МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23
от 15.05.2014г по НОХД№ 130/2014г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Ч.И.В. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.5 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1
от НК в размер на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален
общ режим, както и да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан, считано от 04.11.2013г до привеждане на присъдата в изпълнение.
Разпитан в с.з. подсъдимият се
признава за виновен. Направено е искане
от подсъдимия производството да
се развива по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият признава всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Защитникът на подс.В.
пледира за наказание, което да се определи при нормата на чл.58а ал.4 от НК
като съдът приеме за налични многобройни и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Моли съда да наложи на подс.В.
наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Подс.В. се присъединява към
становището на защитника си.
Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанията на подс.В. се подкрепят от събраните по делото във фазата на
досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда на
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл,
без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът прие за
установена фактическата обстановка,
твърдяна от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :
Подс. В. с прякор „Ч.”,роден
на *** г., с основно образование, живеел със съпругата си – постр.
П.В. и най-малкият им 13-годишен син Ч. на първия етаж в собствена двуетажна къща в кв.”Н.”,
ул.”С.” № * в гр.Сливен. На втория етаж на къщата, с отделен вход, живеело
четиричленното семейство на другият му син – свид. А.
В.. От брака си с постр. В., подс.
В. имал четири деца – една дъщеря и трима синове. Подсъдимият от много години
се занимавал с търговия и животновъдство, от които дейности изкарвал достатъчно
парични средства, осигуряващи на семейството му сравнително добър начин на
живот без да изпитва затруднения. Притежавал кон и каруца, с които извършвал
превоз на товари и като по този начин осигурявал допълнителни доходи за
семейството си. Поради влошаване на здравословното му състояние, подс.В. от няколко години бил пенсионер по болест и не
работел. Имал установени редица заболявания – хипертония, захарен диабет,
диабетна полиневропатия, исхемична
болест на сърцето, ревматоиден артрит, хронична обструктивна белодробна болест и други. През 2011 г. претърпял операция
на простатата. Здравословното му състояние наложило да прекрати основната си
дейност – животновъдство, като периодично, съобразно възможностите си, изкарвал
парични средства от превозна дейност с каруцата си.
Постр. П.В., на 56 години,
не работела, страдала също от диабет, грижела се за домакинството, за съпруга
си – подс.В. и малолетният им син Ч.. По характер
била кротка и неконфликтна жена, приела
доминиращата позиция на съпруга си в семейството и ревностните му реакции. Подсъдимият
бил нервен, избухлив, агресивен, болезнено ревнив, склонен към употреба на
алкохол и скандали с хората. През последните няколко месеца преди инцидента все
по-често започнал да проявява раздразнителност от поведението на съпругата си,
силна ревност и агресивно поведение спрямо нея. Споделял на брат си – свид. Й. В., с който живеели в съседство, за проблемите със
съпругата му, за опасенията му, че тя му изневерява и то с близки родственици. Казал на брат си, че е започнал да следи жена
си къде ходи и с кого се среща и че се чувства унизен, както и че възнамерява в най-скоро време да събере
братята си и да разговарят по неговите проблеми.
През м.октомври 2013 г.,
в резултат от ревностната му нагласа, подс. В.
нанесъл жесток побой на съпругата си – постр. П.В.. Пострадалата
се уплашила и се притеснила за здравето и живота си. С насинено и подуто око и
белези по лицето била принудена да напусне съпруга си и да отиде в къщата на
възрастната й майка в гр.Сливен, кв.”Речица”. Тогава тя била посетена от нейна
родственица – свид. Г. А.ова,
на която се оплакала за нанесения й от подс.В. побой,
но не споделила за причините за проявената от негова страна агресивност.
Няколко дни след това синът й – свид. А. В. и подс.В., отишли до кв.”Речица” и прибрали постр. В. ***. След това ежедневно продължавали скандалите
с подсъдимия, поради проявяваната от него ревност. Това негово поведение
наложило постр. В. да се отдели и да спи
самостоятелно на втория етаж в къщата им- в жилището на сина им А. В., а
семейството на последния се преместило на първия етаж при подсъдимия.
През деня преди инцидента, след обяд подс.В.,
който бил видимо притеснен и умислен, бил поканен от брат си свид. Й. В. да отидат заедно до с.Чинтулово, общ.Сливен, с
цел последният да огледа и евентуално да закупи някакъв автомобил. В с.
Чинтулово свид. Й.В. почерпил брат си с бира и към
18.00 часа се прибрали в гр. Сливен. Към 21.30 часа свид.
А. В., съпругата му свид. Т.Ч., двете им деца В.- на
12 години и А.- на 11 години и подс.В., в стаята на
последния, гледали филм по телевизията. След филма малкият син на свид. А. В. – А. Ч., се качил на втория етаж на къщата да
спи при баба си – постр. П.В., а другият му син – В.,
останал да спи на първия етаж при дядо си – подс.В.. Свид. А. В. и съпругата му – Т.Ч., останали да спят също на
първия етаж на къщата в друга стая. След полунощ, към 02.00 часа свид. А. В. се събудил и видял, че баща му влязъл в тяхната
стая като търсел нещо в джобовете на анцунга му.
Попитал го какво търси и той му отговорил, че търси кибрит. Свид.
А. В. му отговорил, че няма кибрит, след което баща му започнал да бърка в
джобовете на елека на снаха си – свид. Ч.. Свид. А. В. останал с убеждението, че баща му действително
търси кибрит. Малко след това той видял, че баща му излиза навън. Изчакал
известно време и след като видял, че той не се връща, събудил съпругата си – свид. Ч.. Казал й за подозрителното поведение на баща си и
едва тогава след като проверили разбрали, че той е търсел и взел ключовете за
вратата на втория етаж на къщата, които липсвали от джобовете на дрехата на
съпругата му. Веднага след това свид. А. В. и
съпругата му свид.Ч. излезли навън и потърсили баща
му, но не го намерили на двора. Тогава свид. А. В.
погледнал към втория етаж, видял, че осветлението е включено, качил се до
стаята, в която спели майка му и синът му, вратата на която била открехната,
отворил я и се ужасил от ставащото в момента. Видял в този момент баща му да
нанася удари с брадва в областта на главата на майка му, която спяла на ъглов
диван, в другия край на който стоял свит и уплашен синът му А.. Свид. А. В. извикал: „Татко, какво правиш?”. Тогава подс. В. се обърнал, погледнал сина си свид.
А. В. и вдигнал високо брадвата, която държал. В този момент свид. А.В. хвърлил един стол върху баща си, грабнал сина
си, излязъл на улицата и започнал да вика за помощ. Събрали се съседи и роднини
на подс. В., който през това време бил убеден, че с действията си е умъртвил
съпругата си и решил да извърши суициден акт. Влязъл в обора, където съхранявал
пакет със син камък, използван за лечение на коня му и глътнал определено
количество с цел да се самоубие. В този момент дошъл брат му – свид. Й. В. и видял, че в пакета има син камък. Взел пакета
от ръцете на брат си. През това време някой от родствениците
на подсъдимия съобщил за случая на телефон „112”. След кратко време на място
пристигнали двама от служителите в ПУ „Надежда” при РУ „Полиция” – Сливен – свид. П. С. и свид.Г.Я.. Ориентирали
се набързо в обстановката, качили се на втория етаж на къщата и видели, че в
една от стаите, върху дивана, лежи пострадалата В.. Последната изглеждала
напълно безжизнена, главата и лицето й били
в кръв. Веднага уведомили дежурния на ОД на МВР – Сливен. На място била
изпратена оперативно-следствена група, която извършила неотложни процесуално-следствени действия.
Междувременно, до пристигането на групата с разследващия полицай, свидетелите С.
и Я. разговаряли с подсъдимия. Попитали го какво е направил и той им отговорил,
че е убил жена си с брадвата. Неколкократно заявил:
„Убих я, мама й да …!”. След няколко минути с екип на Бърза помощ, постр. П.В. била откарана в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен, за оказване на спешна помощ. Била
приета и по спешност оперирана в Неврохирургично
отделение. Подсъдимият започнал да повръща от погълнатия син камък, което
наложило с друг медицински екип и
линейка също да бъде откаран в болницата. Приет бил за лечение в ОАИЛ.
При извършения оглед на местопроизшествие е установено наличие на кърваво
петно с размери около 50х30 см по тапицерията в северния край на дивана, на
който е спяла постр. В.. При огледа е намерена и
иззета брадвата, с която е било извършено деянието от подс.В..
От заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза е
видно, че постр. В. е получила три посечни рани с
дължина около 8-9 см
в областта на главата: първата -в областта на челото, втората – в дясната
слепоочна област на главата и третата – в теменната област на главата. При
извършената спешна операция са били премахнати вбитите към черепната кухина
костни фрагменти и целостта на разкъсаните мозъчни обвивки е била възстановена.
При извършените изследвания са били установени импресионни
счупвания на подлежащите черепни кости и разсичания на меките тъкани, както и
данни за разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и на стената на сагиталния венозен синус с обилно кървене, компресия на
мозъчните структури и множество контузионни огнища на
мозъка. От началото на инцидента, дълго време след операцията, пострадалата е
била в дълбоко коматозно състояние. Според експерта,
тези увреждания на пострадалата довели до „Постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота” , което представлява тежка телесна повреда по
смисъла на чл.128 ал.2 от НК, са застрашили непосредствено живота й и
настъпването на смъртта при такива увреждания е неминуемо при несвоевременно
оказване на висококвалифицирана медицинска помощ. Множествените посечни рани в областта на главата са били причинени
вследствие действието на посечно оръжие, каквото е
брадвата. Ударите са били нанесени със значителна сила с острата част на
брадвата в областта на челото, окосмените части на теменните, челните и
слепоочните области на главата, в която се намират жизненоважни центрове и
структури.
По делото е назначена тройна комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, от заключението на която е видно, че подс.
В. страда от органично астенно разстройство, свързано
с наличието на няколко сериозни соматични заболявания и с давност от няколко
години, което разстройство не представлява „Краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието” и не нарушава психичните му годности.
Подс. В. не се води на учет
в Психиатрично отделение към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински”
– Сливен и не е лекуван в психиатрично заведение. Престъпното деяние е било
извършено по свръхценностов ревностов
механизъм. В. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното. Под влияние обаче на изразения негативен афект, свързан с
ревността, поведенческият акт е бил скъсен и агресивното действие се е
реализирало, заобикаляйки борбата на мотиви и контрамотиви
и обсъждането на последиците от поведението. Според експертите, основният
психологичен мотив при извършване на деянието от подс.
В. е била убедеността в изневярата на съпругата му, която е придобила свръхценен характер на фона на известна органично-мозъчна
промяна на личността му. Интензивният негативен афект (ревност, раздразнение,
гняв, обида) се е реализирал в агресивно поведение, имащо за цел да отстрани
или разруши източника на силна болка, или фрустрация.
Извършеното след деянието суицидно действие от страна на подс.
В. (опит за самоубийство чрез поглъщане на син камък), експертите определят
като такова, имащо импулсивен или манипулативен характер. Според заключението
по тази експертиза, подсъдимият е в състояние правилно да възприема факти и
обстоятелства по делото и да дава обяснения по тях, съответно на
интелектуалните му способности и социален опит и е годен да участва в
наказателното производство.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, обяснения на подсъдимия,
показанията на свидетелите Т.Ч., А. В.-първата от които е снаха, а вторият
–син на пострадалата и подсъдимия, А. Ч.-внук на подсъдимия, Г. А.ова-снаха на пострадалата, А. А.ов-брат на
пострадалата, П.В.-пострадала и съпруга на подсъдимия, П. С. и Г.Я.-полицейски
служители, Й. В.-брат на подсъдимия, В. И.-син на подсъдимия и пострадалата, Наско
В.-брат на подсъдимия, съдебномедицинска експертиза, епикризи
на постр. В., комплексна съдебно-психолого-психиатрична
експертиза, медицински документи (епикризи) на подс.В., справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.В..
Въз основа
на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.116 ал.1 т.5 вр.чл.115
вр.чл.18 ал.1 от НК като на 01.11.2013г към 2.30ч в гр.С.
ул.“С.“ №* направил опит умишлено да умъртви съпругата си П.В., която се
намирала в безпомощно състояние, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата е получила три посечни рани с дължина около 8-9 см в областта на главата и
конкретно в областта на челото, в
дясната слепоочна област на главата и в теменната област на главата. От началото на инцидента и дълго време след извършената
спешна операция, пострадалата е била в дълбоко коматозно
състояние. Тези увреждания на пострадалата са довели до „Постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота” , което представлява тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК. Същите са застрашили непосредствено
живота й и до настъпване на смърт не се е стигнало само, поради своевременно
оказаната висококвалифицирана медицинска
помощ. Множествените посечни рани в областта на
главата са били причинени вследствие действието на посечно
оръжие, каквото е брадвата. Ударите са били нанесени със значителна сила с
острата част на брадвата в областта на
главата, в която се намират жизненоважни центрове и структури.
Причинените три наранявания
в областта на главата са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания и обективират
умисъла на подсъдимия.
По безспорен начин е изяснен и
механизмът на деянието, при което се е стигнало до нараняванията на пострадалата. Механизмът е
изяснен чрез назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Авторството
на деянието е установено както чрез самопризнанията на подсъдимия, така и чрез
показанията на свидетелите Т.Ч., А. Ч.,А. А.ов,
полицейските служители С. и Я.. Част от посочените свидетели /Ч., Ч. и А.ов/ възпроизвеждат в показанията си преките си впечатления
от поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, а
полицейските служители-реакцията и изречените думи при пристигането на
полицейския екип на местопроизшествието/“Убих я , мама й да …!“.
С оглед гореизложеното съдът прие, че е безспорно установено, както
авторството, така и извършването на деянието от подсъдимия по описания в
обстоятелствената част на обвинителния акт начин, причинно- следствената връзка между
действията на подсъдимия и настъпилите увреждания, с които се е целяла смъртта
на пострадалата. Поради изложеното съдът
счете, че деянието е доказано по несъмнен начин от обективна страна.
Налице е квалифициращият признак „безпомощно състояние” на пострадалата,
тъй като при извършване на деянието тя е била в състояние на сън и е била в
невъзможност да се защитава, а от своя страна деецът е съзнавал, че тя се е намирала в
такова състояние.
Деянието на подс. В. представлява опит умишлено
да бъде умъртвена пострадалата. При този опит, макар и изпълнителното деяние да
е било довършено, не са настъпили предвидените в чл.115 от НК и искани от подсъдимия
общественоопасни последици на това престъпление. Причината
да не настъпят тези последици, т.е.смъртта на постр. В.,
се дължи на оказаната по спешност висококвалифицирана успешна медицинска помощ.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Умисълът му се обективира както от вида на
използваното средство – брадва, годно да причини смърт, така и от силата, броя
и насочеността на нанесените удари към жизненоважни органи от човешкото тяло. Подсъдимият
съзнателно нанесъл ударите с брадвата със значителна сила в областта на главата
на пострадалата, където се намират жизненоважни центрове и структури.
Разпитан в хода на досъдебното производство,подсъдимият е дал подробни
обяснения по предявеното му обвинение. Същият признава вината си и изразява
самокритично отношение и съжаление за стореното. Подбудите му за извършване на
деянието се коренят в изпитваните от него силни негативни емоции от подозрението за извършени от съпругата му изневери, от нейното
подигравателно отношение към него, което унижавало мъжкото му достойнство и с
което го направила за смях в квартала. Твърди, че не можел да живее повече с
този срам, причинен от съпругата му, като искал и двамата да умрат, за да не се
срамуват децата им. Решението да убие съпругата си взел спонтанно. След
деянието помислил, че тя е мъртва, осъзнал какво е извършил и тогава решил да
се самоубие, като погълнал за тази цел синия камък.
Описаното по-горе кореспондира със заключението на
съдебната психолого-психиатрична експертиза. Експертите са категорични, че основният
психологичен мотив на подсъдимия за осъществяване на деянието е била
убедеността му, че съпругата му изневерява. Тази убеденост е придобила свръхценен характер на фона на известна органично-мозъчна
промяна на личността. Вещите лица заявяват, че подс.В.
е бил психически годен да разбира
свойството и значението на извършеното както и да ръководи постъпките си. Към
момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си. Понастоящем също е в състояние
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, а психичното му състояние позволява да участва във фазите на
предварителното и съдебно производство.
Обобщено съдът намира, че подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал настъпването им, т.е. извършил е
деянието с пряк умисъл.
В тази насока е и
съдебната практика, която приема, че винаги, когато деецът действа със
значителна сила, в продължителен период от време, нанасяйки многобройни удари в
жизнено важни зони, със средства и по начин, които са годни да причинят смъртта
на жертвата, умисълът е пряк.
Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.118 от НК,
макар да няма наведени такива доводи от страна на защитата. В настоящия случай
деянието е извършено, докато пострадалата е спяла, което обстоятелство изключва
възможността да е предизвикала по някакъв начин с поведението си или вербално
състояние на силно раздразнение на подсъдимия в конкретния момент. Обсъждането
на този въпрос се налага доколкото в комплексната психолого-психиатрична
експертиза е обсъдено състоянието на негативен ефект, свързан с ревността и
обстоятелството, че поведенческият акт е бил скъсен като действието се е
реализирало, заобикаляйки борбата на мотиви и контрамотиви
и обсъждането на последиците от поведението.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът
изходи от общите разпоредби на
закона/ чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвиденото в специалната разпоредба на закона конкретен вид и
размер наказание.
Разпоредбата на чл.116, ал.1 във вр.
с чл.115 от НК, предвижда налагането на наказание„Лишаване от свобода” в размер
от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.
Предвид начина, по който протече съдебното производство и
задължителната за приложение разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, при която съдът
при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, /ред. Д.в. бр. 26/2010г./ като се ръководи от
разпоредбите на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия,
прилагайки разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК.
С разпоредбата на чл.58а, ал.2 от НК законодателят е
създал специална юридическа техника за определяне на наказанието в случаи като
настоящия, при които за извършеното престъпление законът предвижда в условие на
алтернативност налагането на две или повече като вид
наказания /в случая доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от
свобода/. В тези случаи съгласно приложимата материално правна разпоредба на
чл.57 от НК, съдът следва да определи най-подходящото по вид и размер наказание
като се ръководи от общите разпоредби на НК /чл.54 и сл. НК/. Изхождайки от
горепосочените разпоредби на закона при определяне вида на наказанието на
подсъдимия съдът прецени като
най-подходящо наказанието „лишаване от свобода”. При определянето на това
наказание съдът взе предвид и обстоятелството, че деянието на подсъдимия
представлява опит умишлено да умъртви съпругата си. При този опит обаче, макар
и изпълнителното деяние да е довършено, целените от него последици не са
настъпили само и единствено, поради своевременното сигнализиране на спешна
помощ, пристигането на медицински екип и спешно оказаната висококвалифицирана
помощ на пострадалата. Съобразно правилото на чл.18 ал.2 от НК съдът при
определяне на наказанието съобрази предвиденото в закона наказание за
довършеното престъпление като взе също така предвид степента на осъществяване
на намерението и причините, поради които то се е оказало недовършено. Счете, че деянието не се характеризира с
обществена опасност, по-висока от обичайната за този вид престъпления, както и
че самият деец не се отличава с висока обществена опасност.
При определяне размера на наказанието съдът изходи от подбудите за извършване на деянието, очертани
по-горе и от констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът прецени, че в конкретния случай са налице
единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са чистото
съдебно минало на подсъдимия, тежкото му материално състояние и съжалението му
за извършеното от него престъпление. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство не се взе предвид направеното самопризнание, тъй като същото е
инициирало производството да се развие по реда на глава ХХVІІ от НПК. Отчетено
бе тежкото здравословно състояние на подсъдимия: хипертония, захарен диабет,
диабетна полиневропатия, исхемична
болест на сърцето, ревматоиден артрит, хронична обструктивна белодробна болест и други /през 2011г.е претърпял операция на простатата/.Не на
последно място съдът съобрази и становището на пострадалата, която в съдебно
заседание заяви, че не желае да се конституира нито като частен обвинител, нито
като граждански ищец, а желае съпругът й да се върне при нея, за да се грижи за
него. Описаните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, а
влошеното здравословно състояние е такова от изключителен характер, поради
което съдът счете за необходимо да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи на подс.В. наказание, съобразено и с
разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК.
Съдът прецени, че
за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
седем години. Прие, че този размер
съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да
бъдат постигнати по друг начин. Съдът
постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит тип” съгласно чл.61 т.2, вр.
с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Режимът съдът определи по аргумент от противното,
изхождайки от разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК:подсъдимият е осъден на лишаване от свобода над пет
години за умишлено престъпление.
Следователно поискания от представителя на прокуратурата общ режим и открит тип
на затворническо общежитие не може да
бъде определен, поради изложените съображения.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното
задържане на подсъдимия, считано от 04.11.2013г. до привеждане на присъдата в
изпълнение.
На основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство брадва с дървен
сап, запечатани със стикер № А2858 на ОД
на МВР-Сливен.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото съдебни разноски в размер на 765лв по сметка на бюджета на съдебната
власт.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: