Определение по дело №540/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 809
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100500540
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-809             Година 2019, 08 май                    гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                  четвърти въззивен граждански състав

на осми май                                             година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

2. ДАНИЕЛА МИХОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 540 по описа за 2019 година

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.238, ал.2 от ГПК и е образувано по частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, против Определение № 1069 от 06.02.2019 г. по гр.д.2777/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което на основание чл.238, ал.2, предл.първо от ГПК е прекратено производството по делото и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по делото направените от последния разноски по делото в размер на 700 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно се твърди, че не са налице изискуемите в чл.238, ал.2 от ГПК предпоставки за прекратяване на делото, тъй като още с исковата молба ищецът е поискал, в случай, че в първото редовно заседание не се яви представител на „Банка ДСК“ ЕАД, да се счита, че Банката поддържа иска си по основание и размер, т.е.ищецът е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място се твърди, че ищецът е представил достатъчно доказателства за основателността на иска си, а неплащането от него на депозита за вещо лице в указания му срок, не може да влече като последица прекратяване на делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се сочат нови доказателства.

Против частната жалба е постъпил отговор от ответника по делото и по жалбата – В.А.Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното определение е правилно, а твърденията на жалбоподателя – неоснователни. Твърди се, че Банката не е изпратила представител в първото съдебно заседание, нито е поискала с нарочна писмена молба разглеждане на делото в нейно отсъствие. Сочи че, че Банката е демонстрирала незаинтересованост от делото и като не е заплатила депозита за вещо лице по допуснатата от съда с доклада му по искане на ищеца експертиза. Ето защо, според ответницата, правилно производството е било прекратено. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски. Също не се сочат доказателства.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна, със следните съображения:

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на частния жалбоподател, за приемане за установено, че ответницата Й. дължи на ищеца сумата от общо 1 328,66 лв, представляваща главница, договорна (възнаградителна) лихва и заемни такси по Допълнително споразумение за преструктуриране на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта в Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016 г., сключен между страните и Общи условия, неразделна част от него. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е заявено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В исковата молба, абзац предпоследен, ищецът е направил искане, „в случай, че в първото редовно заседание не се яви представител на Банка ДСК ЕАД, да се счита, че Банката поддържа иска си, както по основание, така и по размер“.

Поради наличие на постъпила частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.9410/2017 г. на БРС, производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с определение от 12.06.2018 г.

След отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение (с определение № ІІ-1391 от 16.07.2018 г. по ч.гр.д.988/2018 г. на БОС), по указание на съда с разпореждане № 14012 от 20.07.2017 г., с молба вх.№ 33778 от 13.08.2018 г., ищецът отново е заявил, че производството по делото следва да продължи и той поддържа подадената искова молба.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която исковете се оспорват и се заявяват искания по доказателствата.

С определение № 9083 от 07.12.2018 г., съдът е възобновил производството по делото и е изготвил проекто доклад по делото, с който се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Допусната е поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза и е определен депозит за вещото лице, като на ищеца е даден едноседмичен срок за внасянето му.

Определението на съда е връчено на страните, като в призовката до ищеца (л.79 от първоинстанционното дело), изрично са вписани последиците от неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца – възможност, по искане на ответника производството да бъде прекратено и отговорност за разноските на ответника. Призовката е връчена на ищеца чрез юрисконсулт, на 13.12.2018 г. В призовките до страните, с които им е изпратен докладът на съда, изрично са посочени последиците от неявяването на страната в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие – при направено искане от насрещната страна – постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото открито съдебно заседание по делото – на 06.02.2019 г., представител на ищеца не се е явил. Съдът е констатирал, че определеният за експертизата депозит не е внесен от ищеца и вещото лице е нередовно призовано. Процесуалният представител на ответницата е направил искане за прекратяване на делото поради очевидната незаинтересованост на ищеца, и присъждане на разноски за исковото, както и за заповедното производство.

С обжалваното протоколно определение, съдът е прекратил производството по делото на основание чл.238, ал.2 от ГПК и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските по делото.

 

Съгласно чл.238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Изброените предпоставки за прекратяване на делото следва да са налице кумулативно.

Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако: не е подаден отговор на исковата молба; препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по делото; подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото; както и ако ищецът не е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още по-малко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск, напр. представил е относими и допустими доказателства, които са годни да установят подлежащите на доказване факти или е внесъл разноските за събиране на допуснатите от съда доказателства. В този смисъл е Определение № 259 от 25.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1436/2017 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай действително представител на ищеца не се е явил в съдебното заседание. По делото не е имало депозирана нарочна молба от ищеца по чл.238, ал.2 от ГПК. Такова искане – за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, обаче се съдържа в исковата молба, както се посочи по-горе, ето защо съдът намира, че не е налице една от кумулативно изискуемите съгласно чл.238, ал.2 от ГПК предпоставки за прекратяване на производството на това основание – неявяване на ищеца в първото заседание без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Още по-малко може да се приеме, че ищецът е имал в процеса поведение на неподдържане на исковата молба или сочещо на деизинтересиране от процеса. И в исковата молба, и в последващата молба от 13.08.2018 г., ищецът е заявил, че поддържа подадената искова молба, а към исковата молба е приложил множество писмени доказателства в подкрепа на исковата си претенция. От друга страна, в отговора от ответницата на исковата молба, тя се е ограничила до отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба (твърди се, че Банката не е уведомила ответницата, че едностранно обявява кредита за предсрочно изискуем, а исковата молба ищецът се позовава на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на вземането по кредита – на основание чл.18.2 от ОУ; оспорва се усвояването на сумата по кредита; оспорва се претенцията за лихви, вкл.поради неяснота относно основанието и начина на начисляването им), без да е въвела възражения или да е оспорила документи, т.е. с неявяването си в съдебно заседание в конкретния случай ищецът не се е лишил от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, предвид представените от него вече доказателства и направените от него доказателствени искания. На последно място, неплащането на депозита за допуснатата експертиза, само по себе си не е основание за прекратяване на производството, тъй като искането за ангажиране на това доказателство е било своевременно направено, а за съда е налице възможността по чл.92а от ГПК, да санкционира ищеца за причиненото отлагане на делото без уважителна причина..

 

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като ищецът е заявил преди съдебното заседание (още с исковата молба) искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1069 от 06.02.2019 г. по гр.д.2777/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и Банка ДСК ЕАД гр.София е осъдена да заплати на В.А.Й. направените по делото разноски в размер на 700 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за продължаване на производството.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

2.