№ 1645
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502751 по описа за 2022 година
Въззивно производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
С решение № 2574/20.12.2021г., постановено по гр.д.№ 11054/2022 г., по
описа на Пловдивския районен съд, III гр. състав, е отхвърлен предявения от
Д. К. К., ЕГН: **********, против К. А. Ч., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сграда с площ от
44 кв.м., построена в източната част от УПИ II-24, кв.2 по плана на село Х.,
общ. Родопи, както и пристройка, долепена към сградата на ответника и към
жилищната сграда на ищцата в същия поземлен имот.С решението К. А. Ч.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на Д. К. К., ЕГН: **********, по
предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 3475 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
отношение на притежаваната от ищцата двуетажна жилищна сграда,
разположена от северозападната част от УПИ II-24 в кв.2 по плана на село Х.,
общ. Родопи, вследствие на виновното противоправно бездействие на
ответника, изразяващи се в напукан и компрометиран таван, пукнатини по
стените и компрометирана мазилка на втория етаж, мухлясали стени и таван
на складовото помещение на първия етаж, както и пукнатини по стените и
нарушена цялост на мазилката на целия първи етаж от жилищната сграда и е
отхвърлен иска за разликата от 3475 лв. до пълния му предявен размер от
4000 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх. №5081/ 21.01.2022г. при
регистратурата на ПРС , подадено от ищцата в първоинстанционното
производство Д. К. К., ЕГН: **********, в частта, в която е отхвърлен
1
предявения от нея иск с правно основание чл.109 ЗС.Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа
се от жалбопоподателката, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
отказал да назначи вещо лице-конструктор, който след оглед на сградите да
даде заключение за състоянието на същите, степента на завършеност на
пристройката и тяхното физическо състояние , вследствие на който отказ
съдът сам се е поставил в обективна невъзможност да отговори на въпроса
дали процесните постройки увреждат жилищната сграда на ищцата. Без да са
събрани по делото доказателства съдът приема, че въпросните сгради могат
да понесат вертикални натоварвания и незаконосъобразно приема, че без
правно значение за настоящия правен спор е обстоятелството дали двата
строежа са търпими по смисъла на § 16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ.Така допуснатите
от първоинстанционния съд процесуални нарушения-отказът да се назначи по
делото вещо лице-конструктор; необсъждането на фактическите и правни
основания изложени в писмената защита; необсъждането на свидетелските
показания; необсъждане на приетите съдебно-технически експертизи и на
приложената по делото административна преписка на Община Родопи, са
довели до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение, което
се настоява да бъде отменено от въззивния съд и уважаване на исковата
претенция с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна К. А. Ч., ЕГН:
**********, чрез адвокат М. в писмен отговор оспорва жалбата, с наведени
подробни доводи за неоснователност на всяко от оплакванията на
въззивницата. Изложени са съображения, според които решението на ПРС е
правилно и законосъобразно в тази му част, постановено след правилна
оценка на събраните по делото доказателства. Искането е за потвърждаване
на решението на РС-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения
негаторен иск по чл.109 от ЗС.
Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба с вх.№
58521/18.07.2022г. при регистратурата на ПРС и от ответника К. А. Ч., ЕГН:
**********, в частта, в която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер от 3475 лв. Жалбоподателят
оспорва изводите на първоинстанционния съд , че причина за течовете и
влагата в имота на ищцата е пропадналия покрив на сградата на
ответника.Същият твърди, че по делото не е доказана причинната връзка
между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат.Сочи, че е
проявил нужната активност , като през 2020г. е извършил текущ ремонт на
покрива на сградата, поставил улуци и водостоци, с които действия е
елиминирал каквито и да е предпоставки за течове, предизвикани от
неговата къща в тази на ищцата. От ответника се оспорват и изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението му за
погасяване по давност на исковата претенция на ищцата по чл.45 от ЗЗД, като
2
твърди,че претендираните от нея увреждания по собствения й имот датират
от много повече от 5 години. Поради така изложените съображения
жалбоподателят моли решението в обжалваната му част да бъде отменено с
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна Д. К. К., ЕГН:
**********, чрез адв. Д. в писмен отговор оспорва жалбата, като
недопустима-подадена извън срока по чл.259,ал.1от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивна жалба с вх. №5081/21.01.2022г. при регистратурата на ПРС ,
подадено от ищцата в първоинстанционното производство Д. К. К., ЕГН:
**********, е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с
правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Насрещната въззивна жалба с вх.№ 58521/18.07.2022г. при
регистратурата на ПРС подадена от ответника К. А. Ч., ЕГН: **********, е
депозирана в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователен е
доводът, изложен от процесуалния представител на въззивника-ищец, че
същата е недопустима , тъй като ответникът не е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение по иска по чл.45 от ЗЗД в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК. Предметът на насрещната въззивна жалба не е ограничен от
законодателя само до определения с подадената първоначална въззивна жалба
такъв. Предпоставките за допустимостта й са наличие на въззивна жалба и
подаването на насрещнатата в срока за отговор по първоначалната, разбира се
при наличие направен интерес, правна легитимация и обжалваем акт.
Иститутът на насрещната въззивна жалба предоставя на въззиваемата страна
допълнителна възможност да упражни правото си на жалба, дори ако е
пропуснала срока за това или подадената от нея такава е върната като
нередовна, както и тогава, когато не е имала намерение да обжалва
неудовлетворяващото я напълно решение при необжалване и от насрещната
страна. Така: опр. 804/25.06.2013 г.-гр.д. 2518/2013 г.-ІІІг.о., опр.
263/13.05.2011 г.-ч.гр.д. 251/2011 г.-ІІІг.о., опр. 405/28.05.2014 г.-ч.т.д.№
739/2014 г.-І т.о.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищцата Д. К. К., ЕГН: **********, против К. А. Ч., ЕГН: **********
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.109,ал.1 от
ЗС и чл.45, ал.1 от ЗЗД.
3
В исковата си молба ищцата е изложила съображения , че страните по
делото са съсобственици при равни права на недвижим имот, представляващ
УПИ II-24 от кв. 2 по действащия регулационен план на село Х., община
Родопи, област Пловдив. Ищцата твърди, че в имота в северозападната му
част е построена двуетажна жилищна сграда, нейна собственост, както и
сграда с площ от 44 кв.м., собственост на ответника, застроена в източната
част на парцела, като двете сгради имали общ зид. Ответникът изградил с
бетонна плоча и зидове постройка, залепена към неговата сграда и към
жилищната сграда на ищцата. Твърди се, че сградата на ответника била в
много лошо физическо състояние, гредоредът между двете нива бил изгнил и
пропаднал, рухнала била покривната конструкция, компрометирани били
стените на сградата, като имало опасност сградата да се разруши и да увреди
имота на ищцата. Сградата на ответника нямала отводнителна и
канализационна инсталация, като при дъжд непрекъснато се наводнявала
жилищната сграда на ищцата, вследствие на което й били причинени
множество щети. След 2015 г. влагата нанесла щети върху жилищната сграда
на ищцата, появили се пукнатини по стените, част от тавана на втория етаж
паднал, стените и тавана в складовото помещение на първия етаж мухлясали.
Ищцата посочва, че жилищната сграда на ответника била опасна от
самосрутване, за което Община Родопи дала задължителни указания на
ответника да извърши обезопасяване на постройката, като след даден срок
същата ще бъде премахната. Допълнителната постройка също наводнявала
жилищната сграда на ищцата заради денивелация на терена. Тази постройка
била извършена без строителни книжа и документи. Ищцата поддържа, че
вследствие на бездействието от страна на ответника не е в състояние
пълноценно да упражнява правото си на собственост по отношение на
жилищната сграда, като част от нея станала необитаема. Освен това търпяла
имуществени вреди, които остойностява на сумата от общо 4000 лв. Предвид
изложените съображения предявява настоящите искове, с които моли да бъде
осъден ответникът да преустанови действията си, с които пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост, като премахне сградата с площ 44
кв.м., построена в източната част на парцела и постройката, долепена към нея
и към жилищната сграда на ищцата. Претендира от ответника заплащане на
сумата от 4000 лв., представляваща причинени имуществени вреди за
настъпили по отношение на жилищната й сграда след 2015 г. увреди.
Ответникът не оспорва принадлежността на правото на собственост по
отношение на парцела и жилищните постройки в имота. Оспорва
притежаваната от него сградата да е в лошо физическо състояние, както
твърди ищцата. Поддържа, че причината за влошаване състоянието на къщите
на двете страни била сградата на ищцата, чийто покрив е долепен до стената
на къщата на ответника под наклон в посока към стената, без каквито и да
било улуци или система за отводняване на покрива. При дъжд водата от
покрива на ищцата се изливала върху стената на къщата на ответника и
долепената до нея стена на къщата на ищцата, откъдето възниквали течове и в
4
двата имота. Твърди, че сградата, която притежава, е търпим строеж, поради
което не подлежи на премахване и няма забрана за нейното ползване. Оспорва
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и неговото
поведение, като твърди, че е проявил нужната активност, за да възстанови
своя имот, като е изпълнил предписанията, дадени с констативния протокол
29.09.2016 г. Посочва, че през месец октомври 2020 г. е извършил текущ
ремонт на покрива на собствената му сграда, поставил е улуци и водостоци,
които да отвеждат водата в частта от имота, която се ползва реално от него, с
които действия е предотвратил възникването на течове, предизвикани от
неговия имот в този на ищцата. Оспорва настъпването на всички описани в
исковата молба имуществени вреди, представляващи увреждания на имота на
ищцата. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност
досежно претенцията на ищцата за репариране на причинените й
имуществени вреди, като твърди, че те са настъпили преди повече от 5
години от датата на подаване на исковата молба в съда. Предвид изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените разноски.
За да постанови обжалваното сега решение и да отхвърли предявения от
ищцата негаторен иск по чл.109 от ЗС, районния съд е приел за недоказано
по делото собствената на ответника сграда с площ от 44 кв.м., застроена в
източната част на парцела да създава за ищцата пречки, по-големи от
обикновените, за упражняване на правото й на собственост върху собствената
й постройка.Посочил е , че през есента на 2020 г., след завеждане на делото,
ответникът е извършил ремонт на покривната конструкция на собствената му
сграда, вследствие на което е преустановена причината за наводняването и
задържането на влага в имота на ищцата. След като сградата на ответника
може да понесе вертикални и хоризонтални товари и няма опасност от
самосрутване, съдът е приел, че не е налице твърдяното от ищеца поддържане
от страна на ответника на противоправно състояние и липсва съответност
между засегнатото на ищцата благо и искането й за премахване на цялата
постройка. По отношение на пристройката, долепена до сградите и на двете
страни с площ от около 10 кв.м., първоинстанционният съд е изложил
съображения, че ищецът не е доказал наличието на изискуемото пречене, а
обстоятелството дали сградата е незаконен строеж не е достатъчено, за да
доведе до уважаване на предявения иск.
За да уважи предявения иск по чл.45 от ЗЗД, частично до размер на
сумата от 3475 лв. – представляваща стойността на необходимите СМР за
отстраняване на констатираните увреждания в имота на ищцата съгласно
експертното заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е приел,
че причината за течовете и влагата в имота на ищцата, е пропадналия покрив
на сградата на ответника , отремонтиран през 2020г., в хода на процеса.
Вследствие на бездействието на ответника в имота на ищцата са настъпили
увреждания, които подлежат на репариране от ответника, като е приел, че
правопогасяващо му възражение за изтекла в негова полза погасителна
5
давност е неоснователно.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. По посоченото в жалбата
относно правилността на обжалваното решение:
От фактическа страна няма спор, а и от представените по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том 62, дело № 15414/
01.10.1997 г. се установява, че Д. К. К. е придобила собствеността по
отношение на ½ идеална част от дворно място в село Х., с площ от 380 кв.м.
по скица, а по нотариален акт 360 кв.м., представляващо парцел II-пл.№ 24 от
кв.2, заедно с едноетажна със сутерен жилищна сграда, построена в
северозападната част на парцела. Видно от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №71, том III, рег. № 4964, дело № 432/
14.07.2010 г. К. А. Ч. е придобил собствеността по отношение на жилищна
сграда с площ от 44 кв.м., състояща се от сутерен и етаж, както и стопанска
постройка с площ от 10 кв.м., която е долепена до северната страна на
жилищната сграда, ведно с ½ идеална част от УПИ II-24, кв.2 по действащия
КРП на село Х., ведно с правото на реално ползване на североизточната част
от описания недвижим имот, която е оградена със самостоятелна ограда и е с
вход от източната страна на дворното място, на основание разпределено
право на ползване съгласно Протокол от 28.03.1963 г. по гр.д. № 176/ 1963 г.
на ПНС.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото
доказателствени източници по категоричен начин се установява, че
собствената на ответника жилищна сграда с площ от 44 кв.м. се е намирала в
изключително лошо фактическо състояние. Горният извод се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства, като съгласно констативен
протокол, на 29.03.2016 г. е извършен оглед на процесната сграда от експерти
от Община Родопи, при който е установено, че сградата се нуждае от
заздравяване и основен ремонт, като е дадено предложение за извършване на
необходимите СМР. На 11.08.2017 г. също е извършен оглед от комисия към
Община Родопи на процесната сграда, за което е съставен констативен
протокол. Установено е, че като обща конструкция сградата задоволително
понася вертикалните товари, на които е подложена. Извършен е оглед и на
двуетажната жилищна сграда, собственост на ищцата, като е констатирано, че
в преддверието, зад входната врата има следи от теч по стените и тавана,
вследствие на което са се появили пукнатини по тавана. Липсата на добро
отводняване и задържането на вода, при валеж и снеготопене, особено в
контактната зона с жилищната сграда на К. Ч., води до теч по стените на
сградата на ищцата. Комисията излиза с предложение по отношение на
сградата на ответника да се изчака издаването на разрешение за строеж и
6
одобряване на инвестиционен проект, за да може да се извършат
предвидените в проекта СМР. По отношение на сградата на ищцата е
посочено, че същата се нуждае от минимум текущ ремонт. Видно от
разрешение за строеж № 689/ 15.09.2017 г., издадено от Община Родопи, е
разрешено на К. А. Ч. съгласно одобрен инвестиционен проект от 08.09.2017
г. на гл. архитект на Община Родопи, за ремонт на жилищна сграда със ЗП от
51,50 кв.м. в УПИ II-24, кв.2 по плана на село Х..Процесното разрешение за
строеж е обжалвано от ищцата и отменено от ВАС с решение от 12.03.2020г.
по адм.д.№7019/2019г.
Така с предявяване на негаторния иск в настоящото производство
ищцата цели да защити правото си на собственост по отношение на
притежаваната от нея жилищна сграда, построена в УПИ II-24, кв.2 по плана
на с.Х., общ. Родопи, от твърдяното поддържано от ответника противоправно
състояние по запазване целостта на притежаваните от него две постройки –
сграда с площ от 44 кв.м., построена в източната част на парцела и
пристройка, долепена към сградата на ответника и към тази на ищцата.
Ищцата поддържа, че двете постройки са в много влошено техническо
състояние и има опасност всеки момент от тяхното срутване, вследствие на
което би се нарушила целостта на жилищната и сграда. Освен това поддържа,
че сградите са незаконни, поради което подлежат на премахване.
При така установените данни спорът между страните е концентриран
върху това законно ли са построените сгради, собственост на ответника,
създават ли и какви пречки пред необезпокояваното ползване на собствената
на жалбоподателката сграда , както и представляват ли тези пречки
достатъчно основание, за да се наложи тяхното премахване и разваляне до
основи, с каквото искане е сезиран съдът.
Въззивният съд напълно споделят изложените от първоинстанцианния
съд съображения, че обстоятелството дали сградата е законно построена и
дали е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ е въпрос, който е
ирелевантен за настоящия правен спор.
Съгласно т.р. № 31/ 1984 година от 06.02.1985 година по гр.д. № 10/
1984 година на ОСГК на ВС, искът по чл. 109, ал.1 от ЗС срещу съсобственик
на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на
съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден
при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа
или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим. Постановено е, че
съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без
разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа
строеж подлежи на премахване.
При негаторния иск, само фактът, че постройката е незаконна не води
до извода за неговата основателност. Ищците следва да установят, освен, че
са собственици на имота и върху този имот ответниците осъществяват
неоснователно въздействия, и че това неоснователно действие на ответника
7
им пречи да упражняват своето право в пълен обем и тези пречки са по-
големи от обикновените по см. на чл. 50 от ЗС – т. 3 от ТР № 4/ 61.11.2017
година на ВКС по т.д. №4/ 2015 година на ОСГК.
Така същественото за основателността на предявения негаторен иск е
дали правото на ищцата е засегнато до степен, която налага цялостното
премахване на постройките на ответника. По делото е установено, че сградата
на ищцата и тази на ответника имат общ зид, а не са долепени на фуга една
към друга. И двете сгради са строени около 1920- 1930 г., т.е. те са на около
90 години, но въпреки това конструкциите им са в задоволително състояние и
могат да понесат вертикални товари . Това се отнася и самостоятелно за
сградата на ответника, чието състояние е лошо и налага извършването на
ремонтни дейности. Установи се по делото от заключението на вещо лице Х.
по СТЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК, че вследствие на течове от покрива на сградата на
ответника са нанесени вреди в сградата на ищцата. През есента на 2020 г.,
след завеждане на делото обаче ответникът е извършил ремонт на покривната
конструкция, вследствие на което е преустановена причината за
наводняването и задържането на влага в имота на ищцата. При така
установените факти, че сградата на ответника може да понесе вертикални и
хоризонтални товари на този етап няма опасност от самосрутване, съдът
намира, че не е налице твърдяното от ищеца поддържане от страна на
ответника на противоправно състояние. Освен това, макар и сградата на
ответника да се нуждае от ремонт, това не води до основателност на иск за
нейното премахване. Не е налице съответност между засегнатото на ищцата
благо и искането й за премахване на цялата постройка. По отношение на
пристройката, долепена до сградите и на двете страни с площ от около 10
кв.м., ищецът не доказва по делото наличието на изискуемото пречене, а както
се посочи и по-горе фактът дали сградата е незаконен строеж не е достатъчен,
за да доведе до уважаване на иска. Следва да се отбележи също така, че по
делото са налице данни за изразено пълно желание от страна на ответника да
ремонтира притежаваната от него постройка, за което е издадено разрешение
за строеж 689/ 15.09.2017 г., отменено от съда по жалба на ищцата.
Независимо от горното ответникът през есента на 2020 г. е извършил ремонт
на покриваната конструкция на притежаваната от него постройка , което е
довело до спиране на течовете в двата имота, причинени при снеготопенето и
валежите. Последователното поведение на ответника в течение на години
показва намерението му да поддържа притежавания от него имот, като
извърши ремонт и пресече опасността от самосрутването му. Предвид всички
изложено, съдът намира, че исковете за премахване на двете постройки,
собственост на ответника са неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищцата
не доказа ответникът да и пречи да упражнява правото и на собственост по
отношение на притежавания от нея недвижим имот, като й създава пречки по-
големи от обикновените, които да налагат цялостното премахване на
сградите.Освен горното следва да се посочи, че за да бъде уважен иска по
8
чл.109 от ЗС , с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на
собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието , което препятства упражняване правото на собственост и
съществуването му в рамките на висящия процес, в който смисъл е Решение
№23/09.04.2014г. на ВКС, второ гр.отд.
По иска за имуществени вреди с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В процесния случай с предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания
по притежаваната от нея жилищна сграда, а именно: напукан и
компрометиран таван, пукнатини по стените и компрометирана мазилка на
втория етаж, мухлясали стени и таван на складовото помещение на първия
етаж, както и пукнатини по стените и нарушена цялост на мазилката на целия
първи етаж. От изслушаното в първоинстанционното производство
заключение на вещото лице В. Х. по допуснатата от съда съдебнотехническа
експертиза, е установено по делото, че така описаните щети са налице, както
и причината за течовете и влагата в имота на ищцата, а именно – от
предишни валежи и снеготопене от пропадналия покрив на ответника,
отремонтиран по-късно през 2020г.
Въззивният съд при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира, че
следва да кредитира последното, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е дало изчерпателен отговор на
поставените задачи, като не се доказва, че същото е заинтересовано от изхода
на правния спор, предмет на делото. Експертните изводи относно
първоизточника на вредите са изведени на основата на непосредствените
преки и лични възприятия на вещото лице, добити по време на извършване на
огледите на имотите на страните, както и на правилата на формалната
житейска и правна логика. Същевременно по делото не са ангажирани
доказателства, които да всяват съмнение в достоверността на изводите на
вещото лице. Напротив, същите се потвърждават от останалите събрани по
делото доказателства.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният
съд приема, че по делото е установено твърдяното бездействие на ответника,
изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за отстраняване на
причините за течовете и влагата в имота на ищцата, като поддържа в
изправно състояние собствената си сграда и своевременно ремонтира покрива
на същата. Същевременно той е бил задължен да извърши тези действия, тъй
като по този начин препятства пълноценното упражняване на правото на
собственост на ищцата– по аргумент от чл. 109, ал. 1 ЗС. В този смисъл
бездействието на ответника се явява и противоправно. Съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД, вината се предполага, а ответникът не обори законовата презумпция.
Досежно размера на вредите съдът кредитира заключението на вещото лице, а
именно стойността на СМР, необходими за отстраняване на констатираните
9
увреждания в имота на ищцата възлиза на сумата от 3475 лв. До този размер
подлежи на уважаване предявеният от ищцата иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди.
Въззивният съд споделя и изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на правопогасяващо възражение на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност. Вземанията за непозволено увреждане се
погасяват с общия петгодишен давностен срок. Давността при непозволено
увреждане започва да тече от станалото по – късно известно обстятелство – от
откриването на деликвента или от настъпването на вредата. От събраните в
първоинстанционното производство по почин на ищцата гласни
доказателства, се установява, че увредите по стените и таваните в жилищната
сграда на ищцата датират от около 4-5 години, а от 3-4 години покривът на
сградата на ответника се е срутил. Съдът напълно кредитира депозираните
свидетелски показания, като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване, отчитайки близката връзка на
свидетеля с ищцата при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелят има пълни и преки впечатления за състоянието на сградата на
ищцата, като показанията му останаха неопровергани от насрещната страна ,
като същевременно кореспондират и с разясненията, дадени от вещото лице
Х. при изслушване на заключението в първоинстанционното производство,
според които, че уврежданията в имота на ищцата са стари и датират от около
4-5 или най-много 6 години.
От тези данни следва, че уврежданията са настъпили в рамките на
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.08.2020 г.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивните жалби се явява
неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за
коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, направените от страните разноски за
собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават
за тяхна сметка. И на двете страни обаче се следват разноски за защита срещу
неоснователна въззивна жалба.
Така в полза на Д. К. К. за защитата срещу неоснователната насрещна
въззивна жалба , подадена от К. А. Ч., ще й се присъдят разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
В полза на К. А. Ч. за защитата срещу неоснователната въззивна жалба ,
подадена от Д. К. К., ще му се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 850 лева.
10
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2574 от 20.12.2022 г. постановено по
гр.д. № 11054/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. с. , в частта, с
която е отхвърлен предявения от Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
Пловдив, ул. „**** против К. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: с. Х., общ.
Родопи, ул. *** иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника
да премахне сграда с площ от 44 кв.м., построена в източната част от УПИ II-
24, кв.2 по плана на село Х., общ. Родопи, както и пристройка, долепена към
сградата на ответника и към жилищната сграда на ищцата в същия поземлен
имот, както и в частта, с която е осъден К. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: с.
Х., общ. Родопи, ул. *** да заплати на Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
Пловдив, ул. „**** по предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата от 3475 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по отношение на притежаваната от ищцата двуетажна жилищна сграда,
разположена от северозападната част от УПИ II-24 в кв.2 по плана на село Х.,
общ. Родопи, вследствие на виновното противоправно бездействие на
ответника, изразяващи се в напукан и компрометиран таван, пукнатини по
стените и компрометирана мазилка на втория етаж, мухлясали стени и таван
на складовото помещение на първия етаж, както и пукнатини по стените и
нарушена цялост на мазилката на целия първи етаж от жилищната сграда.
Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К. А. Ч., ЕГН: ********** да заплати на Д. К. К., ЕГН:
**********, сумата от 500 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН: **********, да заплати на К. А. Ч., ЕГН:
**********, сумата от 850 лева-разноски по делото.
Решението в частта по предявения негаторен иск по чл.109,ал.1 от ЗС,
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, на основанията по чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12