Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
09 Октомври 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 819 2019
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) № 19-5310-000604/30.05.2019 г., издадено от началник група КПДГПА, към
ОДМВР-Кюстендил, с което на Д.Г.Л., с ЕГН **********,*** са наложени четири
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева;
2. За нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 20 лева;
3. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 20 лева;
4. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“, за срок от 1 месец;
Недоволен от НП е останала жалбоподателката
Л., която го обжалва в срок. В жалбата се иска от съда да отмени НП изцяло като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и НП са били издадени при
допуснати процесуални нарупения.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез упълномощен процесуален представител – адв. Р. поддържат жалбата,
като развиват и допълнителни доводи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна не се представлява
в съдебно заседание, за което е редовно призована.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 21.05.2019 г., около 13:35 ч., в гр.
Дупница, на ул. „Княз Борис I“ срещу РУ-Дупница, с посока на движение към ж.к. „Бистрица“,
жалбоподателката управлявала лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № КН 0236 ВР,
собственост на Г. Й. Л., с ЕГН **********. Л. била спряна за проверка от
полицейските служители - свидетелите П. и
К., които констатирали, че по време на управление на автомобила същата използвала
мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, като управлявала с изтекъл срок
на АУАН с № 184944, валиден до 20.03.2019 г. Установено било след справка с
техн. средство РСОД, че водачът има неплатени глоби в срока за доброволното им
заплащане, като СУМПС на водача било иззето, заедно с представения от нея
изтекъл АУАН с № 184944 и на същата бил съставен АУАН. По време на съставянето
на акта от свидетеля П. жалбоподателката не изпълнила указанията на
представителите на службата за контрол, като не е останала на място и напуснала
мястото на проверката. На следващия ден представила доказателства за плащане на
неплатените в срока за доброволно плащане от нея глоби и СУМПС и било върнато,
като и е бил връчен и препис от съставения в нейно отсъствие АУАН, за което са
направени надлежни отбелязвания от длъжностните лица, в края и след текста на
същия.
Въз основа на този АУАН е издадено и
обжалваното НП № 19-5310-000604/30.05.2019 г., издадено от началник група
КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д.Г.Л., с ЕГН **********,*** са
наложени четири административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева;
2. За нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 20 лева;
3. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 20 лева;
4. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“, за срок от 1 месец;
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК, както и въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели П. и К., които съдът приема за достоверни,
логични, последователни, еднопосочни и в съответствие с останалите
доказателства по делото. Наред с това фактите изложени по-горе се установяват
отчасти и от обясненията дадени от жалбоподателката, които освен средство за
защита са и годно гласно доказателствено средство. В същите Л. не оспорва, че е
говорила по телефона. Поради това съдът въприема за достоверно казаното от нея
в частта, в която признава, че при спирането си и при изчакване да премине през
светофара на процесната улица е използвала своя мобилен телефон за да разговаря
с детето си, както и в частта, че след предаване на СУМПС и представения от нея
АУАН с № 184944 е напуснала мястото на проверката, докато свидетелите П. и К.
са съставяли АУАН и без да и върнат документите, които им е предоставила.
Показанията й според съдебния състав следва да се считат за недостоверни в
останалата им част като представляващи явна защитна версия, която има за цел
единствено да оневини нейното поведение като водач на когото е наложена административна
санкция. Твърденията и че не е носила контролен талон, който е бил вкъщи и че
при проверката не е представила АУАН с изтекъл срок, който не е бил презаверен,
в които отчасти сама се отказва в последващите си обяснения са изцяло
опровергани от останалите доказателства по делото, вкл. от писмените такива. От
друга страна обясненията й в частта, в която твърди, че след 10 минутна
проверка единия от полицейските служители отишъл до управлявания от нея
автомобил, съобщил и че има неплатени глоби, след плащането на които може да си
получи обратно на гишето в КАТ иззетото СУМПС, като и пожелал лек ден се
опровергават изцяло от показанията на двамата полицейски служители, които в
разпитите си последователно описват изненадата си от нейното поведение и
обстоятелството, че след като са и били дадени указания, че е извършила посочените
нарушения и ще и се състави АУАН, иззети са и посочените в същия документи, сама
и по свое желание жалбоподателката е напуснала мястото на проверката в процеса
на съставяне на АУАН, който е подписан от свидетелите в нейно отсъствие. От
друга страна напълно нелогично е именно полицейските служители, които се
предполага, че професионално познават ЗДвП, да подканят сами жалбоподателката
да предприеме управление на процесния лек автомобил след като току що именно те
самите са иззели от нея издаденото й СУМПС и АУАН-на заместващ отнетия й
по-рано контролен талон. Това автоматично означава, че същата е извършила с
тези си действия и ново самостоятелно нарушение по ЗДвП, като е напуснала
мястото на проверката управлявайки без да носи СУМПС и контролен талон, респ.
АУАН, който да го замества, които нейни действия не са предмет на настоящото административнонаказателно
производство. Напротив полицейските служители, които още преди тръгването на Л.
са установили 3 други самостоятелни административни нарушения, твърдят, че са
иззели от нея посочените документи именно във връзка с дейността им по
ангажиране на административнонаказателната и отговорност по тези нарушения,
чрез съставяне на процесния АУАН, който сами знаят, че следва да предоставят за
запознаване и подпис от нарушителя, както и да и връчат препис от него. Целта
на действията им е била да препятстват последващо управление на МПС от
нарушителя без да е заплатил установените от тях след справка неплатени глоби. Абсурдно
е да се поддържа версията, че служителите на РУ-Дупница биха предприели
действия по освобождаване на нарушителя преди осъществяване на посочените им
служебни действия и ще се поставят в ситуация да оформят подписването на акта
при отказ чрез попълнената от св. К. разписка. От служебно изисканата в хода на
делото справка за нарушител/водач е видно, че цитирания в настоящия АУАН като
иззет при проверката на водача АУАН с № 184944 е издаден на 19.02.2019 г.,
чиито едномесечен срок, в който замества контролния талон е изтекъл към
20.03.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган и при стриктно спазване на материалния закон. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон при
издаване на НП, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, което е
основание за неговата частична отмяна по пункт 3.
По
нарушението на чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, „Наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.”.
В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, приложение
намира общата норма на чл. 185 от ЗДвП, която гласи: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват
с глоба до 20 лв.”.
Съдът намира, че в текста на АУАН, а
след това и в издаденото във връзка с него НП не е налице пълно и точно
описание на това нарушение с всичките му съставомерни белези от обективна
страна, а именно по отношение неплащане на установените след справка с техн.
средство РСОД глоби в едномесечен срок. В тази връзка в АУАН и НП не е посочено
по кои НП, електронн фишове или съдебни актове са били наложени глобите и кога
същите са влезли в сила, за да може да се изчисли от този момент крайната дата
на изтичане на предвидения в цитираната по-горе разпоредба 1-месечен срок за
доброволното им заплащане. Според съда, за да бъде осъществен
състава на цитираното нарушение абсолютно задължително е съответния акт от
посочените в чл.190, ал.3 от ЗДвП, в случая след справка с техн. средство да
бъде прецизно индивидуализиран, вкл. относно влизането му в сила, което не е
сторено. Липсата на
точно и ясно описание на нарушението възпрепятства съда да извърши преценка за
материалната законосъобразност на НП в тази му част.
Поради изложеното НП следва да се
отмени в пункт 3-ти като неправилно и незаконосъобразно.
В останалата му част НП е изцяло
правилно и законосъобразно, поради следните съображения от обективна и
субективна страна:
По нарушението на чл. 104а от ЗДвП:
Чл. 104а от ЗДвП повелява, че „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.“ Съдът намира, че с поведението си водачът е извършил
това нарушение, тъй като се установява от свидетелските показания, а и не се
оспорва от жалбоподателя, че на описаното в НП място и време същата като водач
по време на движение е използвала , докато е чакала смяна светлините на
светофара, своя мобилен телефон като не е разполагала с устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете й. Наложеното наказание е
фиксирано в закона по размер, поради което съдът не разполага с възможност да
го изменя.
