Р E Ш Е Н И Е
№ 432
гр.Плевен, 20.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І - ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
При секретаря В.Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Дилова адм.дело №410
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Д.Д., чрез адв.Д.Д. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-00938-000347
от 08.05.2021г. издадена от Б.М. младши автоконтрольор
при ОД на МВР Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 м.
В жалбата се излагат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закони
нарушение на административнопроизводствените правила при издаването и, немотивирана и
несъответстваща на целта на закона. Сочи се, че оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН е съставен на 08.05.2021г.
около 04.30 ч. за извършено в гр.Плевен нарушение на правилата за движение по
пътищата. Твърди се, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ не са
спазени всички императивно предвидени изисквания за нейната законосъобразност.
Твърди се, че не е спазена предписаната от закона писмена форма и изискванията
за съдържание по чл. 59 ал.2 от АПК.Твърди се, че материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171 т.2 А б.“Б“ от ЗДвП
изискват да е установено по надлежния ред управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Излага, че предписанието е
императивно само при наличие на визираните предпоставки в условията на
обвързана компетентност административния орган прилага предвидената по закон
ПАМ.Твърди се, че разпоредбата на чл.22 от ЗАНН е обща и същата не може да бъде
правно основание за издаване на оспорената заповед, както неправилно е приел
наказващия орган. Твърди,
че не отговаря на истината описаното в заповедта, че жалбоподателката
е отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта. Излага, че отразените в заповед за прилагане на ПАМ фактически
констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция, че заповедта не съдържа мотиви относно продължителността на
мярката, което обосновава незаконосъобразността на същата. Според жалбоподателката липсата на мотиви относно
продължителността на мярката представлява нарушение на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК.Излага доводи че в заповедта не е посочено регистрацията на кое МПС се
прекратява, което е един от основните реквизити на заповедта за ПАМ. Прави искане за отмяна на заповедта за ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява. Вместо нея се явява адв. Д., който
поддържа депозираната жалба.
Ответникът по делото в съдебно заседание се явява
лично, който излага доводи за законосъобразност издадена заповед за прилагане
на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Административен съд-Плевен, първи състав
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 08.05.2021г. лично на оспорващата,
а жалбата е подадена на 21.05.2021г. т.е. подадена е в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед 21- 0938 - 000347 от 08.05.2021
г. на Бл.Маринов на длъжност младши автоконтрольор,
сектор „ПП“ към ОДМВР - Плевен, с която
на основание чл. 171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на Ц.Д.Д. чрез
прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС № *********.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение за следното: С АУАН 392019 от 08.05.2021г., съставен
от Б.П.М.– мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен
сектор Пътна полиция, на Ц.Д.Д. са вменени следните нарушения : по чл.20ал.2 от ЗДвП-водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението .ПТП по ЗДвП. И по
чл. 174 ал.3 пр.1 – отказва проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор и за мед. изследване и вземане на
биологични проби за хил. лаборатория. Изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта по ЗДвП. Акта е връчен на нарушителката и е подписан без възражение от жалбоподателката. Посочено е, че се изземват СУМПС
№********* и свидетелство за регистрация част №*********, контролен талон №
5913210 и 2 бр. рег. табели с номер ***.
Съставения АУАН е връчен лично на
нарушителката на 08.05.2020 г. и е подписан от нея без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната заповед.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0938-000347 от 07.05.2021 г. на мл. автоконтрольор
при ОД на МВР Плевен, сектор ПП е
издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
заповед № 316з-27 от 03.01.2018 година на директора на ОД МВР – Плевен за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена
форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от
чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. Същата е мотивирана. Описаните в заповедта
и в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства
за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК,
както и всички реквизити.
В производството по издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
Относно преценката за материална законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
В случая като правно основание за издаване на оспорената
Заповед за прилагане на № 21-0938-000347 от 08.05.2021г. по чл.171, т.2а б.“Б“от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, сектор „ Пътна
полиция е посочена разпоредбата на чл. 171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са
прилага принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая приложената с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП се основава на третата хипотеза на цитираната правна норма,
като от фактическа страна е обоснована с това, че на 08.05.2021г.,в 04,30 ч, в
гр. Плевен е отказала проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и да изпълни
предписание за медицинско изследване. Следователно
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е да се установи, че
Цв.Д. е отказала да даде проба за алкохол, което е
установено от отразеното в АУАН и в издадения талон за мед. изследване. Нарушението
на водача е констатирано със съставен акт за установяване на административно
нарушение, който, съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до
доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ
АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателката.
В настоящото производство жалбоподателката
не е ангажирала доказателства, които да опровергаят констатациите на
административния орган. От представената по делото справка се установява, че управлявания
от Цв.Д. автомобил Мини Уан
с ***е собственост на Ц.Д.. Ето защо,
при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за
издаване на процесната заповед. Касае се за
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има
превантивен и преустановителен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. По смисъла на
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната
цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. В
нормата на чл. 171, т.2а , б.“Б“ от ЗДвП
е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/
месеца до една година. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест
месеца- към минимума в рамките предвиден в закона. Съдът приема, че срокът
е законосъобразно определен от
административния орган, предвид извършеното от жалбоподателката
нарушение. В случая извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока
степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното
движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в
съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната
административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения. В тази връзка съдът намира,
че при издаване на заповедта за ПАМ е
спазена целта на закона.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
Водим от горното и на осн.
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Ц.Д.Д.
ЕГН ********** жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0938-000347/08.05.2021
г. на мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателката е
приложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2 А б. "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: