Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
05.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД , гражданска колегия, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от районен съдия ХАРИЗАНОВА
гражданско дело №1164 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Е.И.Г. с ЕГН ********** *** ищецът
„Агромашина Груп Пазарджик“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“Цар Освободител“№88Д, ет.2, ап.5 ,представлявано
от К.М.Е. , чрез пълномощника си адв.М. твърди, че е поемател по запис на заповед, чиито издател
е ответника. Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден в град Пазарджик , в офиса на ищцовото
дружество на 25.04.2015г и е с падеж на определена дата 31.05.2015г. Твърди се,
че ответникът се е задължил да плати на ищеца „ безусловно и неотменимо“, както
и „без протест и разноски „ сумата от
16 200 лв. на датата , посочена в
документа. Твърди се, че ответникът не е платил задължението си по процесния
запис на заповед на посочения в него
падеж / 31.05.2015г/, от която дата е изпаднал в забава и е просрочил задължението си. Твърди, че не
може да открие издателя записа на
заповед , за да му го предяви за плащане, но
на същия му е било известно, че плащането е следвало да стане на 31.05.2015г., така както сам се е
задължил съгласно посочения документ.
Твърди се, че и до настоящия момент липсва плащане, което обосновава правния му
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата от 16 200 лв., дължима по издадения запис
на заповед, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответницата,
чрез пълномощника и, е постъпил писмен отговор,
с който се оспорва иска. Твърди ,че към настоящия момент е едноличен
собственик и управител на търговско дружество „Найденов Агро 86“ЕООД *********
със седалище и адрес на управление с. Ветрен дол, община Септември,
ул.“Двадесет и трета“№3А.През 2015г управител на това дружество е бил съпругът
и Илиян Иванов Найденов, а тя била негов пълномощник. Твърди се, че дружеството
се занимава със земеделие: обработка на земя и производство на зеленчуци.
Твърди се, че през пролетта на 2015г от името на „Найденов Агро 86“ЕООД
поръчали на ищцовото дружество да им достави един брой „култиватор слята
обработка КСО 9 с бранни пружини-сериен №287/2015“ като била договорена цена от
15 600 лв. с ДДС. Твърди се, че култиваторът реално бил получен от ищеца в
края на месец март 2015г като фактурата за него ще бъде издадена от ищеца при
готовност за плащане на цената от страна на „Найденов Агро 86“ЕООД. Към момента
на получаване на култивара имали задължения към ищеца в размер на около 500-600
лв. с ДДС за получени резервни части за селскостопанска техника. За резервните
части, които регулярно поръчали по
принцип обща фактура от ищеца се издавала на 2-3 месеца веднъж, при готовност
за плащане от страна на „Найденов Агро 86“ЕООД за общо доставени към момента на
издаване на фактурата части. Твърди се, че при получаване на култиватора в края а месец март 2015г. все
още не били платили цената на същия както и получените резервни части, които до
момента били на стойност 500-600лв. З ада се обезпечи плащането в офиса на
дружеството –ищец от служителка от офиса на ответницата бил представен за
подпис процесния запис на заповед, който ответницата подписала като само
попълнила личните си данни , като мястото за
дата на издаване, падеж и сума за плащане останали празни. Подписала
така представения и запис на заповед с непопълнени полета като разчитала на
коректността от страна на продавача. Към момента на издаване на записа на
заповед все още не били издадени фактури за култиватора и резервните части. Н а24.04.2015г уведомила ищцовото
дружество , че имат готовност да платят цената на култиватора, за да им бъде
издадена фактура , която да посочат в
банката като основание за плащането. Твърди се, че е издадена фактура
№4820/24.04.2015г. като веднага след това с банков превод от банка ДСК превели
сумата от 15 600лв. по сметка на ищеца. След подписване на записа на
заповед в периода месец април до средата на месец май 2015г от името на
дружеството са поръчали и получавали още резервни части за селскостопанската им
техника , освен тези които били получили около
500-600 лв. на 23.05.2015г уведомили ищеца, че имат готовност за плащане
на натрупаната до момента сума за резервни части. От ищцовото дружество
изчислили какво е задължението им за получените резервни части и им била
издадена фактура №5315/23.05.2015г. за сумата от 1372.78 лв. с ДДС. На
25.05.2015г. с банков превод от Банка ДСК превели сумата от 1372.78 лв. по
сметка на ищеца. Освен посочените сделки- доставка на култиватора и резервни
части, не е обезпечавала с издаването с
издаването на записа на заповед в полза на ищеца каквито и да било други
задължения. Твърди се, че процесния запис на заповед е антидатиран по отношение
на датата на издаване и падежа на плащане, както и че сумата в документа
е изписана допълнително от друго лице. Оспорва се дължимостта на сумата по
записа на заповед, като погасена през
2015г. В подкрепа на възраженията си
ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият районен
съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
От ангажираното от ищеца писмено
доказателство , съдържащо се на лист 7 досието на делото е видно, че на
25.04.2015г ответницата в качеството на издател се е задължила безусловно и
неотменимо да плати на ищцовото
дружество сумата от 16 200 лв. платима без протест и разноски. В процесния
запис на заповед е уговорен падеж като
същият е на фиксирана дата , а именно 31.05.2015г. Трите имена на издателя – Е.И.Г.
са изписани в горната текстова част на документа , непосредствено след
вписаната дата на издаване и в края на документа. Документът е подписан от
ответницата-релевантен факт, който не бе спорен, а и който се установи от
събрание доказателствени средства, който съдът обсъжда по- долу в изложението
си. Представеният документ носи наименование „ запис на заповед“. Изрично и в
текстовата част на този документ е
изписано „ запис на заповед“ .
Видно от представените от ответника
писмени доказателства ищцовото дружество е издало на 24.04.2015г фактура под № 4820 за сумата от 15 600 лв. с ДДС
за доставка на култиватор слята
обработка КСО 9 с бранни пружини- сериен номер 287/2015г. Получател по тази фактура е „Найденов Агро
86“ЕООД. На 23.05.2015г. ищцовото дружество е издало фактура №5315 за сумата от
1372.78 лв. с ДДС за доставка на следните стоки – резервни части, подробно
описани във фактурата в 39 позиции. Получател по тази фактура е „Найденов Агро
86“ЕООД. Установява се от приложеното
банково извлечение, че сумата по 15 600 лв. по първата фактура е
преведена на ищеца по банков път на 24.04.2015г / на датата на издаване на
фактурата/. Сумата по втора фактура също е преведена на ищеца по банков път на 25.05.2015г/ на втория ден след издаването на фактурата/ .
С нотариално заверено на 19.08.2013г пълномощно „Найденов Агро 86“ЕООД,
представлявано от Илиян Иванов Найденов е
упълномощил ответницата да организира,
ръководи и контролира дейността на дружеството.
Въз връзка с наведените от ответника
възражения е допуснато изслушване на съдебно–графологическа експертиза, чиито
основно и допълнително заключения съдът
кредитира като компетентни и обосновано изготвени. Вещото лице установява, че
ръкописния текст в процесния запис на
заповед не е положен от едно лице.
Изписан е от различни лица с химикални пасти със сходни физико-оптични свойства
на багрилните компоненти. В съдебно заседание, проведено на 12.09.2017г.,
вещото лице уточнява, че ръкописният текст , с който е написано името Е.И.Г.,***
лична карта и адреса както и датата след „днес“
са изписани от издателя. Следващият ръкописен текст , а именно падеж
31.05.2015г, датата 25.04.2015г . в долната част на документа са изписани от друго лице. От изслушаната
допълнителна експертиза се установи, че
датата „25.04.2015г.“ след текста“ днес“
в процесния документ „запис на заповед“ е написана от ответницата Е.И.Г..
Експертът
заключава, че не е възможно да се установи времето на изписване на различните
текстове, поради липса на утвърдена методика.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средтва. От разпита на свидетелката К.Е., която е била управител на ищцовото дружество се
установи, че към 2015г. ответницата се е
задължавала по запис на заповед към дружеството. Не знае каква е причината да се задължи по
процесния запис на заповед.Според свидетелката и други лица са се задължавали
към ищцовото дружества чрез записи на заповед.
Въз
основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.538 от ТЗ.
Предмет
на доказване в настоящото производство предвид инвокираните в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения
и формулираното искане е парично вземане
на ищцовото дружество , произтичащо от запис на заповед, издаден на
25.04.2015г.
Ищецът
основава исковата си претенция на наличието на абстрактна сделка, обективирана в обсъдения по-горе документ-запис на заповед. За да породи
целените правни последици този менителничен
ефект следва да е действителна едностранна
сделка и за да е такава следва да съдържа изчерпателно изброените в
чл.535 от ТЗ реквизити.Липсата посочените в чл.535 от ТЗ реквизити води до
неговата недействителност. Само по отношение на някои от тези реквизити законът
позволява тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл.536,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ – при липса на посочен падеж, място на издаване и място
на плащане.
От
представения запис на заповед се установи, че той носи наименованието „запис на
заповед“, което е поставено и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка
с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да
плати като издателят на менителничният
ефект е посочен с трите имена, ЕГН и адрес и това е ответника по настоящия
правен спор.Обективирано е изявлението
му като издател, че се задължава „ безусловно „ да заплати определена сума
пари. Индивидуализиран е и поемателят,
комуто следва да се плати- юридическо лице с посочване на фирменото му наименование и трите имена на представляващия го.
Тук
е момента да се обсъдят възраженията на
ответника във връзка с редовността на процесния запис на заповед. На първо
място следва да се отбележи, че между страните няма спор, че ответникът Г. е подписала документа. Възраженията на
ответника, релевирани в писмения отговор и поддържани в хода на съдебното
дирене са в смисъл , че подписването на
документа е станало в момент, когато
част от реквизитите на записа на заповед и по-конкретно- дата на
издаване, падеж и сума за плащане, не са попълнени и същите са попълнени след това, но от друго лице, не от издателя. Установи се от
обсъдените две експертни
заключения, ползващи се от съда с пълен кредит на доверие, че реквизитът – дата на издаване е ръкописно изписан от ответника. Досежно
другите два реквизита падеж и сума за плащане се установи , че са изписани от друго лице. Не се установи
момента на изписването им – дали това е станало преди издателят да подпише документа
или след това. Остана недоказано възражението, че реквизитите падеж и сума за плащане са попълнени в по-късен момент, след като
вече документът е бил подписан от ответницата.При това положение и при проверка
на наличието на задължителните реквизити , според повелята на императивната
правна норма на чл.535 от ГПК съдът приема, че падежът е уговорен съгласно
разпоредбата на чл.486, ал.1 от ТЗ. Падежът може да бъде на предявяване, на
определен срок след предявяване, на определен срок след издаване или на
определен ден. Съгласно втората алинея на същата норма падеж, определен по друг
начин или при посочване на последователни падежи води до недействителност на
менителницата / в случая – на записа на
заповед/. В настоящия случай падежът е на определена дата 31.05.2015г., който
към настоящия момент е настъпил и вземането по процесния запис на заповед е
изискуемо. Без правно значение по отношение на изискуемостта е предявяването на
записа на заповед за плащане.При падеж на определен ден тази изискуемост
настъпва с настъпването на посочения ден , а предявяването за плащане се явява
предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимо съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението/ В този смисъл т.3 от ТР№1/28.12.2005г
по т.д.№1/2004г на ОСТК на ВКС/.
Обстоятелството,
че част от реквизитите на записа на заповед са попълнени от друго лице, не
правят ценната книга нередовна. По съществото си записът на заповед е частен диспозитивен документ ,
носещ подписа на лицето, което се сочи за негов автор – издателя, който се
ползва с формална доказателствена сила и обвързва да се приеме, че това лице е
негов автор/ чл.180 от ГПК/ . Формалната доказателствена сила може да се
опровергае само ако се докаже неавтентичност на документа , но в настоящия случай автентичността на документа
не се оспорва. Като частен диспозитивен документ записа на заповед няма
достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по
смисъла на цитираната разпоредба изискването
за достоверна дата важи само в полза на тези неучаствали в съставянето на
документа лица, които черпят права от издателя
на документа и които биха могли
да бъдат увредени от неговото антидатиране/
каквото антидатиране не се
установи в настоящия случай/. В крайна сметка достоверността на датата се
оспорва от участник в съставянето на документа , спрямо когото не важи изискването за достоверност на дата на частния
документ.
С
писмения отговор ответникът въведе възражение за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед и
според доводите му това правоотношение е по повод продажба на селскостопанска машина „ култиватор“, по
което правоотношение страни са от една страна ищцовото дружество в качеството
на продавач и трето лице – „Найденов
Агро 86“ЕООД в качеството на купувач. Това възражение поставя релевантния за спора въпрос, а именно – може ли със запис на
заповед да се обезпечи каузално правоотношение между две лица, когато издателят на записа на заповед не е страна по
каузалното правоотношение. По този въпрос е налице практика на ВКС / решение
№127 от 12.07.2013г по т.д.№274/2012г на
II т.о. на ВКС/ ,според която менителничното
правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално
правоотношение между други две лица/ какъвто е настоящия случай според
наведените от ответника възражение и
представените от него в тази насока и
обсъдени по-горе писмени
доказателства/. Правно значима за основателността на иск с предмет – вземане по запис на заповед, е само тази каузална
връзка, при която при погасяването на задължението по едното правоотношение има
за последица погасяване на задължението и по другото правоотношение. Такава
връзка е налице единствено тогава, когато страните по двете правоотношения
съвпадат- страните по менителничния ефект са страни и по каузалната сделка,
тоест издателя на записа на заповед е
длъжник на поемателя по силата на обвързващото ги каузално правоотношение. Само
в тази хипотеза записът на заповед изпълнява гаранционно - обезпечителната си
функция като чрез реализиране на
вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото
вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност между страните
по каузалното и по менителничното правоотношение погасяването на задължението
на едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото
правоотношение .
В
контекста на изложеното и при наличие на редовен от външна страна документ –
процесния запис на заповед, удостоверяващ послежащо на
изпълнение вземане съдът счита, че
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като
следва се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 16 200 лв. дължима по запис на заповед , издаден на
25.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-30.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Ищецът
е направил още с исковата молба искане за разноски. Предвид изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат такива в общ размер от 2 170.60 лв. съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК и предвид данните по делото, че тези разноски са действително
сторени. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата
от 2 170.60лв.,сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агромашина Груп Пазарджик „ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Цар
Освободител“№88Д, ет.2, ап.5, представлявано от К.М.Е. сумата от 16 200
лв. / шестнадесет хиляди и двеста лева/, дължима по запис на заповед , издаден
на 25.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 30.03.2017г до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Е.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агромашина Груп Пазарджик
„ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик,
ул.“Цар Освободител“№88Д, ет.2, ап.5,
представлявано от К.М.Е. сумата то 2 170.60 лв., сторени по делото
съдебон деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: