№ 153562
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:РАДОС. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110157334 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес -
ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023
г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: *******,
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: *******,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: *******,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в ***** гражданин на Република
**********с паспорт № *******/21.10.2020 г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: *******,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
**********
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ********,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: *********
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *********,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
1
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастрални регистри
(КККР) на гр. София, с искане да се признае за установено, че ищците са
собственици на идеални части от процесния имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч.,
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч.,
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч. и
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч.,
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на
посочените идеални части.
2. осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, с който
ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение на ищците в
размер а 680 евро на месец за всички ищци, при условие, че не предадат
владението върху неправомерно ползваните от тях около 68 кв.м. ид. част
от общото дворно място (под формата на външна градИ. на заведението)
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор
********, при квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11
% ид. ч.,
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на ********** право на строеж за
имота с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за
самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото
дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII,
peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите:
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч.
от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била
въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място,
2
твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата -
**********, въпреки че това дружество не е било собственик на дворното
място и поради това за него не е налице право да продава посоченото дворно
място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописания имот на ищците
С исковата молба канят ответниците да предадат владението върху
неправомерното ползваните от тях 68 кв. м. (под форма на външна градИ. на
заведението) идеални части от общото дворно място, като в противен случай
претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро месечно – общо за
всички ищци.
Формулиран е и петитум, както следва „да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищците общо сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при
пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента на въвеждане на ИМ до
окончателното й заплащане“.
Претендират разноски в производството.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.
Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.
Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.
Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;
8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.
Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.
Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните
площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на
сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия
имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за
озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и
строителните разпоредби.
3
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение
за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място,
които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява
размерът на присъжданите обезщетения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
**********, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).
Ответниците на този етап не се представляват.
По държавната такса
По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Данъчната оценка на УПИ с идентификатор ******** е 53539.20 лева,
съгласно Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № **********/16.05.2024 г.
На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към
недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. –
тераса с площ от 68.71 кв.м.
Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса,
която е която е 1 % от цената на иска, който се определя съобразно данъчната
оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с
идентификатор ******** (в случай че претендират да са собственици на
идеални части от ПИ с идентификатор ********), или съобразно данъчната
4
оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от
прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай
че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот –
тераса).
По иска за заплащане на обезщетение в размер на 680 евро месечно за
периода от завеждане на исковата молба до предаване на владението.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева, се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. Съгласно чл.72, ал.1 ГПК, за предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания
интерес независимо от броя на ответниците. Хипотезата е валидна, когато
интересът е един - независимо дали го предявяваш към един или няколко
ответниците - всеки един от тях отговаря за цялото задължение. В този смисъл
е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
По иска на всеки един от съсобствениците за претендираното
обезщетение се защитава различен материален интерес в рамките на общо
претендираната сума от 1 лев, предявен като частичен иск от сума в общ
размер от 1360 лева. Следователно за всеки един от съсобствениците е
различен иск. Защитава се различен материален интерес.
За всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на
50.00 лева. Така определена таксата по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 50.00
лева.
Следва да се дадат указания на ищците да внесат държавната такса в
размер на 50.00 лева за всеки един от тях.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват
исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за
5
делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.
Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 - 128, чл.130 ГПК за
наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС. Неизпълнението
на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата
молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.
Второ, за съда не е ясно ищците за кой имот искат да бъдат признати за
собственици за посочените в петитума на исковата молба идеални части.
Не е ясно дали ищците искат да бъдат признати за собственици на ПИ с
идентификатор ******** за посочените в петитума на исковата молба
идеални части, на реална част от ПИ с идентификатор ******** или на
реална част от самостоятелнен обект в сградата, към който прИ.длежи
посочената в обстоятелствената част тераса с площ от 68.71 кв.м.
Следва да се уточни посочената в обстоятелствената част на исковата
молба тераса с площ от около от 68.71 кв.м. към кой имот прИ.длежи – към
цялата сграда, построена в имота, или към самостоятелен обект от сградата,
като се индивидуализира същият съгласно скица от АГКК София.
В случай, че се претендира реална част от недвижим имот –
самостоятелен обект в сградата, следва да се очертае нейното
местоположение и да се представи комбинирана скица, в която по цифри
следва да се очертаят границите на реалната част, такива, каквито се твърди
да са нарушили владението на ищците. Следва да индивидуализират тази част
от имота - къде се намира, да дадат коордИ.ти, да я опишат в исковата молба,
къде се намира тази част от имота, какво представлява, каква е нейната площ.
В петитума липсва посочване на страните, надлежна индивидуализация
на процесния имот - къде се намира имотът, с посочване на идентификатор и
адрес, както и не е посочено правно основание, на което да бъде признато, че
ищците са собственици на процесния имот.
Ищците следва да формулират точен, ясен и прецизен петитум
поотделно в установителната част и в осъдителната част на претенцията,
като посочи индивидуализацията на имота и придобивното основание.
Трето, в случай че се претендира реална част от недвижим имот -
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., следва да бъде
6
представена данъчна оценка за прилежащата част към имота – тераса с площ
от около 68 кв.м, от която да се определи цената на иска. Данъчна оценка
следва да се представи, тъй като без нея не може да се определи цена на иска,
съответно да се приложи документ по чл.128, т.2 ГПК.
По делото липсва и скица на недвижимия имот- заведение за бързо
хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. За имота има влязла в сила КК, поради
което недвижимият имот и терасата към него следва да се опишат по скица от
АГКК. Ищецът следва да представи скици на недвижимия имот и терасата
към него.
Четвърто, ищците следва да уточнят подробно придобивните
основания, въз основа, на които твърдят, че всеки от ищците е собственик на
посочените идеални части на описания в исковата молба поземлен имот, без
да препращат към приложените доказателства.
Пето, уточнителната молба, с която ще уточняват иска, също следва да
бъде вписана.
Шесто, ищците следва да изложат факти и обстоятелства, въз основа на
които претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро месечно за
периода от завеждане на исковата молба до предаване на владението, както и
да формулират надлежен петитум на иска, съобразно уточнението, като
посочат дали сумата се претендира разделно от ищците, съответно в какъв
размер, или солидарно спрямо ответниците, като в случай че се претендира
солидарно, да изложат обстоятелства, от които произтича солидарността.
В този смисъл, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т. 4-5 и чл.128,
т.2 ГПК искова молба с вх. № 304200/27.09.2024 г., следва да бъде оставена
без движение, като се укаже на ищците, че в едноседмичен срок от получаване
на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, както и в същия
срок да представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите
на исковата молба, като:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да посочат дали искат да бъдат
признати за собственици на ПИ с идентификатор ******** за посочените
в петитума на исковата молба идеални части, на реална част от ПИ с
идентификатор ******** или на реална част от самостоятелнен обект в
сградата, както и на какво основание;
2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да уточнят подробно
7
придобивните основания, въз основа на които твърдят, че всеки от
ищците е собственик на посочените идеални части на описания в
исковата молба поземлен имот, без да препращат към приложените
доказателства;
3. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум поотделно в установителната част и в осъдителната
част на претенцията, който да съответства на твърденията, изложени в
обстоятелствената част - в него да посочат придобивното основание и
индивидуализират имота, съответно да посочат дали претендират да са
собственици на идеални части от същия или на реална част (в последния
случай следва да се очертае нейното местоположение и да се представи
комбинирана скица, в която по цифри следва да се очертаят границите на
реалната част, такива, каквито се твърди да са нарушили владението на
ищците);
4. в случай че се претендира реална част от недвижим имот - заведение за
бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., следва да бъде представена
данъчна оценка за прилежащата част към имота – тераса с площ от
68.71 кв.м., от която да се определи цената на иска, както и скица на
недвижимия имот;
5. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да
бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок;
6. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства,
въз основа на които претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро
месечно за периода от завеждане на исковата молба до предаване на
владението, както и да формулират надлежен петитум на иска, съобразно
уточнението, като посочат дали сумата се претендира разделно от
ищците, съответно в какъв размер, или солидарно спрямо ответниците,
като в случай че се претендира солидарно, да изложат обстоятелства, от
които произтича солидарността. Ищците следва да посочат и точните
суми, които всеки от тях претендира от всеки от ответниците поотделно в
рамките на първоначално предявената сума.
7. на основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1 % от цената на
иска, който се определя съобразно данъчната оценка на сбора на
претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор
8
******** (в случай че претендират да са собственици на идеални части
от ПИ с идентификатор ********), или съобразно данъчната оценка на
сбора на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към
недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че
претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот –
тераса). Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда;
3. чрез ПОС термИ.л в касите на съда. Плащането на каса и чрез ПОС
термИ.л в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
8. да представят документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за
делото в размер на 50.00 лева по предявения частичен осъдителен иск за
всеки един от ищците. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС термИ.л в касите на съда.
Плащането на каса и чрез ПОС термИ.л в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половИ.та от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
9
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 304200/27.09.20234
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК, като
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстранят
следните недостатъци, както и в същия срок да представят доказателства за
това, като посочат:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да посочат дали искат да бъдат
признати за собственици на ПИ с идентификатор ******** за посочените
в петитума на исковата молба идеални части, на реална част от ПИ с
идентификатор ******** или на реална част от самостоятелнен обект в
сградата, както и на какво основание;
2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да уточнят подробно
придобивните основания, въз основа на които твърдят, че всеки от
ищците е собственик на посочените идеални части на описания в
исковата молба поземлен имот, без да препращат към приложените
10
доказателства;
3. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум поотделно в установителната част и в осъдителната
част на претенцията, който да съответства на твърденията, изложени в
обстоятелствената част - в него да посочат придобивното основание и
индивидуализират имота, съответно да посочат дали претендират да са
собственици на идеални части от същия или на реална част (в последния
случай следва да се очертае нейното местоположение и да се представи
комбинирана скица, в която по цифри следва да се очертаят границите на
реалната част, такива, каквито се твърди да са нарушили владението на
ищците);
4. в случай че се претендира реална част от недвижим имот - заведение за
бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., следва да бъде представена
данъчна оценка за прилежащата част към имота – тераса с площ от
68.71 кв.м., от която да се определи цената на иска, както и скица на
недвижимия имот;
5. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да
бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок;
6. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства,
въз основа на които претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро
месечно за периода от завеждане на исковата молба до предаване на
владението, както и да формулират надлежен петитум на иска, съобразно
уточнението, като посочат дали сумата се претендира разделно от
ищците, съответно в какъв размер, или солидарно спрямо ответниците,
като в случай че се претендира солидарно, да изложат обстоятелства, от
които произтича солидарността. Ищците следва да посочат и точните
суми, които всеки от тях претендира от всеки от ответниците поотделно в
рамките на първоначално предявената сума.
7. на основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1 % от цената на
иска, който се определя съобразно данъчната оценка на сбора на
претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор
******** (в случай че претендират да са собственици на идеални части
от ПИ с идентификатор ********), или съобразно данъчната оценка на
сбора на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към
11
недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че
претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот –
тераса). Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда;
3. чрез ПОС термИ.л в касите на съда. Плащането на каса и чрез ПОС
термИ.л в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
8. да представят документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за
делото в размер на 50.00 лева по предявения частичен осъдителен иск за
всеки един от ищците. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС термИ.л в касите на съда.
Плащането на каса и чрез ПОС термИ.л в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се
счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне
на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половИ.та
от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
12
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел. 02/8955423 или на
ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Б. III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбИ., е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
13
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и фИ.нсови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищците чрез техния общ
14
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15