№ 111
гр. Нови пазар, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20253620200358 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „***“ ООД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***" № 32,
представлявано от управителя Й.Г.Й., против Електронен фиш № ********** , издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството – за налагане на „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Посоченият електронен фиш е счетен от жалбоподателя за незаконосъобразен,
неправилен и издаден в нарушение на материалния закон, по следните съображения: На
първо място жалбоподателят счита, че в конкретния случай административният орган, при
налагане на санкцията е следвало да съобрази, че нарушението е засечено от контролно
устройство само в един пътен участък от маршрута на пътното превозно средство, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за останалите участъци по същия маршрут на
превозното средство на датата посочена в наказателното постановление е заплатено всичко
дължимо. Неплатената сума, заради която е наложена санкция е минимална в сравнение със
сумите, които жалбоподателят заплащал ежегодно към Национално тол управление, в
качеството си на превозвач. Счита също, че в качеството си на ползвател на услугата са
спазени всички указания за експлоатация на устройството намиращо се в кабината на
влекача, същото е свързано правилно към електрическото захранване на пътното превозно
средство, чрез така наречения „фиксиран монтаж“, от което следва че до устройството е
имало електрическо захранване, същото е било заредено с налични парични средства за
заплащане на дължимите такси по маршрута. Самото устройство също давало индикация,
че към момента на установяване на нарушението е работело изправно и предавало сигнал,
което всъщност е единственото задължение в качеството му на ползвател на услугата. При
съставянето на ЕФ били въведени неверни данни, неотговарящи на фактическата
обстановка.Отделно, в ДВ, бл.14 от 2023 г. се въвела нова разпоредба в ЗП- чл.10б, ал.7,
1
съгласно която в случай като този при частично или пълно недеклариране на тол данни, при
наличие на действащ договор с доставчик на услуга за електронно събиране на такси, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да за плати таксата за преминаване
с срок до 14 дни,считано от получаване на уведомление по ал.8 от същия закон. При
заплащане на таксата не се образува административнонаказателно производство.
Жалбоподателят счита и че не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от заснемане на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се явява упълномощен процесуален
представител.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, в съдебно заседание, не се
представлява от юрисконсулт, вместо това е постъпило писмено становище по същество на
спора. Моли процесния ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 18.06.2022г. в 06.11 часа в община Каспичан, по път А-2км 361+581, е установено
нарушение № *** с ППС влекач марка МАН, модел: ***, с регистрационен номер: ***, с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0 в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство N:20412, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен Електронен фиш с № **********, с който е наложена имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С
него на „***“ ООД с ЕИК: ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 167 лв. Посочено е
още, че „***“ ООД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в
14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10,
ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството- жалбоподател на 15.08.2025г.,
съгласно приложена обратна разписка, за получаване на същия.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно
свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно
приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в
административно наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
2
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, то ест – дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията.
От приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси
за МПС с рег. №ТХ 1864 ХР на 18.06.2022г. се установява, че в 06:11ч., с устройство №
20412 същото е засечено да се движи по път А-2 км. 361+581, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Отбелязано е, че автомобилът няма
валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Устройство № 20412,
представлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на
чл.10,ал.1 от ЗП и е обективирано в обжалвания електронен фиш. Пътният участък от
републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в електронния фиш, макар
и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на географските му
координати, като на него е било разположено и устройството с № 20412, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и самото
нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното ППС е
част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса за
ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от
3
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са били спазени.
Описаното МПС, съгласно справка по нарушението ППС е собственост на „***“ ООД, ,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.„***" № 32 и е
представлявано от Й.Г.Й..
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на основание
чл. 179, ал.3б ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, налагане на административно наказание
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и
записани с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закона, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от
цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.
първо от ЗДвП, в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението и
издаване на електронния фиш – 18.06.2022г., урежда възможността при нарушение по
чл.179,ал.3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП,
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма, обаче, актуална и приложима към момента на извършване на нарушението и
издаване на електронния фиш – 18.06.2022г., не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като липсва и друга
законова разпоредба, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш.
Към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ – 18.06.2022г. липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш
за нарушение по чл.179,ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до
нарушенията по чл.179,ал.3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В настоящия случай
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., е
неприложимо към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ –
18.06.2022г. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 , ал.3б от ЗДвП,
което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване на
4
възможността за издаване на ЕФ по давност, доколкото в случая намират приложение
правилата на НК, по аргумент на т. 2 от ТП № 1/27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ВАС и
ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 от НК. За процесното
нарушение, по силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностният срок е в размер на три години.
Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест
месеца, като започва да тече от датата на извършване на нарушението. В случая
нарушението е извършено на 18.06.2022г., поради което се налага извода, че абсолютният
давностен срок ще изтече на 18.12.2026г. То ест, към момента на връчване на електронния
фиш, а и към настоящия момент – не са изтекли сроковете за реализиране на
административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.
Съдът съобрази, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, не само поради
неправилно приложение на материалния закон, а също и предвид непропорционалността на
наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се
въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения
намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е
делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика
на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв
интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса:
задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният
размер се определя на база максималната дължима такса,
определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и
имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от
ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С
- 497/15 и С - 498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност
имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати
компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново
не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от
5
чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида
на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото
не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото
обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179,
ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за
пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с
по- ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на
санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието,
държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на
особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C - 61/23, в
което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Решаващите аргументи са, че българското право не допуска при
определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са:
причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента
и форма на вината умисъл или непредпазливост.
По делото е налице и друго отменително основание спрямо обжалвания електронен
фиш. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Поради това са
регламентирани задължителни указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо
ползвателите на платената пътна мрежа преди последните да бъдат санкционирани. Агенция
„Пътна Инфраструктура“ е следвало да даде възможност за ново деклариране на данните,
ако е установила несъответствие при осъществяване на контролните си функции по чл. 18,
ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние.
От всичко изложено по-горе се установи по безспорен начин, че в хода на развилото се
административнонаказателно производство е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на електронния фиш, с който
същото е приключено. При това положение, жалбата срещу атакуваният електронният фиш
се явява основателна, а ЕФ следва да бъде отменен изцяло от съда.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
6
следното:
От страна на жалбоподателя не се претендират съдебно-деловодни разноски и не са
представени надлежни доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който за административно нарушение, по смисъла на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „***“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***" № 32, представлявано от
управителя Й.Г.Й., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7