Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../19.02.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 9434 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№73148/15.04.2020г., постановено по гр.д. №40732/2018г. по описа на СРС, 166
състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Т.В.К., П.В.К. и А.Й.К.
дължат на „Т.С.“ ЕАД при следните квоти: Т.В.К. – 4/6, П.В.К. – 1/6 и А.Й.К. –
1/6 сумата от 937,32 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*********аб. №***** ведно със
законна лихва от 12.03.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 96,83 лева за периода от 15.09.2016г. до 22.02.2018г., сумата от
54,92 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от
13.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.03.2018г. по ч.гр.д.
№16544/2018г. по описа на СРС, 166 състав, като са отхвърлени исковете по
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, п.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД за главница за топлинна енергия за горницата над посочената сума до
пълния предявен размер от 1289,47 лева и за периода от 01.05.2014г. до
28.02.2015г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 214,09 лева и за
периода от 16.09.2015г. до 14.09.2016г., за главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 10,54 лева за периода от 16.09.2015г. до
22.02.2018г. като неоснователни. Осъдени са Т.В.К., П.В.К. и А.Й.К. да заплатят
на „Топлофикация София“ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 56,49 лева –
разноски в заповедното производство, и сумата от 507,66 лева – разноски в
исковото производство пред СРС, при следните квоти: Т.В.К. – 4/6, П.В.К. – 1/6
и А.Й.К. – 1/6. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице – помагач „Т.С.“ ООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответниците в производството Т.В.К., П.В.К. и А.Й.К., чрез
пълномощника адв. А.Д., срещу първоинстанционното решение в частта, с която
предявените искове са уважени, както и в частта за разноските. В жалбата са
направени оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и противоречащо на материалния закон, произнесено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че липсват
доказателства, от които произхожда вземането на ищеца, тъй като издадените
фактури са сторнирани с кредитни известия, като са издавани отново други
документи, повтарящи първите по съдържание, но сумите се претендирали на ново
основание. Излагат се съображения, че исковете не били индивидуализирани по основание
и размер. С оглед изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.В.К., П.В.К.
и А.Й.К. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №16544/2018г. на СРС, 166 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период ответниците са били
битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 123226, като собственици на процесния топлоснабден
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********видно от НА за дарение на недвижим
имот №058, том ІІІ, рег. №5786, дело №342/2005г. по описа на нотариус В.П.с
район на действие СРС, НА за покупко-продажба на недвижим имот №12, том V, рег.
№6376, дело №775/2008г. по описа на нотариус С.Т.с район на действие СРС, и
удостоверение за наследници на В.Т.К..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. В заключението е посочено, че по
данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и
има два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 123226. От заключенията на вещите лица по съдебно -
техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява и стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установят, че са платили на ищцовото
дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период,
не са ангажирали по делото доказателства за извършени плащания. С
първоинстанционното решение е разгледано направеното от ответниците възражение
за изтекла погасителна давност и правилно е определен размерът на дължимите
непогасени по давност вземания за периода от м.03.2015г. до м.04.2017г.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е предвидено,
че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В
настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно
от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото
вземане за процесния период.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение се обжалва от
ответниците в частта, с която е признато за установено вземане на ищцовото
дружество за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците
за доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2017г. Съгласно
клаузите на приложимите към посочения период Общи условия на ищеца, в сила от
13.08.2016г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от
ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими
от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят,
т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало
като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, т.е. ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 45-дневния
срок, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия. Поради това предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2017г. е
установен в своето основание за периода, считано от датата на всяко просрочие
до 22.02.2018г., като за определяне на размера, съдът е упражнил правомощието
си по чл.162 от ГПК.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваната част, с която са уважени предявените искове. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в
сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№73148/15.04.2020г., постановено по гр.д. №40732/2018г. по описа на СРС, 166
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.