Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260035 / 19.01.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3100 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е на 15.10.2019 г. иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,
първоначално от А.А.Д. с ЕГН ********** ***; против Л.П.В. с ЕГН ********** ***;
и В.П.В. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че е в много напреднала възраст, със затруднено движение,
почти лишена от възможността, да се обслужва в ежедневието си. Тя живеела
самотно, без близки роднини и хора, интересуващи се от нея и от нуждите й.
Всичко това я мотивирало, на 09.05.2018 г. да сключи с двамата ответника
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението им, да я гледат и
издържат. Сделката била сключена с нотариален акт № 59 том 1 рег. №898 дело №
55/2018 г. на нотариус с рег. №080, като ищцата прехвърлила на ответниците
поравно своя собствен недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор №
77195.718.5.1.6 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006
г. на ИДАК-София, с административен адрес в **********; с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта – един; с площ от 60,81 кв.м.; състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения; при съседни СОС: на същия етаж -
77195.718.5.1.5, под обекта - 77195.718.5.1.3, над обекта - 77195.718.5.1.9;
ведно с избено помещение № 11 с площ от 5,97 кв.м., ведно с 1,705 ид.ч. от
общите части на блока и от отстъпеното право на строеж, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.718.5.
От сключването на сделката и до предявяване на иска, нито един от ответниците не
бил пристъпил към изпълнение на дължимото по договора гледане и издръжка на
прехвърлителката с осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто е водила до
тогава. Ответникът единствено я посещавал понякога, а ответницата въобще не я
била виждала, след подписването на нотариалния акт. Макар изминалият период от
време да не бил особено продължителен, предвид възрастта и нуждите на ищцата,
показателно било негативното отношение на ответниците по отношение на
договорните им задължения спрямо нея. Според нея, налице било пълно
неизпълнение на договора по субективни причини у ответниците, на които не
следвало да се дава и срок за изпълнение, предвид характера на сделката, чието
изпълнение следвало да е постоянно във времето. Предвид изложеното, ищцата
иска, съдът да постанови решение, с което да се развали този договор, поради
пълно неизпълнение от страна на ответниците.
С определение № 260135/10.09.2020 г., съдът конституира като ищец по делото
– И.С.Д. с ЕГН ********** ***; и заличи като ищец по делото А.А.Д., поради
смъртта й на 29.05.2020 г. Новоконституираният ищец поддържа изцяло предявения
иск и иска уважаването му като основателен и доказан, като му се присъдят
направените по делото разноски. Това му становище се поддържа в открито съдебно
заседание от негов пълномощник – адвокат.
Ответниците не депозират отговори на исковата молба в законоустановения
1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание те се явяват
лично и с пълномощник – адвокат, като оспорват предявения иск и искат
отхвърлянето му изцяло, като неоснователен и недоказан. Възразяват, че
ответникът живеел на адреса на починалата Д., като той и ответницата, а така
също и тяхната майка, извършвали всички действия по обгрижването й, в т.ч. и
погребението й. Събраните по делото гласни доказателства били противоречиви,
като в т.ч. сочели, че жилището е на първи етаж, а то било на втори.
Свидетелите нямали преки и непосредствени наблюдения, като те извършвали само
дарствени действия по отношение на починалата и не познавали ответника, макар
той да живеел на адреса, при което показанията им не следвало да се кредитират.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка с рег. № 1156/12.08.2020 г. в НБД „Население“ към ГД
„ГРАО“ при МРРБ Районен съд - Хасково; А.А.Д. е родена на *** г., заедно със
своята сестра – близначка М.А.Д. /починала/, като е била с постоянен и настоящ
адрес на адреса на процесния имот - ****; починала в гр. Хасково на 29.05.2020
г., като неомъжена. Тези обстоятелства се установяват и от представеното на нейно
име удостоверение за наследници изх.№ СЛУЖЕБНО - 485/03.09.2020 г., издадено от
Община Хасково. Според същото, неин единствен наследник по закон е ищецът И.С.Д.,
явяващ се син на неин първи братовчед. Приживе, по силата на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 59 том I
рег. № 898 дело № 55/2018 г. от 09.05.2018 г. на нотариус с рег. № 080; А.А.Д.
е прехвърлила на ответниците поравно своя собствен недвижим имот, а именно: СОС
с идентификатор № 77195.718.5.1.6 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с административен адрес в *******; с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта – един; с площ от 60,81
кв.м.; състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения; при съседни СОС: на
същия етаж - 77195.718.5.1.5, под обекта - 77195.718.5.1.3, над обекта -
77195.718.5.1.9; ведно с избено помещение № 11 с площ от 5,97 кв.м., ведно с 1,705
% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
терена, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор № 77195.718.5; срещу задължението на ответниците, да поемат
издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигурят един спокоен и
нормален живот, докато е жива – лично или чрез трето лице, като
прехвърлителката е запазила правото си на ползване върху имота, докато е жива.
За имота се представиха удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК
с изх. № **********/08.10.2019 г., издадено от ОДД-Хасково; и схема № 15-892417/02.10.2019
г. Видно от справки за постоянни и настоящи адреси от 11.06.2020 г. в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ Районен съд, съответно с рег. № 714
и рег. № 714, ответникът е с такива в *******; а
ответницата – в гр. *****.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Б. Ш. И. и Г.Н.П.. Св. И. сочи, че живеел под наем в гр.
Х., като имал много приятели на ул. „***“ и често се събирали в магазина на С.на
тази улица, който бил в близост до процесния жилищен блок. Свидетелят не
познава ответниците, които вижда в съдебната зала. Той познавал обаче А. и
сестра й М., които винаги били заедно по улиците, много си приличали, може би
били близначки. Едната от тях той не бил виждал повече от 2-3 години, а
другата, която имала израстък на главата и по това той я различавал, останала
сама и св. И.за последно я бил виждал от магазина преди около година и
половина. Жената била с два бастуна и се показвала на едно място до входа, при
което хората знаели, защо излиза, и й купували хранителни продукти. Знаело се,
че тя излиза, когато огладнее. Самият св. И.й купувал хляб, лютеница, кренвирши
– неща, които се консумират веднага, за което тя не му заплащала. И много други
хора й купували храна. Свидетелят не е влизал в жилището й, но пращали сина на
магазинера, да й носи до вратата продуктите, т.к. жената била трудно подвижна,
и той споделял, че миришело ужасно и било много мизерно. От магазина до блока
били 20-30-50 метра. Св. И.не знае, кой е живял в това жилище - навремето се
появявали двете сестри, но после явно едната починала, а другата останала сама.
Той не е чувал да се говори, дали някой се грижи за тях двете. Свидетелят
посещавал посочения магазин главно в събота и неделя, не бил постоянно там, но
когато ходел там – жената винаги се появявала до самия магазин. Той не знае,
кой е организирал погребението й. Св. П. е съсед на процесния апартамент, като
живее на съседна улица. Той не познава ответниците, които вижда в съдебната
зала. Апартаментът бил на две сестри– близначки, които живеели в него, без
някой друг да живее с тях. Свидетелят ги познавал, като съседки, едната
починала преди 2 години, а другата след това, едната се казвала Н.. Той ги
знаел от терасата им – били възрастни и седели там. Близо до блока имало
магазин, на 20 м разстояние, и хората им вземали хляб, вода и им ги подавали
през терасата, която била на първи етаж. Самият св. П.също им помагал. Сестрите
не си купували сами продукти, т.к. били възрастни и били зле, не можели да
ходят. Свидетелят не знае, някой да се е грижел за тях. В това положение била и
близначката, която останала сама. Тя имала израстък на главата, който се
забелязвал. На нея помагал св. П.често от съжаление, като й вземал хляб, вода,
които тя не му заплащала. Той не я е виждал да се придвижва сама, стояла си на
терасата, и на тази тераса в последните 2 години не е виждал друг, след смъртта
на сестра си, тя винаги била сама. Св. П.не е близал в жилището й, но бил
чувал, че е мизерно, а и самата жена не била много спретната. Той не е виждал
ответниците около блока на А., не познава и жена на име Р., която да е идвала в
апартамента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото се доказа наличието на всички предпоставки
за успешното провеждане на процесния иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,
надлежно и своевременно указани на страните от съда. Според тази разпоредба на
закона, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, развалянето става по съдебен ред. Договорът за издръжка и
гледане е алеаторен и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост
върху имота, като приобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението
си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го
изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на
ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на
ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите
средства за издръжка и естеството на грижите. Съдържанието на насрещните права
и задължения по този вид договор се определя по съгласие на страните, които
съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността
на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните
съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и
битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката,
ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо
дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При
тълкуването на волята на страните, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като
издръжка и гледане, както е в случая, то издръжката включва изцяло храна,
режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата
нужда и възможностите да се справя сам. В настоящия случай се установи, че
прехвърлителката към момента на сделката е била в напреднала възраст от 82
години, като скоро преди това е била починала нейната сестра-близначка, с която
са живеели заедно в процесния апартамент. Същата е била неомъжена и без свои
низходящи или живи възходящи. От датата на сделката 09.05.2018 г. до датата на
предявяване на иска от самата прехвърлителка на 15.10.2019 г. /починала в
рамките на настоящия процес на 29.05.2020 г./ е изминал период от близо година
и половина. За този период от време ответниците, върху които е доказателствената
тежест, своевременно указана им, не ангажираха никакви доказателства да са
изпълнявали заедно или поотделно алеаторното си задължение - да полагат
необходимите грижи за прехвърлителката по издръжката и гледането й, така че да
й осигурят посочения в договора им спокоен и нормален живот, докато е жива.
Тъкмо обратното, установи се от гласните доказателства по делото, че след
смъртта на своята близначка, А.Д. е останала сама в дома си, който е бил в
крайно занемарено състояние, самата тя във влошено здравословно състояние,
придвижваща се трудно и с два бастуна. Свидетелите са категорични, че никой
друг не е живеел в дома й, при което изцяло голословни са възраженията на
ответника, че той живеел в процесния имот през релевантния за спора период от
време, което кореспондира и с данните за адресната му регистрация на друг адрес.
Нещо повече, установи се, че съседите на Д. знаели, че щом тя се появи на
терасата на апартамента си или пред блока си, то тя е гладна и има нужда от основни
хранителни продукти. Касае се не до изолирани случаи, а до трайно установена
практика – съседите да я подпомагат, като са й купували и подарявали храна, за
да й помогнат и от съжаление. Същевременно, изпълнението на задължението за
издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради
самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителката, поради
възрастта си, здравословното си състояние и липсата на близки, се е нуждаела от
по-голям обем грижи и помощ. В разглеждания случай е налице пълно неизпълнение
на поетите от ответниците задължения за издръжка и гледане на прехвърлителката
по сделката. Ето защо, искът като основателен и доказан следва да се уважи
изцяло.
За да достигне до горните си изводи, съдът взе предвид задължителната
съдебна практика по Тълкувателно решение № 6/15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2011 г., ОСГК; Тълкувателно решение от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 6/2011
г., ОСГК; и Постановление № 3/ 29.03.1973 г., Пленум на ВС; а така също и
практиката на ВКС по решение № 863/ 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV
г.о.; решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/ 2009 г., IV г.о.; решение №
169/ 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., III г.о.
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 926,75 лв., включващи 206,75
лв. за държавна такса и 1 720 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По предявения иск с правно основание
чл.87 ал.3 от ЗЗД от И.С.Д. с ЕГН ********** ***; против Л.П.В. с ЕГН **********
***; и В.П.В. с ЕГН ********** ***:
РАЗВАЛЯ
сключения
на 09.05.2018 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 59 том I рег. № 898 дело №
55/2018 г. на нотариус с рег. № 080; по силата на който А.А.Д. с ЕГН **********
***; починала на 29.05.2020 г.; е прехвърлила поравно на Л.П.В. с ЕГН **********
и на В.П.В. с ЕГН ********** своя собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 77195.718.5.1.6 по КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК-София, с административен
адрес в ******; с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта –
един; с площ от 60,81 кв.м.; състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения; при съседни СОС: на същия етаж - 77195.718.5.1.5, под обекта -
77195.718.5.1.3, над обекта - 77195.718.5.1.9; ведно с избено помещение № 11 с
площ от 5,97 кв.м., ведно с 1,705 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена, като самостоятелният обект се намира
в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.718.5; срещу
задължението на ответниците, да поемат издръжката и гледането на
прехвърлителката, като й осигурят един спокоен и нормален живот, докато е жива
– лично или чрез трето лице, като прехвърлителката е запазила правото си на
ползване върху имота, докато е жива.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца
6-месечен срок, считано от влизане в сила на решението, за да извърши
отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Хасково,
съгласно чл.115 ал.2 изр.1 от ЗС.
ОСЪЖДА СОЛИДАРНО Л.П.В. с
ЕГН ********** и В.П.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 1
926,75 лв. за деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – чрез
адвокатите им.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.!