Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 805 по описа на ВОС за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д. № 805 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е е образувано по молба на „УП България 4“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3,
офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М.,
Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г. К.- членове на УС, са
предявени искове за заплащане на
сумата от
54 604.28 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Храброво“ с.Храброво, общ.Балчик,
обл.Добрич, произведена през м.август 2015г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 175 от 30.08.2011г. и
сумата от
13776.12 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
28.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират
се сторените разноски в производството.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на
обект на независим производител на ел.енергия №
2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г. За
изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника договор за изкупуване
на електрическа енергия № 175 от 30.08.2011г., по силата на който последният се
е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Сочи, че през
м. август 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на
262,310 MWh, за която е издал фактура № 72/11.09.2015 г., на стойност
5 517.95 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък
на балансиращия пазар – 17,5300 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила
прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа
работа. Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът
издал дебитно известие № 74/31.10.2015 г. към фактура № 72/11.09.2015 г., на
стойност 54 604.28 лева с ДДС, с което с което е коригирал продажната цена
до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а
именно, на цена 173,4725 лв./MWh). След корекцията с дебитно известие №
74/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата
енергия, доставена от ищеца на ответника през месец август 2015 г. възлязла на
60 122.23лв. с ДДС, от която сума ответникът е заплатил 5517.95 лв. по
фактура № 72/11.09.2015 г., докато сумата в размер на 54 604.28 лв. по
дебитно известие № 74/31.10.2015 г. останала дължима и неплатена. Излага, че
въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена
енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната
стойност. Излага още, че считано от 28.11.2015 г. ответникът е изпаднал в
забава в заплащането на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до
предявяването на иска в размер на 13 776.12 лева.
Ищецът сочи, че за
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е
определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2
250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената
от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от
Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана
мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна, оспорва предявените исковете като неоснователни. Сочи, че
ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „УП България 4“ с обща
инсталирана мощност от 2000 кВт, находящ се в землището на с. Храброво, община
Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс
към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 175 от 30.08.2011г., като съгласно чл. 18 от
договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.
Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа
на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е
изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“
ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между
страните възниква във връзка в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя
нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на
заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно
известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата
цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250
часа и нетното им специфично производство, определено с Решение №
СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. Сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва се начина на изчисляване
на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след
достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор
за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на
ел.енергия по т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до
който се дължи преференциалната цена.
Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над
определените с Решението 1907 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък.
Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата производители по т. 2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от
него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 191.00 лева/МВтч.,
съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа.
Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м.
септември, ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата
произведената ел.енергия през м. септември по преференциални цени по т. 8 от
Решение № Ц-18/20.06.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250
часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 139 кВтч
съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а
именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими
към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и
обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а
именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе
предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове
при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.
Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената
от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия
пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че
не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Ищецът в подадена
в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и
оспорва твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са
изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна
уредба. Сочи, че Решение № СП-1, в частта по т. 1.7 и 1.8, с които е определено
нетно специфично производство е отменено от Адм. съд – София-град като
решението не е влязло в сила. Счита, че отмяната на посочените две точки от
Решение № СП-1 би имала действие от момента на издаването на административния
акт и следователно би било приложимо и между страните в настоящото
производство.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в
отговора и отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните
отношения. С влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за
определяне на количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени
като се предвижда краен момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм
е приложим за заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че
становището на НЕК като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно
значение. Претендира се отхвърляне изцяло на исковете.
В
становището си по същество на спора ищецът се позовава на последиците от
Решение № 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело №14112/2018г. на ВАС, с което е
потвърдено Решение № 5483/26.09.2018г. по адм.дело №8493/2015г. по описа на
АССГ, с което е отменено издаденото от КЕВР Решение СП-1 в частта по т.2.7 и
точка 2.8, раздел втори за определяне на нетно специфично производство на
електроенергия. Изтъква се, че с отмяната на посочените точки на практика не е
налице НСПЕ, което да се прилага и единствените обвързващи параметри по
отношение на приложимата преференциална цена е обстоятелството дали централата
е работила до или над 2250 часа годишно.
С писмената
защита ответната страна счита, че отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и
точка 2.8, раздел втори не води до отпадане с обратна сила на ограничението за
прилагане на НСП към обема на ел.енергия, която производителят може да продаде
по преференциална цена на крайния снабдител, на осн чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Решение СП-1 единствено установява размера на НСПЕЕ, вече послужило за
утвърждаване на префенциалните цени на ел.енергия в ценовите решения, приети до
влизане в сила на закона. Решението на КЕВР е декларативен административен акт,
издаден при условията на обвързана компететност и няма конститутивно действие
като обективираното в т.2.7 и т.2.8 не създава права и задължения, а констатира
вече възникнали факти от обективната действителност – използването от КЕВР на
конкретна стойност на НСП при утвърждаването на преференциалните цени през
2011г. на енергията, произведена от ВяЕЦ. С отмяната на решението на КЕВР не
възниква ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не бъде
постановено ново стабилно решение, което да увеличи преференциално изкупувания
обем от 1 907 КВч.
С
определение № 3343 от 28.09.2018г. в качеството на трето-лице помагач на
ответника е конституирано Национална електрическа компания ЕАД ЕИК *********,
което в писмено становище намира исковете за неоснователни и настоява за
тяхното отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът „УП
България 4“ ЕООД ЕИК ********* е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана
мощност от 2000 КВ, находяща се в ПИ №77390.26.4715 в землището на с.Храброво,
присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание
Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия №
2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.
Ответникът
„Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от
електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък.
Третото лице
помагач на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на
лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия
№ Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като
обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от
„Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата
на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Между
„Енерго-Про Продажби" АД и „УП България 4“ ЕООД ЕИК ********* е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 175 от 30.08.2011г. По
силата на този договор „УП България 4“
ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект -вятърна електроцентрала „Храброво 1“ на
„Енерго-Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 16 от
Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя
от ДКЕВР.
Към момента
на сключване на договора, цената, по която производителят продава на купувача
произведената ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР под №Ц-18 от 20.06.2011г.
През
процесния период - м.септември 2015г. преференциалната цена, приложима към
договора, е тази, определена с Решение Ц-18 /20.06.2011 г. на ДКЕВР. На
основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на
нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в
Решение СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР.
За количествата, надхвърлящи
размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар /т.2
на същата разпоредба/.
Не се спори
между страните, че в конкретния случай през
м. Август на 2015 г. ищецът е произвел и доставил на ответника енергия в размер
на 262 310 MWh, за която е издал фактура № 72/11.09.2015 г., на стойност
5 517.95 лв. с ДДС като стойността била изчислена по единични цени за
излишък на балансиращия пазар – 17.53 лв./МВтЧ, тъй като централата била
надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала
2250 часа работа.
Впоследствие след като централата надхвърля 2250 часа работа, ищецът
издава дебитно известие № 74/31.10.2015 г. към фактура № 72/11.09.2015 г., с
което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, различна от
тази за излишък, а именно по т.2.7 от Решение СП-1.
След корекцията с дебитно известие № 77/31.10.2015г. общата фактурирана
продажна стойност за електрическата енергия доставена от ищеца на ответника
през месец август 2015 г. възлиза на 60 122.23 лв. с ДДС, от която сума
ответникът заплаща 5 517.95 лв. по фактура № 72/11.09.2015г. Именно разликата в цената, осчетоводена в
дебитното известие, и фактурата, според ищеца, е дължима от ответното дружество
като остатък от продажната цена на регулиран пазар, ведно с обезщетение за
забавено плащане. Твърди се, че след изтичане на уговорения 15-дневен падеж на
отложеното плащане, при получено дебитно известие на 06.11.2015г., ответникът е
изпаднал в забава в плащането на главницата.
Не се спори,
че процесните количества електрическа енергия са продадени от ищеца на
ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 175 от 30.08.2011г. Съгласно
чл.16 от същия договор цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към
момента на сключването му е определена с Решение Ц-18/20.06.2011г.
Съгласно
приетото от ДКЕВР Решение Ц-18 са определени преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни
часове на работа на ветровите генератори : до 2250 годишни часа включително и
над 2250 годишни часове. Считано от 01.07.2011г. между страните по договорите
за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 191.00 лв/МВтч за
ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 173.06
лв./МВтч.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила
на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било
извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от
01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества
– по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от
24.07.2015г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената
енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран
в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да
приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ/.
С Решение
СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в
съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен
критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на
които са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на
КЕВР е в размер на 1907 kWh, при определена цена – 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250
часа /т.2.7/ и 2139 kWh,
при определена цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.2.8/.
С Решение №
3312 от 04.03.2020г. по адм.дело №14112/2018г. на ВАС е потвърдено Решение №
5483/26.09.2018г. по адм.дело №8493/2015г. по описа на АССГ, с което е отменено
издаденото от КЕВР Решение СП-1 в частта по т.2.7 и точка 2.8, раздел втори за
определяне на нетно специфично производство на електроенергия, въз основа на
което са определени префернциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на
КЕВР.
Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът настоява, че договорът между страните
дава основание да продава на ответника по и по двете преференциални цени - по
т.7 и по т.8 от Решение № Ц-18 произведената ел.енергия, тъй като предвид
отмяната на т.2.7 и т.2.8 от Решение СП-1 на практика не е налице НСПЕ, което
да се приложи, и единствените обвързващи параметри по отношение на приложимата
преференциална цена е обстоятелството дали централата на ищеца работи до или
над 2250 годишно.
На осн.чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да
съобрази настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства от значение
за спора, като в конкретния случай това е Решение № 3312 от 04.03.2020г. по
адм.дело №14112/2018г. на ВАС. Съгласно чл.177, ал.1, изр.2 и чл.183 от АПК
отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали
са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на
чл.195, ал.1 от АПК е предвидено занапред само на съдебно решение, с което се
отменя подзаконов нормативен акт. Процесното Решение СП-1 на КЕВР няма такъв
характер, и по аргумент на противното от чл.195, ал.1 от АПК влезлият в сила
съдебен акт за отмяната на ИАА има обратно действие и отменя и последиците от
решението на КЕВР.
Същевременно отмяната на решение СП-1 в
частта по т.2.7 и т.2.8 не води до отпадане с обратна сила на ограничението за
прилагане на НСП към обема на ел.енергията, която производителят може да
продаде по преференциална цена на крайния снабдител, на осн.чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ. Решение СП-1 е декларативен административен акт, издаден при условията на
обвързана компетентност и няма конститутивно действие, т.к.правото на производителя
да продава по преференциална цена енергията си до размера на НСП, съответно
задължението на крайния снабдител да заплаща преференциална цена до този праг
са въведени от закона. В резултат на отмяната за КЕВР възниква задължение да
извърши установяване на съответното НСП по предвидения в закона ред, като
издаде нов ИАА, който да замести Решение СП-1.
Освен това, както се посочи по-горе, новата
правна уредба /чл.31, ал.5 от ЗЕВИ/ предвижда заплащането на произведена
електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по
преференциални цени да става не съобразно фактически произведените количества
до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на
ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през
календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две
ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се
ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали
само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани
по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в
тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите
от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван
в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена
нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ. Нормата на закона е императивна и следва да се
прилага към договора, вкл. и според изричната уговорка между страните – чл.16,
ал.1 от договора, съгласно която произведената ел.енергия се изкупува по
определената от КЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на
ЗЕВИ. Подробен анализ на нормативната уредба в тази
насока е изложен в решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на
ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.
ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към
ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни
часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за
едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа.
Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови
зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над
2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се определят
преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата
норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3
от нея е приет специален критерии при определяне на преференциални цени на
ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник
при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение №
Ц-010/2011 г., в което е
посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи
съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали, работили
до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015г.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията.
Подходът на законодателя е
принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за
ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019г.
по адм.дело № 5284/2018г., с което е обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от
Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът приема, че е неоснователно
твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ
производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете работа, като
съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна практика
на КЕВР.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава за
период до датата на предявяване на иска, както и за присъждане на
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на спора в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника
в производството разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение в исковото производство е неоснователно, доколкото
последното е в размера на установения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. минимум. Липсва основание за присъждане на разноски в полза на
ответника, сторени в производството по частна касационна жалба срещу акта на
ВАпС, постановен по ч.т.д. № 123/2019г., т.о.
Воден от горното СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на „УП България
4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.,
Я.Д.и Г. К.- членове на УС, са предявени искове за заплащане на
сумата от
54 604.28 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Храброво“ с.Храброво, общ.Балчик, обл.Добрич,
произведена през м.август 2015г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 175 от 30.08.2011г. и
сумата от
13776.12 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
28.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „УП България 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г,
сумата от 3108 лева разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: