№ 2745
гр. Варна , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №
4 ет.6 срещу разпореждане № 5265/21.05.2021 год. по ч.гр.д. № 882/2021 год. на ВРС – 9-ти
състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 909.50 лева – възнаградителна лихва за периода 10.09.2020-
10.03.2021 год. по договор за потребителски кредит № М0000002055/14.08.2020 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение,
поради това, че съдът не е съобразил изменението на ЗПК, с което е въведен максимален
размер на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София за суми по договор за потребителски кредит №
1
М0000002055/14.08.2020 год., включително сумата от 909.50 лева договорна
възнаградителна лихва.
Като е приел, че цената на кредитирането е свръх прекомерна, заповедният съд е
отхвърлил заявлението в тази му част.
Действително, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може
да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави,
като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата
страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В конкретния случай, видно към сезиралото съда о са приложени изискуемите
документи, в това число и договор за потребителски кредит № М0000002055/14.08.2020 год.
Видно от същия, размерът на кредита е 4 000 лева, като посочени са и
допълнителните плащания по него, при обща стойност на плащанията в размер на 8 417.73
лева. Посочено също така е и че лихвения процент по кредита е в размер на 41 %, а ГПР –
49.75%.
Видно, същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както
и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Не се установяват и други явно
неравноправни клаузи, тъй като при фиксиран лихвен процент не е налице едностранна
промяна.
2
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите
разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. За да
защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил последният да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния.
В контекста на горното, преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора
размер на ГПР от 49.75 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а
договореният лихвен процент е 41 %, като посочените в погасителния план суми са
идентични на договореностите на страните, поради което и съдът приема, че цената на
кредитирането не е свръх прекомерна.
По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143,
ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че договорът, както и клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане и на договорената
възнаградителна лихва. Миотивите на първоинстанционния съд, видно от сезиралото
заявление, се основават на посоченото в т.12 от заявлението като договорена лихва по
кредита, което посочване обаче не почива на представените документи и претендираният
размер на лихвата по т.9 от заявлението.
Постановеното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5265/21.05.2021 год. по ч.гр.д. № 882/2021 год. на ВРС –
9-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 909.50 лева – възнаградителна лихва за
периода 10.09.2020-10.03.2021 год. по договор за потребителски кредит №
3
М0000002055/14.08.2020 год.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на заявителя
“МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4 ет.6 срещу М. СТ. Д., ЕГН:
********** от с.Въглен, община Аксаков, област Варна за сумата от 909.50 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.09.2020-10.03.2021 год. по договор за потребителски
кредит № М0000002055/14.08.2020 год.
ВРЪЩА делото на ВРС, 9-ти състав за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4