№ 6332
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христинка Колева
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Частно
наказателно дело № 20241100207499 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б. Д. Д., редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и със защитник адвокат М. О. с пълномощно по делото
За началника на Затвора– гр.София се явява ИНСПЕКТОР Спас
Маринов, с пълномощно по делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Не правя отвод на състава на съда, секретаря и
прокурора.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ, както следва:
Б. Д. Д. – роден на **** година в гр.Дупница, българин, български
гражданин, средно-икономическо образование, неженен, работещ в СЦЗ,
осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правата му по НПК.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си по НПК.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за даване ход на
1
съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ НА МОЛБАТА НА
ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си за условно предсрочно
освобождаване. Няма да соча доказателства.
АДВ. О.: Поддържам молбата за условно предсрочно освобождаване.
Представям молба до началника на СЦЗ, относно правното положение на
осъдения, както и отговор от началника на затвора инспектор Борислав
Чорбански.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР МАРИНОВ: Оспорвам молбата. Представям и моля съда
да приеме справка за остатъка на наказанието „Лишаване от свобода“ към
днешна дата 16.12.2024 година
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да сочим други доказателства. Да се
приемат представените доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото и представени в
днешното съдебно заседание доказателства.
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така депозираната молба от осъденото лице
Д. за условно предсрочно освобождаване, като считам, че същата е
неоснователна, при следните мотиви:
От приобщените по делото в днешното съдебно заседание писмени
доказателства е видно, че молителят е постъпил в затвора гр.София на
12.11.2014 година, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер
на 18 години, при първоначален строг режим, за извършени престъпления по
чл.116 от НК и чл.330 от НК, със зачитане на предварителен арест от 1 година
2
и 5 месеца и с прекъсване на наказанието в размер на 2 месеца.
От така изготвената и представена в днешното съдебно заседание,
актуална справка за правното положение на осъденото лице е видно, че към
днешна дата, остатъкът за изтърпяване на наказанието е в размер на 5 години
7 месеца 28 дни, тоест от анализа на така представените данни е видно, че към
днешна дата лицето е изтърпяло изискуемата фактическа предпоставка по
чл.70 от НК, а именно една втора от наложеното му наказание. Считам, че не е
налице втората материално правна предпоставка, която се изисква
кумулативно по чл.70 от НК.
Мотивите ми за това са следните:
От изготвения доклад по делото е видно, че лицето е награждавано
нееднократно, но по време на изтърпяване на наказанието, същият е наказван
и дисциплинарно с писмено предупреждение. Въпреки, че това наказание е
заличено през настоящата година, това обстоятелство не може да бъде
пренебрегнато, с оглед преценка, ефектът от продължителния корекционен
процес. От друга страна обстоятелството, че лишеният от свобода се води
ненаказван, не е предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като
съгласно чл.96 от ЗИНЗС, лишените от свобода са задължени да спазват
вътрешния ред и дисциплина. Оценката на риска при първоначалното
постъпване в затвора е била 52 точки, като към момента е занижена на 35
точки, към нисък риск, но едва при 20 точки съгласно скалата се счита, че
рискът е преодолян. Рискът от вреди за обществото е оценен към средния
размер. От материалите по делото несъмнено се установява, че осъденият е
трудоустроен, поради което моля да се приеме, че е налице честно отношение
към труда. От така изготвения и приобщен по делото доклад е видно, че в
следствие на проведената корекционна работа с Б. Д., то поведението му не
може да бъде оценено, като необичайно добро и константно, а по-скоро е
колебливо, с несъмнено започнат, но незавършен в необходимата степен
корекционен процес. Следва да се има предвид, че е осъждан за изключително
тежки умишлени престъпления, които изискват продължителна корекционна
работа, а така оставащият срок за изтърпяване на наказанието не е малък. При
преценка наличието на предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, съгласно практиките на съда по правата на човека, то следва
да се направи задълбочена преценка, между личния и обществения интерес. В
3
конкретния случай считам, че общественият интерес има превес. Въпреки
постигнатите положителни резултати в някои от зоните на нуждите, според
затворническата администрация, лицето не е готово за интегриране в
обществото. Следва да се отбележи, че Д. е бил твърде дълго в контролирана
среда, което с оглед неговата ресоциализация е необходимо да се наблюдава
поведението му при по-лек режим. Към настоящия момент все още режимът
на изтърпяване е общ. Предвид горното намирам, че в хода на настоящото
производство не са събрани изискуемите се доказателства по чл.439а от НПК,
за трайно поправяне на осъденото лице, които да обосновават по-нататъшното
изпълнение на наказанието, като безпредметни. Намирам, че до настоящия
момент не са постигнати целите на генералната и индивидуалната превенция
заложени в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, поради което моля да оставите
молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване без
уважение.
ИНСПЕКТОР МАРИНОВ – Отрицателното отношение, което е
изразено от затворническата администрация, се изразява в следното:
Въпреки наличието на значителна изтърпяна част от наложеното
наказание, едновременно с това е налице и значителен остатък.
Затворническата администрация смята, че в този период, би следвало съгласно
прогресивната система да се замени настоящият общ режим на лек, каквито са
изискванията за престоя му в открито общежитие, за да може през този период
да се проследи поведението му и да започне плавната му ресоциализация.
АДВ. О.– Смятам, че в конкретния случай по отношение на Б. Д. са
налице и двете кумулативни предпоставки визирани в чл.70 от НК. Безспорно
е изтърпял по-голямата част от наказанието си при изискуем размер повече от
една втора. Смятам, че всички приложени по делото доказателства сочат, че е
налице и втората предпоставка от чл.70 от НК. Изтърпял е продължително
време в затвора и на теория и на практика се показва, че при един
продължителен период на престой по отношение на Б. Д. към настоящия
момент, чистият престой в затвора е повече от 11 години. Изхождайки от тук
не разбирам отношението, както на държавното обвинение изразено в
днешното съдебно заседание, така и на затворническата администрация, че
след единадесета година ще продължава някаква корекционна работа, при
личност, каквато е описана в документите по делото. През цялото време от
4
престоя си в затвора, Д. е имал добро поведение, за което свидетелстват
многобройните брой награди, в това число и няколкократно награди домашен
отпуск, без да му е сменян режимът на лек. Първоначално е бил настанен в
общежитие от закрит тип, а в последствие и към настоящия момент изтърпява
наказанието си в заведение от открит тип. Прекатегоризирането му в
заведение от открит тип, предполага едно положително поведение,
последователно такова, отговарящо на всичките критерии, при които се
заменя режим, или се постановява условно предсрочно освобождаване. То е
част от така наречената прогресивна система, която в нашето законодателство
не съществува. Тя се използва от затворническата администрация, неизвестно
защо. В откритият тип той се движи свободно, без охрана и както е видно е
заемал различни длъжностни в щата на затвора, както в закрития тип в
Кремиковци, така и в открития тип в Казичене, където изпълнява такава
длъжност и в момента. Смятам, че допуснатото нарушение, за което
последвалото наказание е заличено е било инцидентно. Ние сме имали
възможност и на предишно заседание да обясняваме, без да е обжалвано
самото наказание, как се е случило и защо, но това не го оправдава и ние не
сме търсили такова нещо. Въпреки влошеното си здравословно състояние през
целия период от престоя си е полагал обществено полезен труд и се е
включвал в мероприятията, които се организират в затвора и общежитието.
Както вече се спомена, рискът от рецидив е снижен до нисък. Лишеният от
свобода е за първи път в затвора. Няма нищо, като факт, което да говори за
негативна тенденция, или негативно поведение. От проведеното
психологическо изследване, което възприемам, като професионално
изготвено, може да се направи извод, че Б. е една уравновесена личност,
неконфликтен, сдържан, с високо ниво на контрол, спазва граници и
регламенти и общата оценка на криминогенните нужди е в много ниски
стойности. При тези оценки, при липса на конкретика в плана на присъдата,
при липса на отчитане на извършена корекционна дейност, учудващо е
заключението на администрацията, че целите и задачите не са изпълнени. При
подобна положителна характеристика и престой в изолация повече от
единадесет години, реалистично да се погрижи администрацията за
предотвратяване на негативното влияние на средата върху личността, каквато
е теорията в целия свят. При липса на дефицити, не разбирам коя корекционна
работа ще бъде извършена. От представените днес от наша страна моя
5
кореспонденция с администрацията от затвора, касаеща правното поведение
на лишения от свобода и по-точно искането за получаване на информация,
кога ще бъде и какво е необходимо да се случи в поведението на Д., за да му
бъде сменен режимът, отговор на администрацията е, че това е право на
началника и че предстои да се повишава правната култура и да се утвърждават
трудови навици, на лице, което непрекъснато е работило, което има
образование, квалификация, извършвал е специализирани дейности в затвора
и е пенсиониран за трудов стаж, а правна култура след единадесет години, ако
досега не е полагано усилие за постигане на такава правна култура, не ми
звучи правилно. Подобна оценка давана от администрацията ми звучи, като
непремерена и ми говори за формално отношение към отделната личност.
Лишеният от свобода разполага с достатъчен ресурс за една нормална
ресоциализация в условията на свобода. Има трудови навици, образование,
възрастта му е преклонна, няма зависимости, осъден е за първи път и за първи
път е в затвора. Смятам, че освобождаването му и налагане на пробационни
мерки, би спомогнало за една същинска ресоциализация, вместо престоя му в
затвора за един дълъг период. По отношение на изказаното от прокурора,
относно наложеното му наказание, искам да кажа, че за единадесет години
може да се случи някой да прескочи границите на позволеното. Поведението
му не може да бъде нещо над обичайното и дължимото. Нито един от нас
няма поведение над обичайното и дължимото. Всеки гражданин е длъжен да
има дължимото поведение. Ако една корекционна работа е продължила
единадесет години и към края на този период няма видимо резултати, то това
говори много зле за този който осъществява корекционната работа, защото за
конкретния човек не може да се каже в момента, че това е непоправима
деградирала личност. Независимо от дългия му престой в затвора, личността
му е съхранена. Формалният отговор по отношение на смяната на режима, за
да се включим в понятието прогресивна система е единствена воля на
администрацията на затвора, дори отказът от смяна на режима не подлежи на
съдебен контрол, което означава, че една администрация може никога да не
смени първоначално определения режим и по този начин никога да не се
постигне тази прогресивна система и никога един лишен от свобода да не
може да използва правата си дадени по закон. Имайки предвид това моля да
постановите условно предсрочно освобождаване на Б. Д. и да му бъдат
наложени пробационни мерки.
6
ОСЪДЕНИЯТ Д. – Бях достатъчно време в затвора, като съм осъзнал
тежестта на престъплението, което съм извършил и съм направил всички
възможно да докажа, че съм се поправил и към днешна дата твърдя, че това е
така. Съжалявам за станалото, но времето на мога да го върна назад. Като чух
изказването на обвинението ми се струва, че има някакви греши, защото първо
никога не съм бил разведен и при присъда от 18 години, аз лежа единадесет и
половина и около три години имам от работа, значи остатък би трябвало да е
по-малък. За лекия режим ще ви кажа една статистика, а именно от 280 човека
в Казичене на лек режим са само 11 човека. Повече няма какво да кажа.
СЪДЪТ, на основание чл.439, ал.6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Искам да бъда пуснат на свобода. Осъзнал съм
престъплението. Лежах достатъчно дълго.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като се запозна с материалите по делото, взе
предвид доводите и възраженията на страните, НАМИРА следното:
Производството е по реда на чл.437 и следващите от НПК. Образувано е
по молба на осъдения съдът да постанови „условно предсрочно
освобождаване“, на остатъка от наложеното му наказание. От материалите по
делото е видно, че с присъда от 18.03.1996 година, постановена по НОХД №
65/1995 година по описа на ОС-Кюстендил, подсъдимият е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.116, т.4, пр.2, т.5, т.6 и т.9 от НК,
за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години.
Със същата присъда осъденият е признат и за виновен в извършване на
престъпление по чл.330, ал.3, пр.2, във вр. ал.2, т.2 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 8 години и на основание чл.23 от
НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание, в размер на 18 години
лишаване от свобода.
Съдът е преценил, че за постигане целите на наказанието, общото най-
тежко наказание следва да бъде увеличено с 2 години, или е определил едно
общо най-тежко наказание в размер на 20 години „лишаване от свобода“, при
първоначален усилено строг режим за изтърпяване на наказанието.
7
Присъдата на ОС-Кюстендил е потвърдена с решение от 30.05.1997
година на ВКС, първо наказателно отделение, по н.д. № 276/1996 година.
От материалите по делото е видно, че към настоящия момент, осъденият
е многократно награждаван, като последната му награда е домашен отпуск за
срок от три денонощия за времето от 10.10.2024 година до 13.10.2024 година,
но по делото е налице и заповед от -05.01.2024 година, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като в последствие
това наказание е заличено със заповед от 25.04.2024 година.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице първата
изискуема от закона предпоставка, а именно осъденият да е изтърпял повече
от половината от наложено му наказание лишаване от свобода.
От представената в днешното съдебно заседание справка е видно, че
осъденият е изтърпял 14 години, 4 месеца и 2 дни, като остатъкът от
наложеното му наказание е в размер на 5 години, 7 месеца и 28 дни.
В случая осъденият търпи наказание за тежки умишлени престъпления,
а именно причиняване на смърт на повече от едно лице и запалване на
жилищна сграда, в резултат, на което е последвала смъртта и на още едно
лице.
Факт е, че това е първото и единствено осъждане на лишения от
свобода, но за две тежки умишлени престъпления, сочи на обстоятелството, че
осъденият към онзи момент се е явявал лице с висока степен на обществена
опасност, поради което са му наложени посочените по-горе размери на
наказание „лишаване от свобода“.
Настоящият съдебен състав намира, че липсва втората изискуема се от
закона предпоставка за постановяване на „условно предсрочно
освобождаване“, а именно доказателства за поправянето на осъдения.
От представения по делото доклад е видно, че към датата на изготвянето
му, а именно 12.11.2024 година, рискът от рецидив е занижен на 35 точки, но
все пак е в сравнително високи граници според настоящия съдебен състав. В
същият доклад е видно, че осъденият се включва в изпълнението на присъда,
чрез поведението си показва желание да изпълнява поставените цели и
задачи, но същия счита наложеното му наказание прекалено тежко, за това
което е извършил. От приложената по делото– препланиране на присъдата е
8
видно, че осъденият успява да изпълни поставените цели и задачи, но в
процеса на провеждане на същите при изпълнението им и доказани трайни
положителни поведенчески промени, ще бъде предложен за награди съгласно
ЗИНЗС, като при отношение молбата за замяна на режима за изтърпяване на
наказанието, се е произнесъл началника на Затвора – гр.София.
В тази връзка и с оглед постигане целите на наказанието, съдът намира,
че осъденият следва да изтърпи ефективно остатъкът от наложеното му
наказание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Д. Д. ЕГН
**********, съдът да постанови условно-предсрочно освобождаване на
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
65/1995 по описа на Окръжен съд Кюстендил, в размер на 5 години 7 месец и
28 дни.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане в сила на определението затворническото досие да бъде
върнато на началника на Затвора – гр.София.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9