Решение по дело №1001/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Б.Слатина, 10.08.2021 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 юли, Две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1001/2020 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от адвокат Р.Д. ***-пълномощник на С.И.Х. с ЕГН **********,*** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, и уточняваща и.м. вх.№ 261598/25.11.2020г., с която е поискала на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД да бъде унищожено извършеното от Я. И. В. упълномощаване, материализирано в пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг.№ 198 за удостоверяване на съдържанието, Том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, по силата на което тя упълномощила Ю.Х.Х. да я представлява пред нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, вкл. и да договаря сама със себе си, при цена и условия каквито договори, нейният собствен недвижим имот, представяващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, поради наличие на заболяване, което не е позволявало да разбира действията си и да ги ръководи.

В условията на евентуалност, при уважаване на главният иск, моли да бъде унищожен на основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг.№ 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, поради невъзможността да разбира и ръководи действията си.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи предходните два иска/виж определение постановено в с.з. на 16.07.2021г./, да обяви за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /поради накърняване на добрите нрави/ договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с pайон на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, за сумата от 7 000,00 лв.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи предходните искове, да обяви за нищожен, на основание чл. 40 от ЗЗД /сключен във вреда на представлявания/ договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с pайон на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, за сумата от 7 000,00 лв.

Със същата искова молба е поискала на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД да бъде унищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020 г. обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, peг. № 803, дело 45, от 27.02.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. следните поземлени имоти:

1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.711.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., община Б., област Враца, местност „Черкезките делници“, с площ на поземления имот: 31273 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2/втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 711035, при граници: 46810.211.34, 46810.711.40, 46810.711.41, 46810.711.38, 46810.711.37, 46810.711.36, 46810.712.506,

2) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.57.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с.М., общ.Б., обл.Враца, местност „Пропостите“, с площ на поземлен имот: 2999 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 057001, при граници: имоти с 46810.58.27, 46810.57.32, 46810.57.3,   46810.57.2,

3) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.86.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с.М., общ. Б., обл. Враца, местност „Ваковското“, с площ на поземлен имот: 9796 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 7 /седма/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 086005, при граници: имоти с 46810.86.4, 46810.86.32, 46810.86.27, 46810.86.6, 46810.86.509,

4) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.511.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с.М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“ с площ на поземления имот: 5211 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 511026, при граници: 46810.511.25, 46810.511.24, 46810.511.27, 46810.511.503 за общата сума от 6700,00 лева, при данъчна оценка 6692.36 лева.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи този иск, да обяви за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /поради накърняване на добрите нрави/  същият договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. горепосочените поземлени имоти за общата сума от 6700,00 лева, при данъчна оценка 6692.36 лева.

С определение постановено в с.з. на 09.06.2021г. съдът на основание чл.214,ал.1 от ГПК допуснал поправка в исковата молба относно имената на ищцата, като вместо С.И.Х. за в бъдеще имената на същата да се четат и пишат С.Х.И..

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.31, ал.1 от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД, чл.31, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД.

Ответниците Ю.Х.Х., Й.Е.Х. и Я.Е.Х., чрез пълномощника им адв.Б.Т. от САК са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорват посочените твърдения в нея, по изложените в отговора съображения и желаят предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като им се присъдят направените по делото разноски.

Същите се явяват лично в с.з. и оспорват исковете на ищцата, като поддържат писмения отговор.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от нотариално дело №  177/24.07.2020 г. по което е издаден Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, дело 177 от 24.07.2020 г., заверено копие от  нотариално дело №  45/27.02.2020 г. по което е издаден Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, peг. № 803, дело 45, от 27.02.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, заверено копие от Преписка №ТОБ-1243/2020г. по описа на Районна прокуратура – Враца, ТО-Бяла Слатина, ведно с Преписка № 248000-6667/2020г. по описа на РУ-Бяла Слатина, заверено копие от медицинското досие на Я. В..

Допусната и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно.

Допусната и изслушана е посмъртна съдебно-медицинска психиатрична експертиза, чието заключение не е оспорено от ищцовата страна, но оспорено от ответната, по изложените от нея съображения, но съдът го въприел като обективно и безпристрастно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба се твърди, че С.Х.И. и Ю.Х.Х. са сестри и наследници по закон на покойната си майка Я. И. В. с ЕГН ********** починала на 12.08.2020 г., видно от представено у-ние изх.№ 10188/20.08.2020г. на Община Враца. 

Ищцата навежда твърдения, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, peг. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. следните поземлени имоти:

1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.711.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., община Б., област Враца, местност „Черкезките делници“, с площ на поземления имот: 31273 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2/втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 711035, при граници: 46810.211.34, 46810.711.40, 46810.711.41, 46810.711.38, 46810.711.37, 46810.711.36, 46810.712.506,

2) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.57.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“, с площ на поземлен имот: 2999 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 057001, при граници: имоти с 46810.58.27, 46810.57.32, 46810.57.3,    46810.57.2,

3) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.86.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Ваковското“, с площ на поземлен имот: 9796 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 7 /седма/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 086005, при граници: имоти с 46810.86.4, 46810.86.32, 46810.86.27, 46810.86.6, 46810.86.509,

4) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.511.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“ с площ на поземления имот: 5211 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 511026, при граници: 46810.511.25, 46810.511.24, 46810.511.27, 46810.511.503, за общата сума от 6700,00 лева, при данъчна оценка 6692.36 лева.

Впоследствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г., на нотариус Н.Б., с район на действие  PC - Бяла Слатина,  Ю.Х.Х., в  качеството  си на пълномощник на Я. И. В., упълномощена с пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, Том 1, акт 9 за удостоверяване на съдържанието от 22.07.2020 г., на Т.Н.П.,***, е продала на синовете си Й.Е.Х. и Я.Е.Х.,  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, за сумата от 7 000,00 лв., като данъчната оценка на имота е 6615,00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2020 г. Я. И. В. постъпила в болница МБАЛ Бяла Слатина, видно от Епикриза № 2228/27.07.2020г., съгласно която при постъпването си е имала оплаквания за завален говор, внезапна неориентираност, спряла да говори, както била диагностицирана и с мозъчен тумор.

Датата на постъпването й в болница съвпада с датата, когато тя упълномощила дъщеря си Ю.Х.Х. с гореописаното пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и perг № 198 за удостоверяване на съдържанието, Том 1, акт 9 за удостоверяване на съдържанието от 22.07.2020 г, на Т.Н.П.,***.

Според ищцата към датата на упълномощаването - 22.07.2020г. Я. В. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, поради което е била приета в болница на същата дата. Вероятно упълномощаването с полагане на дактилоскопен отпечатък от палеца на дясната ръка на В. е „подпомогнато“ от други лица. Целта на скоростното упълномощаване било използвано от Ю.Х. предвид осъзната предстояща смърт на упълномощителката В., нейното безпомощно състояние, както и обезнаследяването на ищцата С.И..

Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

Ответниците Ю.Х.Х., Й.Е.Х. и Я.Е.Х., чрез пълномощника им адв.Б.Т. от САК са депозирали писмен отговор, който поддържат в с.з. С него оспорват исковите претенции и желаят същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответницата Ю.Х. изслушана по реда на чл.176 от ГПК в с.з. заяви, че поради влошеното здравословно състояние на Я. В. и нейната неподвижност не заверили процесното пълномощно при Нотариус, който отказал да удостовери неговото съдържание и подпис, поради служебна ангажираност. Кмета на с.М. също отказал да завери пълномощното, тъй като в този период от време бил в отпуск, поради което се обърнала за съдействие към Община Б.. Тогава секретаря на Община Б. отишъл в дома на Я. В. и заверил пълномощното.

В пълномощното е отразено продажната цена по сделката да бъде преведена по личната банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“ АД, тъй като по тази сметка тя получавала социалните си помощи.

Х. заяви, че не превели парите от сделката по банковата сметка на В., тъй като не открили такава, поради което парите и по двете сделки ги дали на ръка.

От приложено извлечение от банковата сметка на Я. В./л.291 от делото/ за периода от 12.08.2020г. до 14.04.2021г. е видно, че не са налични сумите от процесните две сделки.

От приложено заверено копие от нотариално дело № 45/27.02.2020 г. изд.от  Нотариус Н.Б. е видно, че с  Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, peг. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина(л.99 от делото) Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. следните поземлени имоти:

1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.711.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., община Б., област Враца, местност „Черкезките делници“, с площ на поземления имот: 31273 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2/втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 711035, при граници: 46810.211.34, 46810.711.40, 46810.711.41, 46810.711.38, 46810.711.37, 46810.711.36, 46810.712.506,

2) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.57.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“, с площ на поземлен имот: 2999 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 057001, при граници: имоти с 46810.58.27, 46810.57.32, 46810.57.3,    46810.57.2,

3) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.86.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Ваковското“, с площ на поземлен имот: 9796 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 7 /седма/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 086005, при граници: имоти с 46810.86.4, 46810.86.32, 46810.86.27, 46810.86.6, 46810.86.509,

4) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.511.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“ с площ на поземления имот: 5211 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 511026, при граници: 46810.511.25, 46810.511.24, 46810.511.27, 46810.511.503, за общата сума от 6700,00 лева, която сума продавачът заявил, че е получил напълно и в брой от купувача.

От приложено заревено копие от нотариално дело № 177/24.07.2020 г. изд.от Нотариус Н.Б./л.125 от делото/ е видно, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г., Я. И. В., чрез пълномощника си Ю.Х.Х., упълномощена с пълномощно рег.№ 197 за удостоверяване на подписа и рег.№ 198, том 1, акт № 9 за удостоверяване на съдържание от 22.07.2020г. на Т.Н.-*** е продала в равни дялове на внуците си Й.Е.Х. и Я.Е.Х., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, за сумата 7000,00 лева, която сума продавачът, чрез пълномощника си заявил, че е получил напълно и в брой от купувачите.

От изискана и приложена по делото прокурорска преписка №ТОБ-1243/2020г. по описа на Районна прокуратура – Враца, ТО-Бяла Слатина, ведно с Преписка № 248000-6667/2020г. по описа на РУ-Бяла Слатина е видно, че с Постановление от 19.11.2020г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство и прекратил преписка № 1243/2020г. по описа на РП-Б.Слатина на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НК с мотиви, че в конкретният случай не са събрани данни за извършени престъпления от общ характер.

В защитната теза на страните по делото са разпитани две групи свидетели: на ищцата - Пенка Цветкова Лонговска и Д.Г.И. (първата без родство със страните по делото, а втория син на ищцата, който изрази желание да свидетелства въпреки разясненото му право на отказ  на основание чл.166,т.2 от ГПК) и на ответниците - Емилия Младенова С., Николина Илиева К., Наско Мирославов Борисов и Ц.П.П. (първата е трета братовчедка на страните по делото, а останалите са без родство със страните по делото).

Свидетелката П.Л. била в приятелски отношения с Я. В., която в началото на месец юли 2020г. се разболяла и тя посещавала домът й един-два пъти в седмицата. Дъщеря й Ю. наела болногледачка на име Николина, която да се грижи за нея, тъй като работела. В началото на месец юли 2020г. Я. си говорела нормално, но по средата на месеца тя получила нещо и спряла да говори, станала неподвижна и дори не могла сама да се храни. Хранела я болногледачката с лъжица.

Свидетелката не знае от какво боледувала Я., но същата починала на 80 и няколко годишна възраст.

Свидетелят Д.И. заявил, че присъствал на погребението на баба си Я. състояло се на 13.08.2020г. След процесната церемония отишли до съседката Виолина, която им казала, че ако търсят някакви земи, те вече са оправени и всичко е приключило. Разказала им, че състоянието на баба му през месец юли 2020г. много се влошило. Я. излизала навън дезориентирана, ходила напред–назад, спирала се, връщала се, не могла да  разпознае собствената си къща.

При разговор с П.Л., свидетелят разбрал за лошото ментално и физическо състояние на Я. В.. Преди това същата била комукативна, виждала, хранела се сама. 

И. заявил, че 14 години живял във Великобритания, но посещавал баба си, когато се прибирал в България, като последният път било през пролетта на 2019г. Направило му впечатление менталното й състояние, тъй като тя не го разпознала и била дезориентирана. Видял лекарствата, които употребявала и му направило впечатление психичното лекарство „Ксанакс“.

Знае, че баба му имала извършена операция на щитовидната жлеза, а след нейната смърт от болницата разбрал, че имала и тумор в мозъка.

След погребението св.И. и майка му/ищцата по делото/ осъществили контакт с Нотариус Борисов относно изподяваните сделки с поземлените имоти. Едната била през месец февруари 2020г., а втората през месец юли 2020г. При първата сделка нотариуса споделил за впечатлението си от недоброто цялостно състояние на В., а за втората сделка той отказал да завери нотариално документите между леля му и баба му, знаейки здравословното състоянието на бабата. След представено пълномощно заверено в Община Б., Нотариуса изповядал и втората сделка. 

Свидетелката Емилия С. заявила в с.з., че тя живее в гр.Враца, но има къща в с.М., която е в съседство с дома на Я. В.. Всяка седмица за по няколко дни пребивавала в с.М., тъй като гледала градината.

След смъртта на съпруга си, Я. останала сама да живее в домът си и за нея полагали грижи семейството на дъщеря й Ю..

През пролетта на 2020г. Я. имала много влошено зрение и се наложило Ю. да я заведе на  очен лекар. Освен влошеното й зрение, Я. имала и болно сърце, но нямала психически проблеми.

Свидетелката знае, че Я. имала проблеми с ориентацията в пространството, поради което Ю. я гледала, а впоследствие през м.юли/август/ 2020г. наела болногледачка да се грижи денонощно за нея.

 Я. била в лоши отношения с дъщеря си С. от 10 години. Свидетелката С. сподели, че не е виждала ищцата С. в последните 10 години да посещава майка си в с.М., нито децата й.  Двете сестри също са в лоши отношения.

Я. имала зем.земя,  но С. не знае как се е разпоредила с нея.

Свидетелката Николина К. заявила, че тя се грижела денонощно за Я. В. в домът й с в.М. от 23.06.2020г. до нейната смърт. Била наета от дъщеря й Ю. като болногледачка, тъй като Я. не виждала, не могла да се храни самостоятелно и да си пие лекарствата. През този период от време Ю. и нейното семейството посещавали Я. в с.М.. Другата й дъщеря С. не е посещавала майка си и не контактувала с нея по телефон.

Я. имала заболяване на очите и сърцето, а за други нейни заболявания св.К. не знае. Първоначално Я. могла самоостоятелно да се храни, но с бастуна си се ориентирала, тъй като не виждала и К. й поламага да се движи, за да не падне. Първоначално говорила нормално, но впоследствие не могла да доизказва думите.

Последните 15 дни преди смъртта си, тя не могла сама да се обслужва, да се храни и била неподвижна на легло.

В средата на м.юли 2020г. около 22:00 часа Я. изпаднала в кома и своевременно била транспортирана в болницата, където лежала 10 дни. След завръщането си в домът й, тя била в адекватно състояние, но не могла самостоятелно да се храни, не могла да говори, залежала се и починала на 12.08.2020г. вкъщи. Тя имала множество заболявания, но свидетелката не знае причината за смъртта й.

Я. споделила приживе с К., че притежава зем.земя и желае да я прехвърли на децата на дъщеря си Ю., защото била доволна от грижите на Ю. и нейното семейство. Не споменала дали част от земята ще прехвърли на другата си дъщеря С..

Свидетелят Н.Б. заявил в с.з., че работи като Нотариус с район на действие РС - Бяла Слатина.

Спомня си страните по сделките, като били извършени две сделки: едната в края на месец февруари 2020г., а другата в края на месец юли 2020г. На първата сделката лично се явили възрастна жена на име Я., но другите й имена не си спомня и нейната дъщеря Ю.Х., за покупко-продажба на земеделски земи в землището на с.М..

Я. В. била видимо в напреднала възраст, като друго впечатление относно здравословоното й състояние не му направило.

Макар и трудно Я. се подписала сама на първата сделка и си изписала имената собственоръчно. Това била нейната воля и желание, която лично споделила в разговор с нотариуса и той преценил, че тя може да се извърши тези действия.

За втората сделка през м.юли 2020г. Ю.Х. му съобщила, че Я. вече е във влошено състояние, желае да извърши разпореждане с още имоти, но не могла да се яви лично пред Нотариус и трябвало да се завери пълномощното. Борисов отказал да посети упълномощителката в домът й, поради натовареният си график, като съобщил, че органите на местната администрация в с.М. могат да го заместят.

В края на 2020 год. сестрата на Ю. го посетила заедно с още един човек и синът й(виж очната ставка проведена в с.з. на 09.06.2021г.) поискала информация относно извършените сделки. Той отказал с мотива, че тя не е страна в нотариалното производство и не може да й предостави нито устна, нито писмена информация.

На зададени въпроси по реда на чл.171 от ГПК св.Борисов отговорил, че при извършване на сделки между физически лица в Община Бяла Слатина и Община Б., страните по тях винаги декларират сума около данъчната оценка. На реалните пазарни цени изповядат сделките някои търговски дружества, които варират между 1000-1500.00 лева за дка, в зависимост от площта, землището и други подробности.

Конкретно за землището на с.М., за нива с площ около 30-40.000 дка, когато се изповяда сделка от юридически лица на пазарни цени, тя е в диапазон около 1000-1500.00 лева за един декар.

Свидетеля д-р Ц.П. заявил в с.з., че е лекар от 1995г. От 2000 година до смъртта на Я. В. бил нейн личен лекар.

В. имала световъртежи и често посещавала ендокринолог, тъй като имала проблеми с щитовидната жлеза. Посещавала кардиолог ежегодно, като последният й преглед бил през 2017г., където била на стационарно лечение в болницата в гр. Враца. Впоследствие била насочена за поставяне на водач на ритъм на сърцето /пейсмейкър/.

Последната година имала здравословни проблеми по празниците, тъй като била в болницата и диагностицирана с мозъчен проблем и съмнение за мозъчен тумор. Била изпратена в гр.София на ядрено-магнитен резонанс, но не могъл да бъде осъществен, поради поставеният й пейсмейкър, който създавал проблем, заради магнитното поле.

Впоследствие състоянието й се влошило с растежа на тумора и започнала да проявява признаци на пореден инсулт, като била един или два пъти в болница.

Предвид заболяването й д-р П. написал хиберполизиран протокол за ТЕЛК от 2020г., при което била преосвидетелствана с чужда помощ.

При движение не могла да пази равновесие и винаги, когато посещавала д-р П., била придружавана от друг човек, но била жизнена.

Когато В. се е залежала на легло през м.юли 2020г., видно от  последната й епикриза, св.П. бил в отпуск и след завръщането му в началото на м. август 2020г. я посетил. Тогава тя говорела, но провлечено, била в по-тежко състояние и на легло, но не е била толкова неадекватна. Не знае дали е прекарала инсулт или само мозъчният тумор е бил причината за забавеният й говор.

Свидетелят не смята, че В. е имала психични проблеми. Тя имала единствена консултация с психиатър в средата на 2020г., относно преосвидетелстването й за ТЕЛК, като той не е изписвал медикаменти и не се е налагало тя приема медикамента „Ксанакс“. Няма данни тя да е употребявала психотропни лекарства.

От допуснатата и изслушана посмъртна съдебно-психиатрична експертиза, която е оспорена от ответната страна, че изводите направени от вещото лице са на база  определени свидетелски показания, както и извода му, че е налице деменция у В. в много дълг период от време, като в медицинските документи не се установява наличие на такова заболяване преди дата 19.06.2020г., поради което е поискала назначаване на повторна СМЕ.

Съдът с определението си в с.з. от 16.07.2021г. оставил без уважение това искане на ответната страна, като е изложил мотиви.

 Вещото лице в с.з. след запознаване с медицинското досие на Я. В. приложено по делото и след изслушване показанията на св.д-р П.-личен лекар на Я. В., заявил, че В. към дата 27.02.2020г. най-вероятно е разбирала свойството и значението, могла е да ръководи своите действия, както и да се грижи и защитава своите интереси.

На дата 22.07.2020г., периода на подписване на втората сделка, най-вероятно Я. В. не е могла да разбира свойството и значението, не е могла да ръководи своите действия, както и не е могла да се грижи и защитава своите интереси, поради настъпилите качествени и количествени промени в съзнанието, възприятия, мислене, воля и емоции, памет и интелект.

В с.з. вещото лице пояснило, че при запознаване с медицинска документация е описана „мултиинфарктна деменция“ в амбулаторен лист от 17.06.2020г. и в Решението на ТЕЛК от 19.06.2020г., което практически не променя неговото заключение за процесната  дата.

От представения амбулаторен лист от 17.06.2020г. находящ се в медицинското досие на В., експерта обяснил, че най-вероятно след този период тя не е била в състояние да защитава интересите си и да се грижи за работите си, видно от описаното в анамнезата й, което описание е на съдов делир, отразено в заключението му.

В. имала хронични заболявания, била в напреднала възраст, с множество заболявания: белодробна болест, сърдечно заболяване, артериална хипертония, хипотиоридизма, които при липса на правилно лечение води до деменция, дори в млада възраст. Тези заболявания са допринесли по един или друг начин, но вероятно мозъчната патология е довела до леталния изход. При мозъчната патология има едно натрупване, има мултиинфарктна деменция, микроинсулти, които са протекли може би дори безсимптомно. 

След изписването й от болницата на 27.07.2020г. вещото лице категорично заявило, че жената не била в адекватно състояние, дори вероятно се е задълбочило състоянието й. След тази дата, ако е имало наличие на мозъчен тумор, тъй като се говори за него, но нищо не е медицински документирано, няма мозъчна интервенция, няма химиотерапия и без адекватно лечение в домашни условия, тя най-вероятно е била още по-неадекватна от колкото преди това. При такова мозъчно заболяване, жената е изписана от болницата, за да почине вкъщи.

В с.з. експерта пояснил, че употребата на лекарството „Ксанакс“ от В. не променяло нейните базисни и психични функции при онкологичното й заболяване, напротив действало по-блатоприятно на психиката на такъв човек.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение на вещото лице не е оспорено от страните по делото и възприето от съда, като безпристрастно и обективно.

Експерта в с.з. заявил, че пазарната стойност за процесния имот с площ 43.750 дка е 33 981,00 лева, на база приложената и използвана методология.

Пазарната стойност на втория поземлен имот с площ 31.273 дка е 25016,00 лева, на третият имот  с площ 2.999 дка, пазарната му стойност е 2 260,00 лева, а на 1/3 ид. част е 753.00 лева.

Пазарната стойност на четвъртият имот с площ 9.796 дка е 2 720,00 лева, а 1/3 ид.част е 907.00 лева при заклъгление.

Пазарната стойност на петият имот с площ  5.211 дка е 4 108,00 лева, а на 1/3 ид. част от него е 1 369.00 лева.

Подробно обяснил методологиите, по които изчислил пазарната стойност на имотите, като справедлива пазарна стойност на имотите е свободния пазар, който съобразил за региона.

Към момента на сключване на сделките няма резки пазарни промени при  формирането на цените на пазара на имотите, поради което приел, че стойностите за 2020г. са идентични с тези, които са валидни в момента към 2021г.

Процесните сделки са изповядани през 2020г. и поради тази причина експерта е приложил метода на пазарния аналог и рентата.

За с.М. земеделските земи варират между 800-1200.00 лева за един дка, като  взел средната пазарна цена, която кореспондира с данните на НСИ за 2019г., тъй като данните не са публикувани за 2020г. при изслушване на вещото лице в с.з. 07.04.2021г.

В допълнителното заключение вещото лице посочило, че от месец юни 2021г. има информация на НСИ за средната пазарна цена на един декар ниви в землището на общ. Б.. Между физически лица средната пазарна цена при сделки за един декар нива в землището на с. М. е в диапазон  на 800.00-1200.00 лв.

В допълнителните материали има цени на сделки между 1500.00-2000.00 лв., но това са сделки с юридически лица и фондове с такава цел. Средната пазарна цена за един декар нива в землището на община Б. е 741.00 лв.

При сделки с идеални части от поземлени имоти, цените са по-ниски, отколкото  цялата площ на имота.

Вещото лице пояснило в с.з., че действителната сделка не трябва да пада под данъчната оценка, а на по-висока цена може да се договаря. Поради това са налице такива дисбаланси между долната и горната граница в цената на земите.

При сделка в землището на с. М. може да бъде договорена цена от порядъка на 1000.00лв./1100.00лв. за един декар, предвид  площта на нивата от  30-40.000 дка и да е едно парче с тези размери. Когато се продават идеални части от нея, те намаляват стойността на обекта.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. Относно договора за покупко-продажба от 27.02.2020г.

Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е  договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. В исковата молба са изложени твърдения, че поради здравословното си състояние при подписване на договора за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, продавачката Я. В. не е съзнавала свойството и значението на извършеното. Поради заболяването си не е могла да осъзнае факта, че извършва продажба на имотите си, а и записаната в акта сума е 6700,00 лв., при данъчна оценка от 6692,36 лв. С оглед на посочените факти, предявеният иск е за унищожаване на правната сделка, а не за прогласяване на нейната нищожност.  Основния спорен въпрос между страните е именно дали Я. В. към датата на сключване на сделката на дата 27.02.2020 г. е била в състояние да разбира и ръководи действията си предвид здравословното й състояние.

В случая от съвкупната преценка на доказателствата по делото(виж показанията на св.Н.Б. и заключението на д-р Т.) според настоящият състав води до категоричен извод, че към момента на подписване на договора за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина на процесните имоти, прехвърлителката Я. В. е била напълно способна да разбира свойството и съдържанието на действията си и да ръководи разумно постъпките си, независимо от влошеното й здравословно състояние. Липсата на обстоятелства, засягащи годността за разумни действия, изключва унищожението на договора за продажба на основание  чл. 31, ал.1 от ЗЗД.

При липса на други категорични доказателства, установяващи слабоумие или душевна болест на прехвърлителката В. твърденията на ищцата, че същата е била неспособна да разбира и ръководи действията си, довело до липса на воля за извършване на разпоредителни действия с имотите й, са недоказани.

След смъртта на прехвърлителя унищожаване на даден договор може да бъде поискано само в две хипотези, визирани в чл.31, ал.2 от ЗЗД – ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. В процесния случай, от събраните доказателства и от съдържанието на самия договор не се установяват тези условия за уважаване на този иск на ищцата. Липсват данни приживе прехвърлителката да е била поставяна под запрещение, а наличието на посочените в и.м. заболявания на В. от ищцата не е достатъчно обстоятелство за да се приеме, че Я. В.  не е могла да разбира и ръководи действията си при изповядване на сделката. Съдът  намира, че в самия договор за покупко-продажба липсват клаузи, които да му дават основание да приеме, че прехвърлителката е била недееспособна. Фактът, че същата е участвала в прехвърлителната сделка лично, като се е подписала и изписала имената си собственоръчно, означава, че е била дееспособна, тъй като недоброто здравословно физическо състояние все още не означава влошено психическо такова.

Нотариалният акт обективиращ процесната сделка по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ в онази своя част, в която е материализирано изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните по сделката са се явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления. Като официален свидетелстващ документ той притежава материална доказателствена сила (чл.179 ал.1 ГПК), която задължава съда да смята до доказване на противното, че удостоверените в документа факти, които нотариусът пряко е възприел и действията, които самият той е извършил, действително са се осъществили. Т.е. материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса факти.

В случая от показанията на Нотариус Н.Б. разпитан като свидетел по делото, се установява, че В. е съзнавала напълно свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи. Лично, ясно и аргументирано е манифестирала пред Нотариус Борисов желанието си да продаде имотите на дъщеря си Ю.Х., като е подписала саморъчно нужните документи и е написала имената си, без някой да й помага. По посочените съображения  искът по чл.31, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

II. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи предходният иск, ищцата е поискала да се обяви за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /поради накърняване на добрите нрави/ договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. описаните по-горе поземлени имоти на значително по-ниска цена от действителната им пазарна цена.

Като фактическо основание за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, се сочи обстоятелството, че е налице сериозна нееквивалентност на престациите – продажната цена на имота е около 7 пъти по-ниска от действителната  пазарна цена, както е отразено в писмената защита на процесуалният представител на ищцата. Предмет на сделката обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина са поземлени имоти с обща площ 37.275 дка(имайки предвид 1/3 ид.ч. от поземлените имоти с малките размери) и е осъществена на цена в общ размер от 6700,00 лв. при действителна обща пазарна цена от 28045,00 лв. съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ. При средна пазарна оценка на имотите по приетата ССчЕ от 1000,00 лв. за един декар, цената им възлиза на 37275,00 лв. Евентуално при пазарна цена от 1200,00 лв. за един декар зем.земя съгласно даденият от вещото лице максимален размер, то пазарната цена на 37.275 дка ще бъде 44730,00 лв.

Настоящият съдебен състав съобрази правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според ТР № 1 от 15.06.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.03.2011 г. по гр.дело № 485/11 г. на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.дело № 2955/2016 г .на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.дело № 2419/2015 г. на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.03.2017 г. по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто ГО.

При договори за продажба на имоти, съдебната практика се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти разлика между договорената пазарна цена или данъчна оценка на имота, за да се приеме нарушаване на добрите нрави - в този смисъл -  Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 485/2010 г., І ГО, ГК и др., както е отразил в писмената си защита и процесуалният представител на ответниците. 

В конкретния случай имотите са продадени на цена 6700,00 лв., която макар и незначително, но надвишава данъчната оценка на имотите от 6692,36 лв. Разликата между продажната цена и установената чрез експертиза обща пазарна стойност на имотите по сделката от 27.02.2020г. в размер на 28045,00 лв. е около 4,1 пъти. При пазарна цена от 37275,00 лв.(1000,00 лв./дка) е около 5,5 пъти, а при максималният общ размер на пазарната цена от 44730,00 лв.(1200,00 лв./дка) разликата между нея и продажната цена на имотите по сделката е около 6,6 пъти. При това положение не може да се приеме, че насрещната престация е практически нулева и да бъде обоснован извод за нарушаване на добрите нрави. Действително продажната цена е значително по-ниска от пазарната, но разликата не е дотолкова съществена, че да се приеме наличие на тежък порок на сделката, какъвто е нищожността.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

III. Относно иска за унищожаване на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД на упълномощителната едностранна сделка обективирана в пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***.

Според разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД упълномощаването е едностранна  сделка, спрямо която се прилага разпоредбите на договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Пълномощнито е подписано от В. на 22.07.2020г., чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка, поради слепота, в присъствието на Т.П.-*** и изпълняваща нотариални функции съгласно чл.83, ал.1 от ЗЗДН.

В амбулаторният лист № 000375/17.06.2020г. и в Експертно решение на ТЕЛК  № 2236 от 088/19.06.2020г. изд.от МБАЛ“Хр.Ботев“ АД-Враца, В. е с диагноза „мултиинфарктна деменция“ и с 100% т.н.р. с чужда помощ.

Отразено е, че през м.април 2020г. е прекарала исхемичен инсулт, като има поставен песмейкър от 2017г., с увредено соматично състояние и диагностицирана с мозъчен тумор, видно и от приложената Епикриза изд.на 27.07.2020г. от МБАЛ“Бяла Слатина“ ЕООД-гр.Б.Слатина.

Спорно е дали към този момент (22.07.2020г.) е могла да разбира действията си и да ги ръководи.

От приложената по делото медицинска документация и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че към датата на извършване на упълномощителната сделка, Я. В. е била с диагноза „мултиинфарктна деменция” и „тумор в мозъка“, което е диагностицирано най-късно на датата на инвалидизирането й от ТЕЛК от 19.06.2020 год. Заключението на вещото лице  д-р Т. е, че към датата на извършване на упълномощителната сделка В. най-вероятно не е могла да разбирала свойството и значението, не е  могла да ръководи своите действия, както и не е могла да се грижи и защитава своите интереси, поради настъпилите качествени и количествени промени в съзнанието, възприятия, мислене, воля и емоции, памет и интелект.

За психични проблеми на В. свидетелства Д.И.(син на ищцата) чийто показания съдът преценява съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК и предвид възможната негова заинтересованост. Същият посочва, че последната среща с баба му Я. била през пролетта на  2019г., тъй като 14 години живял във Великобритания и често се прибирал в България и я навестявал, а след това посочва, че последните години физическото й състояние не го знае, тъй като не  поддържал връзка с нея. Тези негови показания се опровергават от показанията на св.С., която заявила, че С. и децата й не са посещавали Я. последните 10 години, а св.К. заявила, че в домът на Я. идвали само Ю. и нейните деца, като от Я. знае за другата й дъщеря С., която от дълги години не я посещавала.

И. заявил, че при последната среща с баба му, направило му впечатление едно психично лекарство „Ксанакс“, което имало специфична ромбоидна форма и било розово за цвят, което се опроврегава от разпита на д-р П.(личен лекар на В.), което е с овална форма и е бяло на цвят.

Освен това И. посочил, че при разговор с Нотариус Борисов, той отказал да завери нотариално пълномощното, знаейки критичното състояние на баба му. Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Б.Слатина в показанията си пред съда посочил, че Я. В. биба видимо в напреднала възраст, но нищо друго не му е направило впечатление. Отказал да завери пълномощното при единственото съображение за посещение на адреса в с.М., поради натоварения му график.

Горното обаче не е достатъчно, за да обоснове извода на съда за унищожаване на договора(едностранната сделка), когато искът се предявява след смъртта на лицето. Това е така, тъй като нормата на ал. 2 на чл. 31 ЗЗД забранява унищожаването на договора, респ. едностранната сделка, след смъртта на лицето, освен ако приживе не е искано поставянето му под запрещение или доказателството за недееспособността му произлиза от същия договор. Искането за поставяне под запрещение не би имало правно значение само, когато неспособността на лицето да разбира или ръководи действията си не се е дължала на душевна болест или слабоумие, а на други причини като въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояние, съпътствани от продължителна силна болка или друго подобни, при които дори да е поискано поставяне под запрещение, то би било отхвърлено /така решение № 374 от 29.12.2015 год. на ВКС по гр.д. № 1792/2015 год., IV г.о., решение № 309 от 14.07.2011 год. по гр.д. № 1890/2010 год., IV г.о. и др./.

В случая от показанията на св.П.Л., Емилия С., Николина К. и Ц.П. е видно, че Я. В. имала болно сърце, влошено зрение, белодробни заболявания, високо кръвно, но нямала психични проблеми.   Д-р П., който е бил нейн личен лекар от 2000г. до нейната смърт(12.08.2021г.) има най-преки впечатления от нейното здравословно състояние, като самият той в с.з. не посочва В. да е страдала от психични заболявания, нито са й изписвани, нито е приемала медикаменти във връзка с психичното й състояние.

Посочената диагноза „мултиинфарктна деменция” е хиберполизирана такава, с цел получаване на по-висок процент за ТЕЛК решението от 19.06.2020г., с възможност за предоставяне на чужда помощ, видно от показанията на д-р П.. Нито от неговите показания, нито от представената медицинска документация по делото са налице данни за заболяването деменция на В., а единствено тази диагноза фигурира в амбулаторен лист от 17.06.2020г. за която д-р П. дал показания, че е поставена с цел.

Противоречиви са отговорите на вещото лице д-р Т. дадени в с.з., който приема, че деменцията на В. е възникнала от 17.06.2020г., но и започнала много преди това, като данни за нейното възникване и продължителност няма в медицинската документация. Заключението му се базира на вероятни изводи относно невъзможността на упълномощителката да волеобразува и да ръководи действията си, като влошеното й здравословно състояние, не води автоматично до заболяване на психиката й. От показанията на св.С. и св.К. се установява, че Я. нямала психични проблеми и била разумен човек. Свидетелите С. и Лонговска я посещавали и водили разговори с нея нормално, но впоследствие не могла да доизказва думите. Ю. и децата й са я посещавали и са полагали грижи за нея. Пред св.К., Я. споделила, че желае да прехвърли на сина на Ю. някаква земя, в знак на благодарност за грижите, които полагали семейството на Ю.Х. за нея. Следвателно това нейно желание не е възникнало спонтанно в деня на заверяване на пълномощното, а е много преди това, за което споделила със св.К. и което впоследствие е материализирано в процесното пълномощно от 22.07.2020г.

От Постановлението на прокурора от 19.11.2020г. за отказ да образува наказателно производство/л.166 от делото/ е видно, че упълномощаването станало около 11:00 часа на 22.07.2020г., а вечерта след 20:00 часа В. постъпила в болница, което се подкрепя и от показанията на св.К..

Относно здравословното й състояние след изписване от болницата (27.07.2020г.) са показанията на св.Н.К. и св.д-р П., които са били при нея, имали са преки наблюдения и впечатления от нейното състояние и са заявили, че действително физически В. била в по-тежко състояние, но не и неадекватна, с които показания се опровергава заключението на вещото лице д-р Т., че след изписването й от болницата вероятно тя била още по-неадекватна.

 Следователно и след като приживе не е искано поставянето на Я. В. под запрещение /няма такива данни по делото/, съдът приема, че не е налице изключението по чл. 31, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, преодоляващо забраната за унищожаване на упълномощителната сделка след смъртта на упълномощителя. Не е налице и следващата алтернатива на чл. 31, ал. 2 ЗЗД - недееспособността да произлиза от упълномощителната сделка, преодоляваща тази забраната. За да е налице това условие от самото съдържание на волеизявлението на лицето следва да може да се заключи, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи действията си, поради което и сделката е извършена в състоянието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В случая от представеното пълномощно и от неговото съдържание такъв извод не може да бъде направен. Аргумент за обратното, не е обстоятелството, че пълномощното е извършено чрез поставяне на пръстов отпечатък от В.,  което идва да докаже само факта на влошеното й зрение и нейното залежаване на легло. Тогава, когато вместо подпис на договора(в случая пълномощното), лицето е положило пръстов отпечатък, този факт не може да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.

Правилото на чл. 579, ал. 2 ГПК постановява когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи отпечатък от десния палец вместо подпис.

В практиката на ВКС се приема (сравни например решение № 234 по гр.д. № 4057/2013 г., II г.о.), че под недъгавост по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултата на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т.е. всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис. ВКС сочи (възприемано и от настоящия съдебен състав), че няма съмнение, че незрящите лица могат да удостоверят волята си по частен документ с полагане на отпечатък от десния си палец вместо подпис, тъй като слепотата като трайно увреждане на здравето е недъгавост по смисъла на закона, дори и когато лицата са грамотни; ако едно лице, независимо по какви причини е ослепяло и не вижда, за да положи подпис, то също е станало недъгаво по отношение на грамотността по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване.

 С оглед горното и при липса на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД искът за унищожаване на упълномощителната сделка обективирана в пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

IV. Относно иска за унищожаване на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД на  договора за покупко-продажба от 24.07.2020г.

Според  разпоредба на  чл.31, ал.1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а съгласно ал.2 от същата норма, унищожението на такъв договор не може да се иска, след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Налице е фактически състав на сключване на сделка при опорочаване на волята на една от договарящите страни, поради това, че макар формално да е била дееспособна, не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи.

Искането страната по сделката да е била поставена под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на друга причина: въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в случая, искът би бил отхвърлен като неоснователен. 

В съдебната практика е разглеждан многократно въпросът кога е осъществен фактическият състав на чл. 26, ал.2 от ЗЗД или фактическият състав на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като преобладава разбирането, че след като сделката е сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя не може да бъде квалифицирана като нищожна поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид съзнателна липса на съгласие, когато изявлението е направено несериозно – без намерение за обвързване или на шега, поради упражнено насилие или друга причина. При несъзнавано даденото съгласие, изразено от лице, което макар и формално дееспособно не е  могло да разбира или да ръководи действията си, се прилагат правилата за унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 ЗЗД / В този смисъл са  решения на ВКС №  6 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г., № 120 от 05.11.2012 г. по търг. д. № 379/2011 г., № 309 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1890/2010г. IV г.о., № 129 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 1758/2008 г.,  № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. IV г.о. ВКС; № 949/07.09.2010г. по гр.д. № 653/2009г., № 488/ 07.10.2003г. по гр.д. № 11/2003г. I г.о. ,№ 1117/28.12.99 по гр.д. № 425/99 на II г.о., № 1344/1.08.2002 по гр.д. № 1864/2001 на IV г.о., № 488/7.10.2003 по гр.д. № 11/2003 на I г.о., № 556/13.06.2006 по гр.д. № 472/2005 на II г.о., № 340/9.05.2006 по гр.д. № 276/2005 на II г.о, № 251//9.05.2006 по гр.д. № 173/2005 на II г.о./.

Обективното психо-физично състояние на увреденото лице се доказва с всички доказателствени средства – писмени документи, свидетелски показания, съдебно-психиатрични и/или съдебно-психологични експертизи, обяснения на страните.

В настоящия случай ищцата не твърди спрямо нейната майка Я. В.  да са били налице предпоставките за поставянето й под запрещение, нито пък да е  предприемала такава процедура пред съд. Обстоятелствата, на които се основава искът по чл.31 от ЗЗД са, че през последните месеци от живота си и непосредствено преди сключване на сделката/24.07.2020г.) наследодателката на ищцата е  била в много тежко състояние предизвикано от онкологиочно заболяване, което й пречило да разбира свойството и значението на постъпките си, без това да е предизвикано от душевна болест или слабоумие. Безспорно се установи, че същата е страдала от онкологично и сърдечно съдови заболявания, както и от белодробна болест, артериална хипертония и хипотиоридизма във връзка с които  до смъртта й е провеждано лечение – медикаментозно, хирургично, болнично. Релевантна за изхода от спора обаче е преценката дали тези заболявания или провежданото във връзка с тях  лечение по същество е довело до състояние на В., което да се е отразило върху способността и да взема разумни решения в свой интерес. От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към момента на сключване на сделката – 22.07.2020г. В.  е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да свързва с тях типичните им правни последици и да формира воля. До смъртта си В. е била в съзнание, осъществявала е словесен контакт, макар и затруднен /св.Лонговска, св.К. и св.П./ и е извършвала действия пред нотариус /в случая секретаря на Община Б. изпълняващ по закон нотариални функции/ подписване на пълнономощно, декларация, разписка/ без това да породи съмнения в дееспособността й, заявявала е воля пред свидетели за намеренията си да прехвърли собствеността си по отношение на процесната зем.земя в полза на внуците си Й. и Я. Харизанови.

 Не се установи от представената медицинска документация и от заключението на вещото лице по СМЕ,  заболяванията на Я. В. да са водили до психични отклонения. По делото няма налична медицинска документация за поставената й диагноза „тумор в мозъка“ описана в амлубаторният лист от  17.06.2020Г. и решенито на ТЕЛК от 19.06.2020Г., както вещото лице в с.з. обясни, че няма нищо документирано, няма мозъчна интервенция, нито назначена  химиотерапия. Експерта посочва в с.з., че В. вероятно е чувала, но какво е разбирала и какво е осмисляла са догадки. Вероятно е могла да извършва примитивни движения и ръкомахания, но това са хипотези, които той не може да обоснове. Следователно експертизата не е достатъчно убедителна, въз основа на която съдът да стигне до извода за нарушаване нормалното протичане на мисловните процеси и тези по волеобразуването. Доколкото установяването на горните обстоятелства е било изцяло в тежест на ищцата и с оглед недоказаността им, съдът намира, че предявеният в евентуалност иск по чл.31 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

V.Относно иска за обявяване нищожност на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД/накърняване на добрите нрави/ на договора от 24.07.2020г. обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина.

В случая ищцовата страна навежда твърдения за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави предвид по-ниската продажна цена на поземлен имот с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, тъй като е осъществена на цена в размер от 7000,00 лв. при действителна пазарна цена 33 981,00 лева, съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ. От допълнителното заключение на експерта, който е посочил средна пазарна цена от 1000,00 лв. за един декар, то цената би била 43750,00 лв., а при даденият от вещото лице максимален размер, то пазарната цена на 43.750 дка ще бъде 52500,00 лв.

Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на свободата на договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

В съдебната практика се приема, че липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност на сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Относно преценката за недействителността на сделката, поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.03.2011 г. по гр.дело № 485/11 г. на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.дело № 2955/2016 г .на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.дело № 2419/2015 г. на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.03.2017 г. по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

При договори за продажба на имоти, съдебната практика се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти разлика между договорената пазарна цена или данъчна оценка на имота, за да се приеме нарушаване на добрите нрави - в този смисъл -  Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 485/2010 г., І ГО, ГК и др., както е отразил в писмената си защита ио процесуалният представител на ответниците. 

В конкретния случай имотът е продаден на цена 7000,00  лв., която макар и незначително, но надвишава данъчната оценка на имота от 6615,00 лв. Разликата между продажната цена и установената чрез експертиза обща пазарна стойност на имота по сделката от 24.07.2020г. от 33 981,00 лева е около 4,8 пъти. А при максималният общ размер на пазарната цена от 52500,00 лв. разликата между нея и продажната цена на имота по сделката е около 7,5 пъти. При това положение не може да се приеме, че насрещната престация е практически нулева и да бъде обоснован извод за нарушаване на добрите нрави. Действително продажната цена е значително по-ниска от пазарната(виж показанията на св.Н.Б.), но разликата не е дотолкова съществена, че да се приеме наличие на тежък порок на сделката, какъвто е нищожността.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

VI.Относно иска за обявяване нищожност на основание чл.40 от ЗЗД/договаряне във вреда на представлявания/ на договора от 24.07.2020г. обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг. № 3250, нот.дело 177/24.07.2020г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина.

Съгласно ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал.2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущества на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо в пълномощното да се посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена/стойност/ и пр., нито лице, в полза, на което да се извърши разпореждане; обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.

Според разясненията, дадени в мотивите към т.3 на посоченото ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителност по смисъла на посочената правна норма се състои от два елемента:

- Обективен елемент – договорът, сключен от представителя, да е във вреда на представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително.

- Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност, т.е. и двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания.

С оглед дадените разяснения, фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Наличието на двата елемента не се предполага, а преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания.

От приложеното към заверено копие от нотариално 177/24.07.2020г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, в което се намира пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***/л.132 от делото/, се установява, че в случая не само, че не е необходимо да има твърдяното от ищеца последващо потвърждаване на договора от упълномощителя В., но същата упълномощила ответницата от нейно име и за нейна сметка да извършва всички действия на разпореждане на притежаваният от нея поземлен имот с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар номер по предходен план: 015011, на Й. и Я. Харизанови при равни дялове, при цена и условия каквито договори. Формата, в която е „облечена” упълномощителната сделка, отговаря на изискването на чл. 37 от ЗЗД - нотариално удостоверяване на само на подпис, но и на съдържание, което налага извода, че съдържанието е точно такова, каквото е подписано.

В решение на ВКС № 95 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 5523/2015 г., IV г. о. е прието, че само поради ниската цена на сделката не може да се направи извод за увреждане при близки родствени връзки между представлявания и представителя и купувача. Прието е, че пълномощно, с което е предоставена: „….на пълномощника свободата да се разпорежда, в т. ч. да продава, дарява, заменя, поделя и др. процесните недвижими имоти, в полза на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре, да получава продажна цена или замененото имущество, съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му.“.

Конкретния случай е аналогичен. Страните са роднини по права линия (майка и дъщеря), като от свидетелските показания на св. К. се установява, че желанието на В. е било да се възнаградят децата на ответницата Ю.Х. за положените от тях грижи спрямо нея. Пълномощното съдържа правото да се определи цена, каквато пълномощника намери за добре.

При това положение настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС и намира, че В. не е имала намерение да реализира пазарната цена на имота и се е съгласила да бъде „увредена“ от обективна цена чрез даване на право на дъщеря си/ответницата Ю.Х./ сама да определи цена.

В подкрепа на този извод е и факта, че пълномощното ограничава изрично правото на пълномощника – той няма право да продава имотите на друго лице освен на изброените лица в него/внуци на упълномощителката/. Този извод следва от текста на пълномощното, в който израза..“ да продаде или дари, както намери за добре на Й.Е.Х. и Я.Е.Х. ...“  и при липса на клауза, даваща възможност да продава на други лица (например израз като „ на когото намери за добре или друг равнозначен) сочи, че упълномощителя не е търсил пазарната стойност на имота-тоест съгласил се е с увреждането от обективна страна, чрез цена много по-ниска от реалната.

Липсва и субективния елемент-недобросъвестност на пълномощника. Само ниската цена при установените близки родствени отношения не може да се третира като недобросъвестност (както е посочил изрично и ВКС), напротив точно близките отношения могат да се считат за причината да се уговори ниска цена. Ответницата е действала със съзнание, че изпълнява волята на майка си Я. В., което изключва недобросъвестност.

В конкретния случай, релевантни при преценката дали е налице  увреждането са твърденията на ищцата, че продавача Я. В. е била в състояние на невъзможност да осъзнава постъпките си, поради туморното й заболяване, нейната неподвижност и безпомощно състояние, от което нейно състояние се е възползвала ответницата Ю.Х., действаща като пълномощник на продавача.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установи в периода около подписването на пълномощното 22.07.2020г. упълномощителката-продавач да не е могла да се грижи за своите работи. Действително от гласните доказателства става ясно, че същата била трудно подвижна, със затруднен говор, незряща, но не се установява да е била в такова състояние, което да не й позволява да извършва преценка на своите интереси и да защитава правата си. Липсват доказателства към момента на упълномощаването да е била освидетелствана по надлежния ред, да са предприети постъпки от нейните  близки и в частност от дъщеря й – ищцата С.И. за поставянето й под запрещение или поне да е била във видимо неадекватно състояние, което да е намирало явно проявление в поведението й. Тъкмо напротив, от гласните доказателства се установява, че преди, така и след упълномощаването е била физически с увредено здраве, но нямала психически заболявания, нито приемала такива медикаменти.

Освен това от събраните по делото гласни доказателства(св.С. и св.К.) обсъдени по-горе, дават информация за обтегнати личностни отношения между упълномощителката и дъщеря й С.И. повече от 10 години, която не е посещавала майка си Я. В., нито нейното семейството. За В. полагали грижи единствено дъщеря й Ю.Х. и нейното семейство.

Следователно В. която била доволна от грижите на дъщеря си Ю. е имала принципно намерение за разпореждане в полза на децата й/внуци на В./ с притежаваният имот. При съвкупната преценка на доказателственият материал може да се обоснове категоричен извод, че тя се съгласила да продаде респ.дари на внуците си конкретния земеделски имот в с.М., обл.Враца на пъти по-ниска цена/при съзнаване на пазарната и стойност на имот от такъв вид/ поради някакви специални лични отношения между тях самите, че се е съгласила да не получи еквивалентни парични средства, а да се отблагодари за вниманието и грижите на тяхната майка или за техните лични грижи, или дори да ги облагоделства в ущърб на дъщеря си С.И. с оглед бъдещите й наследствени права/няма доказателства за близката и неизбежна смърт на В./  поради трайно и необратимо обтегнати отношения с нея.

Що се касае до твърденията в исковата молба, че продажната цена по сделката не е била заплатена, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни, тъй като от събраните по делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че ответниците са заплатили договорената сума на ръка. Дори и тази цена да не е заплатена, този факт не води до извод за нищожност на сделката, а поражда единствено облигационно вземане като основание за реализиране на договорна отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД или чл.87, ал.3 ЗЗД. Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля, и във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена. Самото плащане на цената обаче е извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласието от двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите задължения, съответно – неизпълнението на същите, не рефлектира върху валидността му и не води до нищожност. В този смисъл – Решение № 31 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1532/2017 г., ІІ ГО, Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 470/2012 г., ІІІ ГО и др.

При горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че само разликата между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало да бъде продаден според пазарните условия, не е достатъчна, за да се приеме, че е налице увреждане интересите на упълномощителя-продавач Я. В.. Не са налице други обстоятелства, въз основа на които може да бъде направен извод, че предоставените с пълномощното права са упражнени превратно от представителя и от това е произтекла вреда за представлявания. Действително упълномощеният е договарял цена и условия както намери за добре, но данните по делото сочат, че упълномощителят е бил наясно с определената продажна цена и получил е същата без възражения.

 Ето защо съдът приема, че по делото не е установено кумулативното наличие и на двата елемента на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, поради което предявеният иск за обявяване недействителност на това основание следва да бъде отхвърлен.

VII.РАЗНОСКИ

Ищцата е поискала с исковата молба присъждане на разноски по делото, които направила, видно от приложеният списък по чл.80 от ГПК: 377,00 лв. заплатена държавна такса за завеждане на делото, 700,00 лв.  заплатен депозит за вещите лица по ССчЕ и СМПЕ, 2500,00 лв. адвокатски ховорар на основание чл.38,ал.1, т.3 от ЗА, 300,00 лв. адвокатски хонорар в обезпечителното производство, за които е приложила платежни документи.  

Ответниците са поискали присъждане на разноски в размер на 4000,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ и списъка с разноски по чл.80 от ГПК.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ищцата направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатският хонорар на пълномощника на ответниците.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

В случая видно от договор за правна защита и съдействие от 19.01.2021г.(л.401 от делото) е договорено между ответниците и техният пълномощник и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4000,00 лв. В договора изрично е записано, че защитата и съдействието се осъществяват за изготвяне отговор на исковата молба и представителство пред РС-Бяла Слатина.

В чл.7,ал.6 от Наредба № 1/2004г. МРАВ е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600,00 лв. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата следва еднозначен извод за волята на законодателя да предвиди по-висок минимален размер на адвокатското възнаграждение, когато същото се дължи за защита и съдействие по дела, свързани с права върху недвижими имоти.

Наредбата третира минималните размери на адвокатските възнаграждения, които не са задължителни за определяне, а само насочващи.

В случая общият размер на данъчните оценки на процесните поземлени имоти е 14606,70 лв., то минималният размер на адвокатското възнаграждение следвало да бъде 968,20 лв. за всеки един от тримата ответници.

По делото са проведени 3 съдебни заседания, като на основание  чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100,00 лв. според броя ответници.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство, предвид фактическата и правна сложност на делото, тъй като в случая са предявени общо 6 бр.искове, някои в условията на евентуалност, които съдът е разгледал всички по същество и е изложил мотиви.  Пълномощника на ответниците се явявал във всяко едно съдебно заседание, участвал е активно, депозирал писмен отговор и писмена защита по делото.

Обсъждайки възражението за прекомерност съдът е отчел обема на извършените процесуални действия, като в определеното възнаграждение от 4000,00 лева е за трима ответници,  поради което настоящият състав приема възражението на процесуалният представител на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците за неоснователно.

Претенцията за разноски, включително  и тази по чл. 78, ал. 5 ГПК не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на присъждане като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен отхвърлителен диспозитив по искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да абъде осъдена да заплати на ответниците направените от нея съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер от 4000,00 лв., съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК.

При този изход на делото на ищцата не й се дължат направените от нея съдебно-деловодни разноски.

Воден от гореизложените мотиви,  съдът

 

 

Р    Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.31,ал.1 от ЗЗД  за обявяване унищожаемостта на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х., следните недвижими имоти:

1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.711.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., община Б., област Враца, местност „Черкезките делници“, с площ на поземления имот: 31273 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2/втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 711035, при граници: 46810.211.34, 46810.711.40, 46810.711.41, 46810.711.38, 46810.711.37, 46810.711.36, 46810.712.506,

2) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.57.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“, с площ на поземлен имот: 2999 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 057001, при граници: имоти с 46810.58.27, 46810.57.32, 46810.57.3,    46810.57.2,

3) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.86.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Ваковското“, с площ на поземлен имот: 9796 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 7 /седма/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 086005, при граници: имоти с 46810.86.4, 46810.86.32, 46810.86.27, 46810.86.6, 46810.86.509,

4) 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.511.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ с адрес на поземления имот: с. М., общ. Б., обл. Враца, местност „Пропостите“ с площ на поземления имот: 5211 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категории на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 511026, при граници: 46810.511.25, 46810.511.24, 46810.511.27, 46810.511.503 за общата сума от 6700,00 лева, както и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, иск в условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/поради накърняване на добрите нрави/ за прогласяване нищожността на същият договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, Том 1, per. № 803, нот.дело 45/27.02.2020 г., по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю.Х.Х. горепосочените поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.31,ал.1 от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД за унищожаване на  упълномощителната едностранна сделка обективирана в пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, Том 1, акт 9 от 22.07.2020 г., на Т.Н.П.,***, с което Я. И. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, упълномощила Ю.Х. *** от нейно име и за нейна сметка да продаде или дари, както намери за добре на Й.Е.  Х. и Я.Е.Х. в равни дялове и при цена и условия каквито договори на поземлен имот - Нива с идентификатор 46810.15.1, находящ се в землището на с. М., общ. Б., обл. Враца, в местността "Мирково Бранище" с площ 43750 кв.м., като извършено от лице което не е могло да разбира и ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг.№ 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощно с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х. своя ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46810.15.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АКГГ, адрес на поземления имот: с. М., община Б., обл. Враца, местност „Мирково Бранище“, с площ на поземлен имот: 43750 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно палване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 2 /втора/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 015011, при граници: 46810.18.549, 46810.15.6, 46810.15.5, 46810.15.4, 46810.15.2, 46810.15.38, 46810.18.38, поради това, че при извършването на сделката Я. И. В. не е могла да разбира и да ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг.№ 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощни с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** против Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл.40 от ЗЗД(сключен във вреда на представлявания)  за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2020 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том 2, peг.№ 3250, нот.дело 177/24.07.2020 г. по описа на Нотариус Н.Б. с район на действие РС-Бяла Слатина по силата на който Ю.Х.Х. в качеството си на пълномощник на Я. И. В., съгласно пълномощни с peг. № 197 за удостоверяване на подписа и peг. № 198 за удостоверяване на съдържанието, том 1, акт 9 от 22.07.2020 г. на Т.Н.П.,***, е продала на Й.Е.Х. и Я.Е.Х., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОСЪЖДА С.Х.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Р.Д. *** да заплати на Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Й.Е.  Х. с ЕГН ********** *** и Я.Е.Х. с ЕГН ********** ***,  сумата от 4000,00 лв. (Четири хиляди лева) представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна  инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

 

                                                           

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: