№ 4
гр. Русе, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20224500100286 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Б. И. А. твърди, че през 2018г. било образувано досъдебно
производство ДП № 1140/2018г. на РУ МВР – Сливен / № 2219/2018г. на РП-
Сливен/, по което на 17.06.2019г. с Постановление на водещия разследването,
предявено му на 20.06.2019г., бил привлечен в качеството на обвиняем по
същото досъдебно производство по обвинение за престъпление по чл. 235
ал.3 т.2 вр.ал.2вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК .Била му взета мярка за
неотклонение „ Подписка „.
След приключване на разследването по досъдебното производство
Районна прокуратура-Сливен внесла делото за разглеждане в Районен съд-
Сливен с обвинителен акт. С Определение на съда по образуваното НОХД №
1226/2019 г. било прекратено съдебното производство и делото върнато на
Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Общо четири пъти съдебните производства,
образуваните по обвинителен акт срещу Б. А. били прекратявани от РС-
Сливен, с мотиви за допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила. След което с Постановление от
21.01.2022г. РП – Сливен прекратила наказателното производство по ДП №
1140/2018 г., водено срещу Б. И. А. за престъпление по чл. 235 ал.3 т.2
вр.ал.2вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Ищецът твърди, че Прокуратурата на РБ незаконно го е обвинила в
извършването на тежко умишлено престъпление, което не е сторил и срещу
него неоснователно е водено наказателно производство - от 17.06.2019 г. до
окончателното прекратяване на наказателното производство на 21.01.2022г.,
1
през което време Прокуратурата му повдигала четири пъти обвинение за
тежко умишлено престъпление, с мярка за неотклонение „ Подписка“, и му
било наложено ограничение по чл . 60 от НПК да не напуска страната без
разрешение от прокурор. Сочи, че към момента на образуване на
производството и привличането му като обвиняем ищецът не е имал
противообществени прояви, не е бил задържан и осъждан. Докато траело
наказателното производство живял в страх и несигурност за себе си и
семейството си, притеснявал се от изхода на производството, от това да не
бъде санкциониран с наказание „лишаване от свобода“, каквото се предвижда
за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, да не
остане без доходи и без възможност за препитание. Воденото наказателно
производство довело до това,че колегите му, които узнали, че той е
обвиняем, започнали да странят от него и да избягват контакти. Той се
чувствал злепоставен, което го направило по-затворен и изнервен. Твърди
още, че освен в личните отношения, наказателното производство е повлияло
и на работата и професионалните му отношения с клиентите - той е
регистриран като частен лесовъд и повдигнатото обвинение, което е във
връзка с извършваната от него дейност, пряко засегнало работата му и
отношенията с клиентите. Сочи още, че всичките пътувания във връзка с
воденото досъдебно, а впоследствие и съдебно производство, са довели до
нарушения в графика му и планираната работата, съответно с тези отсъствия
следвало да съобразява и семейните си ангажименти.
Ищецът счита, че изложеното обосновава правния му интерес да иска
съдът да ангажира отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ, като
счита, че същата следва да репарира причинените му и търпени от него
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., съответно в размер на 1750 лв.
за претърпени имуществени вреди / заплащане на адв.възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие/ във връзка с воденото наказателно
производство. Претендира законната лихва, съответно разноските по делото и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът Прокуратурата на РБ в писмения отговор счита предявения
иск за допустим, но неоснователен, тъй като исковите претенции са
недоказани по основание и размер. Не са посочени доказателства, които да
установяват действително претърпените от ищеца вреди, като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото обвинение по воденото наказателно
производство. Възразява, че не се установява наличието на причинно-
следствена връзка между привличането на ищеца като обвиняем и
претърпените неимуществени вреди. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Обвинителен акт от 21.08.2019 г. по ДП № 1140/2018 г. на РУ МВР –
Сливен е повдигнато обвинение на Б. И. А. за престъпление по чл. 235 ал.3
т.2 вр.ал.2вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 05.07.2018г. в землището
на с.Градско,общ.Сливен, в качеството му на служител по горите-частен
лесовъд, се възползвал от служебното си положение, и в съучастие с ЕФО с
2
товарен автомобил с полуремарке, без редовно писмено позволително, го
подпомогнал да съхранява извозени от горския фонд 6,70 куб.м дърва за
огрев – благун, на стойност 495,80 лева – маркирани.
По образуваното НОХД № 1226/2019 г. по описа на РС –Сливен в
съдебно заседание е констатирано допуснато на досъдебното производство
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо повдигнатото
обвинение, поради което съдебното производство е прекратено, а делото е
върнато за отстраняване на процесуалното нарушение. На 28.01.2020г. с ново
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение Б. И. А. е привлечен отново като обвиняем за същото
престъпление по чл. 235, ал. 3, т.2, вр. ал. 2,вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, с
мярка за неотклонение „Подписка“. По внесен от РП-Сливен нов обвинителен
акт от 19.02.2020 г. е образувано НОХД № 269/2020 г. по описа на РС –
Сливен. С Определение от 29.06.2020 г. на Окръжен съд – Сливен е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – Сливен за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С трети обвинителен акт - от 09.11.2020 г. , е повдигнато същото
обвинение срещу ищеца и е образувано поредно НОХД - № 1492/2020 г. в РС
-Сливен, по което с Определение отново е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на РП – Сливен за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
Последвало е четвърто привличане на ищеца като обвиняем с вземане
мярка за неотклонение, с Постановление от 02.08.2021г. на РП – Сливен.
Обвинението е за престъпление вече по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
2 ал. 4 от НК. Внесен е обвинителен акт в съда, четвърти подред, и е
образувано четвърто подред НОХД - № 1285/2021 г. на РС – Сливен, по което
с Определение за четвърти път е прекратено съдебното производство и
делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
След четвъртото връщане на делото от съда, с Постановление от
21.01.2022г. РП – Сливен е прекратила наказателното производство по ДП №
1140/2018 г., водено срещу Б. И. А. / и ЕФО /, на основание чл. 24 ал.1т.2 от
НПК – поради недоказаност на обвинението.
Към момента на образуването на наказателното производство ищецът
бил регистриран и извършвал дейност като частен лесовъд, бил управител
на „ Агролес фактор“ЕООД-Бяла.
От показанията на св. А. И. – брат на ищеца, се установява, че
последният бил притеснен по време на наказателното дело, станал затворен
и неразговорлив. Заради явяване във връзка с извършване на процесуално-
следствени действия по делото в гр.Сливен отсъствал по –често и това се
отразявало негативно на съвместната им работа. Променило се отношението
на хората от компанията, с която се събирали, след като разбрали, че срещу
него се води дело. Заради него му отнели и марката на частен лесовъд и
съответно нямал право да работи като такъв, а само той работел в
3
семейството и издържал съпругата и двете си деца. След приключването на
делото ищецът станал по –спокоен и по-ангажиран с работата си.
От показанията на св. С. Р –процесуален представител на ищеца по
наказателното дело, се установява, че ищецът, с когото се познавали от
преди, се променил след образуването на делото – станал потиснал, затворен,
дори не споделил, когато му се родило второто дете и впоследствие казал, че
не му е до празнуване заради делото. Звънял му често да се интересува за
хода на производството, притеснил се, когато разбрал какво е наказанието за
престъплението, за което бил обвинен. Делото се отразило негативно на
работата му като частен лесовъд.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателства – приложените ДП № 1140/2018г. на
РУМВР –Сливен, НОХД 1285/2021г. на СРС, НОХД 1492/2020г. на СРС,
ВЧНД № 273/2020г. на СОС, НОХД № 269/2020г. на СРС, НОХД №
1226/2019г. на СРС, отговор от РП-Сливен, че на 21.01.2022г.
Постановлението за прекратяване на делото е връчено на пълномощник на
ЮДП ДП и нямат информация да е обжалвано, както и от показанията на св.
И. и св.Р. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като
същите са логични и последователни, сочат непосредствено възприети от тях
факти и показанията се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. Въпреки че единият е брат на ищеца, съдът намира, че като
свидетел обективно пресъздава известните му факти и обстоятелства от
значение за делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ регламентира
задължението на Държавата да обезщети всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Налице е фактическият състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за
това, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление, предаден на съд, и впоследствие воденото наказателно
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Недоказаността на обвинението съответства на основанието за търсене на
отговорност по ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца / ТР №3/2006г.
на ОСГК ВКС/ .
4
Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от
страна на ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в
извършено престъпление и претърпени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от неправомерните действия на ответника.
Отговорност за репариране на причинените на ищеца вреди в случая следва
да се носи от Прокуратурата на Република България, която е упражнявала
ръководство и надзор на досъдебното производство, контролирала е хода на
разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото,
давала е указания по разследването, съгласувала е повдигането на обвинение
и е внесла обвинителен акт в съда / 4 пъти/.
Извършените в хода на наказателното производство процесуално –
следствени действия, вкл. постановена мярка на процесуална принуда,
каквато се явява мярката за неотклонение „ Подписка „, през изтеклия
период от 2 години и половина, от повдигане и предявяване на обвинението
спрямо ищеца до прекратяване на воденото срещу него наказателно
производство, са засегнали неимуществената сфера на последния.
Причинените неудобства от наказателното преследване и злепоставянето му в
обществото безспорно имат пряко значение за размера на обезщетението на
пострадалия, когато е налице причинна връзка с повдигането на обвинение.
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо
действие, тъй като засяга неговия личен живот, професионален авторитет и
достойнство на гражданин. След като се доказват увреждащите последици от
наказателната репресия, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при
съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата от значение за
определяне на конкретния размер. Преживените притеснения, страх от
бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в
обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с
обвинението. Съдът намира за доказани по основание твърденията в исковата
молба, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са причинени от
продължилото 2 години и половина наказателно производство, от тежестта
на обвинението, от мярката за неотклонение, наложеното ограничение да
напуска страната, последвалата невъзможност да упражнява
професионалната си дейност. Вредите са се изразявали в стрес, притеснения,
безпокойства, тревоги, влошаване на емоционалното му състояние,
накърняване на честта и достойнството му, и на професионалния му
авторитет. Обстоятелството, че обвинението на ищеца е във връзка с
извършваната от него дейност на частен лесовъд, предизвикало негативни
нагласи и отдръпване от колегите му и клиенти, и безспорно също довело до
значително засягане на неимуществената сфера на ищеца.
Съгласно задължителната практика на ВКС / Решение № 356 от 9.12.2014
г. на ВКС по гр. д. № 2946/2014 г., IV г. о., ГК /, при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. В
5
случая следва да се отчете и четирикратното внасяне в съда на обвинителен
акт срещу ищеца и общата продължителност на наказателното производство.
Неимуществените вреди нямат паричен еквивалент и следва да се оценят,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, която цели в най-
пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.
ВКС /, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което обвинение впоследствие е прието, че е
недоказано и производството е прекратено, изпитва неудобства, чувства се
унизено, притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя
очертаване на предмета на спора в рамките на обичайните негативни
преживявания за съответните действия или бездействия на прокуратурата .
Съдът намира, че в настоящия случай в исковата молба предметът на
спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от
ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, а се
претендира обезщетяване на увреждания над обичайните като интензитет и
вид. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните
обаче не са конкретно формулирани в исковата молба, а по делото не се
доказаха такива.
От гледна точка на спецификата на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на Държавата за вреди, като
критерий за преценка са въведени продължителността на разследването на
делото до окончателното му приключване, съобразно разумния срок на
висящност на едно наказателно производство, характера на престъплението,
за което е повдигнато обвинение, публичното достояние на делото и
свързаните с това последици. В настоящия случай, периодът от
първоначалното повдигане на обвинението до прекратяване на воденото
срещу ищеца наказателно производство е 2 години и половина. От
процесуална гледна точка тази продължителност надхвърля разумния срок за
водене на наказателното производство, а от гледна точка на психическите
преживявания на ищеца, ограничаването на социалните и професионални
контакти, неудобството, накърнените чест и достойнство, накърнената му
репутация в професионалните среди, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би репарирало адекватно тези вреди, е в размер на 15 000
лева. Над този размер претендираните неимуществени вреди съдът намира за
недоказани.
Подлежат на възстановяване и имуществените вреди от 1750 лева, които
са търпени от ищеца и са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
срещу него наказателно дело –за заплащането на адвокатски възнаграждения
за оказани му правна помощ и съдействие в качеството му на
обвиняем/подсъдим, доказани от приложените по наказателното дело
6
договори за правна защита и съдействие.
Върху посочените размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди се дължи законна лихва, която е претендирана от
завеждането на делото – 11.05.2022г.
Формално и в този смисъл и неоснователно съдът намира възражението
на Прокуратурата, че ищецът не е доказал действително претърпени вреди
като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му и поддържано от нея
обвинение по воденото наказателно производство.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца,
съразмерно с уважената част на исковете, разноските за производството -10
лева от платените за държавна такса, и на процесуалния представителна на
ищеца адв.Ц. М. от АК-Сливен адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38 ал.2 от ЗА – 545 лева.
Възражението за прекомерност на разноските се явява неоснователно,
съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. И. А.,
ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе, сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 235 от НК
по досъдебно производство № 2219/2019г. на РП-Сливен, прекратено с
Постановление от 21.01.2022г., ведно със законната лихва от 11.05.2022г., до
окончателното плащане, както и сумата от 1750 лева – обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по
чл. 235 от НК по досъдебно производство № 2219/2019г. на РП-Сливен,
прекратено с Постановление от 21.01.2022г., както и сумата от 10 лева -
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до
претендираните 30 000 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Ц.
М. от АК-Сливен, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 545 лева,
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7