№ 8061
гр. .........., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110102771 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „............ ЕООД, уточнена с молба от
09.01.2023 г. /л. 60/, срещу М. И. Ж., М. Ж. Н., Д. А. Д. и А. А. Д..
В исковата молба са изложени доводи, че наследодателят на ответниците –
К.Ж.К., е издал в полза на ищеца запис на заповед на 08.09.2020 г., с падеж –
08.10.2020 г., като към датата на депозиране на исковата молба сумата по записа на
заповед не е платена. Съобразно изложеното, същата се претендира от ответниците, в
качеството на наследници по закон на издателя на ценната книга, както следва: от М.
Ж. /съпруга/ - сума в размер на 213,33 лв., от М. Н. /сестра/- сума в размер на 53,34 лв.,
от Д. Д. /дете на починала сестра на издателя/ - сума в размер на 26,66 лв., от А. Д. –
сума в размер на 26,66 лв. Сумите се претендират ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендират
се и разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не са постъпили
отговори от ответниците А. Д. и Д. Д..
Депозиран е писмен отговор от ответника М. Ж., в който е направено искане
предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна, без да са
изложени конкретни доводи. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за непогасено в срок
вземане по запис на заповед.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че има вземане срещу
ответниците, в качеството наследници на издателя на валиден запис на заповед в
1
негова полза с параметри, посочените в исковата молба. При установяване на този
факт, в доказателствена тежест на ответниците е да докажат плащане на вземането на
падежа.
По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на заповед е формална сделка, чието
задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е условие за
валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от закона случаи,
липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на
действителността на менителничния ефект /случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ/. Във
всички други случаи, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.
Процесният запис на заповед от 08.09.2020 г. /л. 4 от делото/, съдържа
наименованието „запис на заповед" в текста на документ на езика, на който е написан,
налице е изявление на издателя, което съставлява безусловно обещание да се плати
определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер – 320 лв., на
определено лице. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на
определен ден. При преценка на валидността на процесната ценна книга съдът
съобрази и разясненията в съдебната практика ВКС, съгласно които при издаден запис
на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати
обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед, формалната
редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне" не е
равнозначен на израза „предявяване", чрез който се определя падежът в хипотезата
на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа /в този
смисъл: решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 148
от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 61/2017 г., I т. о., ТК/.
В обобщение, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ищецът
има вземане по процесния запис на заповед от 08.09.2020 г. срещу наследниците на
издателя К.Ж.К., починал на 12.06.2021 г. От представеното удостоверение за съпруг и
родствени връзки от 14.10.2022 г. /л. 44 от делото/, съдът приема за установено, че М.
И. Ж. е преживяла съпруга на издателя на ценната книга, Р.Х. е починала след него
негова сестра, а М. Ж. Н. е негова сестра. По делото е приложена справка за
предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. /л. 50/ за родствени връзки на
Р.Х., от която се установява, че ответниците А. Д. и Д. Д. са нейни деца. Съдът, като
съобрази разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, намира, че исковете следва да бъдат уважени
изцяло, така както са уточнени с депозираната молба от ищеца от 09.01.2023 г. При
преценката за размера на дяловете на ответниците от наследството на починалия
издател на процесния запис на заповед съдът съобрази направения отказ от наследство
от неговата дъщеря и съдебната практика на ВКС, съгласно която по аргумент от чл.
53 ЗН, частта на отреклия се от наследство уголемява дяловете на останалите
наследници, като според последователно поддържаното в практиката на ВС и ВКС
становище досежно правата на преживелия съпруг при отказ от наследство /ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВКС/, при отказ от наследство, заявен от всички деца на
наследодателя, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове и би
получил цялото наследство само ако починалият не е оставил родители, възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри и техни низходящи, респективно ако
призованите към наследяване роднини на починалия за недостойни или са се отказали
от неговото наследство, каквато процесната хипотеза не е.
В обобщение, по изложените съображения, предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
2
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. – държавна
такса, и 300 лв. – платен адвокатски хонорар. Същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците, съобразно размера на уважените срещу тях искове. С оглед
изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: град .........., ............, на
основание чл. 535 ТЗ, да плати на „............ ЕООД, ЕИК ............, със седалище в град
.......... и адрес на управление: ..........., сума в размер на 213,33 лв., представляваща част
от вземане в общ размер на 320 лв. по запис на заповед от 08.09.2020 г., с падеж
08.10.2022 г. и издател К.Ж.К., ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 20.01.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 233,33 лв.
ОСЪЖДА М. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: град ............, на основание чл.
535 ТЗ, да плати на „............ ЕООД, ЕИК ............, със седалище в град .......... и адрес на
управление: ..........., сума в размер на 53,34 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 320 лв. по запис на заповед от 08.09.2020 г., с падеж 08.10.2022 г. и издател
К.Ж.К., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
20.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски в размер на 58,33 лв.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ................, на основание чл. 535
ТЗ, да плати на „............ ЕООД, ЕИК ............, със седалище в град .......... и адрес на
управление: ..........., сума в размер на 26,66 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 320 лв. по запис на заповед от 08.09.2020 г., с падеж 08.10.2022 г. и издател
К.Ж.К., ведно със законналихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
20.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски в размер на 29,16 лв.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ................, на основание чл. 535
ТЗ, да плати на „............ ЕООД, ЕИК ............, със седалище в град .......... и адрес на
управление: ..........., сума в размер на 26,66 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 320 лв. по запис на заповед от 08.09.2020 г., с падеж 08.10.2022 г. и издател
К.Ж.К., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
20.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски в размер на 29,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3