, които също пасели в района. Тогава били пресрещнати от двамата братя А., като между двете страни /братята А., от една страна, и обвиняемите - от друга/ възникнал спор относно това кой къде да пасе животните си. Четиримата се карали на висок глас, като по време на спора само свидетелят С. А. държал в ръцете си овчарска сопа, а другите не държали нищо в ръцете си. След краткотрайно разменяне на реплики и заплахи /неустановени по своя предмет/ от двете страни, обвиняемите се отдалечили към пътя, качили се в колата на обвиняемия Е. А. и потеглили в посока хижа Б..

В постановлението е отразено, че тази фактическа обстановка прокурорът приема за установена от показанията на свидетеля Г. Х., частично от показанията на свидетелите Д. А. и С. А., обясненията на обвиняемите Е. А. и М. А., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколите за извършените следствени експерименти, фотоалбуми към тях и очни ставки.

Посочено е също, че е налице противоречие между материалите в доказателствената съвкупност, като прокурорът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Г. Х., за който е приел, че е единственият незаинтересован от развитието и приключването на спора, тъй като същият е изложил явно непредубедено онова, което е видял и чул. Представителят на държавното обвинение не е дал вяра на показанията на свидетеля Х.Х., като е приел, че показанията му противоречат на дадените от свидетеля Х. /по отношение на обстоятелството, че Х. е присъствал на мястото по времето на спора и е чул заплахите спрямо пострадалия Д. А./, освен това е приел, че не е логично, в случай че въпросният свидетел е бил на мястото по време на процесното деяние, да не се е намесил. На следващо място прокурорът е посочил, че при извършената на 09.05.2014 г. очна ставка между обвиняемия М. А. и свидетеля Х. Х., последният е заявил, че заплахите и другите реплики между обвиняемите и пострадалия били изричани на български език, което било в противоречие както с обясненията на обвиняемите, така и с показанията на пострадалия. Прокурорът е кредитирал показанията на свидетелите Д. А. и С. А. единствено в частите им, в които същите установяват, че те заедно с обвиняемите са били на мястото на произшествието и че е имало спор помежду им. По отношение на следствените експерименти прокурорът е посочил, че същите „проверявали” единствено мястото на произшествието и местоположението на лицата, видимостта от гледна точка на участниците в спора и от гледна точка на свидетеля Х., но не и възможността за „чуваемост” на репликите от страна на свидетеля Х.. Още повече че с участието на въпросния свидетел били проведени два следствени експеримента с отразени различни „констатации” относно обстоятелството дали същият е могъл или не да чуе „спора” между обвиняемите и братята А.. Представителят на РП – К. е счел, че субективното възприятие на разследващ орган при непресъздадена обстановка на произшествието /наличието на спорещи на висок глас лица/ не може да бъде „констатирано” в протокол за следствен експеримент с отбелязването, че „няма чуваемост” без да е изяснено на кого, при каква височина на гласа, „участниците” в спора участват ли при следствения експеримент и пр.

От правна страна прокурорът е приел, че липсата на доказателства за осъществяване от страна на обвиняемите на съставомерните признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК /извършване на вербално отправяне на закани за убийство и/или такива с действия/ правело обвинението недоказано, което налагало прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като по делото били извършени всички необходими и възможни действия по разследването, били събрани всички възможни доказателства и не съществували повече процесуални способи за събиране и проверка на други такива.

Настоящата инстанция намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано. Съображенията за това са следните:

На първо място, прокурорът е приел, че на инкриминираната дата между обвиняемите Е. А. и М. А. и братята Д. А. и С. А. е имало конфликт, изразяващ се в разменяне на реплики и неустановени по своя предмет заплахи. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х., които прокурорът е кредитирал в цялост. От друга страна обаче, прокурорът е приел, че конфликтът между обвиняемите и свидетелите Д. А. и С. А. е възникнал в близост до чешмата, която се намира на около 10 м от пътя между с. Н. и гр. К.. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Д. А. и С. А., които прокурорът е посочил, че кредитира именно в тази им част /по-конкретно, относно обстоятелството, че свидетелите заедно с двамата обвиняеми са били на мястото на произшествието и че е имало спор помежду им/, но, от друга страна, е в противоречие с показанията на свидетеля Г. Х., който в показанията си твърди да се е намирал на ливадата си, находяща се на повече от 200 м от тази чешма и от другата страна на пътя между с. Н. и гр. К., като посочва съвсем различно място на осъществяване на конфликта, а именно - на „нулата” на язовира, на разстояние от около 20 м от нивата с люцерна, в която същият твърди да се е намирал. Следва да се посочи, че приемането за достоверни и изграждането от страна на прокурора на фактически изводи относно мястото на осъществяване на конфликта на базата на показанията на свидетелите Д. А. и С. А., поставя изцяло под въпрос достоверността на показанията на свидетеля Х., който няма как от разстояние от около 200 м от мястото на спора да е възприел конфликтната ситуация /предвид и констатациите в извършения с участието на този свидетел следствен експеримент от 20.02.2013 г., че от нивата с люцерна до чешмата няма „нито видимост, нито чуваемост”/. От друга страна обаче, прокурорът е възприел установените от този свидетел факти в останалата им част и ги е възпроизвел в цялата останала част на приетата от него фактическа обстановка.

Съдът също намира, че показанията на въпросния свидетел са вътрешно непротиворечиви, достоверни и логични, поради същите следва да бъдат изцяло кредитирани. Г. Х. е обективен и безпристрастен, което проличава и от обстоятелството, че неговите показания не подкрепят нито показанията на пострадалия Д. А., брат му С. А. и приятеля им Х. Х., нито обясненията на обвиняемите Е. А. и М. А.. Същият не е бил забелязан от нито едно от присъстващите на спора лица, тъй като на мястото, на което се е намирал, е имало храсти, които са препятствали видимостта към него. Х. не е близък с нито с обвиняемите, нито с останалите свидетели по делото. Показанията му са обективни и достоверни, независимо от твърденията на пострадалия и неговия брат за пристрастност на въпросния свидетел поради предишна конфликтна ситуация във връзка с прострелване на куче, тъй като са логични, вътрешно непротиворечиви и последователни. Следва да се посочи също, че показанията на свидетеля Г. Х. намират опора и в двата протокола за следствен експеримент, извършени с негово участие /от 26.11.2012 г. и от 20.02.2013 г./, които не само не са противоречиви /както е посочено в постановлението за прекратяване на наказателното производство/, но дори напротив – отразените в тях констатации напълно се подкрепят и допълват помежду си. При провеждането на експеримента от 26.11.2012 г. е проверена възможността на свидетеля да възприеме конфликтната ситуация от ливадата, на която същият твърди да се е намирал по време на размяната на реплики, като е отразено между въпросната ливада и мястото, за което свидетелят твърди да се е осъществила срещата между обвиняемите и братята А., разстоянието по права линия е 17 м /при последващия следствен експеримент същото разстояние е измерено като 20 м/, а разстоянието между ливадата и чешмата от другата страна на пътя е 200 м /при последващия следствен експеримент същото разстояние е измерено като 210 м/, също по права линия. Установено е при провеждането на следствения експеримент и че при нормално говорене от мястото, за което свидетелят Х. да се е осъществил конфликтът, същият чува и разбира какво му се казва. При провеждането на следствения експеримент от 20.02.2013 г. Г. Х. е посочил същото място както на своята ливада, така и на мястото на срещата между обвиняемите и братята Х. - непосредствено до водите на язовира. В протокола е отразено също и че от ливадата до чешмата от другата страна на пътя няма нито видимост, нито чуваемост.

Въз основа на изложеното дотук настоящият състав намира, че именно въз основа на показанията на свидетеля Х., следва да бъде направен и фактическият извод относно конкретното място на срещата между обвиняемите и братята А., което е в района на „нулата на язовира”, на около 200 м от чешмата, за която пострадалият, брат му и свидетелят Х. твърдят да се е осъществил спора с обвиняемите. В тази връзка следва да се посочи, че съдебният контрол върху прекратяването на наказателното производство включва проверка на правилността на постановлението на прокурора, като съдът е задължен да следи не само за процесуалната и материалноправната законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата обоснованост. Правомощията на съда в производствата по чл. 243 от НПК включват преценка на обосноваността на приетите в постановлението на прокурора факти и обстоятелството дали те почиват на верен анализ на събраните по делото доказателства, както и дали са събрани относимите доказателства за пълно изясняване на фактите, включени в предмета на доказване. В тази връзка, предвид обстоятелството, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до фактически изводи, които са различни от приетите от прокурора, постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява немотивирано и следва да бъде отменено. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите на прокурора са противоречиви, направени при незадълбочено запознаване с наличните доказателства и при неизяснена докрай фактическа обстановка.

От друга страна, следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изложените в първоинстанционното определение мотиви във връзка с обстоятелството, че не са били извършени всички необходими действия по разследването и относно необходимостта от извършване на допълнителни такива. На първо място, не е необходимо установяването на обстоятелството дали пострадалият Д. А. се е обадил на телефон 112, тъй като същото не би установило правнозначимите по делото факти, а обстоятелството от коя клетка е осъществено обаждането няма никакво отношение спрямо процесното деяние, при условие, че липсват изобщо твърдения обаждането да е било осъществено от мястото на конфликта. На следващо място, събирането на доказателства относно притежаването или не от страна на свидетеля Х. на нива с люцерна в района на община А., на границата с община К., не би могло да установи факта дали въпросният свидетел се е намирал в инкриминирания времеви период на твърдяното от него място.

По изложените дотук съображения и предвид необосноваността на прекратителното постановление на РП – К., въззивният съд намира, че с постановеното от К.йския районен съд определение № 51/01.07.2014 г. по ч. н. д. № 707/2014 г. по описа на същия съд, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което и определението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/01.07.2014 г., постановено от К.йския районен съд по ч. н. д. № 707/2014 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.