По нарушението на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП:
Чл. 157, ал.6 ЗДвП предписва, че „При съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му.“ Съдът приема, че с непредставянето от
жалбоподателката на полицейските служители при проверката на контролен талон
към представеното СУМПС и представяне на 21.05.2019 г. на цитирания като иззет
АУАН с № 184944, който видно от справка за нарушител/водач е издаден на
19.02.2019 г., чиито едномесечен срок от издаването му е изтекъл към 20.03.2019
г. е налице съставомерно административно нарушение по посочения състав
извършено от Л.. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената
разпоредба, приложение намира общата норма на чл. 185 от ЗДвП, която гласи: „За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба до 20 лв.”, каквото наказание правилно е
определено и в случая.
По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:
Чл. 103 от ЗДвП предвижда, че: „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.“ Съдебният състав намира,
че от доказателствата по делото е видно, че след подаден светлинен и звуков
сигнал към водача от движещия се по същата улица полицейски автомобил, водачът
е бил спрян за проверка по установения в закона ред и е бил длъжен да изпълнява
указанията на контролните органи до приключването й, което в случая означава до
връчване на препис от съставения на място АУАН. Това не е сторено от
жалбоподателката, която самоволно без да носи СУМПС и контролен талон към него
е напуснала мястото на проверката шофирайки процесния лек автомобил. Ето защо,
нарушението е осъществено от обективна страна и доказано от гореанализираните
детайлно, поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства възприети от
съда за достоверни. Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е
регламентирано в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“. С оглед справката за нарушенията на водача, правилно АНО е
определил наказанието в минималния според закона размер на „лишаване от право
да управлява МПС“, за срок от 1 месец и на глоба в размер на 50 лева, тъй като
лицето не е системен нарушител на ЗДвП.
От субективна страна съдът намира, че и
трите посочени нарушения на чл. 104а, чл. 157, ал.6 и чл. 103 ЗДвП са
осъществени при пряк умисъл, тъй като:
При първото водачът самоволно е
използвал мобилният си телефон докато шофира, знаейки че това е забранено без
устройство „свободни ръце“ и въпреки това е предприел това свое противоправно
поведение. При второто нарушение, след като е съзнавала ясно, че контролният и
талон е бил отнет по-рано за друго извършено от нея нарушение на ЗДвП, Л. не е
презаверила преди 21.05.2019 г., заместващия талона й АУАН с № 184944 от
19.02.2019 г., чиито 1-месечен срок е бил изтекъл и въпреки това е започнала да
управлява описаното в НП МПС. Наред с това при третото нарушение
жалбоподателката след като е била спряна за проверка от контролните органи на
МВР по установения за това ред не е изпълнила указанията на същите, да изчака
съставянето на АУАН за установените в нейно присъствие по време на проверката
административни нарушения и съзнателно и самоволно е напуснала мястото на
проверката шофирайки без задължителните за всеки водач на МПС документи – СУМПС
и контролен талон, респ, АУАН, в 1-месечен срок, който го заместа до издаване
на НП. Това нейно поведение изцяло потвърждава прекия умишлен характер на
нейните осъществени от обективна страна действия.
Всички тези съображения водят настоящия
съд до извода, че издаденото НП следва да се отмени частично само в пункт 3 –
за нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, а в останалата част по пунктове – 1, 2
и 4, за посочените в тях нарушения, съответно на чл. 104а, чл. 157, ал.6 и чл.
103 ЗДвП, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
19-5310-000604/30.05.2019 г., издадено от началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил,
в частта му по пункт 3, с
което на Д.Г.Л.,***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба”, в
размер на 20 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-5310-000604/30.05.2019 г., издадено от началник група
КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил,
в останалата му част – по пунктове 1,
2 и 4, с които на Д.Г.Л., с ЕГН **********, за нарушения на:
-
чл.
104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена - „глоба”, в
размер на 50 лева;
-
чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена - „глоба”, в размер
на 20 лева и
-
чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени - „глоба”, в
размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 1
месец,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: