Р Е Ш Е Н И Е
№ 57/05.02.2020 г., гр.
Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 610 по описа за 2019 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Ц.Б.П. ***, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0996-000704/28.10.2019
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с
която на основание чл. 171, т.2а, б“б“
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил Т*** А*** с рег.№ *** за срок от шест месеца до една година, а именно една
година.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при“ недоказаност
на фактите и обстоятелствата, съществени нарушения на производствените правила
и при противоречие с материалноправни разпоредби за издаването и..“. В съдебно заседание, оспорващият, поддържа
жалбата, като не оспорва установените факти, но поддържа становище, че не му е връчен АУАН и не е отказал проба, но
не е успял да отиде навреме и прави
искане заповедта да бъде отменена.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът установи от фактическа страна следното:
Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка№
19-0996-000704/28.10.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор
Пътна полиция Монтана, на жалбоподателя, на основание чл. 171, т.2а, б“б“
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно една
година. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че “ на 27.10.2019 г.
около 05:25 часа в гр.Монтана на бул.Х*** Б*** като водач на МПС - Т*** А*** с
per. №*** , държава България. При обстоятелства: Град
Монтана бул. Х*** Б*** до кръстовището с ул.М*** Д*** , управлява лек автомобил
Т*** А*** с регистрационен номер ****, негова собственост, като в 05:33часа отказва да се изпробва за
употреба на алкохол с техническо средство А*** 7410+ с номер ARSM-0008. Водачът
лъха на алкохол и е видимо повлиян от употребата на такъв. Издаден талон за
изследване с номер 0019622. С което е извършил: „Отказва проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор
и за мед. изследване и вземане на биолог.проби
за хим.лаб.изследване за установяване не концентрация на алкохол в кръвта му ,
с което виновно е нарушил: чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП….“. Разпоредбата
гласи: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“. За това нарушение е съставен и акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 39870/27.10.2019 г., като същият не е
връчен на жалбоподателя, но е оформен отказ с посочен свидетел Е*** Д*** М*** от
гр.Монтана, ул.М.Д*** 2/ л.10 от делото/.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 19.11.2019 г./л.6
от делото/. Недоволен от нея, на 02.12.2019 г., подава жалба до Административен
съд Монтана/ л.3 от делото/.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интерес да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК,
съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0996-000704/28.10.2019
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана,
съдът констатира, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се
налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
301з-1411/07.06.2017 г. директорът на ОД на МВР Монтана, на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил началниците на сектор „ПП“ при ОД на МВР Монтана, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки/л.14 и 15 от делото/. От което следва, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Съдът
приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е
посочено, че се издава поради това, че П. “ ..на 27.10.2019 г. около 05:25 часа
в гр.Монтана на бул.Х*** Б*** като водач на МПС - Т*** А*** с per. № *** отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказ.анализатор и за мед. изследване и
вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване не концентрация
на алкохол в кръвта му…“, посочен е и акт за установяване на административно
нарушение, като са описани установените с акта обстоятелства. Същата съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
Съдът намира, че
заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б“б“от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната
заповед/нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от
2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила
от 3.01.2018 г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;“ .Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: водач, който управлява МПС
и „не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му …“. Този факт не се оборва в
производството, единствено се твърди, че не у връчен АУАН и талон за медицинско
изследване, но тези твърдения не са подкрепени от доказателства, а видно от
административната преписка АУАН е оформен при отказ с подпис на един свидетел/л.10
от делото/, а на талона за медицинско изследване е положен подпис за проверено
лице, дали този подпис е на жалбоподателя, не е оспорено и не са представени
доказателства, че не е подписано от него/л.12 от делото/.
Други доводи в подкрепа на жалбата не са изложени, не са
представени никакви доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения.
На първо място
следва да се посочи, че принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а,
б.“б“ ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от
водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява от компетентните органа, вкл. и с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с
чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, тежи върху жалбоподателя. В негова тежест
е и да докаже, че АУАН не му е връчен по надлежния ред, макар, че в случая АУАН
е надлежно оформен при отказ.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП,
във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.
В конкретния случай, видно от фактическото описание на основанието за
издаване на ЗППАМ, административният орган е приел наличието на хипотезата управлява
моторно превозно средство при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В приложения АУАН
деянието на водача на МПС е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1
от ЗДвП. От събраните в производството писмени доказателства, настоящият състав
намира за безспорно установено посоченото в ЗППАМ, че П. е извършил твърдяното
нарушение “ ..на 27.10.2019 г. около
05:25 часа в гр.Монтана на бул.Х*** Б*** като водач на МПС - Т*** А*** с per. №
*** отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказ.анализатор и за мед. изследване и
вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване не концентрация
на алкохол в кръвта му“. В административното производство са събрани достатъчно
доказателства, вкл. данни за регистрация на ППС с рег.№ ***, което е регистрирано на Ц.Б.П. / л.13 от делото/. Приложени са
АУАН и талон за изследване /л.10 и 12 от делото/. При така събраните
доказателства, настоящият състав намира за безспорно установено, че П. е управлявал собствения си лек автомобил Т*** А*** , с регистрационен
номер *** и отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не изпълни предписание за изследване с
доказ.анализатор и за мед. изследване и
вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяване не концентрация
на алкохол в кръвта му. Въпреки изложените доводи в жалбата в производството не са представени и събрани доказателства в
подкрепа на изложената защитна теза.
Настоящият състав не споделя
довода, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения, които да са основание за отмяна на ЗППАМ. Събраните и представени
доказателства, събрани в производството пред административния орган, съгласно
чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
В производството не са направени искания за събиране на допълнителни
доказателства, а приложените са в подкрепа
на изложеното от административния орган.
На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във
вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.
189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му, същият е връчен при отказ
с подписа на един свидетел, с посочен адрес съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.2 ЗАНН . Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността
на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл.
17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само
валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му. Налагането на принудителната административна мярка с
която както вече беше посочено се налага за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон е различно от налагане на административно наказание, за което
административният орган издава НП.
В
ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по
вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на
обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната
административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения, още повече, че както е установено и правилно посочено нарушението е
повторно. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира
като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които
субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
Изложеният довод, че в производството са допуснати съществени нарушения
на производствените правила не се доказаха в производството и не може да
бъде основание за отмяна на наложената
ПАМ..
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице фактическите основания
за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя, тъй
като същият безспорно е управлявал МПС, като отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор и за мед.
изследване и вземане на биолог.проби за
хим.лаб.изследване за установяване не концентрация на алкохол в кръвта му.
Следователно,
с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона -
да се възпрепятства шофиране на МПС от , с оглед защита на особено съществени
обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на
имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0996-000704/28.10.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана,
сектор Пътна полиция Монтана е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Ц.Б.П. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0996-000704/28.10.2019 г. на началник сектор към ОД
на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 171,
т.2а, б“б“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Т*** А*** с рег.№ *** за срок от шест месеца до една година, а именно
една година.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП.