Решение по дело №2503/2017 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Варна,      май 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, двадесет и втори състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

При секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело №2503 по описа за 2017 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.2 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Меркурий П.“ ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Чипровци“, № 7, представлявано от управителя Г.П., чрез адв. Д., против постановление за обявяване на трудово правоотношение от 11.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и т. М.М.  – общ работник, считано от 13.07.2017 г.

В жалбата се сочи, че административния орган е постановил акта при неправилно установена фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния закон. Излага доводи, че дружеството не е възлагало на М. извършване на определен обем с краен резултат работа и не е уговарял трудово възнаграждение. М. е щял да полага труд за фирмата, с която да работи на строителния обект, като подизпълнител, чрез договор за извършване на СМР. Поддържа, че е сключен договор през 2017 г. между „Янев Билд“ ООД, като възложител на обект и „Билд Трейдинг“ ООД, като изпълнител, за изпълнение – доставка и полагане на фасадна минерална мазилка и сглобяване на фасадно скеле, собственост на възложителя във връзка с обект – двуфамилна къща находяща се в землището на с. ********. От 20.06.2017 г. до 30.06.2017 г. на този обект са работили двама работници на „Меркурий П.“ ООД, в последствие работата е прекратена, след доставка на мазилката дружеството е потърсило външна фирма като подизпълнител. След уговорена среща с бригада, на 13.07.2017 г. управителя на дружеството се срещнал с работниците в склада на фирмата, намиращ се на ул. „Мир“ № 94 в гр. Варна за оглед на обекта и очакване на оферта от тяхна страна. От бригадата управителя познавал само С., като там за първи път видял т. М.. М. се ангажирал да вземе размери от обекта, със собствен транспорт и инструмент, като дружеството не се е задължило да заплати възнаграждение за това. Уговорката била да се измери какво е останало за довършване, да се уговори цена, като ако се споразумеят да се сключи договор за СМР, с тях, като фирма подизпълнител. Твърди, че няма уговорка за сключване на трудов договор с М., като оспорения акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Не е установено М. да е имал за работно място в строителния обект, не е работил в рамките на установено работно време с останалите работници, не му е било заплащано идентично на останалите възнаграждение.  Жалбоподателя сочи, че не са налице договорки между дружеството и М. за определено работно време, почивки, отпуски, нито е бил запознат с безопасността на труда и трудовата дисциплина, каквито са изискванията при сключване на трудов договор.  При липса на доказателства, че М. изпълнява определени трудови функции, място на работа, работно време и уговорено възнаграждение, не може да се приеме, че е налице възникнало трудово правоотношение. По изложените съображения моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки се поддържа, че събраните по делото доказателства не налагат извод, че М. е осъществил дейност – престиране на труда, така щото да е очертано наличие на трудово правоотношение. Не е установено „място на работа“, което понятие е различно от „работно място“. Съгласно чл. 66 ал.3 от КТ сочи, че място на работа, когато такова не е уговорено, се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудов договор. От гласните доказателства става ясно, че починалия не е знаел седалището на фирмата. От приложените по делото доказателства не е установено нито основното, нито допълнителното възнаграждение и то трайно. Не са събрани и доказателства за длъжността, работното време и почивките които ще ползва М.. Поддържа, че М. и дружеството са постигнали съгласие за извършване на услуга – саниране на стена, като М. е поел ангажимент да намери хора за това, да уговори с тях определено заплащане. В деня преди инцидента се е запознал само с условията на труд, направил е оглед. Получените от него сума щяла да бъде фактурирана на дружество. След като страните са постигнали съгласие с М. да намери и изработи лично и с други работници санирането на стена, което включва и довършване на скеле, а дружеството да си изпълнява поетото задължение по договор за СМР да заплати за направата на минерална мазилка определена цена, следва да се приеме, че е налице сключен договор за изработка. Констатациите отразени в оспорения акт не кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което оспорения акт е незаконосъобразен. В производството не е доказано намерението дружеството да наеме М. по трудов договор.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че е налице  трудово правоотношение между дружеството и М., поради което правилно е издаден оспорения акт. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.  В депозирани писмени бележки се поддържа, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и т. М., окоето не е оформено с писмен трудов договор.

Заинтересованите страни М.Д.М., И.Т.М. и М.Т.М. и тримата представлявани от адв. А. молят да се отхвърли жалбата. По същество адв. А. сочи, че административния орган е направил обосновани изводи относно съществуването на отделните елементи на трудовото правоотношение, което се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Установено е мястото на работа, обема на работа, по какъв начин ще бъде извършено заплащането и конкретния работодател. Установено е, че е налице трудово правоотношение между М. и „Меркурий П.“ ООД. Моли жалбата да се отхвърли, като недоказана.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 405а ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от същия кодекс, като постановление се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. На основание чл. 405а ал.4 от КТ, въз основа на постановлението по ал.1, контролните органи на Инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като в ал. 5 на същия член е разписано, че на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното постановление е връчено на 11.08.2017 г., а жалбата срещу него е подадена в регламентирания 14-дневен срок за обжалване срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, поради което и като депозирана от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административното и съдебното производство са събрани следните доказателства:

На 19.06.2017 г. е сключен договор № 15 между „Янев Билд“ ООД  - в качеството на възложител и „Билд Трейдинг“ ООД – в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителя е приел да изпълни СМР – полагане на фасаден грунд и фасадна мазилка, шпакловка, прешпакловане на места с бяла теракотена смес по фасада и монтаж и демонтаж на фасадно скеле на обект – двуфамилна вилна сграда в ПИ 290 в КР 502, местност „Орехчето“, Община Варна.

На същата дата е сключен втори договор между „Билд Трейдинг“ ООД – възложител и „Меркурий П.“ ООД като изпълнител, с предмет – изпълнителя приема да изпълни монтаж – полагане на фасадна мазилка, при цена 9 лв. кв.м., като окончателната квадратура на СМР ще бъде уточнена в процес на работа и ще бъде приета с акт 19, договора е за обект находящ се в с. ********.

Представен  правилник за вътрешния трудов ред на „Меркурий П.“ ООД, като със същия са запознати седем лица, назначени по трудов договор в дружеството. Съгласно платежни ведомости от м.06 и 07.2017 г. дружеството е изплатило трудови възнаграждения на 8 лица, измежду които не е Т. М..

Представена е книга за инструктаж на „Янев Билд“ ООД, видно от която на лицето Т. М. не е провеждан инструктаж. От списък на получено работно облекло от дружеството жалбоподател е видно, че седем работници са получили работно облекло от дружеството.

От представено по делото удостоверение за наследници се установява, че починалото лице т. М.М. е оставил наследници: М.Д.М. – съпруга, И.Т.М. и М.Т.М. – синове.

Във връзка със настъпил инцидент на 13.07.2017 г. в обект – еднофамилна къща в с. ******** служители на ДИТ са посетили имота, като са снели обяснения на присъстващите там лица. Видно от обяснения депозирани от Г.П. – управител на дружеството жалбоподател се установява, че същия се е запознал с т. М. и С. в началото на м.06.2017 г., като ги завел да видят къща в с. ********, по която имало довършителни работи, след оглед лицата посочили, че имат друг обект. На 13.07.2017 г. П. се видял отново с М. и С., като М. и още едно лице отишли на оглед в имота в с. ********, а С. останал в офиса. По-късно същия ден някой се обадил на С., че е станал инцидент с М.. Според обясненията на П., лицата с които разговарял за ремонта били бригада, като П. нямал намерение да ги наема на трудов договор, а евентуално да сключат граждански договор. П. предоставил ключовете за обета на 13.07.2017 г.

От обясненията снети в хода на административното производство от С.М. се установява, че той, т. М. и А. посетили офиса на П., при което се уговорили да извършат измазване на къщата в с. ********. П. попитал има ли фирма на която да се направи плащането, като М. посочил, че има такава. След това С.М. останал в офиса, а другите две лица тръгнали към с. ********. По-късно същия ден А. уведомил С.М., че е станал инцидент. От обясненията на А.А. се установява, че на 13.07.2017 г. той и М. отишли на обект в с. ********. А. останал да закусва, а през това време М. се качил на скелето да за провери дебелината на изолацията и дюбелите, забавил се няколко минути, след която А. го видял да виси от скелето. А. сочи, че поръчител на работата в обекта е Г. П., управител на „Меркурий П.“ ООД. Ключовете за обекта в с. ******** са предадени от П. на М..

На 13.07.2017 г. е издаден протокол за извършена проверка на дружеството, констатирани са нарушения, като са дадени предписания работодателят да осигури запознаване с плана за безопасност и здраве на работещите полагащи фасадна мазилка на двуетажна къща в с. ********, да регламентира с писмена договореност с останалите работодатели осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да не допуска лица до работа без изискващите се за съответния вид дейност лични предпазни средства и специално работно облекло, работодателят не изпълнява задълженията си да осигури ефективен контрол при извършване на СМР, предписано е и да документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работниците и служителите.

В хода на съдебното производство е разпитана св. Б., служител на ДИТ.  Свидетелката посетила имота в с.******** след инцидента. При проведен разговор с намиращите се там работници установила, че П. е предоставил ключовете за обекта на т. М.. М. и А. са отишли там, като задачата на т. М. била да премахне куфарите на улиците, за да се измери дебелината на поставената изолация. Възложената работи била поставяне на мазилка на жилищната сграда. М. носил собствени инструменти. Разпитан е и св. Д.Д., също служител на ДИТ. Видно от показанията му, след получен сигнал от тел. 112 бил посетен обекта находящ се в с. ********. При пристигането на място  свидетеля не заварил пострадалия т. М.. В последствие били проведени разговори и били снети обяснения от присъстващите при инцидента лица,  като са приели, че починалото лице е работило в обекта на възложителя, поради което обявили наличието на трудово правоотношение.

От показанията на св. С.М. се установява, че на 12.07.2017 г. той, т. М. и А.А. посетили строителния обект, като до там били заведени от П.. Къщата била изградена, като само трябвало да се постави минерална мазилка. На 12.07.2017 г. до обекта работниците се придвижили с МПС, собственост на т. М.. През детя те изградили част от скелето, тъй като на ниво първи етаж имало вече поставено такова. Уговорката с П. била заплащането да е на кв.м., както и че на втория-третия ден трябвало да дадат личните си карти за да бъдат назначени на работа и осигурени. Уговорката била да им се заплаща в брой. Скелето в обекта било на фирмата, като материалите – минерална мазилка трябвало да бъде закупена от П.. На втория ден – 13.07.2017 г. на обекта отишли А.А., т. М. и Б.М., а св. С.М. отишъл на друг обект на П.. Според свидетеля уговорката с П. била да бъдат назначени на трудов договор до свършването на обекта, с работно време от 8 до 17 часа, уговорено било придвижването до обекта да е с транспорт на Тошико М.. За завършването на обекта бил нужен минимум един месец.

От разпита на св. А.А. се установява, че на 12.07.2017 г. той и т. М. посетили строителния обект, като сглобили започнато скеле. На следващия ден А., М. и М. се предвижили до обекта с МПС на М.. Уговорката за работата била направена от т. М. с П.. Материалите в обекта се доставяли от П., като свидетеля сочи, че следвало да предоставят лични карти за сключване на трудов договор.  На 13.07.2017 г. А., М. и М. след като пристигнали в обекта си разпределили работата, като малко по-късно А. видял, че М. лежи неподвижен на скелето. За случилото се бил подаден сигнал на тел. 112.

От показанията на св. Б.М. е видно, че на 12.07.2017 г. тя разговаряла с т. М., който и предложил на следващия ден  работи на обекта в с. ********, като изчисти стаите на къщата. Свидетелката се съгласила, на 13.07.2017 г. сутринта отишли на обекта и започнали работа. Малко по-късно М. видяла, че М. лежи неподвижен на скелето, за което съобщила на св. А.. М. сочи, че е имала уговорка с т. да и заплати сумата от 20 лв.

В хода на съдебното производство е изискано д.п.108/2017 г. по описа на ОП – Варна. Видно от приложената тройна СМЕ е, че смъртта на т. М. се дължи на действието на ел. ток, по ел. верига, преминала през тялото му, в резултат на което е настъпила остра сърдечно-съдова недостатъчност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното постановление е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Варна, ст. инспектор Д.Д., при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Варна и съобразно чл.405а от КТ, поради което е издадено от компетентен орган.

При издаване на оспореното постановление са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. В конкретния случай контролните органи са извършили проверката поради настъпила злополука с лицето т. М. и последствие смърт на работника, поради което органът не е бил длъжен да уведомява работодателя за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт. След позоваване на получената информация от допустимите доказателствени източници по чл. 39 от АПК и след техния съвкупен анализ, е издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и починалото лице. Ето защо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито твърдения са изложени в жалбата.

При така събраните доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 19.06.2017 г. е сключен договор между „Янев Билд“ ООД  - в качеството на възложител и „Билд Трейдинг“ ООД – в качеството на изпълнител, с предмет полагане на фасаден грунд и фасадна мазилка, шпакловка, прешпакловане на места с бяла теракотена смес по фасада и монтаж и демонтаж на фасадно скеле на обект – двуфамилна вилна сграда в ПИ 290 в КР 502, местност „Орехчето“, Община Варна. На същата дата е сключен втори договор между „Билд Трейдинг“ ООД – възложител и „Меркурий П.“ ООД като изпълнител, със същия предмет.

На 12.07.2017 г. т. М., С.М. и А.А. разговаряли с управителя на „Меркурий П.“ ООД, като същия им предложил работа на строителния обект в с. ********. До обекта работниците отишли с управителя на дружеството, като той им предоставил и ключове. На 12.07.2017 г. т. М., А.А. и С.М. доизградили започнато в обекта скеле. На следващия ден 13.07.2017 г.  С.М. отишъл на друг обект на П., а т. М., А.А. и Б.М. отново отишли в с. ********. Там те си разпределили работата, след като всеки взел да изпълнява поставените задачи. По-късно през деня по време на работа т. М. ползвал хилти и в резултат на токов удар починал. От събраните по делото доказателства се установи, че М., св. А. и С. М. се уговорили с управителя на „Меркурий П.“ ООД да полагат труд в обекта му, за което трябвало да бъдат назначени на трудов договор, в тази връзка следвало да си представят и личните карти. Трудовото правоотношение било уговорено до завършване на обекта, с работно време от 8 до 17 ч. Материалите за изграждането на скелето и измазването на къщана следвало да се осигурят от дружеството.

Във връзка със настъпил инцидент на 13.07.2017 г. в обект – еднофамилна къща в с. ******** служители на ДИТ са посетили имота, като са снели обяснения на присъстващите там лица. Видно от обяснения депозирани от Г.П. – управител на дружеството жалбоподател се установява, че същия се е запознал с т. М. и С. в началото на м.06.2017 г., като ги завел да видят къща в с. ********, по която имало довършителни работи, след оглед лицата посочили, че имат друг обект. На 13.07.2017 г. П. се видял отново с М. и С., като М. и още едно лице отишли на оглед в имота в с. ********, а С. останал в офиса. По-късно същия ден някой се обадил на С., че е станал инцидент с М.. Според обясненията на П., лицата с които разговарял за ремонта били бригада, като П. нямал намерение да ги наема на трудов договор, а евентуално да сключат граждански договор. П. предоставил ключовете за обекта на 13.07.2017 г.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, същите са логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не кредитира обясненията дадени от управителя на дружеството в хода на административното производство, тъй като същите са изолирани и неподкрепени с останалия събран по делото доказателствен материал.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Обжалваното постановление е издадено от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбите на чл.405а КТ и чл.20 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Съгласно посочената разпоредба от КТ Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на трудово правоотношение при установено при проверка престиране на труд, а съгласно чл.20 от цитирания правилник инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, да издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Оспореният административен акт е издаден от длъжностно лице, което по силата на посочените разпоредби изпълнява функции на контролен орган на територията на област Варна и упражнява правомощията по чл.405а КТ. Именно в тяхно изпълнение е издадено и оспореното постановление.

Постановлението е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания за издаването му. В постановлението се съдържат данни за началната дата на възникване на трудовото правоотношение, страните по това правоотношение. В обстоятелствената част на издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите констатации на ответника за съществуване на трудово правоотношение с индивидуализиране на неговите задължителни елементи. В тази връзка са спазени изискванията за форма на административния акт.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.405а ал.2 от КТ регламентира, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2., като съобразно ал.5 на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

В конкретния случай, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че на 13.07.2017 г. т. М. е престирал труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции, извършвал е дейност по снемане на куфари, находящи се на сграда в с. ********, имал е определено работно време, определено работно място и уговорено възнаграждение. При полагането на труд е станал инцидент завършил със смърт на лицето.

Съгласно чл. 1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.  За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган се е справил с доказателствената тежест, поради което се споделя извода, че М. е полагал труд в имот, находящ се в с. ********, за който „Меркурий П.“ ООД има сключен договор с друго търговско дружество за полагане на фасаден грунд и фасадна мазилка, шпакловка, прешпакловане на места с бяла теракотена смес по фасада и монтаж и демонтаж на фасадно скеле на обект – двуфамилна вилна сграда в ПИ 290 в КР 502, местност „Орехчето“. От събраните по делото доказателства се установи, че още предния ден 12.07.2017 г. работниците са монтирали фасадно скеле на обекта.  Извършваната дейност в деня на инцидента представлява престиране на работна сила. От събраните по делото доказателства се установи, че М. е имал определено работно място и работно време.

От събраните по делото доказателства се установи, че е съществувало трудово правоотношение между М. и дружеството към момента на настъпване на смъртта на лицето. Законодателят е предвидил с чл. 405а от КТ специална процедура по признаване на съществуване на трудово правоотношение по административен ред с административен акт - с постановление при полагане на труд в отклонение на разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ. Точният смисъл на уредбата в чл. 405 а от КТ е, че когато контролните органи установят полагане на труд без спазване на трудовото законодателство, това отношение законът регламентира да бъде фактическо съществуващо към момента на проверката и да не е приключило. Точно затова законодателят предвижда с изр. второ от ал.1 на чл. 405 а от КТ, че съществуването на трудовото правоотношение се установява с всички доказателствени средства, както и е предвидено в последното изречение на същата алинея - че в постановлението се посочва началната дата на възникване на трудовото правоотношение, защото то съществува в момента - т. е. няма определяне на период, през който е полаган труд по трудово правоотношение с начало и край, а се определя само началото на възникване на правоотношението, което съществува към момента на проверката. В конкретният случай М. е полагал труд за „Меркурий П.“ ООД към деня на смъртта си, поради което е налице законово основание за обявяване на трудово правоотношение между починалото лице и дружеството.

По доводите на жалбоподателя, че на 13.07.2017 г. управителя на дружеството се срещнал с работниците, като уговорката била те да извършат оглед на обекта и да предложат цена за довършването му, след което да продължат да договарят не се споделя от съда. На първо място дружеството жалбоподател е поело задължение в процесния строителен обект да изгради скеле, както и да положи грунд и фасадна мазилка на сградата. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 12.07.2017 г.  св. А. и М., както и починалото лице т. М. са сглобявали скеле в обекта, а на следващата дата т. М. и А.А. отново са посетили обекта и са започнали да работят. По изложените доводи, твърденията на управителя, че тепърва предстояло договаряне между лицата, включително и т. М. е защитна теза, неподкрепена със събраните по делото доказателства. Съдът не споделя и тезата, че М. е нямал определено работно време, видно от събраните по делото гласни доказателства, такова е било уговорено между страните. Налице са и данни за уговорено работно място – а именно в ПИ  290 в КР 502, местност „Орехчето“. Действително нормата на чл. 66 ал.3 от КТ сочи, че за  място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, но в случая от събраните по делото доказателства се установи, че уговорено друго – а именно, че М. ще полага труд в имота в с. ******** – местност „Орехчето“. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че починалия не е знаел седалището на фирмата. На първо място по делото не са налице нито данни, нито доказателства за наличието на подобни индиции, а и отрицателни факти не подлежат на доказване. Безспорно по делото са установени и какви трудови функции ще извършва М. – полагане на грунд и минерална мазилка на сграда. От събраните по делото доказателства се налага извода, че е договорено срочно трудово правоотношение - до завършване на обекта.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на оспореното постановление са съобразени материалноправните разпоредби. Съобразена е и целта на закона, заложена в чл.1 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. При установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят и правата на работника при предоставяне на работна сила, вкл. и тези, които са регламентирани от специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на трудови правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл. 405 а от КТ. В случая е настъпила злополука - смъртен случай на лицето, което предоставя работна сила в полза на „Меркурий П.“ ООД, при което е констатирано нарушение на трудовото законодателство. Ето защо атакуваният административен акт не страда от такива пороци, които да обуславят отмяната му.  Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да се осъди жалбоподателя да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна сумата от 100 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от  „Меркурий П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Чипровци“, № 7, представлявано от управителя Г.П., против постановление за обявяване на трудово правоотношение от 11.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и т. М.М.  – общ работник, считано от 13.07.2017 г.

ОСЪЖДА „Меркурий П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Чипровци“, № 7, представлявано от управителя Г.П. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: