№ 85
гр. Момчилград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100390 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът ДЖ. В. М., заявява, че със ответницата
С. Н. М. са заживели на семейни начала през 2013г., а гр.брак са сключили на
19.05.2020г. в Момчилград. Ищецът посочва, че са имали родено едно дете-
М.С.И., родена на ****.2015г.
В иска се твърди, че през 2018г. заминало да работят в Холандия и
Германия, и в това време отношенията им били добри. На 08.07.2021г.
ответницата била изоставила детето им на друга жена М.Д./ и избягала с друг
мъж. Получила обаждане от ответницата, която му е казала, че не ги иска
него и детето повече в живота си. Заявява, че след това всеки е заживял свой
живот, като той със детето са живеели в Момчилград и е полагал
необходимите грижи за детето. Счита, че ответницата със своето поведение е
виновна за разстройството на брака и иска прекратяването на същият по
нейна вина. Заявява, че двамата се отчуждили трайно, като не могли да
преодолеят отчуждението, отношенията им са станали формални, и между тях
възникнали противоречия и непреодолими проблеми относно начина на
живот, възпитанието на детето, и които довели до невъзможност бракът им да
1
продължи да съществува.
Ищецът твърди, че бракът им е бил дълбоко и непоправимо разстроен,
и същият е бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално,
поради и което следвало да се прекрати, т.к. не следвало да бъде продължен.
Предвид на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
прекрати гражданския брак между тях, по поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, и това е било по вина на ответницата. В исковата
молба се посочва семейно жилище, съставляващо СИО, и собственост на
неговите родители, и претендира ползването на такова. Предлага
упражняването на родителските права спрямо тяхното детето да се
предостави на него, т.к. той се грижел за детето, а тя- майката да получи
съответен режим на лични отношения с детето /който е описан подробно в
исковата молба по време, периоди, и други/. Претендира заплащане на 350
лева издръжка на детето месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба. В исковата молба не се спомена нищо за фамилното име на
ответницата след прекратяване на брака. С исковата молба предявени
претенции ответницата да му заплати разноските по делото.
Ответницата в процедурата по чл.131 от ГПК е представила отговор
чрез адв.Г.П. от АК- Хасково, в който се оспорват твърдения и исканията в
исковата молба, като не отричат, че имат дете, и че са във фактическа раздяла
от м.юли 2021г. Претендира упражняването на род.права, иска ищецът да
заплаща съответна издръжка. Не претендира ползване на сем.жилище.
Претендира сторени по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, и се представлява от
адв.С.М. от АК- Кърджали, и поддържа иска в определена насока, като при
прекратяването на брака иска съдът да не се произнася по вината за
разстройството, както и относно размера на търсената издръжка и предлага
заплащането на 180 лева месечно. Не претендира и разноски, по изложените в
съдебно заседание доводи и подробно записани в съдебният протокол.
Ответницата, не се явява и се представлява от адв. Г.П. от АК-
Хасково, която също заявява, че не търсят вина за разстройството на брака и
че се отказват от претенция за упражняване на родителски права, респ. и
изразяват съгласие за заплащане на издръжка от 180 лева месечно. Отказват
се от претенцията за сторени по делото разноски, и предлагат същите да
2
останат в тежест на страните, така, както са били направени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански
брак № ****/ 19.05.2020г. на общ.Момчилград се установява, че страните по
настоящото производство са сключили граждански брак на 19.05.2020г. в
Момчилград, като ответницата е приела да носи фамилното име М., а е била с
предбрачно име ИВАНОВА.
От приложените по делото като доказателство удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0711/ 02.06.2015г. на
общ.Момчилград, се установява, че страните по настоящото производство са
родители на детето М. Д.М.А с ЕГН- **********, родена на ****.2015г. в
гр.Кърджали, сиреч преди сключване брак на страните в настоящото
производство /именно и поради това обстоятелство към делото е приложено
удостоверение за раждане на детето, където същото е записано само с
имената на майката, което води до извода, че детето е било припознато от
своят баща, но това не е било отразено в първоначално издаденото
удостоверение/.
Представен е социален докла от ДСП- Момчилград, в което са
посочени горните обстоятелства в т.ч. и че детето М. е родено от съвместното
съжителство на страните по делото, както и че са разделени страните от
м.юли 2021г., когато майката е изоставила детето на друга жена и тръгнала с
друг мъж, и че детето и бащата живеят в Момчилград, и оттогава грижи за
детето полага само бащата с подкрепата на своите родители. Бащата
разполагал с необходимото за да полага грижи за своето дете, в т.ч. и му
осигурило посещение в детска градина, личен лекар, издръжка и всички
други необходими грижи. В определен период от време бащата и детето
посещавали Германия, където бащата е работел, а за детето е било
организирано посещение в детска градина, за изучаване и на немски език.
Детето е имала изградена връзка с своят баща и родителите на бащата и на
майката /последните са проявявали интерес към развитието на внучката си/,
като с майката от раздялата насам връзките са били прекъснати. С последната
не е осъществена връзка, т.к. е напуснала родното си село и била в чужбина,
3
на неизвестен адрес. Не е представен социален доклад на Дирекция
“Социално подпомагане”- Хасково, а е постъпило писмо, в който е посочено,
че не е могат да представят становище по делото, към момента на
анкетирането майката не е била в селото си и се намирала в чужбина и среща
не е била проведена.
По делото не са събрани гласни доказателства, поради постигната
принципна спогодба в горният смисъл за основните елементи на бъдещото
решение, и което е отразено в съдебният протокол.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
вина за това не може и не следва да се търси, поради наличие на искане от
страна на ищеца, и съгласие, изразено в съдебно заседание от процесуалният
представител на ответницата.
Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на страните по
делото, така и от доклада на ДСП- Момчилград, и писмо на ДСП- Хасково, а
именно, че съпрузите, като семейство не живеят заедно от м.юли 2021г., и че
бракът не може да просъществува повече. И това е така защото бащата
оттогава насам отглежда детето си, като майката не е проявила интерес към
него с изоставянето на същото и заминаването й с друг мъж. Безспорно е
обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов,
уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело
до едно отчуждение между тях. По отношение на вината за това състояние на
брачните отношения, съдът намира, че и двете страни са допринесли със свои
действия- двамата заживяли в различни жилища и държави /за майка се сочи,
че живее в чужбина с друг мъж, а бащата и детето в Момчилград и в
Германия/, и предприели действия, нехарактерни за един брачен съюз,
основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ,
което е довело до едно отчуждаване между тях, в резултат на което страните
се разделили.
Съдът счита, че това състояние на брака на страните, е загубата на
интерес един към друг, и изчезването на желание за продължаване на
съпружеската общност. В този смисъл съдът приема, че страните по брачното
дело са загубили взаимните чувства на любов и уважение, и са допринесли до
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по така описания начин, те, страните -
4
като съпрузи, са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за
нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду
си нормалните съпружески контакти в последните месеци на съвместното
съжителство. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по
този начин, не са положили достатъчно усилия за запазването или
възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще е обществено
неприемливо запазването му. Последното би означавало да се запази една
конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а
от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
като съдът не следва да се произнася за вината за това състояние, по искане на
страните, т.к.. е налице от дезинтересованост на същите от продължаването
на семейната общност.
Съдът, като установи, че страните имат родено едно дете намира, че
следва да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права,
определяне на режим на лични отношения между родители и дете, както и за
присъждане на съответна издръжка на децата, в т.ч. следва да се произнесе и
за семейното жилище /каквото имат страните/, така и за фамилното име на
съпругата, както следва;
Упражняването на родителските права над родените от брака дете
следва да бъде предоставено на бащата, като за майката следва да се определи
съответния режим на лични отношения. При определяне на тези мерки съдът
се ръководи от интересите на детето, и възможностите на родителите- на
следващо място. По делото се установи, че и детето е на малка възраст /на 6
години/, и нуждите в последните месеци по отглеждането и издръжката се
поемат от него, както и е такова желанието на ищеца и на ответницата,
изразено в съдебно заседание.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че интересите на
детето ще бъдат най- добре защитени, ако упражняването на родителските
права се предостави на бащата, като на майката следва да се осигури
съответната възможност за лични контакти с него, т.к., е еднакво важно за
правилното съзряване, възпитание и отглеждане, редовният контакт с двамата
родители.
5
Предвид това съдът намира, че упражняването на родителските права
над роденото от съвместното им съжителство дете следва да се предоставят
на бащата, а за майката следва да се определи съответният режим на лични
отношения, описан в отговора на исковата молба, и касаещ баща, и с който
ищецът не е изразил несъгласие в съдебно заседание, а именно;
-всяка първа събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботният ден
до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, както и на един месец
през лятото, във време, който не съвпада с платеният годишен отпуск на
бащата, като вземането и връщането на детето става от и в дома на бащата;
Предвид и това съдът намира, че следва да постанови решение, с което
да прекрати брака между страните по делото, като дълбоко и непоправимо
разстроен, като не се произнася относно вината за разстройството на брака; да
предостави на ищеца упражняването на родителските права върху детето М.;
и следва да се определи режим на личните отношения на майката с детето,
описан подробно по-горе:
Съдът намира, че следва да определи ежемесечна издръжка в размер на
180 лева, платими от майката чрез бащата, считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на пълнолетие на детето или на друга
правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законна
лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Липсва искане за произнасяне за бъдещото фамилно име на
ответницата, поради и което съдът не дължи произнасяне.
Съдът, като взе предвид обстоятелството, че страните притежават
семейно жилище, представляващо двуетажна къща в гр.Момчилград,
ул.Христо Ботев“ №16, както и че само ищецът претендира ползването на
това жилище, намира, че същото следва да се предостави за ползване на
ищеца.
Не са направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите,
поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните становище за прекратяване на брака
им, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, като съдът не се произнася по вината.
6
При този изход на делото страните следва да заплатят по сметка на съда
сумата от 50 лева- определената окончателна държавна такса, от които
ищецът е заплатил първоначално 25 лева, поради и което ответницата следва
да заплати и сумата от 25 лева.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на съда и
следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката на
детето си, и същата е в размер на 259,20 лева.
При този изход на делото всяка една от страните следва да поеме
разноските, които е направила по хода на делото.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между ДЖ. В. М. с ЕГН- **********, и С.
Н. М. с ЕГН- **********, граждански брак с акт № **** от 19.05.2020г. на
общ.Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
като съдът не се произнася по вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от
съвместното им съжителство дете М. Д.М.А с ЕГН- **********, на бащата
ДЖ. В. М. с ЕГН- **********, а за майката- С. Н. М. с ЕГН- **********,
определя следният режим на лични отношения с детето М.- ДА ГО ВИЖДА
и ВЗЕМА ПРИ СЕБЕ СИ;
-всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до
18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, както и един месец през
лятото, във време, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
като вземането и връщането на децата става от и в дома на бащата;
ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна
издръжка на своето дете М. Д.М.А с ЕГН- **********, бащата и законен
представител- ДЖ. В. М. с ЕГН- **********, в размер на 180 лева, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение, до навършване на пълнолетие
или настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на
издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
двуетажна къща, находяща се в гр.Момчилград, ул.“Христо Ботев“ №16.
7
Съдът не се произнася по въпроса за фамилното име на съпругата, и
издръжка между съпрузите поради липса на предмет и искане.
ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на съда,
окончателна държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на съда
държавна такса върху определената издръжка в размер на 259,20 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8