О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ -597
29.03.2019 год.
гр. Бургас
Бургаски
окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет
и девети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 469 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.396, ал.1 от ГПК.
Делото е
докладвано на съдията – докладчик на 29.03.2019 год.
С
определение № 9125 / 11.12.2018 год. по гр.д. № 9112 / 2018 год. по описа на
Бургаския районен съд е допуснато обезпечение на висящите искове с правно
основание чл. 422, ГПК на „Би Ес Ей България” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, Район Приморски, местн. Свети Никола № 218,
ет. 2, ап. 5, с предмет приемане за установено, че ответникът „Файърлуд Бийч Аш
Олк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к.
Изгрев, бл. 41А, вх. 1, ет. 5, ап. 10, му дължи сума в общ размер от 5575,20
евро, представляваща сбор от 2130 евро – неплатено навло по договор за превоз
на контейнер FCIU9357489, съгласно Фактура № **********/03.07.2017 год., и
3445,20 евро – неплатена част от договорни вреди за 59 дни престой на контейнер
SEGU4646976, съгласно Фактура № **********/11.09.2017 год., които вземания са
част от предмета на Заповед за изпълнение № 3773/19.10.2018 год. по ч. гр. д. №
6532/2018 год. на БсРС, чрез налагане на
обезпечителната мярка „ЗАПОР” на вземанията на ответника „Файърлуд Бийч Аш
Олк” ЕООД, ЕИК *********, от сметките му в „УниКредит Булбанк” АД, „Банка ДСК”
EАД, „Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, „Алианц Банк България” АД,
„Банка Пиреос България” АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка”
АД, „Търговска банка Виктория” ЕАД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон
България, „Българо-американска кредитна банка” АД, „ПроКредит Банк (България)”
EАД, „Търговска Банка Д” АД, „Токуда Банк” АД, „Инвестбанк” АД, „Централна
кооперативна банка” АД, „Общинска банка” АД, „Българска банка за развитие” АД,
„Интернешънъл Асет Банк” АД, „Тексим Банк” АД, „ИНГ Банк Н. В.” – клон София,
„БНП Париба С. А.” – клон София, „Ситибанк Европа” – клон България, „Ишбанк АГ”
– клон София и „Те–Дже Зираат Банкасъ” – Клон София, общо до сбора на процесните главни вземания – 5575,20 (пет хиляди
петстотин седемдесет и пет запетая двадесет) евро. Определена е парична
гаранция в размер от 1000 (хиляда) лева като условие за допускане на
обезпечението.
Срещу
определението, с което е допуснато обезпечението е подадена частна жалба от „Файърлуд Бийч Аш Олк”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к.
Изгрев, бл. 41А, вх. 1, ет. 5, ап. 10, чрез управителя Елена Найденова Низамова.
В частната жалба са изложени подробни съображения за липсата на предпоставки за
допускане на обжалваното обезпечение. Твърди се, че предявените искове срещу
дружеството са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на давностния
срок. Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като не са подкрепени с
доказателства, поради което не само са оспорени от ответника, но е предявен и
насрещен иск. Твърди се, че не е налице обезпечителна нужда за ищеца, тъй като
дори при основателност на претенциите, ответното дружество разполага с
финансови възможности – всяка година реализира печалби от по 100 000 –
200 000 лв., което е видно и от публично обявените финансови отчети.
Твърди се, че наложената обезпечителна мярка рефлектира върху доброто име на
ответното дружество в банката и прави невъзможно осигуряването на банкова
гаранция от страна на банката, която е необходима на ответника във връзка с
банконо съфинансиране за участие по проект по програма за развитие на
селскостопанските райони./ допълнителна молба на л.9/. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за отхвърляне на молбата на ищеца по първоначално предявените
искове за налагане на обезпечителни мерки спрямо ответника. Направени са
искания за спиране на изпълнението на обжалваното определение, както и искания
по доказателствата – предоставяне на възможност за представяне на ГФО на
ответното дружество за 2016 год. и 2017 год.
Постъпил е
отговор по частната жалба от „Би Ес
Ей България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Район Приморски, местн. Свети Никола № 218, ет. 2, ап. 5, чрез управителя
Снежана Валентинова Сурталова. В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на частната жалба и за наличието на предпоставки за допускане
на исканото обезпечение. Твърди се, че възраженията в частната жалба относно
въпроси по същество на спора не следва да се разрешават в настоящото производство,
а предявяването на насрещен иск не е пречка за допускане на обезпечението при
положение, че са налице всички предпоставки за това. Изложени са съображения за
наличие на тези предпоставки.
Настоящият
съд приема, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е
ДОПУСТИМА .
Разгледана
по същество , частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да допусне исканото
обезпечение от ищеца по първоначално предявените искове районният съд е взел
предвид, че целта на обезпечението е създаване на гаранция за осъществяване
правата по съдебното решение, с което евентуално ще бъде възприето правното
становище на ищеца. За ищеца съществува обезпечителен интерес от запазване на
секвестируем имуществен актив в патримониума на длъжника, с оглед осигуряване
на възможност за удовлетворение на претенциите, при евентуална тяхна
основателност – след издаване на изпълнителен лист по чл. 416, ГПК при влизане
в сила на издадената заповед за изпълнение. Съдът е намерил за подходяща
избраната от молителя обезпечителна мярка – запориране на вземанията от
банковите сметки на длъжника-ответник общо до сборния размер на главниците –
5575,20 евро. Районният съд е определил на осн. чл. 391, ал. 2, ГПК, парична
гаранция в размер от 1000 лева като условие за допускане на обезпечението - за
обезщетяване евентуалните вреди, които ответникът би претърпял при
неоснователност на исковите претенции.
Настоящият съд напълно споделя
мотивите на районния съд по обжалваното определение и препраща към тях на осн.
чл.272 от ГПК.
Извън това настоящият съд намира
следното:
Районният съд е надлежно сезиран
с искова молба, с която е направено искане от ищеца за допускане на обезпечение
на предявените облигационни искове, чрез налагане на обезпечителна мярка –
запор върху банкови сметки на ответника.
Сочените в частната жалба
обстоятелства относно изтекла погасителна давност за претенциите на ищеца не
могат да бъдат преценени в настоящото производство, а следва да се разгледат в
хода на исковия процес. Изтичането на погасителна давност за материалните
задължения предмет на иска не го прави недопустим, поради което настоящият съд
не споделя направеното в жалбата възражение за недопустимост на първоначално
предявените искове.
На базата на представените от
ищеца писмени доказателства относно договорни отношения между страните във
връзка с което от ищеца са издадени фактури за извършени услуги и направени
разходи, и са извършени частични плащания от ответника, е обоснована преценката на районния съд за
вероятна основателност на първоначално предявените искове, но съдът е определил
и гаранция в тежест на ищеца, в подходящ размер по правилата на чл.391, ал.2 от ГПК, а по този начин е обезпечил и евентуалните права на насрещната страна по
исковете.
Предявяването на насрещен иск е
допустим от закона способ за защита на ответника по първоначалния иск, но само
по себе си не препятства налагането на обезпечителни мерки по първоначалния
иск, в случай, че са налице предпоставки за това. Извън предмета на настоящото
производство е преценката за вероятна основателност на насрещния иск.
Предвид характера на предявените
искове - за установяване на парични вземания на ищеца спрямо ответника, по
издадена заповед за изпълнение, допусната обезпечителна мярка – запор на
банкови сметки на ответника до размера на твърдените вземания се явява
адекватна. Без значение е дали ответното дружество разполага с многократно
по-голям размер на финансови средства от размера на претендираната сума до която
е допуснат запора. Съществено е твърдението на ищеца за неизпълнение на парично
задължение от ответника, което в случай на вероятна основателност винаги
предполага обезпечителна нужда от задържане в патримониума на ответника на
сумата, необходима за удовлетворяване на вземането.
Несъотносими към обстоятелствата,
които се преценяват от съда в настоящото производство са твърденията за отношенията
между ответното дружество и банката, в която са дружествените сметки.
Независимо от това, следва да се посочи, че ако наложената обезпечителна мярка
е неприемлива за ответника / по причини които стоят извън настоящото
производство и настоящият съд не взема предвид /, той винаги разполага с
възможността при условията на чл.398 от ГПК да поиска замяната на
обезпечителната мярка. Предвид твърденията на ответното дружество относно
постигнатите от него финансови резултати и печалби, реализирането на права по
чл.398, ал.2 от ГПК не биха представлявали трудност.
Ето защо настоящият съд намира,
че предявените искове са допустими и са налице изискванията на закона по чл.391,
ал.1 от ГПК за допускане на поисканото обезпечение, при условията на определена
гаранция в размера посочен от районния съд. Обжалваното определение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
Тъй като обезпечителното
производство, дори когато е съчетано с исковото в случаите на висящ исков
процес, цели максимална бързина в действията на съда, който е сезиран да се
произнесе по молбата за обезпечение на иска, а произнасянето на настоящия съд е
своевременно и окончателно, липсва нужда от спиране на изпълнението на
обжалваното определение до произнасянето с окончателен съдебен акт. С оглед изложеното
по-горе неоснователно се явява и искането за предоставяне на възможност на
частния жалбоподател да ангажира доказателства пред настоящия съд. В този
смисъл не се налага извършване на допълнителни процесуални действия от съда.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд ,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 9125 / 11.12.2018 год. по гр.д. № 9112 / 2018 год. по описа на Бургаския
районен съд.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.