Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на двадесет и девети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 2780 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.” ООД-гр. *** против К.Й.Г., признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата 397,74 лева главница, 29,45 лева договорна лихва за периода 30,06,2016
г. – 06,11,2016 г., 77,74 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода
06,07,2016 г. – 06,11,2016 г., 120,00 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 7,14 лева лихва за забава за периода 07,11,2016 г. – 31,10,2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
16,11,2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
8780/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се, че по
силата на договор за кредит ***от ***между
***като кредитор и К.Й.Г. като кредитополучател
е сключен договор за револвиращ кредит за
сумата 400 лв, под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Твърди се, че
ответницата е усвоила сума в размер на 400 лв от
предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница е в
размер на 397,74лв. Твърди се, че кредитополучателят дължи и договорна лихва в
размер на 29,45 лв за периода от 30.06.2016г.-
06.11.2016г. датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че
страните са договорили, че в случай че кредитополучателят не заплати текущото
си задължение на падежа, същия се задължава да предостави на кредитотаделя в срок
от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като при
неизпълнение на задължението кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница – в случая в размер на 77,74 лв. Твърди се,
че ответника дължи и сумата 120 лв за извънсъдебно
събиране на задължението. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. 8780/2017г. по описа на ПлРС.
Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез особения си представител е представил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва, че уведомлението за цесия е връчено на длъжника,
поради което изразява становище, че цесията не е породила действие. Моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №8780/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане
на съда е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Установителния
иск претенция е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на договор
за кредит ***сключен между ***и К.Й.Г. в качеството на кредитополучател
се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника
револвиращ кредит в максимален размер на 400лв под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта ***. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да я върне и ползва
съгласно условията на договора, като е поел задължение да заплаща на
кредитополучателя до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо
за предходния месец. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на
Кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от
следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19 – то число на
текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми
на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени. В чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ.”Погасяване”
страните са договорили, че при непогасяване на текущото си задължение на
падежа, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредотадателя
обезпечени по чл. 16 от договора – кредотополучателят
дължи да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение
поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия, както и в същия срок
да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на
задължението му. В чл. 16, ал. 4 е
предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на
допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане
на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен
срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 22, ал.1 от договора е, че в
случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да
не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила
предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 21, ал. 3, но
съгласно чл. 21 ал.5 кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за
забава /чл. 21, ал. 4/. Наред с това в чл. 21 ал. 4 е предвидено задължение на кредитополучателя
да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на
2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15%
от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи
отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец
15% от максималния кредит лимит.Установява се и не се оспорва, че страните по
цитирания по-горе Договор за кредит***са подписали и Приложение №1 към Договора
относно условията за ползване на международна платежна карта ***.
По делото
е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения сключен на 11.11.2016г. между ***и А.з.к.н.п.з. ООД, по силата на
който заемодателя „***е прехвърлил на
ищеца „А.з.к.н.п.з.”ООД вземанията станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора.
Съгласно чл.4.1, моментът на подписване на Приложението се счита за надлежна
дата, на която Вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата Купувачът
придобива всички права върху тях. По силата на т.4.5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците
за сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава Купувача с правата за
уведомява на длъжниците чрез издадено от него
пълномощно. От представеното по делото пълномощно ***, чрез законния си
представител Цветан Петков Кръстев е овластил “А.з.к.н.п.з.“
ООД с правата да уведоми от името на „***всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 11.11.2016
г. между ***и „А.з.к.н.п.з. „ООД.
Видно от
представения по делото извлечение от приложение № 1. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между ***и „А.з.к.н.п.з.“ ООД под № 555 фигурира
вземането срещу ***в размер на 400 лв главница,
остатък от главница към 13.07.2017г.-в размер на 397,94 лв,
лихва за забава в размер на 26,07 лв, остатък от договорна
лихва в размер на 31,15 лв,остатък от такси,
неустойки в размер на 197,74 лв и обща дължима сума в
размер на 652,70лв
По делото
към исковата молба е приложено уведомление
от „А.з.к.н.п.з.“ ООД до К.Г. за извършената цесия. Ищецът не твърди, че
уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се
съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с
преписа от исковата молба и доказателствата.
От заключението на назначената по делото
съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно обективно и
компетентно се установява,че по договора за кредит ответникът е заплатил сумата
300 лв , с
която са погасени законна лихва за забава – 28,73лв, разход за събиране на
вземането 127,50 лв, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл. 21 -78,57 лв, договорна
лихва в размер на 31,94 лв и главница в размер на
32,26 лв.ВЛ е дало заключение, че към датата на подаване на заявлението –
31.10.2017г. дължимите суми по договора за кредит ***сключен с К.Г. са какго следва 397,74 лв главница,
договорна лихва в размер на 29,45 лв, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 77,74лв, законна лихва съгласно
чл.22 ал.4 7,14 лв, разход за събиране по чл. 22 ал.
5 120 лв или общо задължение в размер на
632,07лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца ***съществува вземане срещу ответника в размер на сумата 397,74 лева главница, 29,45 лева договорна лихва за периода 30,06,2016 г. – 06,11,2016 г., 77,74 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06,07,2016 г. – 06,11,2016 г., 120,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 7,14 лева лихва за забава за периода 07,11,2016 г. – 31,10,2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16,11,2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 8780/2017г. по описа на ПлРС. Установисе безспорно в производството по делото, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответникът, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор№ 472058 от 23.06.2016г. Безспорно е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 400лв. От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на чл.21, ал.2 от Договора- кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 07.11.2016 г.
Правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза
на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да
е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. С подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение кредиторът упражнява
правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори
и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно
съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с
подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично
предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е
настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва
да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
конкретния случай, в чл.21, ал.2 от договора е предвидено, че при неплащане на
минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е
породила действие, доколкото кредитната институция не е заявила изрично, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства,
че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Наред с
претенцията за главница и договорна лихва, ищецът е заявил също
претенция за заплащане на
неустойка в размер на 77,74 лв., както и претенция за заплащане на такса
разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лв. Процесният договор за
кредит ***е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.12, ал.1 от
договора е предвидено, че при забава в
плащането на текущото задължение, заемополучателят
дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и
предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител. В случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да
заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50
лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/. Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и
неустойката по чл.20, по същество
представляват неустойка, дължима при
забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на
служител, респ.неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето
защо, съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от
допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи,
на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност
на служител, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение. От друга страна, видно от заключението на
ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза е, че ответникът е извършил
плащания в общ размер на 300 лвС оглед посоченото по-горе съдът приема, че със
сумите 127,50лв и 78,57 лв са погасени начислените
главница и лихви, поради което претендираното вземане
на ищеца за лихва е погасено изцяло, а за главница частично.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника.
Безспорно по делото е, че заемателят
е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ООД.Безпорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено
на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото
лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който вземането на цедента
спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера,
ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да
се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от
негово име на всички длъжници за цедираните
вземания , което не противоречи на чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника.
По ч.гр.д.№ 8780/2017 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото
производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да
бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включая
всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и
спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да
се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба .
В практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09
г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това
производство обачедлъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително
знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по
реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си
по чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия , тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника.
Предвид
изложеното, съдът счита че предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 8780/2017г. по описа на ПлРС е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски в исковото
производство. Не му се дължат и разноските по заповедното производство в размер
на 25 лв. платена държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение
по издадената заповед за изпълнениепо ч.гр.д.№ 8780/2018 г. на ВТРС
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***против К. ***, ЕГН ********** иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД с петитум да се
признае за установено, че К.Й.Г. ***, ЕГН ********** дължи на кредитора ”А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***следните
суми : сумата от 397,74 лева главница, 29,45 лева договорна лихва за периода
30,06,2016 г. – 06,11,2016 г., 77,74 лева неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 06,07,2016 г. – 06,11,2016 г., 120,00 лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране, 7,14 лева лихва за забава за периода 07,11,2016
г. – 31,10,2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 16,11,2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 25 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възтнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр.д. 8780/2017г.- по описа на ПлРС като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: