Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104 30.06.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Антоанета Масларска
и
в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 65 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба от Б.М.А., ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** срещу
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО /МП/, Булстат ********* с адрес: гр.София,
ул.“Славянска“ №1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203, ал.1 от АПК за
заплащане на обезщетения в общ размер от 74 200лв. за причинени през
периода 01.03.2017г. – 22.05.2021г. вреди от незаконосъобразни актове на
министъра и заместник-министъра на правосъдието, обективирани в писмо
№94-М-89/14.03.2017г. на заместник-министъра, заповед №СД-05-150/07.08.2018г.
на министъра, заповед №СД-05-291/01.08.2019г. на министъра и мълчалив отказ на
министъра по заявление вх.№11-03-90/27.05.2020г., с които актове е отказано на
ищеца издаване на заповед за вписване в регистъра на НК на Република България
като „помощник-нотариус по заместване“ на нотариус с рег.№696 Маргарита Манева,
с район на действие РС – Кюстендил при условията и реда на чл.46, ал.1, ал.2 и
ал.5, изр.последно от ЗННД, както следва:
1/иск
за 71 700лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между полученото през периода трудово възнаграждение в размер на 4 250лв.
при нотариуса и дължимото такова за длъжност „помощник-нотариус по заместване“
в размер на 75 950лв. и
2/иск
за 2 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване
от право да упражнява професията, лишаване от право на труд, причинено
неудобство и поС.но чувство на унижение пред клиентите в кантората, желаещи
лично ищеца, който е бил нотариус със стаж от 18 години и с общ юридически стаж
от 38 години да изповяда сделките с недвижими имоти.
Ищецът
моли за присъждане на сумата по исковете ведно със законната лихва върху нея.
Претендира деловодни разноски.
В
писмено становище, с.з., писмени бележки и допълнение към тях ищецът поддържа
исковете.
В
писмен отговор, с.з. и писмени бележки пълномощниците на ответника намират
исковете за недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация на МП,
считайки, че ответник следва да е министъра на правосъдието. Отделно, намират
исковете за неоснователни и недоказани относно претендираните вреди, сочейки,
че ищецът е вписан като помощник-нотариус на 11.06.2017г., като срокът за
помощник-нотариус по заместване е 2 години по чл.46, ал.3 от ЗННД, поради което
отсъства лишаване на ищеца от право на труд. Отделно се счита, че в НКПД
фигурира само длъжността „помощник-нотариус“ с код 2619-7003, като няма
разграничение между двете длъжности, поради което помощник-нотариуса по
заместване е правна възможност, а не професия. Тай като възнаграждението между
ищеца и нотариуса е по договор се извежда извод, че същото не зависи от
санкцията на министъра на правосъдието. Евентуално исковете се намират за
завишени по размер и се моли за присъждане на сумите съобразно изискванията на
справедливост. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за
имуществените вреди до размера 34 950лв. на основание чл.111 от ЗЗД.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В
отговор на възраженията на пълномощниците на ответника ищецът сочи, че
правомощията на помощник-нотариуса и помощник-нотариуса по заместване по чл.40
и чл.46 от ЗННД са различни, счита НКПД за ненормативен акт с непълноти, поради
което не може да замести изискванията на ЗННД, а през периода 01.03.2017г. –
10.06.2017г. е бил безработен и не е получавал трудово възнаграждение, поради
което претендира обезщетение в пълен размер.
Прокурорът като контролираща страна
по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за доказаност на иска поради осъществен
фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като единствено за периода
01.03.2017г. – 12.06.2017г. искът не следва да се уважава поради липса на
доказателства за причинени вреди.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със заповед №ЛС-И-1073/24.06.1998г. на основание чл.12, ал.3
от ЗННД министърът на правосъдието е наредил ищецът да се впише в регистъра на
НК като нотариус с район на действие – района на РС – Кюстендил. Вписването е
осъществено на 25.09.1998г. /вж. л.133-135/. Със заповед
№СД-05-141/22.06.2016г. на министъра на правосъдието на основание чл.34б, ал.3
във вр. с ал.1 и чл.34б, ал.4 от ЗННД е наредено преместване на нотариус А.,
вписан под №325 в регистъра на НК от район на действие РС – Кюстендил в район
на действие РС – Трън и е преместен нотариус Маргарита Боянова Манева, вписана
под №696 в регистъра на НК от район на действие РС – Трън в район на действие
РС – Кюстендил /вж. л.136-137/. В становище по делото на л.168-169 ищецът
признава обстоятелството, че е в роднинска връзка с нотариус Манева /баща и
дъщеря/. Съгласно удостоверение изх.№1011/31.10.2016г. на административния
секретар на НК на Република България, с решение на Съвета на нотариусите
/Протокол №12/29.10.2016г./ Б.А. е заличен от регистъра на НК като нотариус с
рег.№325 с район на действие РС – Трън на основание чл.35, т.1 от ЗННД, считано
от 31.10.2016г. /вж. л.138/.
Със заявление рег.индекс 94-М-89/24.02.2017г. нотариус
Маргарита Манева и ищеца са поискали от министъра на правосъдието на основание
чл.46, ал.1 от ЗННД да издаде заповед за вписване в регистъра на НК на
Република България вторият от заявителите – Б.М.А. като помощник-нотариус по
заместване на нотариус Манева за срок от 2 години. Според заявителите, налице е
хипотезата на чл.46, ал.2 от ЗННД за последващо вписване, т.к. А. е участвал в
първия конкурс за нотариуси през 1998г., класиран е като нотариус с влязла в
сила заповед №ЛС-И-1073/24.06.1998г. на министъра на правосъдието и има трудов
стаж общо 24 години. С писмо до нотариус Манева рег.индекс 94-М-89/14.03.2017г.
заместник-министъра на правосъдието е уведомил за липсата на правна пречка за
издаване на заповед за вписване на А. като помощник-нотариус без правомощие за
заместване, ако нотариуса заяви желание за това по реда и условията на чл.41 от ЗННД, като е отрекъл възможността за вписване на лицето като помощник-нотариус
по заместване поради липсата на положен изпит по чл.46, ал.1 от ЗННД. С писмо
до министъра на правосъдието рег.индекс 94-М-89/22.03.2017г. нотариус Манева и Б.А.
са представили заявление за издаване на заповед за вписване на А. като
помощник-нотариус в кантората на нотариуса, като паралелно с това са приложили
жалба срещу писмото на заместник-министъра на правосъдието от 14.03.2017г., касаещо
отказ за вписване на А. като помощник-нотариус по заместване. Със заповед
№СД-05-63/06.04.2017г. министърът на правосъдието на основание чл.41, ал.2 от ЗННД е наредил вписване в регистъра на НК на ищеца като помощник-нотариус при
нотариус Манева. Видно от удостоверение, обр. УП-3, удостоверение за
месторабота от 22.05.2020г. /вж. л.97 и л.98/ и трудов договор от 12.06.2017г.,
между нотариус Манева и ищеца е възникнало трудово правоотношение на длъжността
„помощник-нотариус“ с код по НКП 2619 7003, считано от 12.06.2017г. при 1-часов
работен ден при 5-дневна работна седмица с месечно възнаграждение от 79лв. /вж.
л.311/. За трудовия договор е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с
вх.№10388173009244/12.06.2017г. до НАП /вж. л.206/.
С решение №6071/27.10.2017г. по адм.д.№7547/2017г. по описа
на АССГ е обявен за нищожен изричния отказ, обективиран в писмо с изх.№94-М-89/14.03.2017г.
на заместник-министъра на правосъдието и преписката е изпратена на компетентния
административен орган – министъра на правосъдието за произнасяне по заявлението
в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С решение №9592/12.07.2018г.
по адм.д.№13730/2017г. по описа на ВАС е оставено в сила решението на АССГ.
Със заповед №СД-05-150/07.08.2018г. на основание чл.46, ал.5
във вр. с ал.1 от ЗННД във връзка със заявлението на ищеца и нотариус Манева
вх.№94-М-89/24.02.2017г., влязлото в сила решение на АССГ и решението на ВАС
министърът на правосъдието е отказал издаване на заповед по чл.46, ал.5 от ЗННД
за вписване на А. като помощник-нотариус по заместване. С решение
№9525/20.06.2019г. по адм.д.№4368/2019г. по описа на ВАС, 5-членев състав е
отменено решение №2078/13.02.2019г. по адм.д.№10366/2018г. по описа на ВАС и
вместо него е отменена посочената заповед на министъра на правосъдието, като
преписката е изпратена на органа за произнасяне по заявлението.
С нова заповед №СД-05-291/01.08.2019г. на основание чл.46,
ал.5 във вр. с ал.1 от ЗННД и Наредба №2/18.06.2003г. за условията и реда за
провеждане на изпита за помощник-нотариуси по заместване във връзка със
заявлението на лицата от 24.02.2017г. и влязлото в сила решение на ВАС по
адм.д.№4368/2019г. по описа на съда министърът на правосъдието отново е отказал
издаване на заповед за вписване на А. като помощник-нотариус по заместване. С
решение №276/19.11.2019г. по адм.д.№452/2019г. по описа на КАС е отменена
заповедта на министъра, преписката е изпратена на органа за постановяване на
нов административен акт и е определен 7-дневен срок за издаване на акта от
влизане в сила на съдебното решение. С решение №14200/17.11.2020г. по
адм.д.№1876/2020г. по описа на ВАС е оставено в сила решението на КАС
С ново заявление рег.индекс 11-03-90/27.05.2020г. нотариус
Манева и ищецът са поискали от министъра на правосъдието на основание чл.46,
ал.5 във вр. с ал.2 от ЗННД да издаде заповед за последващо вписване на А. като
помощник-нотариус по заместване поради изтичане на двете години по чл.46, ал.2
от ЗННД в резултат на водените съдебни дела, прилагайки решението по
адм.д.№4368/2019г. по описа на ВАС. Формираният от органа мълчалив отказ по
заявлението е оспорен пред съда, като с решение №185/05.08.2020г. по
адм.д.№271/2020г. по описа на КАС отказът е отменен и преписката е изпратена на
органа за постановяване на акта при спазване на съдебните указания с 7-дневен
срок от влизане в сила на съдебното решение. С решение №4145/31.03.2021г. по
адм.д.№11454/2020г. по описа на ВАС е оставено в сила решението на КАС. Съдебните
актове са застъпили тезата, че по отношение на А. не е изискуемо успешното
полагане на изпит за помощник-нотариус по заместване с оглед предходното
качество на нотариус, че има качеството на помощник-нотариус и необходимия
стаж, поради което е дължимо издаване на заповед по чл.46, ал.5 от ЗННД.
Със заповед №СД-05-69/16.04.2021г. на
основание чл.46, ал.2 от ЗННД, имайки предвид развило се във времето
административно производство по двете преписки, министърът на правосъдието е
наредил ищецът да се впише в регистъра на НК на Република България като
помощник-нотариус по заместване при нотариус Манева със срок на заместване от 2
години, считано от датата на вписване в регистъра. Видно от удостоверение
изх.№404/25.05.2021г. на административния секретар на НК, А. е вписан в
регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване към нотариуса, считано от
22.05.2021г. Въз основа на вписването, с допълнително споразумение от
01.06.2021г. към трудов договор №1/12.06.2017г. нотариус Манева и Б.А. са уговорили
промени в трудовото правоотношение на длъжността помощник-нотариус с код 2619
7003 по НКПД на пълно работно време от 8 часа с основно месечно възнаграждение
1 500лв. без допълнителни възнаграждения /вж. л.196/.
Съгласно удостоверение
№1071/20.10.2021г. от нотариус Манева, през периода м.06.2017г. – м.05.2021г.
брутния месечен доход на ищеца е както следва: за м.06.2017г. в размер на
53.86лв., за м.07.2017г. – м.02.2020г. в размер на 79лв., за м.03.2020г. в
размер на 78.98лв., за м.04.2020г. в размер на 0.00лв., за м.05.2020г. в размер
на 48.28лв., за м.06.2020г. – м.12.2020г. в размер на 79лв. и за м.01.2021г. –
м.05.2021г. в размер на 85лв. Общата сума на дохода възлиза на 3 687.12лв.
/вж. л.24/. Идентични са съдържанията на
удостоверения №№1-5/26.04.2022г. от нотариуса.
Съгласно удостоверение
№1072/20.10.2021г. на нотариус Манева, през периода м.06.2021г. – м.10.2021г.
брутния месечен доход на ищеца възлиза на 1 500лв. /вж. л.25/. Идентично е
съдържанието и на удостоверение №1073/04.01.2022г. на нотариуса /вж. л.195/ за
периода м.06.2021г. – м.12.2021г.
Видно от приложените на л.207- 301
от делото месечни фишове за заплати и РКО към тях, сумите за трудови
възнаграждения са реално получени от А., изплатени на ръка. Сумите за
декларирани пред НАП, съгласно удостоверение изх.№100192201184470/05.04.2022г.
от ТД на НАП – София /вж. л.171-173/ и служебни бележки за трудови доходи по
чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ /вж. л.307-310/.
Съгласно приложеното на л.149 от
делото извлечение от Националната класификация на професиите и длъжностите в
Република България – 2011, код 2619-7003 е за длъжността „помощник-нотариус“ и
няма самостоятелн код за помощник-нотариус по заместване.
От показанията на св.Р.М. и св.С. Г. се установява, че преди
подаване на заявленията за вписване на ищеца като помощник-нотариус по
заместване същият е упражнявал дейността на нотариус в кантората, където
понастоящем се помещава кантората на нотариус Манева. Обществеността в
гр.Кюстендил познава ищеца като нотариус. Същият е изповядвал множество сделки
на свидетелите, техни близки и познати през периода 2010-2017г. След това обаче
ищецът започнал да връща свидетелите и другите граждани, обяснявайки, че не
може да заверява документи, т.к. му била отнета тази възможност. Бил ядосан. В
града се говорело, че в кантората става нещо. Носели се слухове, че са хванали
ищеца в кражби. От тази новина му станало много неприятно. Бил унизен, като
обяснил на св.Г., че държавата не му разрешава да е нотариус, т.к. го карат да
минава някакви курсове. Бил травмиран. Казал, че се налага да обяснява това на
всички клиенти, минаващи през кантората.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни и взаимно допълващи се,
като съответстват на писмените доказателства. Страните не ги оспорват.
Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени и гласни доказателствени средства.
Представените от ищеца Постановление на СГП от 15.10.2020г. за
отказ да бъде образувано досъдебно производство, Постановление от 19.11.2020г.
на САП за оставяне на жалбата срещу Постановлението на СГП без уважение и
Постановление от 21.04.2021г. на СП за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.282 от НК или друго от компетентността на СП
за издадени по повод сигнали от ищеца с твърдения за извършени от министъра на
правосъдието престъпления по чл.282, ал.2 от НК и чл.296 от НК във връзка с
отказа да уважи заявлението за издаване на заповед за вписване като
помощник-нотариус по заместване. Съдържанието на Постановленията касае липсата
на състав на престъпление от органа. Мотивите на прокурорите нямат пряка връзка
с предмета на делото, а становището за претърпени неимуществени вреди в
Постановленията не е задължително за настоящия съд.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими.
Предявени са от легимиран от закона правен субект. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран,
съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба и качеството му на
юридическо лице по см. на чл.42, ал.2 от ЗА във вр. с чл.205, ал.1 от АПК и
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, противно на твърдението на пълномощниците на МП. Спазено е
изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменени по
съдебен ред административни актове. Предявените искове се включват в приложното
поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а административният съд е родово и местно компетентен
да разгледа спора по правилата на чл.7 във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Отсъства
пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество, исковете са частично доказани по
основание и размери.
Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните
кумулативни елементи: 1/незаконосъобразни актове; 2/актовете да са издадени при
или по повод извършване на административна дейност; 3/от актовете да са
настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди и 4/вредите да са в
пряка и непосредствена причинна връзка с актовете.
За част от исковия период, включващ времето от 12.06.2017г.
до 22.05.2021г., ищецът доказа осъществяването на фактическия състав за
отговорността на ответника.
Налице
е първият елемент от фактическият състав на обезвредата. Вредите се претендират
от отменени по съдебен ред четири административни акта по две заявления,
обединени в едно административно производство. Отмяната е обективирана в
решенията на КАС и ВАС. Решенията са влезли в сила преди подаване на исковата
молба и имат действие по отношение на всички относно разрешения правен спор за
незаконосъобразност на отказите. Мълчаливият отказ, обективиран в писмо
№94-М-89/14.03.2017г. на заместник-министъра е отменен с решението по
адм.д.№7547/2017г. по описа на АССГ, влязло в сила на 12.07.2018г. Последвалата
го заповед №СД-05-150/07.08.2018г. на министъра на правосъдието е отменена с
решението по адм.д.№4368/2019г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.06.2019г.
Следващата заповед №СД-05-291/01.08.2019г. на министъра на правосъдието е
отменена с решението по адм.д.№452/2019г. по описа на КАС, влязло в сила на
17.11.2020г., а мълчаливият отказ на министъра по заявление
вх.№11-03-90/27.05.2020г. е отменен с решението по адм.д.№271/2020г. по описа
на КАС, влязло в сила на 31.03.2021г.
Налице
е и вторият елемент от фактическият състав на обезвредата. Отменените
административни актове са издадени от административни органи в лицето на
заместник-министъра и министъра на правосъдието по см. на §1, т.1 от ДР на АПК
при осъществяване на административна дейност. С актовете е отказано на ищеца
издаване на заповед за вписване в регистъра на НК на Република България като
помощник-нотариус по заместване на нотариус с рег.№696 Маргарита Манева, с
район на действие РС – Кюстендил при условията и реда на чл.46, ал.1, ал.2 и
ал.5 от ЗННД.
Налице са третия и четвъртия елементи за посочения по-горе
период.
По основателността иска за имуществени вреди:
В резултат на незаконосъобразните актове, след вписването на
ищеца като помощник-нотариус при нотариус Манева на 11.06.2017г. и реалното
полагане на труд от 12.06.2017г. до вписването му като помощник-нотариус по
заместване при нотариуса на 22.05.2021г., А. е бил лишен от полагащото му се
трудово възнаграждение в пълен размер от 1 500лв., като е получавал
по-ниското такова за длъжността помощник-нотариус. Ответникът не оспорва
валидността на сключените между ищеца и нотариуса трудов договор от 12.06.2017г.
и допълнителното споразумение от 01.06.2021г., както и достоверността на
представените писмени документи за начислено и реално изплатено брутно трудово
възнаграждение за извършената работа като помощник-нотариус и помощник-нотариус
по заместване. Документите по външен вид отговарят на изискванията за водене на
първични и вторични документи по правилата на ЗСч във връзка с регламентацията
по чл.33 и чл.40, ал.5 от ЗННД. Трудовите договори имат задължителното
съдържание по чл.66, ал.1 от КТ. Няма законова пречка за уреждане на
отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса, респ. помощник-нотариуса по
заместване на плоскостта на трудовото законодателство. Значителната разлика във
възнагражденията на помощник-нотариуса и помощник-нотариуса по заместване е
закономерна, предвид различия обем на правомощия по чл.40, ал.1 и чл.46, ал.1
от ЗННД. Компетентността на помощник-нотариуса по заместване съвпада с тази на
нотариуса. Отделно от това, вписаните размери на основните възнаграждения по
трудовите договори за упражняваните от ищеца различните трудови функции са в
рамките на свободното договаряне между страните. Вярно е, че наименованието на
длъжността в трудовите договори се определя от НКПД по см. на чл.66, ал.4 от КТ, поради което нотариусът следва да впише код 2619-7003 за длъжността
„помощник-нотариус“ и в двата договора с оглед отсъствието в НКПД на
самостоятелен код и длъжност „помощник-нотариус по заместване“. Това обаче не
води до извод за липса на положен от ищеца труд след 22.05.2021г. като
помощник-нотариус по заместване, предвид безспорно доказаното негово вписване
като такъв, съгласно удостоверение изх.№404/25.05.2021г. на НК и реалността на
получаваните суми за възнагражденията. В случая не се касае за две
самостоятелни длъжности по см. на НКПД, а за една длъжност „помощник-нотариус“
с допълнителна компетентност. Заместването на нотариус по чл.46 от ЗННД се
осъществява от помощник-нотариус с придобита правоспособност за заместване по
силата на нарочно уредена в ЗННД административна процедура. Следователно, касае
се за придобити по силата на закона допълнителни правомощия към длъжността
„помощник-нотариус“, чието упражняване дава възможност на страните да уговорят
по-високо възнаграждение за длъжността. Подобна възможност дава и нормата на
чл.8, ал.2 от Приложение №7 към заповед №РД01-931/27.12.2010г. за утвърждаване
на НКПД, 2011г., представляващо „Правилник за прилагане на националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011г.“. Отделно от това, НКПД е
създадена за статистически и аналитични цели, които са различни от
предназначението и ролята на трудовия договор между страните и правилата за
неговата действителност по чл.74 от КТ. Изложеното обосновава извод за
неоснователност на възраженията на представителите на ответника относно
същността и действието на НКПД. Уговорените между страните по трудовия договор
възнаграждения за положения труд за правнорелавантни за спора. ЗННД не предвижда
одобряване на сумите за възнагражденията от министъра на правосъдието, като
органът и съда следва да зачетат волята на страните по трудовото правоотношение
с всички негови характеристики. Продължилото във времето лишаване на ищеца от
упражняване на функциите помощник-нотариус по заместване над срока по чл.46,
ал.2 от ЗННД не налага извод за частичното уважаване на иска само за 2-годишен
период от общия заявен такъв, предвид подаденото второ заявление №11-03-90/27.05.2020г.,
което осъществява нормативната възможност по чл.46, ал.5, изр.2 от ЗННД.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за част от
вземанията по чл.111 от ЗЗД. В случая отсъстват хипотезите по чл.111 от ЗЗД,
т.к. не се касае за вземания за възнаграждения за труд, нито за обезщетения по
неизпълнен договор или други периодични плащания между страните по делото.
Исковата претенция касае заплащане на обезщетение за нанесени имуществени
вреди, поради което приложение намира общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно указанията в т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г.,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за обезщетение е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – това е
моментът на тяхното издаване. В настоящия случай, първият незаконосъобразен
административен акт по преписката, обединяваща двете заявления, е нищожния
отказ на заместник-министъра на правосъдието, обективиран в писмо
№94-М-89/14.03.2017г., поради което 5-годишната давност започва да тече от 14.03.2017г.
и изтича на 14.03.2022г. Исковата молба е подадена в съда на 18.02.2022г., т.е.
в рамките на давностния срок за цялото парично вземане.
Полученото от ищеца през обсъждания период от иска по-ниско
трудово възнаграждение от дължимото такова води до извод за настъпили
имуществени вреди. Вредите са в пряка причинна връзка с отменените актове на
органа. Ако ищецът беше вписан в регистъра към НК като помощник-нотариус по
заместване по първото заявление, считано от 11.06.2017г. /когато е вписан като
помощник-нотариус/ не би получил по-ниското трудово възнаграждение от дължимото
такова в размер на 1 500лв. месечно.
По размера на иска за имуществените вреди:
Приложените по делото удостоверения за брутно трудово възнаграждение
и декларирани доходи, фишове, РКО и трудови договори дават изходната база за
изчисляване на дължимата сума по иска. За периода 12.06.2017г. – 22.05.2021г.
полученият от ищеца брутен доход като помощник-нотариус е в размер на
3 687.12лв. /вж. л.24/. Дължимият месечен брутен доход като
помощник-нотариус по заместване е 1 500лв. За посочения период, ако ищецът
беше упражнявал дейност като помощник-нотариус по заместване би получил сумата
от 71 100лв. Съдът разполага с достатъчно данни за самостоятелно
изчисление на дължимото обезщетение по правилата на чл.19, ал.1 във вр. с
чл.18, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
издадена по приложение на КТ /вж. §2 от ЗР на Наредбата/. Така, за времето от
12.06.2017г. до 30.06.2017г. при отработени 15 работни дни среднодневното
брутно трудово възнаграждение е в размер на 75лв. /1 500 : 20 работни дни средно за годината =
75лв./ и дължимата сума е 1 125лв. /75лв. х 15 р.д. =1 125лв./. За
времето от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. дължимата сума е 9 000лв. /1
500лв. х 6 месеца = 9 000лв./. За 2018г., 2019г. и 2020г. дължимите суми
са по 18 000лв. /1 500лв. х 12 месеца = 18 000лв. / на година или общо
54 000лв. за трите години. За периода от 01.01.2021г. – 30.04.2021г.
дължимата сума е 6 000лв. /1 500лв. х 4 месеца = 6 000лв./. За
остатъка от 01.05.2021г. до 22.05.2022г. при отработени 13 работни дни
среднодневното брутно трудово възнаграждение е в размер на 75лв. /1 500лв. : 20
работни дни средно за годината = 75лв./ и дължимата сума е 975лв./75лв. х 13
р.д. = 975лв./. Дължимият размер на обезщетението по иска е разликата между
71 100лв. и получения през периода брутен доход от 3 687.12лв. Това
е сумата 67 412.88лв. за времето от 12.06.2017г. до 22.05.2021г.
По основателността на иска за неимуществени вреди:
Заявените вреди са доказани от писмените доказателства по
делото и приобщените показания на св.М. и св.Г.. Доказа се, че след вписване на
ищеца в регистъра на НК като помощник-нотариус същият е пребивавал в кантората
на нотариус Манева, но с оглед ограничените му правомощия по чл.40, ал.1 от ЗННД не е имал право да извършва всички нотариални действия в компетентността
на помощник-нотариуса по заместване, която е идентична с тази на нотариуса. По
тази причина е връщал клиенти на кантората при отсъствие на нотариуса, а
предвид предходната му дългогодишна дейност като нотариус в града, е лишен от
правото да упражнява в пълен обем правото на труд по заместване на нотариуса.
Това е довело до поС.но чувство на неудобство и унижение пред клиентите,
повечето от които са били дългогодишни посетители на кантората и са го познавали
като нотариус. Доказаните вреди са във връзка с незаконосъобразните
административни актове на органите, т.к. ако ищецът беше вписан след
11.06.2017г. като помощник-нотариус по заместване вредите не биха настъпили.
Обемът на заместването е еднакъв с обема на правомощията на нотариуса и може да
бъде упражняван по всяко време от работното време на кантората предвид принципа
за непрекъснатост в работата.
По размера на иска за неимуществените вреди:
Продължителния период на причинените неимуществени вреди от
близо 4 години, силният интензитет на неблагоприятните преживявания у ищеца
поради предходната му активна дейност като нотариус, контактите му с голям брой
клиенти на кантората, съмненията за злоупотреби, граничещи с престъпни деяния,
обосновават извод за сериозно засягане на личността на А.. Претендираните
неудобства и чувство на унижение е съпътствало ищеца през целия период на
упражняваната от него дейност в кантората на нотариуса, поради което,
съобразявайки критерия за справедливост по чл.52 от ЗДД, съдът намира за
обоснована претенцията в исковата молба от по 600лв. обезщетение на година или сумата
от 2 400лв. за времето от 12.06.2017г. до 22.05.2021г.
За останалата част от исковия период, включваща времето от
01.03.2017г. до 11.06.2017г. ищецът не доказа осъществяването на фактическия
състав за отговорността на ответника. Заместването на нотариус от
помощник-нотариус по см. на чл.46 от ЗННД изисква качество на ищеца като
помощник-нотариус, каквото същият е придобил с вписването му като такъв едва на
11.06.2017г. и сключването на трудовия договор с нотариуса на 12.06.2017г.
Следователно, изначално за посочения период от време, независимо от
незаконосъобразността на отказа на органа за вписване по реда на чл.46 от ЗННД,
обективиран в писмо изх.№94-М-89/14.03.2017г., ищецът не е могъл да упражнява
заместването, т.к. не е имал качеството на помощник-нотариус. Това е и
причината същият да не може да осъществява трудова дейност в кантората на нотариуса
като негов помощник. Спорът по делата във връзка с отказите е свързан с
изискването за полагане на изпит по чл.46 от ЗННД. За периода 01.03.2017г. –
11.06.2017г. административния орган е дал възможност на заявителите по
заявление вх.№94-М-89/14.03.2017г. да уточнят претенцията, указвайки правото на
ищеца да бъде вписан като помощник-нотариус, от което същият се е възползвал в
последствие с писмо 94-М-89/22.03.2017г., въз основа на което е осъществено
вписването по заповед №СД-05-63/06.04.2017г. на министъра на правосъдието. Следователно,
заявените имуществени и неимуществени вреди не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразните актове на органа по см. на
чл.4 от ЗОДОВ. Вредите са резултат от поведението на ищеца, който не се е
възползвал от законовата възможност да придобие нужното правно качество за
уважаване на заявлението по чл.46, ал.1 от ЗННД. Налице е основанието за
изключване на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед на изложеното, за периода 01.03.2017г – 11.06.2017г.,
за разликата над 67 412.88лв. до претендираните 71 700лв. по иска за
имуществените вреди и за разликата над 2 400лв. до претендираните 2 500лв.
по иска за неимуществените вреди исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
На общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху размера на присъдените
обезщетения ответникът дължи заплащане на законна лихва, считано от издаване на
първия отказ – датата 14.03.2017г. Относно началния момент на законната лихва
са приложими задължителните указания в т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д.№3/2004г., ОСГК. Посоченият първи отказ е обявен от съда за нищожен,
поради което лихвата се дължи от момента на неговото издаване. Тъй като три от
актовете са издадени по една и съща преписка, а четвъртия по преписка,
обединена с първата, началният момент на вредите е един и същ.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане
на ищеца на сторените деловодни разноски в размер на 20лв. за платена ДТ.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът дължи заплащане на
ответника на юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в общ размер от
9.98лв., включващи 5.98лв. за отхвърлената част от иска за имуществени вреди и
4лв. за отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Сумите са формирани
по реда на чл.25, ал.1 и чл.26а от Наредба за заплащането на правната помощ при
основа за изчисленията, представляваща минималното възнаграждение от 100лв. по
чл.25, ал.1 от Наредбата. Липсват основания за увеличаване на сумата по реда на
чл.25, ал.2 от Наредбата, т.к. делото не е с голяма фактическа или правна
сложност.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО да заплати на Б.М.А. /с
посочени лични данни/ сумата 69 832,88лв.
/шестдесет и девет хиляди осемстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки/, включваща:
1/
67 412.88лв. /шестдесет и седем
хиляди четиристотин и дванадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за имуществени вреди през
периода 12.06.2017г. – 22.05.2021г. от незаконосъобразни
актове на министъра и заместник-министъра на правосъдието, обективирани в писмо
№94-М-89/14.03.2017г. на заместник-министъра, заповед №СД-05-150/07.08.2018г.
на министъра, заповед №СД-05-291/01.08.2019г. на министъра и мълчалив отказ на
министъра по заявление вх.№11-03-90/27.05.2020г., с които актове е отказано на
ищеца издаване на заповед за вписване в регистъра на НК на Република България
като помощник-нотариус по заместване на нотариус с рег.№696 Маргарита Манева, с
район на действие РС – Кюстендил при условията и реда на чл.46, ал.1, ал.2 и
ал.5 от ЗННД, като вредите се изразяват в разликата между полученото през
периода трудово възнаграждение при нотариуса като помощник-нотариус и дължимото
такова за помощник-нотариус по заместване, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2017г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираните 71 700лв. и за периода 01.03.2017г.
– 11.06.2017г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен,
2/
2 400лв. /две хиляди и четиристотин
лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за
неимуществени вреди през периода 12.06.2017г. – 22.05.2021г. от посочените
по-горе незаконосъобразни актове на органите, които вреди се изразяват в причинено
неудобство и чувство на унижение поради незаконосъобразното лишаване от правото
да упражнява труд като помощник-нотариус по заместване в кантората на
нотариуса, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.03.2017г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 2 500лв. и за периода 01.03.2017г. – 11.06.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
3/ 20лв /двадесет
лева/ деловодни разноски за ДТ.
ОСЪЖДА Б.М.А. /с посочени лични данни/ да заплати на МИНИСТЕРСТВО
НА ПРАВОСЪДИЕТО деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9.98лв. /девет лева и деветдесет и
осем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране
от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: