МОТИВИ
НОХД № 261/10
год. на СсОС
Силистренският окръжен съд се е произнесъл по внесен
от Окръжна прокуратура обвинителен акт, за престъпление по чл. 343 ал. ІІІ б
„б” пр. 1 от НК, като осъдил подс. В.П.С. *** на три години лишаване от
свобода, с условно отлагане изтърпяването на наказанието за срок от пет години.
По жалба на подсъдимия и приемайки становището на
прокуратурата, въззивният съдебен състав е отменил
присъдата и върнал делото на прокурора, заради счетени за съществени и
неотстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната фаза
на производството.
След извършване на указаното допълнително разследване,
Силистренска окръжна прокуратура обвинила:
В.П.С., в това, че:
На 08.11.2008 г. по път № III - 218 около 21,30 часа в
посока от гр. Силистра към с. Проф.Иширково, при управление на моторно превозно
средство л.а. "Сеат Толедо" с рег.номер В
86-31 NC в пияно състояние - с 1.20 промила алкохол в кръвта,
е нарушил чл.5, ал.2, т.З, предложение „първо", чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М.,***, която е
настъпила на 29.11.2008г., престъпление по чл.343, ал.З, б. "б"
предложение „първо", във вр. с чл.343 ал.1 б
„в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В.П.Д, в това, че:
В периода 08.11.2008г. -
17.11.2008г. в гр. Силистра, при упражняването на професия, представляваща
източник на повишена опасност - лекар, при независимо съпричиняване с д-р З.Г. ***
- лекар, и В.П.С. *** Иширково, поради немарливо изпълнение на задълженията си
като лекуващ лекар на пациентката М. П. М. *** Иширково не е извършил в пълен
обем необходимата диагностична дейност и при наличието на показатели за
травматично увреждане не е диагностицирал съществуваща гръдна травма и не е
предприел адекватно лечение, с което е нарушил:
чл. I. Основни длъжностни
задължения:
- Извършва диагностична, оперативна, лечебна и
рехабилитационна работа с болните, според своите познания и практически умения,
съгласно медицинските стандарти по
хирургия и съвременните постижения на хирургията от
Длъжностната характеристика на лекаря отговорник за операционен блок в
Хирургично отделение, утвърдена от Изп. Директор на „МБАЛ Силистра” АД, както и
Правилата на Медицинските стандарти по хирургия,
утвърдени със Заповед N 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на
здравеопазването, Служебен Бюлетин на МЗ, Год. XLVIII, Брой 3, 2002 г., а именно:
4.2.1. Клиничният преглед
на хирургичния пациент е специфична диагностична процедура, която има две цели:
А. Клиничният диагностичен
преглед (КДП) - изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика,
влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи,
необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния очакван
обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания
резултат и изход.
Б. Клиничен преглед за
оценка на оперативния риск (КПООР) - уточнява общото състояние на пациента,
наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата
анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативния риск
и факторите, които го повишават.
4.2.2. Клиничен
диагностичен преглед (КДП):
4.2.2.1. КДП на хирургично
болен като първи етап започва в извънболнични
условия. Той се провежда от общопрактикуващ лекар или
специалист-хирург в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с
уточняването на възможностите за амбулаторно лечение.
4.2.2.2. При изчерпване на
диагностичните възможности на извънболничната помощ,
при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за
хирургическа намеса, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на
диагнозата и необходимостта от операция.
4.2.2.3. КДП е неотменен
етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти:
#анамнеза, насочена към
уточняване на основното заболяване, неговата органна
локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие
на спешни индикации за операция;
#физикален преглед, насочен към
уточняване на органната локализация на заболяването,
неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии
на онкологично заболяване, симптоми , подкрепящи тезата за спешно състояние или
спешни индикации за операция;
# назначаване и провеждане
на биохимични, микробиологични, вирусологични и други
специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното
заболяване и неговите усложнения;
#назначаване и изпълнение на
инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване
и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния
необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или
алтернативно нехирургическо третиране на заболяването;
# провеждане на консултации
със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на
диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.
4.2.3. Клиничен преглед за оценка
на оперативния риск (КПООР):
4.2.3.1. КПООР е също
неотменен, по правило ускорено протичащ
диагностичен процес. Той може
да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или
специалист от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява
основно задължение на хирурга и анестезиолога при уточнени показания за
операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа
намеса.
4.2.3.2. КПООР включва
следните основни компоненти:
# анамнеза, насочена към
уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото
състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния
риск, за вида и обема на предоперативната подготовка
с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен и
безпроблемен завършек на хирургичната намеса;
# физикален
преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента,
за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното
заболяване или от минали страдания;
# назначаване и провеждане
на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и
консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента с оглед
правилната оценка на оперативния риск;
Чл.8.2, т.З относно
назначаването на обзорна рентгенова графия на гръден кош като стандарт за обем
на диагностични възможности при хирургично болен,
вследствие на което се е развила тежка гнилостна (анаеробна) инфекция, с което е причинил при
професионална непредпазливост смъртта на М. М., настъпила на 29.11.2008 г. -
престъпление по чл.123 ал.1 от НК
З.Г.Г., в това, че:
На 27.11.2008 г. в гр. Силистра, като лекар,
при независимо съпричиняване с д-р В.П.Д. – лекар и В.П.С.
*** е допуснал немарливо изпълнение на
задълженията си по диагностиката и лечението на М. П. М. ***, като не е
извършил клиничен диагностичен преглед;
не е определил правилно индикациите за
хоспитализация, не е осигурил своевременно назначаване и провеждане на
диагностични и лечебни дейности и процедури, с което е нарушил:
чл. I. Основни длъжностни
задължения:
- Извършва диагностична, оперативна, лечебна и рехабилитационна работа
с болните, според своите познания и практически умения, съгласно медицинските стандарти по хирургия и
съвременните постижения на хирургията от
Длъжностната характеристика на лекаря отговорник за операционен блок в
Хирургично отделение, утвърдена от Изп. Директор на „МБАЛ Силистра" АД,
както и
Правилата на Медицинските стандарти по хирургия,
утвърдени със Заповед N 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на
здравеопазването, Служебен Бюлетин на МЗ, Год. XLVIII, Брой 3, 2002 г., а именно:
4.2.1. Клиничният преглед
на хирургичния пациент е специфична диагностична процедура, която има две цели:
А. Клиничният диагностичен
преглед (КДП) - изяснява характера на заболяването, неговата органна локалзация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на
съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за
операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна
техника, прогноза за очаквания резултат и изход.
Б. Клиничен преглед за
оценка на оперативния риск (КПООР) - уточнява общото състояние на пациента,
наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата
анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативния риск
и факторите, които го повишават.
4.2.2. Клиничен
диагностичен преглед (КДП):
4.2.2.1. КДП на хирургично
болен като първи етап започва в извънболнични
условия. Той се провежда от общопрактикуващ лекар или
специалист-хирург в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с
уточняването на възможностите за амбулаторно лечение.
4.2.2.2. При изчерпване на
диагностичните възможности на извънболничната помощ,
при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за
хирургическа намеса, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на
диагнозата и необходимостта от операция.
4.2.2.3. КДП е неотменен
етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти:
#анамнеза, насочена към
уточняване на основното заболяване, неговата органна
локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие
на спешни индикации за операция;
#физикален преглед, насочен към
уточняване на органната локализация на заболяването,
неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии
на онкологично заболяване, симптоми , подкрепящи тезата за спешно състояние или
спешни индикации за операция;
# назначаване и провеждане
на биохимични, микробиологични, вирусологични и други
специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното
заболяване и неговите усложнения;
#назначаване и изпълнение на
инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване
и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния
необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или
алтернативно нехирургическо третиране на заболяването;
# провеждане на консултации
със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на
диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.
4.2.3. Клиничен преглед за оценка
на оперативния риск (КПООР):
4.2.3.1. КПООР е също
неотменен, по правило ускорено протичащ
диагностичен процес. Той
може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или
специалист от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява
основно задължение на хирурга и анестезиолога при уточнени показания за
операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа
намеса.
4.2.3.2. КПООР включва
следните основни компоненти:
# анамнеза, насочена към
уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото
състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на
оперативния риск, за вида и обема на предоперативната
подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване
на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;
# физикален
преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента,
за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното
заболяване или от минали страдания;
# назначаване и провеждане
на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и
консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента с оглед
правилната оценка на оперативния риск;
Чл.8.2, т.З относно
назначаването на обзорна рентгенова графия на гръден кош като стандарт за обем
на диагностични възможности при хирургично болен,
което е попречило да се диагностицира съществуваща травма на гръдния кош на М. П. М.
и да се предприеме лечение на развила се тежка гнилостна
/анаеробна/ инфекция, с което е причинил при професионална непредпазливост
смъртта й, настъпила на 29.11.2008 година – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
Обвинението се поддържа в
съдебно заседание, като прокурорът предлага, на всеки един от подсъдимите да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” с условно отлагане на
изпълнението.
Подсъдимите дават обяснения.
Подсъдимият С. се признава за виновен за пътно-
транспортното произшествие, но не и за причинената смърт на пострадалата.
Подсъдимите Д. и Г. отричат участие във вменените им
деяния.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
На 8 ХІ 2008 год. вечерта подсъдимият С. посрещал гости в дома си в с Айдемир. Към 21 часа му позвънила
пострадалата М. М. *** и да я откара до с. Професор Иширково, където живеела.
Въпреки, че бил консумирал алкохол, подсъдимият се съгласил. Предложил на
гостите си- свидетелите К. и Г. да го придружат. Качили се в притежаваният от
него автомобил "Сеат Толедо" с рег.номер В
86-31 NC. Зад водача седнала св.Г., а отпред до него, св. К..***,
взели М., която седнала отзад до Г. и продължили за Иширково.
Платното
за движение било с лек наклон на спускане, с по една лента в двете посоки, пътят
сух, а участъкът - прав. Подсъдимият С. управлявал лекия автомобил при включени
светлини на фаровете и със скорост около 138 км. в час. Предстояло му навлизане в десен
завой, но поради несъобразената скорост и употребата на алкохол, не овладял
превозното средство, което навлязло в затревения банкет. В опита си да коригира
движението му, подсъдимият завъртял рязко волана, при което автомобила се
завъртал напречно на пътното платно и се преобърнал. По таван се приплъзнал около 90 м. и спрял напречно на пътното платно. Обвиняемият
счупил страничното стъклото на вратата си и излязъл от автомобила. Издърпал през прозореца на задната дясна врата и пострадалата М..
Останалите пътници излезли сами от автомобила. Лицето на М. било в кръв и тя
викала от болка и уплаха. В този момент спрял преминаващ автомобил и пътуващите
в него се обадили в болницата и полицията.
М. и св. К. били транспортирани до ЦСНМП Силистра.
Полицейската проверка констатирала, че подсъдимият С. е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда.
Пострадалата М. била препратена за провеждане на
лечение в Хирургично отделение при МБАЛ Силистра, където била приета от
дежурния лекар- подс. З.Г. Поставената диагноза била контузио капитис. Комоцио церебри. Вулнус лацеро-контузум фациеи. Фрактура крании.
Констатирани били субективни оплаквания от главоболие и гадене, липса на
ориентация за време и място, разкъсно – контузна рана на горния клепач, вежда и дясна фронтална
област с размачкване на ръбовете, рана от 2 лява зигоматична
област, рана около 2 см
в лява темпорална област, охлузна рана, достигаща
дясна лицева половина.
Бил проведен консулт с офталмолог. Назначени били и
извършени лабораторни изследвания на кръвта и рентгенография на черепа. В
следствие на тях се установили ниски стойности на хемоглобина- 133g/l и високи, сравнени с нормалните, стойности на
левкоцитите- 41,8. Липсвали първоначални данни за фрактура на черепните кости.
Подс. Г. извършил промивка на раните на
пострадалата и поставил два гофрирани дрена.
След операцията М. била настанена в отделението за интензивно лечение. След
нощното дежурство на осми ноември, подс. Г. излязъл в отпуск до 17 ХІ 2008
год. Дежурството е било поето от св.
доктор С..
На следващия ден бил направен, назначеният от подс. Г.,
КАТ на главен мозък, който не визуализирал контузионни
или хеморагични огнища в мозъчния суб-
и суппратенториално. Изяснени били фрактура на
дясната зигоматична кост, на темпорална кост в дясно
с малък импресионен фрагмент ретроорбитално
и на летералната стена на сфеноидалния
синус вляво. Вторите хематологични изследвания дали
следните, отклонени от нормалните, показатели - хемоглобин- 133g/l и левкоцити- 37,8. а третите, направени на 10 ХІ-били със
стойности-хемоглобин- 116g/l и левкоцити-
34. Болната била лекувана с антибиотици, кортикостероиди, аналгетици,
ноотропни, водно солиеви и глюкозни
разтвори, Манитол 10 %.
В периода на
лечение, визитиращи лекари, съгласно предварително установения график, били
свидетелите К., Р. и К. и върналият се
от отпуск подс. Д., който визитирал пострадалата на 10 – 12 ХІ и на 17 ХІ,
когато на главна визитация било взето решение за изписването й. За този период
от време пострадалата нямала оплаквания, освен
от главоболие и световъртеж.
По време болничния престой били констатирани,
диагностицирани и лекувани контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани на десен горен клепач, дясна вежда и
дясна челна област с размачкване на ръбовете, разкъсно
контузни рани в лява зигоматична
област и в ляво слепоочно, счупване на дясна ябълчна
кост, дясна слепоочна кост и вътрешната страна на лявата очница,
наличие на въздух в черепната кухина, травматична руптура
на лявата тъпанчева мембрана, травматична пареза на мускула на горен десен клепач и травматична
катаракта на дясното око.
В издадената от ОАИЛ на МБАЛ и подписана от
подсъдимите епикриза било отбелязано, че се изписва с подобрение. Определени
били контролни прегледи след 10 и 20 дни.
На втория ден след изписването пострадалата се
оплакала от болки в долната част на гръдния кош. Родителите й повикали общо
практикуващия лекар,св. К.. Свидетелката знаела за
произшествието и свързания с това престой на М. в болницата. Извършила й външен
визуален и мануален преглед, прослушала я с стетоскоп, измерила телесната температура и кръвното й
налягане. Не открила нищо обезпокояващо, макар и да констатирала болезненост в
гръдния кош, в областта на последните ребра. Изписала нимизил,
парацетамол и аналгин. Поставила инжективно
диазепам. Същите манипулации извършила и на следващите две вечери, след което майката на
пострадалата заявила, че болките са отшумели.
На 27 ХІ трябвало да бъде извършен първият контролен
преглед. Пострадалата М. посетила болницата, придружена от майка си. В
хирургичното отделение потърсили подсъдимия Г.. Той ги посрещнал в коридора,
извършил визуален преглед на раните по лицето и изслушал оплакванията на
пострадалата. Тя споделила за болки от
лявата страна на гръдния кош и получила уверение, че ще отшумят с времето.
Препоръчал да извършат консултация с офталмолог, с оглед невъзможността на М.
да затвори дясното си око.
На следващия ден
пострадалата се почувствала зле, през цялата нощ имала болки и не могла да спи. На 29-ти сутринта, по
препоръка на св. К., която констатирала обезпокоително влошаване в здравословното й състояние, М. била отведена
в болницата.
Там била приета в тежко увредено общо състояние с
изразена дихателна недостатъчност и силно отслабено, до липсващо дишане в
лявата гръдна половина. Констатиран бил хидро- пиопнемоторакс в ляво. Извършена била торакостомия
в ляво, при което се евакуирали газ и гной. Въпреки проведеното оперативно и консервативно лечение общото й
състояние продължило да се влошава, дихателната и полиорганна недостатъчност
прогресирали и към 23. 30 часа на същия ден пострадалата починала. На трупа не
била извършена патоанатомична или съдебномедицинска
аутопсия.
Назначената съдебномедицинска експертиза по писмени
данни дала заключение с вероятностен характер, според което съществува
възможност, след изписването на
пострадалата от болницата да се развие и изяви клинична картина на гнойно
възпаление в лявата гръдна половина, което да прерасне в септично състояние с изява на полиорганна
недостатъчност и смърт. По вероятно е, посочва експерта, в предвид данните от първоначалното стациониране на пострадалата след ПТП за черепно- мозъчната
травма с наличие на въздух в черепната кухина с проникване в черепната кухина,
причина за септичното състояние да е възпаление в самата черепна кухина или
синусите в черепната основа, което да е първичното огнище и съответно по хематогенен или друг път да ескалира септичното състояние с
изява на последваща полиорганна недостатъчност.
Приета е причинно-следствена връзка между травмите от
ПТП и последвалата смърт на пострадалата.
Извършената в последствие – /на 26 ІІ 2009 год./
ексхумация и аутопсия довели до
заключение, че с оглед обективната находка, следва да се приеме,че смъртта на М.
М. се дължи на гнойно абсцедираща
следконтузионна пневмония, довела до остра дихателна
недостатъчност, която е и непосредствен
механизъм за настъпването на смъртта. Гнойно абсцедиращата
следконтузионна пневмония
се явява усложнение на травмата на гръдната клетка, получена при пътно- транспортното
произшествие и е в пряка причинно-следствена връзка с нея.
Такъв отговор дала и назначената във връзка с аутопсионната находка тройна съдебномедицинска експертиза.
Въпреки това, в изпълнение указанията на ВнАС за отговор на въпроса : „Прекъсва ли се
причинно - следствената връзка между
причинените с допуснатото ПТП увреждания и настъпилия противоправен резултат?”, след връщане делото за
доразследване е била назначена допълнителна тройна СМЕ, която дала четвърто заключение, че причинно-следствената връзка между
травмата при катастрофата и настъпилата смърт не се прекъсва.
Освен това, експертизата заключила и че не са
спазени установените правила на добрата
медицинска практика, което пък е довело да недиагностициране,
профилактиране и лекуване на съществуващата гръдна травма.
Прокуратурата преценила, че подсъдимите Д. и Г. следва
да отговарят за извършено престъпление по чл.123 ал. І от НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: дадените на етапа на
съдебното следствие обяснения от подсъдимите, показанията на разпитаните
свидетели и становища на вещите лица, както и прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените експертизи в досъдебното производство;
прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото: протокол
за оглед на местопроизшествие от 08.11.2008г., фотоалабум, скица на
местопроизшествието, свидетелство за съдимост рег.№2630 от 14.11.2008г.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В.П.С. от
29.01.2009г., протокол за химическа експертиза вх.№11987 от 12.12.2008г., талон
за медицинско изследване от 09.12.2008г., протокол за медицинско изследване,
разрешително за движение 06-6166400 с последна регистрация 08.01.2008г. и карта
за технически преглед на МПС за автомобил «Сеат толедо» в оригинал и в превод
на български език, заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№7410/2008г., справка от КАТ за нарушител В.П.С. от 02.12.2008г., АУАН от 08.11.2008г.,
докладна записка рег.№15173 от 10.11.2008г., талон за медицинско изследване
№0171897, копие на свидетелство за управление на МПС и контролен талон на В.П.С.,
акт за смърт №0628 от 30.11.2008г., удостоверение за наследници №182 от
19.12.2008г., епикриза от ОАИЛ при МБАЛ-Силистра на М. П. М., епикриза на М.В.К.,
епикриза на М. П. М., протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2009г.,
фотоалбум за ексхумация на труп в с.Иширково, извършена на 02.03.2009г.,
свидетелство за съдимост рег.№202 от 25.01.2010г., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на З.Г.Г. от 28.01.2010г., свидетелство
за съдимост рег.№315 от 10.02.2010г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на В.п.Д. от 18.02.2010г., споразумение №24 от
15.02.2008г., длъжностна характеристика за длъжност «Началник хирургично
отделение», допълнително споразумение №537 към трудов договор №1390 от
18.11.1986г., длъжностна характеристика на лекаря отговорник за операционен
блок, молба от З.Г. ***223 от 04.11.2008г., история на заболяването №10328 на М.
П. М., постъпила на 27.09.2007г., изписана на 12.10.2007г.; фишове за проведени
медицински изследвания, график за дежурствата на лекарите за м.ноември 2008г. в
ХО, кратка характеристика ан лекарствен продукт №623 от 25.06.2002г.,
длъжностна характеристика на длъжност «Старши лекар в ХО», молба от З.Г.,*** именно,
фотокопия на: история на заболяването №11274, направление за хоспитализация на М.
П. М. от 08.11.2008г., документ за извършена операция №1172 от 08.11.2008г.,
епикриза на М. П. М. за престой в ХО от 08.11.2008г.-17.11.2008г., анамнеза,
обективно състояние, Глазгоу скала за количествена оценка на нарушеното
съзнание на пациент М. М., регистриране на процедури по клинична пътека №202 с
дата на изписване на пациента 17.11., компютърна томография от 09.11.2008г.,
резултати от обраазното изследване №2068/08.11.2008г., искане за КАТ на главен
мозък от 09.11.2008г., лист за предоперативна анестезиологична и консултация и
преценка №11274, анестезиологичен лист от 08.11.2008г. на М. М., температурен
лист на М. М., лист за регистраця на параклинични изследвания, декларация за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване от 17.11.2008г., лист за
регистрация на параклинични изследвания, медицински резултати от изследване на
кръв, кръвна плазма и серум от 12.11.2008г., медицински резултати от изследване
на кръв, кръвна плазма и серум от 10.11.2008г., медицински резултати от
изследване на кръв, кръвна плазма и серум от 08.11.2008г., резултати от
мед.изследване на кръв, декларация от М. М., че не е осигурена във фонд за
допълнително доброволно здравно осигуряване, декларация за информативно
съгласие на пациент, справка-извлечение от НОИ за здравноосигурителни права на
пациента М. М., история на заболяването за престоя на М. М. в периода
08.11-17.11.2008г. в ХО, електрокардиограма от 09.11.2008г., история на
заболяването №12091 от ОАИЛ от 29.11.2008г., епикриза на М. П. М. от
29.11.2008г., заповед №434 от 01.12.2008г. за освобождаване от
патологоанатомична аутопсия, справка-извлечение от НОИ, регистриране на
процедури по клинична пътека №214 на М. М. от 29.11.2008г., декларация за
информираност и същласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване от 29.11.2008г., декларация за
информативно съгласие на пациент, декларация от М. М., че не е осигурена във
фонд за допълнително доброволно здравно осигуряване, оперативен протокол №1255
от 29.11.2008г., предоперативна епикриза на М. М. от 29.11.2008г., лист за
предоперативна анестезиологична консултация е преценка на М. М.,
анестезиологичен лист от 29.11.2008г., - 2чр., епикриза изх.№1271/11274,
анамнеза и обективно състояние от 29.11.2008г., история на заболяването от
29.11.2008г., кардиограма от 29.11.2008г., искане за образно изследване от
29.11.2008г., искане за КАТ на бял дроб от 29.11.2008г., компютърна томография
от 29.11.2008г., искане за рентген на бял дроб от 29.11.2008г. и резултати,
искане за образно изследване и резултати от него от 29.11.2008г., искане за
рентген на бял дроб-контрола и резултати от 29.11.2008г., резултат от
микробиологично изследване от 02.12.2008г., искане за микробиологично изследване
№8447 от 29.11.2008г., изследвания на кръв и кръвна плазма от 29.11.2008г.,
изследване на урина от 29.11.2008г., изследване на кръв, кръвна плазма и серум
от 29.11.2008г., лист за регистрация на параклинични изследвания от
29.11.2008г., температурен лист от 29.11.2008г., реанимационен лист от
29.11.2008г., история на заболяването от 29.11.2008г. На
основание чл.284 от НПК бяха предявени
посочените в справката към обвинителния акт веществени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели, тъй като са не само логични
и последователни, но на следващо място се намират във вътрешна кореспонденция
по между си и корелират напълно с останалите събрани
по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Прие за достоверни
и обясненията на подсъдимите, с изключение тези на подс. Г., в частта, досежно
несподеляне на оплакване за болки в гръдния кош при контролния преглед на
пострадалата. Това твърдение се опровергава от показанията на родителите на М.,
от тази на св. К. и от заключенията на вещите лица по СМЕ. Съдът намира
казаното и като контрааргумент относно твърденията на защитника му, че за болки
в гръдния кош пострадалата не е „манифестирала”.
За пълни, ясни, обосновани и правилни съдът намери
заключенията по представените автотехническа и
съдебно - медицински експертизи и
безрезервно изгради изводите си и въз
основа на тях.
Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
От приетите доказателствени материали по убедителен и еднопосочен начин се
установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършените
престъпления по чл. чл.343, ал.З, б.
"б" предложение „първо", във вр. с
чл.343 ал.1 б „в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК и
по чл. чл.123 ал.1 от НК
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Налага се правният извод, че В. П. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
343 ал. ІІІ пр. 1 б „б” във вр. с чл. 343 ал. І б „ в” във вр.
с чл. 342 ал. І от НК.
На 8 ХІ 2008 год. подсъдимият, при управление на МПС в
нарушение правилата по ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата
М. П. М., настъпила на 29 ХІ 2008 год.
Нарушението на забраните по чл. 5 ал. ІІІ, чл.20 ал
І и чл. 21 ал І от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в причиняване смъртта на пострадалата. На подс. С. е било забранено да управлява
превозното средство след употреба на алкохол кръвта си, при това и със скорост,
значително превишаваща разрешената, до 90 км. в час извън населеното място. Водачът не
изпълнил и задължението си да контролира
непрекъснато управляваното от него превозно средство, което напуснало
пътното платно и се преобърнало.
Установената, чрез химическо изследване, концентрация
на алкохол в кръвта му е достатъчна, да се приеме, че деянието е извършено в
пияно състояние, по смисъла на закона и задължителната тълкувателна практика на
върховната съдебна инстанция.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди т.е. проявил е небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. 1 НК.
Защитникът му развива теза, че причинната връзка между
деянието и настъпилия в последствие общественоопасен
резултат е прекъсната и че смъртта би
била предотвратена при адекватна медицинска намеса. Позовава се на заключенията
на вещите лица по СМЕ, според които „развилата
се в резултат на получената в следствие на катастрофата тъпа травма на гръдния
кош, не е била диагностицирана, профилактирана и
лекувана адекватно” Желае деянието на подзащитния му да бъде преквалифицирано,
като наказателната му отговорност се ангажира за непредпазливо причиняване в
следствие на ПТП на телесни увреждания, които по своя медико-биологичен признак
представляват средна телесна повреда.
Съдът не споделя това становище.
За да бъде деянието престъпно, то освен виновно и
наказуемо следва да е и общественоопасно, като
настъпилият вредоносен резултат се явява негово /на деянието/ следствие. Без
деянието на подсъдимия С. общественоопасните
последици не биха били причинени въобще. А щом
причината за престъпния резултат е това деяние, деецът ще носи наказателна отговорност и за настъпилите
последици. По делото е безспорно, че противоправното
поведение на подс. С. пряко и непосредствено е свързано с настъпването на
резултата, поради което е налице и
релевантна причинна връзка между деянието му и смъртта на пострадалата.
Поради това, даже и при наличието на установените и
описани фактори, привнасящи усложнения в
причинния процес, причинната връзка между деянието и резултата не се прекъсва,
независимо от това, че при описаните действия този процес е могъл да бъде
спрян, а резултатът - евентуално предотвратен. Описаната от вещите лица
вероятност не касае обстоятелството,
относно първопричината за предизвикания вредоносен резултат, поради което между
нея / причината/ и последиците безспорно съществува пряка и непосредствена
причинна връзка. Цитираната възможност, смъртта на пострадалата да е била
предотвратена от страна на останалите подсъдими чрез стриктното съблюдаване на описаните
медицински практики, не влияе върху противоправното
поведение на дееца и не изключва каузалния му принос, респективно отговорността
за причиняването й.
Ето защо, по преценка на настоящия състав, не е било
правилно делото да се връща за установяване на очевидна и безспорна причинна връзка и последващо
търсене и на други виновни, след като вината на подс. С., по възведеното му обвинение, е била
доказана по категоричен и несъмнен начин. Съдът се е произнесъл по поднесения
му обвинителен акт, поради което справедливото възмущение на въззивния прокурор е следвало да бъде насочено в друга
посока, е не към предложения и
възприет процесуален фокус.
Съдът намира, че подсъдимият З.Г.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението ситуиран
в разпоредбата чл. 123 ал. І от НК.
От обективна страна - на 27 ХІ 2008 год. при
упражняването на медицинска професия - лекар,
той изпълнил немарливо служебните си и представляващи източник на повишена опасност
задължения, в следствие на което не установил обективно съществуващо и
застрашаващо живота на починалата след два дни пострадала М. М., болестно
състояние.
Подс. Г. не е
изпълнил служебните си задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 1 от Длъжностната характеристика и чл.
4.2.1.-4.2.3.2 от Правилата на
Медицинските стандарти по хирургия, утвърдени със Заповед N 09-109 от
18.03.2002 г. на Министъра на здравеопазването.
Извършил
е небрежен и повърхностен, а не обстоен преглед на пациентката, не е обърнал
внимание на субективните й оплаквания и дори не е направил опит да ги диагностицира. Това е било повече от наложително, тъй като
самият подсъдим бил приел М. в хирургичното отделение след автопроизшествието,
бил е запознат с историята на заболяването й и е бил длъжен да допусне
основателна вероятност за скрита политравма с оглед
първопричината за стационирането на пострадалата.
Според вещите лица ” на практика преглед на този ден не е бил провеждан”, а той е бил предварително определен и задължителен и с оглед
изискванията за добрите лекарски практики и медицинските стандарти след
изписването на пострадалата от болницата. Състоянието на пострадалата, според
експертите, обосновавало сериозни оплаквания за болка от страна на лявата
гръдна половина. Това от медицинска гледна точка предполагало наличие на
обективни промени, които следвало да се установят с редица неизчерпателно
изброени от тях конвенционални методи на
изследване - проверка за температурни промени, преслушване на белите
дробове, перкусия на гръдната стена, лабораторни изследвания и рентгенография.
Непровеждането
на обстоен клиничен преглед на тоя
етап, категорични са вещите лица, е лишил пациентката от всякаква възможност
за избягване на смъртния изход от получените усложнения на травмите, причинени
при пътнотранспортното произшествие. / лист 13, том 2 от досъдебното
производство/
В следствие неглижирането на служебните задължения, не била открита,
диагностицирана и подложена на лечение съществуващата закрита гръдна травма с
контузия на белия дроб, довела до абсцедиране и
събиране на гной в лявата плеврална кухина.Това
усложнение пряко е довело и до тежко септично състояние и смърт на
пострадалата.
Защитата възразява, че неизпълнението на посочените
разпоредби, съдържащи се в Длъжностна характеристика и Правилата на
Медицинските стандарти по хирургия не
могат да доведат до наказателна, а единствено до дисциплинарна отговорност, тъй
като бланкетният характер на разпоредбата по чл. 123
от НК изисква нарушаване на нормативни
или подзаконови нормативни актове, каквото цитираните не са. Действията на
подс.Г., според защитника, не могат да се приемат за престъпна професионална
непредпазливост.
Репликира се обвинителната реч на прокурора с твърдението, че и
в цитирания от него медицински стандарт не е изрично посочено, че при ПТП
задължително се прави графия на гръден кош.
Това становище не може да бъде споделено, тъй като се
намира в разрез с т. 6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
(изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) и задължителните за съдилищата
указания по прилагането му.
Нарушението на правилата за добрата медицинска
практика и на медицинските стандарти запълва съдържанието на материалноправната норма по чл. 123 ал І от НК, ако между него
и настъпилия общественоопасен резултат има причинна
връзка. Факт е, че при упражняването на
лекарската професия съществува повишена
опасност, поради риска за здравето или живота на хората. Поради естеството си е
и правнорегламентирана и са създадени нормативни
правила относно осъществяването й. Тези правила предполагат знание и стриктно,
точно, адекватно изпълнение на дейността.
Когато неспазването им резултира
съставомерни последици, то тогава следва да се понесе и предвидената от
законодателя наказателна репресия.
Правилата на Медицинските стандарти по хирургия са
свързани с дължимо служебно
поведение на подс. Г.. Същото по
съдържание задължение за подсъдимия е въведено и в длъжностната му
характеристика. Това, че начинът за изпълнението му не е изрично посочен, не
освобождава подсъдимия от отговорност, тъй
като той е част от лекарската професия. Не съществува /или поне на съда
не е известен/ нарочен стандарт за лечение на пострадал от ПТП, от изгаряне, от
препиване, от преяждане… тъй като принцип на добрата медицинска практика е на
всеки постъпил на лечение пациент да се извършва обстоен преглед и изследвания.
Тези, извършени от подс. Г. на 27 ХІ 2008 год. са
били, меко казано, в непълен обем и в
нарушение на правилата за клиничен преглед. Това попречило на диагностицирането
и лечението на съществуващото сериозно заболяване и довело до смъртта на
пострадалата.
Вещите лица не се ангажират с отговор, /а и не биха
могли да гадаят/, би ли бил предотвратен леталният изход при наличие на дължимо
поведение у подсъдимия. Но то би го
освободило от наказателна отговорност, именно поради спазване на предписанията
за правилно упражняване на тази дейност.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. Подс. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди.
Бил е длъжен да предвиди, че състоянието на
пострадалата, приета по време на негово дежурство в болницата, след претърпяно
ПТП, би могло да бъде по- тежко от
установеното по време на първоначалния и извършен пак от него преглед и да
предприеме необходимите и описани от вещите лица действия за поставянето на
правилна диагноза и последващо лечение. В случая не са съществували и пречки от
обективно или субективно естество, които да повлияят върху формирането на тези
представи за настъпване на общественоопасния
резултат.
Налице е небрежност, обективирана
в немарливо изпълнение на служебни
задължения, представляващи източник на повишена опасност, а не незнание, поради
това, че подсъдимият Г. е дългогодишен и признат специалист с безупречна
служебна характеристика, заемащ конкурсната длъжност „ Началник хирургично
отделение”, което обстоятелство априори изключва
възможността за непознаването на установените медицински стандарти.
В настоящия случай смъртта на пострадалата М. е в
резултат на допълващите се нарушения на подсъдимите С. и Г., покриващи бланкетните разпоредби на чл. 343 ал ІІІ и 123 ал. І от НК Всеки един от двамата подсъдими
независимо е съпричинил резултата, но това съпричиняване не изключва индивидуалната им отговорност
за него.
Като прие, че обстойният клиничен диагностичен преглед
включва в себе си и рентгенографско изследване по
необходимост, съдът оправда подс. Г. в това, да е извършил намиращо с в
причинна връзка с престъплението нарушение по чл. 8,2 т. 3 от медицинския
стандарт по хирургия. Освен това този стандарт касае обем от диагностични
възможности, необходими при категоризиране на лечебното заведение, а не вменява
задължение на лекарите в него.
За невинен съдът намери подсъдимия В.П.Д.
Държавният обвинител счита, че наказателната му
отговорност следва да се ангажира за това, че като лекуващ лекар, подсъдимият Д.
не е взел в достатъчна степен предвид обстоятелството, че пострадалата е
постъпила в болницата след претърпяно ПТП и поради това не е извършил
действията, необходими за установявана обективното състояние на органите и
системите в организма й.
Следвало е да назначи допълнителни медицински
изследвания, които се налагали предвид обстоятелството, че левкоцитите на
пациентката били с повишени стойности. В деня на изписването подсъдимият, като
визитиращ лекар, отново не възложил извършваното на лабораторни изследвания, в
противен случай би установил, че стойността на левкоцитите биха били доста над
референтните стойности. Не назначил и рентгенография, която щяла да покаже
наличието на гръдната травма. В резултат на това му бездействие болната била
изписана…болна. Като не приел необходимите и предписани мерки за
диагностициране заболяването на пострадалата, подсъдимият нарушил вменените му
като лекар задължения и допринесъл за смъртта й.
За даде отговор на въпроса -виновен ли е подс.Д.,
съдът следва да изследва извършил ли е той вменените му нарушения на
професионални правила и намират ли се те в причинна връзка с причинения
резултат.
Тоест нарушил ли е описаните в обвинителния акт
правила за клинико- диагностичен преглед/ КДП/ и
клиничен преглед за оценка на оперативния риск./КПООР/
Стандартите от чл. 4.2.1 до 4.22.2 касаят извънболничната помощ и не са относими към деятелността на
подсъдимия.
КПД, като неотменен етап на диагностичния процес,
включващ описани компоненти, извършени от подсъдимия Г., при приемането на
болната, освен това, насочени към
основното заболяване, за каквото е приета контузията на главата и
сътресението на мозъка - контузио капитис. Комоцио церебри. Вулнус лацеро-контузум фациеи. Фрактура крании
КООР-
Анамнеза, физикален преглед
и назначаване на изследвания – действия извършени преди застъпването на подс. Д. на дежурство.
Чл.8.2 т.3- тук важи споменатата липса на персонални
задължения.
Няма данни по време на дежурствата си в болницата
подс. Д. да не е осъществявал задължението си за активно наблюдение на
пострадалата.
При престоя си тя не е споделила оплакване за болки в
областта на гръдния кош, нито с него, нито с останалите четирима визитиращи
лекари.
Относно неназначаването на графия на гръдния кош и
лабораторни изследвания, свързани с фетишизираните от прокурора повишени
показания на левкоцитите, вещите лица популярно са обяснили, че предписаната от
обвинението графия на гръдния кош не би дала очаквания диагностиционен
резултат. Такъв би дала графия на бял дроб, защото е с различна доза на
лъчите и то, при специално центриране и
след развитие на възпалителния процес. Под условие, че принципно, но не и със сигурност
за конкретния случай, контузионната пневмония се
развие до петия ден след травмата, то по време на
изписването вероятно би била видяна, за разлика от 27 ХІ, когато категорично би била открита.
Левкоцитозата, продължават вещите лица, съпътства всяка остра
кръвозагуба, тъй като организмът възстановява клетъчните елементи на кръвта.
Освен това, без да се знае утайката на кръвта- СУЕ, няма как да се установи
степента на увеличението. Приемащият лекар е трябвало е назначи и
такова. Левкоцитозата, сама по себе си не е индикация
за контузия на белия дроб.
С оглед на изясненото, макар и лаически, житейски
оправдан би бил въпроса, без наличието на обективни данни за травма на белия
дроб, наложително ли е било назначаването на спорно резултатна графия, водеща
до облъчване на пациент, намиращ се и без това в тежко състояние, при наличието
на анамнеза, диагностицирано и лекуващото се основно
заболяване.
Логичното и от медицинска гледна точна заключение е
било за друго, неколкократно цитирано заболяване, и
при липсата други оплаквания или видими симптоми, освен свързаните с него,
/включително и заради намаляването стойностите на левкоцитите след започване на
лечението/ визитиращите лекари, включително и подс. Д., са нямали основание да
предположат, че прилаганото лечение е недостатъчно, нито предписано задължение да извършват вменените им от обвинението
задължения. Паранормалните способности не са изискване за упражняване на
лекарска професия.
Освен това, въпреки изобилието от съдебно – медицински експертизи, липсва конкретика, свързана с периода на болничното лечение на
пострадалата-относно това - кой и какви нарушения на намиращите се в причинна
връзка с общественоопасните последици нормативни правила е извършил.
Експертизата говори общо, че по време на болничното
лечение са били осъществени прегледи и
изследвания в непълен обем.
А отговор на въпроса кой – лично, персонално не е
изпълнил този изискуем обем, липсва.
Преди подс. Д., дежурен лекар е бил доктор С..
Подсъдимият е визитирал в периода 10 -12
и на 17 ХІ.
В този период са извършвани изследванията и прегледите
на пострадалата. След дежурството на подсъдимия е спрян /неясно от кого/
препаратът „Метронидазол”, който се е прилагал от 9 -12 ХІ и за който вещите
лица са категорични, че при по продължителен прием е бил в състояние да тушира
развилата се в последствие гнилостна инфекция.
За периода от постъпването на М. в болницата до 12 ХІ,
когато е било последното дежурство на подсъдимия /четири дни/ контузионната пневмония не е била развита, тоест е нямало как
да бъде диагностирана. Изследвания на
инкриминираните левкоцити са правени в деня на първото му дежурство.
А да бъде обвинен подс. Д. в престъпно, според 123 от
НК бездействие, по време на почивка, е невъзможно./ В периода 8 -17 ХІ 2008 год….?./
Подс. Д. не е
бил лекуващ лекар на пострадалата. Организацията на работата в отделението е,
по преценка на съда, непрецизирана с оглед наличния щат от лекари, дотолкова,
че с нея не били запознати и самите те. За лекуващ лекар се приемал или
визитиращият за деня или лекарят-оператор.
Подсъдимият бил визитиращ лекар в деня на изписването на пострадалата,
поради което и съгласно вътрешните правила в отделението се подписал като
лекуващ лекар в епикризата за заболяването.
Преценил клиничното състояние като подобрено и го докладвал на другите
участващи във визитацията лекари – подс. Г. и свидетелите К. и К. в
присъствието на болната. Желание за изписване изявила и самата М. / св.К.- „ каза че тя така пожелала, не можела да спи
там, имало и други болни” л. 109 от съдебното производство /
Основателно е възражението на адв. М. – защитник на
подс. Д., относно това, че на подсъдимия не може да се вмени като нарушение и
изписването на болната, тъй като това решение се взема от Началник отделение, в
случая подс. Г.. / лист 58, том 2 от досъдебното производство/
Прав е прокурорът, че болната е изписана болна, не е
безспорно установено обаче, кой не е изпълнил задължението си по адекватното й
лечение.
Неясен е критерият, по който са разграничени
действията, по точно бездействието на подс. Д. от това на останалите лекари в
отделението, давали дежурства по време на болничния престой на пострадалата. Вярно е, че той е
назначавал „медикаменти, изследвания, процедури и т.н.”. но е вярно че и
останалите са назначавали медикаменти и други т. нъ-та.
Действително, колективна отговорност наказателното
право не познава, но съществува институтът на независимо съпричиняване, с който пък прокурорът е видимо добре запознат. Постулат е и че
прокуратурата е единствено компетентна в преценката си, кого и в извършване на
какво престъпление да обвини, но професионалният интерес на съда, да разбере
въз основа на какъв критерий става разграничението, остана незадоволен. Съдът
дори не смее да допусне, че предпоставка за това може да е и обремененото
съдебно минало на Д..
Настоящият
съдебен състав намира, че действията на подсъдимия, с оглед обективните данни
за състоянието на пострадалата са били адекватни и в изпълнение на нормативно
установените му задължения.
Не е безспорно
доказано и подс. Д. да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасните последици от деянието си, което по
начало съдът не намери за престъпно.
Ето защо и на
основание чл. 304 от НК подсъдимият бе признат за невинен и оправдан.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието на подс. С., съдът
взе предвид чистото му съдебно минало,
позитивната характеристика, направените признания, искреното разкаяние,
трудовата ангажираност и младежката му
възраст, по и обществената опасност на конкретното деяние и миналите нарушения
по ЗДвП и съобразявайки всички обстоятелства, включително и забраната за
служебно утежняване положението на осъдения при повторно разглеждане на делото,
отмери наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства като определи
такова от три години лишаване от свобода.
Като прецени,
че за изпълнение целите по чл. 36 от НК не е наложително наказанието да бъде
изпълнявано, съдът условно го отложи за максималния срок от пет години.
Тъй като престъплението е свързано с управлението на
МПС, съдът на основание чл. 343Г от НК, съобразявайки се и с описаните налични
индивидуализиращи обстоятелства, лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок от четири години.
По отношение на
подсъдимия Г. съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата
на формиран престъпен динамичен стереотип, изводима от необремененото му
съдебно минало, отсъствието на други противообществени прояви, безукорните му
лични и професионални характеристични данни и факта, че поведението му не се
явява първопричина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалата.
По делото не бяха констатирани утежняващи отговорността обстоятелства.
Изложеното мотивира този съд да приеме, че справедливо по размер наказание,
което да изпълни своя възпитателен и поправителен потенциал в най-пълна степен,
би се оказало „лишаване от свобода” в размер на 4 /четири/ месеца, тъй като
същото е ориентирано около минимума на предвидената от законодателя санкция.
Съдът намира,
че и спрямо подсъдимия Г., следва да се приложи институтът на условното
осъждане по чл. 66 НК и изпълнението на така наложеното наказание от четири
месеца лишаване от свобода да се отложи
с изпитателен срок от три години. Самият факт на осъждането е в състояние да
постигне своя превенционен ефект и без да се налага
ефективно изтърпяване на наказанието. С оглед личността на подсъдимия то що
подейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо.
Съдът не уважи искането на прокурора и не използва принципната
възможност да лиши подсъдимия Г. от права по чл. 37 ал І т. 6 или 7 от НК.
Счете, че с оглед доказателствата за безупречна професионална дейност до
момента на деянието, не се налага, а
дори и ще бъде обществено неоправдано, подс. Г. де бъди лишен от правото
да упражнява професията си. Самият факт
на осъждането, дори и с условно отлагане
изпълнение на наказанието е достатъчен контрамотив за
въздържането му от извършването на общественоопасни
деяния за в бъдеще и за неутрализиране на нихилистична му нагласа.
Така мотивиран, въз основа на
изложените фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона,
Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: