РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5761
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците
Б.А.С. и М.Д.С., срещу решение № 31065/ 03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 42973/2019
г. на CPC, III ГО, 83 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу тях, в полза на В.Б.С. и им е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивниците
са посочили в жалбата в какво се състои порочността на решението- считат, че е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изложили са съображенията си. Молят обжалваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита.
Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата страна В.Б.С. моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна оспорва жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответниците в първоинстанционното производство, които имат правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
25.07.2019 г. В.Б.С.
е поискала да се
издаде заповед за защита в нейна полза, срещу Б.А.С.,
който е неин син и М.Д.С., която е нейна снаха, за актове на домашно насилие спрямо нея, извършени
на 24.07.2019 г., описвайки в какво се е изразявало насилието, извършено от
всеки от тях.
С
решение № 31065/ 03.02.2020 г., постановено по гр. д. №
42973/2019 г., CPC, III ГО, 83 състав е издал заповед за
защита в полза на В.Б.С., срещу
Б.А.С. и М.Д.С., като им е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържат
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, осъдил ги е да заплатят глоба в размер на по 200
лв. и държавна такса в размер на по 25 лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че съдът неправилно е приел, че
се касае за домашно насилие, тъй като страните не живеят в общо домакинство, че
СРС неправилно е интерпретирал свидетелските показания на свидетелите М. и А.,
че е допуснал нарушение, отказвайки да допусне до разпит малолетната дъщеря на
ответниците, че съдът не е коментирал обстоятелството какво прави молителката в
имот, който не е нейна собственост, че не е прочел обясненията на молителката и
свидетеля М. пред полицията, които настоящия съдебен състав счита за
неоснователни. Ответниците с отговора си на молбата за защита излагат, че са
съпрузи, както и, че Б.А. С. е син на молителката, поради което страните са лица по смисъла на чл. 3,
т. 5 и т. 7 от ЗЗДН. Законът не изисква пострадалото лице и извършителя на
насилие да живеят в общо домакинство. В първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите И. М. и А. А.. Показанията им са дадени под страх от наказателна
отговорност, свидетелите установяват обстоятелства, за които имат преки и
непосредствени наблюдения, като не се установява и да са заинтересовани от
изхода на делото. С тях се установява извършването на твърдяните актове на
домашно насилие от ответниците. За да
бъде допуснато до разпит малолетно лице, следва да се изследва неговата
свидетелска годност, което следва да бъде установено със съдебна експертиза,
което би забавило допълнително процеса, една от характеристиките на който е
бързина.
В подкрепа доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия
съдебен състав счита, че е и представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице. На декларацията следва да бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите
са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин
на извършване на съответния акт и т. н. В случая молителката в декларацията е
посочила всяко едно от тези обстоятелства. Декларацията е в подкрепа
установяване извършването на психическо и емоционално насилие от ответниците
спрямо молителката на 24.07.2019 г., както и физическо насилие спрямо молителката,
извършено на същата дата от ответника.
Неотносимо към спора по делото и към правилността на обжалваното решение е
обстоятелството, дали молителката е пребивавала на процесната дата в собствен имот
или в такъв чужда собственост.
Писмените обяснения на страните и на свидетелите по делата за защита от
домашно насилие не са допустими доказателства, съгласно чл. 13 от ЗЗДН.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в
сила.
Въззивниците, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължат заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв.
При този изход на делото, искането на въззивниците за присъждане на
разноски е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, разноски за
възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна следва да бъде присъдено в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 31065/ 03.02.2020 г., постановено по гр. д. №
42973/2019 г. на CPC, III ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА Б.А.С., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСЪЖДА М.Д.С., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на Б.А.С., с ЕГН********** и М.Д.С., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.А.С., с ЕГН********** и М.Д.С., с ЕГН********** да заплатят на В.Б.С., с ЕГН********** сума в размер на 300 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.