№ 6751
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110138232 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „**я” ЕАД
срещу Л. П. ЕИК/БУЛСАТ *** , за заплащане на сумата от 2333,73лв., от
които 1956,09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., 354,26лв. -
законна лихва за забава от 01.07.2019г. до 04.04.2022г., както и 19,12лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. и 4,26лв. - законна лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 04.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.04.2022г. до
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил. След
указания от съда са предявени установителни искове за вземанията, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия до
топлоснабден имот – магазин № 25, находящ се в гр. ***, по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът
е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена,
с което неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството, доколкото
ответникът се явявал потребител на ТЕ за стопански нужди. Сочи, се че
ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 146,67 лв. - държавна
такса в исковото производство, както и юрк. възнагараждение в исковото
производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи в размер на 96,67 лв. - държавна такса в
заповедното производство.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. П.
ЕИК/БУЛСАТ ***, с адрес в гр. София, общ.***“, бл.***, ап.18, ДЪЛЖИ на
**я” ЕАД с ЕИК ***, сумата от 2333,73лв., от които 1956,09лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., 354,26лв. - мораторна лихва за забава от
01.07.2019г. до 04.04.2022г., както и 19,12лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и
4,26лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 04.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 14.04.2022г.-датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
13775/18.05.2022 г. по гр.д. № 20 217/2022 г. по описа на СРС, 66.
ОСЪЖДА Л. П. ЕИК/БУЛСАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ на „**я” ЕАД с
ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на 146,67 лв., както и
разноски в заповедното производство в размер на 96,67 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3