№ 19976
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110108765 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу М. В. Ш. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 328,48 лева – неплатени суми за
електронни съобщителни услуги по договор № **, 192,54 лева – неплатени суми за
устройства по договор за продажба на изплащане от 24.01.2022 г. ** **, ведно със законната
лихва от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане, 875,38 лева – начислени неустойки и
217,65 лева – мораторна лихва за периода 10.02.2022 г. – 08.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
55827/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата в качеството на абонат е сключен
договор за ел. съобщителни услуги и устройство на изплащане с УН ** и СПН ** като са
уговорени следните услуги: мобилна услуга ** 34,99 за номер ** тарифен план 34,99 лева,
мобилна услуга ** за номер +359********* с тарифен план 4,99 лева, мобилна услуга **.
Било закупено устройство ** ** с договор от 24.01.2022 г. Били издадени следните фактури
за предоставени услуги: фактура № **/10.01.2022 г. на стойност 22,91 лева, фактура №
**09.02.2022 г. на стойност 60,21 лева и фактура № **/11.04.2022 г. на стойност 245,36 лева.
Абонатът не изпълнявал задълженията си, поради което била начислена неустойка,
формирана по следния начин: 169,98 лева и 425,38 лева за номер +359*********, 64,98 лева,
78,34 лева и 136,70 лева за номер +359*********.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който не
оспорва наличие на правоотношение между страните, като сочи, че е погасила задължението
си. Намира, че процесните договори съдържат неравноправни клаузи, за които съдът следи
служебно. Оспорва се претенцията за лихва поради недължимост на главното вземане.
1
Счита, че няма данни за настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, са представени: Анекс към договор № ** от 02.06.2020 г.,
Допълнение към Анекс към договор № ** от 02.06.2020 г., Приложение № 1 към договор от
№ ** от 24.01.2022 г., Приложение № 1 към договор от № ** от 25.05.2021 г., Приложение №
1 към договор от № ** от 26.10.2020 г., Приложение № 1 към договор от № ** от 18.08.2020
г., Допълнение към Приложение № 1, Допълнително приложение към Приложение № 1 от
26.10.2020 г., Договор за продажба на изплащане № ** от 24.01.2022 г., Приемо-
предавателен протокол от 24.01.2022 г., по силата на който ответницата е получила **0
4/128Gray+HF TTEC, Приемо-предавателен протокол от 26.10.2020 г., по силата на който
ответницата е получила таблет P**, Гаранционна карта за апарат **0 4/128Gray+HF TTEC,
Гаранционна карта за таблет * Информация относно условия за ползване на отстъпка от
месечна абонаментна такса, Общи условия за взаимоотношенията между „**“ ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „**“ ЕАД.
Ищцовото дружество е издало следните фактури за такси на името на ответницата:
**/10.01.2022 г. на стойност 135,11 лева с ДДС за период на фактуриране 07.12.2021 г. –
06.01.2022 г., фактура № **09.02.2022 г. на стойност 94,81 лева с ДДС за период на
фактуриране 07.01.2022 г. – 06.02.2022 г. и фактура № **/11.04.2022 г. на стойност 245,36
лева с ДДС за период на фактуриране 07.03.2022 г. – 06.04.2022 г.
По силата на чл. 26.4. от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. С разпоредбата
на чл. 26.5. от ОУ ищецът предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата
за плащането на посочената в нея сума. Съгласно чл. 5.5 от договора с неговото подписване
абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите към договора ОУ.
От представените писмени доказателства по делото се налага извод, че се доказва
съществуването на облигационни отношения между страните, което обстоятелство не се
оспорва от ответницата, като ищецът се е задължил да предоставя на клиента при
определени ценови условия услуги.
За установяване на количеството на доставените услуги по делото са представени
фактури, в които са посочени ползваните услуги. Истинността на тези частни документи не
е оспорена, нито изрично е заявено, че ответницата не е бил абонат на ищеца за процесните
периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно не е
дължала плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не в
посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по процесните
договори и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано по размер
задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника. Издадените фактури
2
действително представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе
си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на далекосъобщителни
услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за издателя факти, които
обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не са оспорени от
насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по никакъв начин.
Предвид липсата на каквото и да било оспорване не се налага страната, която е представила
фактурите, независимо че са изготвени от нея ведно с приложенията, допълнително да
доказва обстоятелствата по тях, доколкото същите се приемат от насрещната страна при
липса на изрично заявено оспорване истинността на тези документи.
Ответницата е релевирала възражение, че е погасила процесните задължения. В своя
молба ищецът посочва, че са извършени плащания от ответницата в общ размер на 180 лева.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което след
проверка в регистрите на ищеца се установява, че процесните фактури и сметки за
неустойки са осчетоводени по партидата на абоната. Констатиран е размер на незаплатените
задължения по партидата на ответницата в регистрите на ищеца за главници в общ размер на
1181,40 лева, формиран от: 297,13 лева – предоставени мобилни услуги за периода
07.12.2021 г. - 06.04.2022 г.; 8,89 лева – сума за устройство по договор за продажба на
изплащане; 875,38 лева – сума за неустойки за неизпълнение по договор. Върху
незаплатените суми за главници експертизата е изчислила мораторна лихва за забава от
датата, следваща датата на падеж на всяко едно задължение, до датата на исковата молба –
16.02.2024 г. в общ размер на 266,51 лева.
Обстоятелството, че по процесните договори са представени услуги не се оспорва от
ответницата. От представената по делото експертиза, която е съобразила извършените от
ответницата плащания, съдът констатира, че съобразно фактурираните цени ищецът е
фактурирал на ответницата електронни съобщителни услуги на стойност 297,13 лева, суми
за устройствона изплащане на стойност 8,89 лева, до които размери следва да се уважат
предявените главни искове.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно с
изявление от страна на ищеца. Не са представени доказателства за упражняване на правото
на оператора да прекрати едностранно договорите, както е предвидено в чл. 27.2 и чл. 54.1
от ОУ. Не се установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати
облигационната връзка да е упражнено по надлежния ред и договорите следва да се считат
прекратени с изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради
което в патромониума на ищеца не е възникнало вземане за неустойка.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 27.1. от ОУ в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната
във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за
3
всеки ден закъснение. В заключението си вещото лице е установило, че плащанията са
извършвани със сериозно забавяне, поради което и се дължи лихва върху изискуемите
задължения. Доколкото в експертизата вещото лице е начислило мораторна лихва и върху
сумата за неустойка, съдът следва да определи размера на дължимата мораторна лихва на
основание чл. 162 ГПК на стойност 69,03 лева, до която сума следва да се уважи предявения
акцесорен иск.
Ответницата е навела възражение, че процесните договори съдържат неравноправни
клаузи, без обаче да посочи конкретни клаузи. Преценката за недействителността на отделна
клауза се извършва към момента на сключване на договора. Съдът намира, че не се
установява наличието на неравноправни клаузи, които да водят до нарушаване правата на
потребителя.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете, като същият
е сторил разноски в размер на 64,56 лева - държавни такси в исковото и заповедното
производство, 400 лева – депозит за експертиза, 1487,57 лева – адвокатски възнаграждения в
исковото и заповедното производство, от които следва да му бъдат присъдени 435,60 лева.
На ответницата се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената
част от исковете, като същата е сторила разноски в размер на 500 лева – адвокатски
възнаграждения в исковото и заповедното производство, от които следва да бъдат
присъдени 383,81 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер
на 51,79 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**“ ЕАД, ЕИК ** срещу М. В.
Ш., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК, че М. В. Ш. дължи на „**“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 297,13 лева – неплатени суми за електронни
съобщителни услуги по договор № **, 8,89 лева – неплатени суми за устройства по договор
за продажба на изплащане от 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до
окончателното изплащане и 69,03 лева – мораторна лихва за периода 10.02.2022 г. –
08.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 55827/2023 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над
сумата 297,13 лева до пълния претендиран размер от 328,48 лева, над сумата 8,89 лева до
пълния претендиран размер от 192,54 лева и над сумата 69,03 лева до пълния претендиран
размер от 217,65 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ ЕАД, ЕИК ** срещу М. В. Ш., ЕГН **********, иск
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата от 875,38 лева – начислени неустойки за предсрочно прекратяване
4
на договор.
ОСЪЖДА М. В. Ш., ЕГН **********, да заплати на „**“ ЕАД, ЕИК ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51,79 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5