Решение по дело №248/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 185 - 196 от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на П. Т. З., от [населено място], [улица], бл.* със съдебен адрес – [населено място], [улица], чрез адв. Б. Б., против разпоредбата на чл.56б, ал.6 Входни такси и такси за екскурзоводски беседи, предоставени от Регионален исторически музей – Хасково: т.1 За експозициите в РИМ и постоянните експозиции в П. къща и Кирково училище в частта „за възрастни – 2.00 лв.“; т.2 За Музейния център за тракийско изкуство в Източни [община] – [населено място] в частта „за възрастни – 4.00 лв.“от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.

В съдебното производство е допуснато присъединяването на Т. И. Д. от [населено място], [улица], [адрес], представлявана от адв. Б. Б., към оспорването инициирано по жалба от П. З. срещу цитираната по-горе разпоредба от Наредбата.

В подадената до съда жалба и молба за присъединяване, оспорващите твърдят, че посоченият по-горе текст от Наредбата противоречи на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, съгласно която, цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Сочат, че при приемане на оспорения текст от Наредбата не са спазени административно-производствените правила на чл.2а, чл.26 и чл.28 от ЗНА. Предвид това се излагат съображения за нищожност на оспорената разпоредба, евентуално нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила за нейното приемане. Обосновават правния си интерес от оспорването. В съдебно заседание жалбоподателите, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат жалбите по изложените в същите съображения. Претендират разноските по делото.

Ответникът, в представено по делото становище излага съображения за неоснователност на жалбите. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, уговорено и от двамата жалбоподатели.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково изразява становище за основателност на жалбите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело e чл.56б, ал.6 Входни такси и такси за екскурзоводски беседи, предоставени от Регионален исторически музей – Хасково: т.1 За експозициите в РИМ и постоянните експозиции в П. къща и Кирково училище в частта „за възрастни – 2.00 лв.“; т.2 За Музейния център за тракийско изкуство в Източни [община] – [населено място] в частта „за възрастни – 4.00 лв.“от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.

Жалбоподателите П. Т. З. и Т. И. Д. и двамата от [населено място], са лица над 18 години и твърдят, че често посещават [населено място] и в частност Регионалния исторически музей. Първият жалбоподател З. посетил РИМ - Хасково на 14.11.2023г., на 08.12.2023г. и Александровска гробница на 15.07.2022г., като заплатил цена на билети общо 8 лева, за което прилага касов бон и фактури. Жалбоподателката Т. И. Д. посетила РИМ – Хасково на 20.03.2024г., като заплатила цена на билет 2 лева, за което прилага касов бон.

Съдът намира, че жалбите са допустими, като подадени от надлежни страни, обосноваващи наличието си на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал.1 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателите са обосновали и доказали правния си интерес, независимо, че постоянните им адреси не са на територията на Община Хасково, с факта че посещението на музеи и въобще на културни забележителности не може да се обвърже с териториална принадлежност, а е безспорно, посещението на З. и Д. именно на Регионалния исторически музей - Хасково, с оглед представените фактури и касови бележки.

На основание чл. 187, ал. 1 от АПК, правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което жалбите следва да се счита за допустими и на това основание.

Разгледани по същество, са основателни.

Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация (чл. 9 от ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Предвид изложеното съдът намира, че Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, е издадена от компетентен орган - Общински съвет Хасково, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково и доклад към него са внесени в ОбС- Хасково от зам. кмета на Община Хасково въз основа на изготвена докладна записка с изх. № 67/13.05.2009г. на директора на Регионален исторически музей – Хасково. По проекта за допълнение на Наредбата са дали становище Комисията по образование, култура и вероизповедания, младежта, спорта и туризма; Комисия по бюджет; Комисията по законността, контрол по изпълнение на решенията на ОбС и следприватизационен контрол, видно от отразеното в Протокол № 21 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 29.05.2009г.

С Решение № 315 / 29. 05. 2009 г. на Общински съвет Хасково е допълнена Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, като в чл.56б е създадена нова ал.6 със следния текст: Входни такси и такси за екскурзоводски беседи, предоставени от Регионален исторически музей – Хасково: т.1 За експозициите в РИМ и постоянните експозиции в П. къща и Кирково училище: - за възрастни 2.00 лв.; - за учащи и пенсионери 1.00 лв.; - за деца до 7 години – безплатно; - екскурзоводска беседа 5.00 лв.; т.2 За Музейния център за тракийско изкуство в Източни [община] – [населено място] : - за възрастни 4.00 лв.; - за учащи и пенсионери 2.00 лв.; - за деца до 7 години –безплатно; - екскурзоводска беседа 6.00 лв.. Предвид изложеното съдът намира, че Наредбата е издадена и при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни актове. В тази връзка са неоснователни доводите в жалбата за нарушение на правилата по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, тъй като изискванията на посочените норми са в сила от 2016 г. и не могат да намерят приложение по отношение на гласуваните през 2009 г. изменения в Наредбата. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.2а от ЗНА, тъй като същата към дата на прието изменение е отменена ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.

Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и границите, определени от по - високия по степен нормативен акт като детайлизират неговото приложение.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. С Постановление № 153 от 28.07.2000г. на МС Исторически музей – Хасково е преобразуван, считано от 1 юли 2006г. в Регионален исторически музей – Хасково. Съгласно чл.3 от ПМС № 153 от 28.07.2000г. министърът на културата утвърждава правилници за дейността на регионалните музеи и регионалните библиотеки след съгласуване с кмета на общината, на чиято територия се намира седалището на съответния регионален културен институт. Член 4, ал.1 и ал.2 от ПМС № 153 от 28.07.2000г. сочат, че за основната си дейност регионалните културни институти се финансират от общините в съответствие с чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от Закона за закрила и развитие на културата, а за допълнителните функции по чл.1, ал.4 и чл.2, ал.4 те получават допълнителни средства от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерство на културата. В тази насока е и разпоредбата на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за културното наследство, съгласно която Регионалните музеи се финансират от общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет. В конкретния случай е безспорно, че Регионален исторически музей – Хасково е юридическо лице на бюджетна издръжка, като съобразно разпоредба от Правилника за устройството и дейността му, цените на входните билети са определени с Наредба на Общински съвет – Хасково, въз основа на заповед на директора.

Разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. При това положение, настоящият състав на съда приема, че така формулиран текста от наредбата е в пряко противоречие с цитирания законов текст. Противоречието с нормативен акт от по-висока степен води до незаконосъобразност на така приетата разпоредба на чл.56б, ал.6, т.1 в частта „ за възрастни 2.00 лв.“ и т.2 в частта „ за възрастни 4.00 лв.“ от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, тъй като в случая Общински съвет Хасково не може да определя с Наредбата цената на билетите, а същото следва да стане единствено от директора, след съответното съгласуване от Община Хасково. По изложените съображения, съдът намира жалбите на П. З. и Т. Д. за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени и съответно отменена в оспорената и част разпоредбата на чл.56б, ал.6 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.

При този изход на спора, ответникът дължи на жалбоподателите заплащането на направените по делото разноски, каквото искане е своевременно направено. Съгласно представения списък на разноските, същите за първия жалбоподател са в размер на 1043 лв., от които 11 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и такса превод и 1000 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От втория жалбоподател Т. Д. е заявено присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Видно е, че се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, като се оспорва само един текст от наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение под минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което е задължително за всички съдилища на основание чл.633 ГПК. Не се следва присъждане и на поисканите от П. З. такси за превод в размер на 3.00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Хасково, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. и двамата от [населено място], разпоредбата на чл.56б, ал.6, т.1 в частта „за възрастни – 2.00 лв.“ и т.2 в частта „за възрастни – 4.00 лв.“ от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на П. Т. З., от [населено място], [улица], ***, направените по делото разноски в размер общо на 140.00 (сто и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Т. И. Д. от [населено място], [улица], [адрес], направените по делото разноски в размер общо на 100.00 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.