Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 20.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 170
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – С.Й.И.
твърди, че на 19.09.2017 г. около 11.00 часа в с. Коняво на ул. "Георги
Димитров" срещу кметството, Т.З.Т.при управление на лек автомобил
„Опел", модел „Астра" с peг. № *****, с несъобразена скорост,
реализира ПТП с пресичащия пешеходец С.Й.И.. Произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, без неравности по пътното
платно. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
19.09.2017г. На виновния водач е съставен АУАН №149015/19.09.2017г., като е
образувано и наказателно производство по ДП № 984/2017г. по описа на РУ на МВР
Кюстендил. Вследствие на описаното ПТП ищецът е получил увреждания, изразяващи
се във фрактури на втора, трета и четвърта предноходилни/ метатарзални/ кости
на ходилото на ляв крак, довели до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период по-дълъг от 30 дни и охлузвания по кожата на ляво
коляно. След произшествието пострадалият по спешност е приет в Спешното
отделение към ЦСМП гр. Кюстендил, където е постъпил със силна болка и
невъзможни движения на лявото ходило. Извършени са необходимите изследвания и
рентгенографии, като са установени фрактурите на костите в областта на лявото
ходило. За възстановяването му е назначена медикаментозна терапия, като е определен хигиенно-диетичен режим и
продължаване на медикаментозното лечение. Посочва, че лечението е продължило в
домашни условия, като ищецът е бил в невъзможност да се придвижва самостоятелно
без помощни средства, предвид обездвижването на крайника с гипс. Изпитвал
множество неудобства и трудности в ежедневието, като е имал необходимост от
чужда помощ. След сваляне на гипса ищецът е трябвало да ходи на рехабилитация
за раздвижване на крайника. Независимо от проведеното лечение и към настоящия
момент ищецът има оплаквания от болки в областта на крайника при влажно и
студено време. Преживеният стрес от катастрофата е станал причина за множество
негативни емоции на ищеца като главоболие, безсъние, често изпитване на
безпокойство и страх от МПС. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП лек
автомобил „Опел", модел „Астра" с peг. № ***** е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" в З. „Б.И." АД, полица
№ BG/02/117001659557 със срок на валидност от 11.06.2017г. до 10.06.2018г.
Посочва, че ищецът се е обърнал към ответника за доброволно заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като последният е отказал.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да му
заплати:
- 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 23.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 40 от делото/.
Ответникът – З. „Б.И.“ АД в
определения от закона срок не е депозирал писмен отговор. По делото е
депозирана молба вх. № 45192 от 03.04.2019г., в която е изразено становище за
неоснователност на исковата претенция. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално
– да бъде уважен частично, предвид леките наранявания и предвид
обстоятелството, че ищецът е пресичал на необозначено за целта място.
Претендира разноски, като в посочената молба се съдържа и списък на разноските
съгласно чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на страница 6 е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 19.09.2017., съставен от дежурен ПТП при
ОД на МВР относно процесното ПТП.
От
представения и приет по делото препис на Решение № 28 от 23.01.2018г.,
постановено по анд № 2305/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил, се
установява, че на 19.09.2017г. в с.Коняво, обл.Кюстендил, Т.З.Т.при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка Опел Астра с рег.№*****, по
ул. “Георги Димитров“ пред сградата на кметството е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 116 ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходеца С.Й.И., ЕГН ********** и по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактури на втора, трета и четвърта
предноходилни (метатарзални) кости на ходилото на ляв крак, което е причинило
на пострадалия трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, което е престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и на основание
чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 9
месеца. В мотивите към присъда е прието, че пострадалият не е пресичал
съобразно правилата за движение – на пешеходна пътека.
С
решение № 38 от 13.03.2018г., постановено по внад № 92/2018г. по описа на Окръжен
съд – Кюстендил е изменено решение № 28 от 23.01.2018г. на КнРС, постановено по
анд № 2305/2017г., в частта му относно размера на наложеното на Т.З.Т.наказание
по чл.343 г НК „лишаване от право да управлява МПС“ като е намалил от 9 месеца
на 6 месеца. В мотивите на решението е посочено, че пострадалият е допринесъл
за настъпилото ПТП, като не е пресичал като пешеходец на обозначените за това
места /конкретната пешеходна пътека в близост до мястото на ПТП/ и не е изчакал
преминаването на автомобила, но той пък, като е пресичал е гледал в посока
обратната на движението на автомобила на обвиняемия посока.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е прието, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил
счупване на 2, 3 и 4 метатарзални кости на ходилото на ляв крак и охлузвания по
кожата на ляво коляно. Експертът e посочил, че на
ищеца е приложено лечение, чрез поставяне на гипсова имобилизация /ботуш/ за
срок от 35 - 45 дни без натоварване /стъпване/ на ходилото. След 30 ден се
поставя пета /стреме/ за стъпване и се ползват патерици. В съдебното заседание
вещото лице допълва, че периодът на възстановяване е класически, след носене на
гипсовата имобилизация за около 40 - 45 дни и след нейното сваляне следва
активна рехабилитация. Посочва, че при това счупване е налице класически период
на възстановяване и пълно възстановяване, като може да се наблюдава след този
период болки при промяна на времето и физическо натоварване.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Д.П.С.,
която посочва, че живее на семейни начала с ищеца. Свидетелят посочва, че ищецът
й се обадил по телефона и съобщил, че е в болница. По време на ПТП ищецът бил
на работа, зареждал магазини по селата и в с. Коняво го блъснала кола. Когато
отишла в болницата, го заварила да слиза с асансьора в инвалидна количка и с
гипсиран крак. Предложили му да остане в болницата, но той отказал, тъй като тя
/свидетелката/ е била бременна. С гипсът останал 30 дни, след това трябвало да
ходи на рехабилитация още един месец, но по финансови причини ищецът не е правил
рехабилитация. Свидетелят посочи още, че той издържал семейство, тъй като по
това време тя била в болничен преди раждане на тяхното дете. Един месец бил в
болнични и гипс, след това напуснал работа. Два месеца по-късно още не могъл да
се обслужва сам. Свидетелката посочва, че тъй като си била вкъщи, му помагала да
отиде до баня и тоалетна. След 3 месеца бил
по-добре и се справял сам. Посочва, че при промяна на времето и при по-голямо
натоварване го болял кракът, когато върви повече пеша също усеща болки. Катастрофата
му се отразила на психо-емоционалното му състояние - събуждал се нощем,
бълнува, не иска да се вози сам в кола, страх го е да се качва по стълби, както
и когато пресича, не иска да шофира, като в повечето случаи я моля тя да
шофира, защото му е притеснено и не иска.
С
определение № 1168 от 14.01.2019г.,
съдът е задължил ответното дружество да представи в оригинал
застрахователна полица № BG/02/117001659557, със срок на валидност 11.06.2017г.
до 10.06.2018г., като е указал и последиците от непредставяне на същата. По
делото ответникът не е представил заварен препис на застрахователната полица.
На основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено между
страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег.№ *****, със срок на застрахователно
покритие към датата на събитието. В приетия по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 19.03.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Опел Астра“ е налице
застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД по полица № 117001659557, валидна до 10.06.2018г.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1. наличието
на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие –
19.09.2017 г.;
2.
ищецът да е сезирал застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и последният да е
отказал да плати обезщетение или да не е платил такова в срока по чл. 496 от КЗ, или увреденият да не е съгласен с размера на определеното или изплатеното
обезщетение;
3.
настъпване и механизъм на ПТП;
4.
вина за настъпване на процесното ПТП;
5.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
6.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания;
7.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП;
8.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени.
От
събраните и описани по-горе доказателства /постановената присъда по
наказателното производство, решението на въззивния съд и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното
ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: счупване на 2, 3 и 4 метатарзални кости на ходилото на ляв крак и
охлузвания по кожата на ляво коляно, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми. От разпита на свидетеля се установява по
какъв начин настъпилото ПТП е преживяно от ищеца: неспокоен сън, не желаене да
се вози сам в кола, страх при пресичане на пътното платно и не желание да
шофира.
От
тези документи и разпита на свидетеля се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: първоначално е поставен гипс на крака за около 30 дни,
като е било необходимо да се спазва режим без стъпване на ходилото, след което
за около два месеца постепенно раздвижване като първоначално са ползвани
патерици. Възстановителният период в ортопедичната си част е бил за 3 -3, 5
месеца и е завършен, като остатъчни прояви са болки при физическо натоварване и
при промяна на времето. През възстановителния период ищецът е имал нужда от
чужда помощ в ежедневието си.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 45г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 3 – 3, 5 месеца за
ортопедичната травма, докато по отношение на психическите промени този процес е
по – продължителен, интензитета на болките, претърпените неудобства от личен и
битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и
обстоятелството, че при определени обстоятелства /промяна на времето и
физическо натоварване/ ще има болков синдром в мястото на претърпяното счупване, съдът намира, че сумата от 20 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили
за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
При така приетото следва предявеният
иск да бъде уважен до сумата от 20 000 лв., като над тази сума до
предявения размер от 30 000 лв. се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от настъпване на по-ранната от двете дати: 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 /три месеца от предявяване на
претенцията/ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай по делото на страници 18 – 19 е представена молба от ищеца,
която е адресирана до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното
ПТП неимуществени вреди. Не следваща страница след молбата от ищеца е
представена разписка от еконт за изпратена пратка, но съдът счита, че от същата
не се удостоверява получаване на описаната по-горе молба от ищеца, тъй като
подател е трето лице /нито ищеца, нито негов пълномощник/, липсва подпис на
лицето, което е получило пратката и каква длъжност заема при ответника, както и
данни относно съдържанието на самата пратка. Представена е на страница 22 от
делото още една молба от ищеца до ответника, но относно нея не са представени
никакви документи за връчването й на представител на ответника. Единствено от
представеното писмо от ответника до ищеца с изх. №250/16.01.2018г. /страница 21
от делото/, съдът може да направи извод, че най- късно на датата на този
документ – 16.01.2018г. е постъпило искането на ищеца до ответника за
присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди относно
процесното ПТП. От съдържанието на това писмо не може обаче да се установи
какви точно документи са представени от ищеца /медицински и други/, за да се
приеме, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 106, ал. 3 от КЗ. При така
установеното съдът приема, че в този случай следва за определяне на крайния
срок, до който може да се произнесе ответника без да дължи законна лихва върху
обезщетението, да се приложи чл. 497, ал 1, т. 2 от КЗ – 3 месеца от датата на
предявяване на претенцията пред ответника /16.01.2018г./.
При така
изложеното следва,че в случая 3-месечният срок е изтекъл на 16.04.2018 г. и от 17.04.2018 г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искането за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди от 23.01.2018г. ще следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца
Адвокатско дружество „В. и Б.”
адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът констатира, че размерът заявен от ответното дружество е
по-малък от определения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
поради което приема, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника е неоснователно.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 433, 33 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лв., както и 166, 67 лв.
разноски, платени от бюджета за депозит по допуснатата съдебно- медицинска
екпертиза, съразмерно уважената част от иска.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Й.И., ЕГН - **********
със съдебен адрес: ***-13, офис 5 - чрез адвокат Ц.В. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 19.09.2017г. в с. Коняво на ул. „Георги Димитров” срещу кметството, относно
което е постановена присъда по анд №2305/2017г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лв. до предявения
размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адвокатско
дружество „В. и Б.”, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление:***-13,
офис 5 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 1 130 лв.
ОСЪЖДА С.Й.И., ЕГН -
********** със съдебен адрес: ***-13, офис 5 - чрез адвокат Ц.В. да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 433, 33 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 сумата от 966, 67 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: