Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Враца, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023 г.
/двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 102 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на П.Х.Т. ***, депозирана чрез * С.К., против Решение № 1 от 03.01.2023
г., постановено по АНД № 1023/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което
е потвърдено НП № 240/14.04.2022 г., издадено от Началник на отдел „Контрол и
правоприлагане“, в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр. София.
В касационната жалба са изложени твърдения, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и несъобразяване със
събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на
потвърденото с него НП, ведно с всички законни последици.
В
с.з. касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от * С.К., който
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира
разноски съобразно представен по делото списък на разноските на основание чл.
80 от ГПК.
Ответникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално тол управление, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ОП
– Враца дава заключение за допустимост и основателност на жалбата, поради липса
на мотиви по възраженията на жалбоподателя - съществено нарушение на
процесуалните правила и основние за връщане на делото за ново разглеждане.
Административен
съд - Враца в настоящият си състав, като
обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от
страните, заключението на участващия по
делото прокурор и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Предмет
на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 1 от 03.01.2023 г., постановено
по АНД № 1023/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП
№ 240/14.04.2022 г., издадено от Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“,
в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, като със същото на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800.00 лева за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
За да потвърди НП
въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от материално и
териториално компетентни органи, в предвидената от закона форма, съдържат необходимите
реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на санкционната процедура. Претендираното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно, както в акта, така и в НП. По съществото на спора е прието, че
жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, същия е субект на нарушението по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, управлявайки МПС от посочената категория по чл. 10б,
ал. 3 от ЗП, както и че нарушението е безспорно установено от събраните по
делото доказателства. Авторството на деянието и неговата субективна страна е
установено изцяло от приобщените гласни и писмени доказателство, в т.ч. и от
приложените – Пътен лист, Доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси и снимков материал на процесното ППС. Посочени са рег. номер на
превозното средство, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на
техническото средство и неговия идентификационен номер. Прието е, че деянието,
вменено на касатора е доказано по безспорен и категоричен начин, като формата
на вина е пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е че не бива да управлява МПС, по платената пътна мрежа без
предварително да е заплатена определената по закон такса, но въпреки това е
управлявал процесния автомобил, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние. Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН и е прието, че не са налице предпоставките за приложението му, тъй
като липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. От АНО е съобразена разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН, като е определена правилна квалификация на деянието и е
наложено съответното наказание в законоустановения размер на глобата от 1800
лева. По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията
изложени в жалбата са приети за неоснователни.
При разглеждане на делото съдът е събрал необходимите за правилното му
изясняване доказателства, като след анализ на същите поотделно и в цялост, правилно
е достигнал до извода, че касаторът е
осъществил по безспорен начин състава на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП
създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. От приложените фото снимки от 15.11.2021 г. в 12:15 ч. се
установява, че посоченият товарен автомобил се е движил в обхвата на платената
пътна мрежа, а от представения доклад от електронната система за събиране на
пътни такси, че към този момент за автомобила не е заплатена дължимата тол
такса. Не се представят доказателства оборващи обстоятелствата за неплатена тол
такса или заплатена компенсаторна такса. Тоест нарушението е доказано и
установено по безспорен начин от събраните доказателства, както е приел и РС. В
тази насока и възражението на касатора, че не е доказано по безспорен начин, че
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не е заплатена е неоснователно.
Правилно РС е приел, че в конкретния случай не е налице и маловажност на
нарушението по см. на чл. 28 от ЗАНН, както и че наказанието е правилно
определено в съответствие с приложимата законова норма. От страна на АНО при
проведеното административнонаказателно производство по отношение на касатора не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
НП, както е приел
и РС в
решението. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и наведените в
касационната жалба доводи за противното са неоснователни. Видно от
представената Заповед № ЗАМ – 332/32-66544 от 28.02.2020 г. /л. 17 от АНД №
467/2022 г./, Директора на Агенция „Митници“ е определил служителите в
отделните териториални дирекции да съставят АУАН по чл. 179, ал. 3 и ал. 3а. По
т. 5 от същата заповед са посочени служителите от Териториална дирекция
Дунавска, която с Устройствения правилник на АМ на 31.07.2021 г. е преименувана
в ТД Митница Русе, чийто служител е актосъставителят. Компетентността на АНО е
установена в разпоредбата на чл. 21г, т. 8 вр. с т. 1 от ЗП, съгласно която Председателят
на управителния съвет на агенцията, издава наказателни постановления или
оправомощава длъжностни лица от агенцията да издават наказателни постановления
в случаите, предвидени в закон. От представената Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г. /л. 18 от АНД № 467/2022 г./ се установява, че Председателят на управителния
съвет на агенцията е оправомощил Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ към АПИ, какъвто е издателят на процесното НП, да издава наказателни постановления
за налагане на адмиминистративни наказания на физически и юридически лица, въз
основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3-3в от ЗДвП.
Не
оставя никакво съмнение и авторството на визираното нарушение. От представения
по делото Пътен лист серия Т, № 9042149, издаден на 02.11.2021 г. и приключен
на 15.11.2021 г., се установява, че именно касаторът е управлявал процесния т.а
на визираната в АУАН и НП дата 15.11.2021 г., като е преминал по маршрут ** , по път I-1,
км 8+849, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Субект на нарушението по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е именно водачът на ППС, а не собственика или
ползвателя на същото, поради което съдът счита, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административната отговорност именно на касатора, в качеството на водач на товарния
автомобил. Задължението на водача на ППС е не да заплаща тол такса, а да
управлява ППС, за което е заплатена такава дължима такса по ЗП.
Пред настоящата
инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за
различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като
законосъобразно.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал.
2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е
неоснователна и такива не му се дължат.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 03.01.2023 г., постановено по
АНД № 1023/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
240/14.04.2022 г. на Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“, в НТУ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.