РЕШЕНИЕ
№
09.02.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, V-и наказателен състав
на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1069 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АМ-АС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.”…” /кафе-аперитив „АВИ“/,
представлявано от управителя А.К.С. против Наказателно постановление №13-002132 от 29.06.2020 г. на Изп. директор на ИА “Главна инспекция по труда” гр.София, с което на дружество за нарушение на чл.99, ал.4 от Наредба №2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 лева.
Поддържа се, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при съществени
процесуални нарушения. Иска се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата, В писмено становище излага подробни доводи за
незаконосъобразност на НП.
Ответникът по жалбата ИА “ГИТ”
гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Представя писмени бележки с допълнителни доводи за законосъобразност на НП.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същество ОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството си на строител
по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на обект: „Жилищна сграда“, находяща се в гр.П., ул.“… №…, УПИ ІІ-571,
кн.448 е допуснал използваната в обекта на контрол дървена двураменна
стълба да е с подвижни елементи на дървените сглобки, с допълнително монтирани
дървени елементи по нея, като металните сглобки /разпъващи стъпала/ са видимо
корозирали, като по този начин стълбата няма достатъчно якост, не е обезопасена
и правилно поддържана.
Нарушението е извършено и констатирано на
17.02.2020 г. в гр.Пазарджик при извършена проверка на място в гореописания обект,
когато е установено, че на етаж 2 в обекта до стълбищната клетка, използваната двураменна стълба да е с подвижни елементи на
дървените сглобки, с допълнително монтирани дървени елементи по нея, като
металните сглобки /разпъващи стъпала/ са видимо корозирали.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на управителя А. С., показанията на свидетеля
Р.М.-актосъставител, както и писмените доказателства приложени по делото.
Съдебният
контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа
на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност
и обоснованост на същото.
На
първо място начина на формулиране на вмененото деяние, сочи същото да е
извършено под формата на „допустителство”, т.е. допуснал. Но видно е, че
хипотезата на основанието за налагане на санкция по чл.413, ал.2 от КТ не
предвижда извършването му под формата на „допустителство”, а единствено при
пряко извършителство, което пък не кореспондира със състава на вмененто
нарушение по чл.99, ал.4 от Наредбата и словесното описание на нарушението.
Още
повече, че според чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в предвидените
от закона случаи.
При
това неясно формулирано на нарушение, относно изпълнителното деяние и субекта,
дори за съда е трудно до невъзможност да разбере, какво точно е вмененото
нарушение и доколко санкцията е законосъобразна и съответстваща на същото.
Два
от основните реквизити на НП са установени чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, а
именно точно ясно и конкретно описание на нарушението и посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното
нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с
неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е
нарушена.
В
случая дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.99, ал.4 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи,
според която стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно
поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.
Цитираната
разпоредба се намира в Раздел ІV от наредбата, който е озаглавен
"Стълби", който се състои от пет разпоредби чл.99 – чл.103. От
анализа на съдържанието им се установява, че чл.99 и чл.100 се отнасят до
стационарни стълби, чл.101 и 102 за преносими стълби и чл.103 за висящи стълби.
В
конкретния случай както в АУАН така и в издаденото въз основа на него НП не са
посочени какъв е вида извършваните строителни работи, както и дали е невъзможно или
нецелесъобразно използването на стационарни стълби, на стълби с механично
задвижване, скелета, работни платформи и други по-удобни и по-безопасни
съоръжения, за да се прецени възможността
за използване на цитираната преносима стълба. От описаната от АНО фактическа
обстановка не може да се прецени каква стълба е била необходимо да бъде
използване в конкретния случай – стационарна, преносима или висяща, с оглед
квалификацията на допуснатото нарушение, ако се приеме, че такова действително
е извършено. При неизяснена напълно фактическата обстановка не може да се
достигне до категоричен извод за това, че санкционираното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.99, ал.4
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Още
повече, че от обясненията на управителя на дружеството строител се установява,
че на обекта са били налични и още две други стълби, които явно са били годни
за ползване, тъй като по отношения на тях от страна на контролните органи не е
констатирано нарушение. Следователно остава неизяснено, дали въпросната стълба
действително е била използвана при извършване на СМР на обекта.
На
следващо място не става ясно, нито от описанието на нарушението, нито от
показанията на актосъставителя какви са критериите за „достатъчна якост“, за да
се прецени доколко корозиралите метални сглобки, разпъващи стълбата я правят
опасна за позване.
Административнонаказателната
отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено
извършено от него от субективна и обективна страна нарушение, а не да се
основава на предположения. В тежест на наказващия орган е да представи годни
доказателства, от които по несъмнен начин да се установи съставомерността на
деянието, което действително в настоящия случай не е направено.
Не
на последно място следва да се отбележи, че на жалбоподателя е вменено
нарушени, в качеството му на „Строител“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 г., докато санкцията е
наложена в качествата на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при
условие, че в §1, т.10 от ДР на наредбата има легално
определение за „работодател“.
В
този ред на мисли НП е необосновано и незаконосъбразно и следва да бъде отменено.
По
делото е направено искане и от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.Димитров за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума
от 300 лв.
Не
е направено възражение за прекомерност на разноските от процесуалния
представител на АНО.
При
това положение ИА „ГИТ“ София, с оглед изхода на делото – отменено НП, ще следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на дружеството жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски от 300
лева. Именно в тежест на посочената Агенция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №13-002132 от 29.06.2020 г. на Изп. директор на ИА “Главна инспекция по труда” гр.София, с което на „АМ-АС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”…” /кафе-аперитив
„АВИ“/, представлявано от управителя А.К.С. за нарушение на чл.99, ал.4 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1600 лева.
ОСЪЖДА
ИА „ГИТ“ София да заплати на „АМ-АС” ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: