Р Е Ш Е Н И Е
№ 728/06.07.2023 г., град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 07.07.2023
г., в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Д.
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1517 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Професионален
спортен футболен клуб „Черноморец Бургас” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, спортен комплекс „Лазур”,
представлявано от П.К.К. – прокурист, против акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД) № СВ-1000646-1/01.06.2022 г., издаден от главен
експерт при дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (дирекция
„МПДТР“) при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-5018/1/20.07.2022 г. на
директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас в качеството на решаващ орган
по смисъла на чл.152, ал.2, вр. чл.107, ал.4 от ДОПК.
С обжалвания АУЗД на дружеството
са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса върху
битовите отпадъци (ТБО) за имот – земя и сграда, находящи се в гр. Бургас, ул.
„Индустриална“, с идентификатор 07079.659.554 по КККР на гр. Бургас за периода
2019 г. – 2021 г. общо в размер на 443 483,83 лв., ведно с лихвите.
Оспорва се законосъобразността на
АУЗД. Твърди се, че актът е незаконосъобразен, издаден при липса на правни и
фактически основания, поради непосочване на начина на определяне на ДНИ и ТБО и
при липса на доказателства дали услугите, включващи се като компоненти в ТБО са
реално предоставени. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства на каква
база е начислен данъка и дали тя съответства на чл.21 от ЗМДТ. Сочи се, че
съгласно чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ се освобождават от данък недвижими имоти
спортни игрища и други подобни, които се използват за обществени нужди. Иска се
отмяна на акта и присъждане на разноски.
Ответникът – началник на дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, чрез процесуален представител оспорва жалбата,
представя преписката, излага съображения за законосъобразност на оспорения акт и
иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Факти:
За спортен
комплекс „Черноморец“ е съставен акт за общинска собственост № 13/13.12.1996 г.
(АОС, л.25). В т.11 на същия е отбелязано, че имотът е с отстъпено право на ползване
на ПСФК „Черноморец Бургас” АД на основание договор за концесия от 14.01.2002 г.,
със срок на действие 14.01.2002 г. – 14.01.2037 г.
Съгласно
протокол № 43 от провелото се на 20.12.2006 г. заседание на Общински съвет
Бургас (л.23), е взето решение за извършване на апорт в капитала на ПСФК
„Черноморец Бургас” АД на следния недвижим имот: спортен комплекс „Черноморец“,
съставляващ имот пл. № 855 по плана на кв. „Акациите“, гр. Бургас, целият с
площ 140 000 кв.м., заедно с изградените в същия сгради, подробно описани
в приложение към акт за общинска собственост № 13/13.12.1996 г.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 70-Ч-36/07.07.2010 г. ПСФК
„Черноморец Бургас” АД е декларирал в Община Бургас недвижим имот в гр. Бургас,
ул. „Индустриална“, представляващ земя и сграда, с посочена дата на придобиване
31.07.2007 г. (л.53). Площта на притежаваната земя е посочена 140 000
м², в това число застроена площ 5033,17 м². В декларацията е
посочено, че имотът се ползва със стопанска цел, а в частта за наличие на
основания за освобождаване от данък не е посочено наличие на такова.
Поради липса на точни данни за
характеристиките на декларираните имоти и с цел коректното определяне на
данъчна оценка и облагане с данъци, директорът на дирекция „МПДТР“ при Община
Бургас е изискал от дирекция „Устройство на територията“ попълване и заверяване
на приложение към подадената от жалбоподателя декларация (л.98). С писмо
вх. № 08-00-523/01.11.2010 г.
(л.95-97) е изпратена попълнена данъчна декларация относно стадион „Черноморец“
в гр. Бургас.
За периода 2019 г. – 2021 г. за
имота са определени данъчни оценки по приложение № 2 към ЗМДТ със стойностите на коефициентите им за
образуване (л.35-43).
С декларация по чл.17, ал.4 от
Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Бургас (Наредбата), подадена
на 19.12.2018 г., ПСФК „Черноморец Бургас“ АД е декларирало, че за имот с
партиден №
102929385001, земя и сграда в кв.
„Акациите“, гр. Бургас за 2019 г. заявява ползването на следните съдове за битови
отпадъци: контейнер за смет 1,1 куб.м. – 3 бр. (л.10).
С декларация по чл.17, ал.4 от Наредбата,
подадена на 20.12.2019 г., ПСФК „Черноморец Бургас“ АД декларирал, че за имот с
партиден № 102929385001, земя и сграда в кв. „Акациите“, гр. Бургас за 2020 г.
заявява ползването на следните съдове за битови отпадъци: контейнер за смет 1,1
куб.м. – 3 бр. (л.12).
С декларация по чл.17, ал.4 от
Наредбата, подадена на 09.12.2020 г., ПСФК „Черноморец Бургас“ АД е
декларирало, че за имот с партиден № 102929385001, земя и сграда в кв.
„Акациите“, гр. Бургас за 2021 г. заявява ползването на следните съдове за
битови отпадъци: контейнер за смет 1,1 куб.м.
– 3 бр. (л.13).
ПСФК „Черноморец Бургас“ АД е
закупило контейнер тип „Бобър“ 1,1 куб.м. за твърди и битови отпадъци, за което
била съставена фактура № **********/30.01.2008 г. (л.11).
Ответникът е
представил Заповед № 3117/31.10.2018 г. на кмета на община Бургас (л.117) за
определяне на районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на
чистотата, в които през 2019 г. ще се предоставят услугите по събиране,
извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване. За 2020 г. е представена заповед
№ 3232/24.10.2019 г. със същия предмет (л.118), а за 2021 г. е приложена заповед № 2899/28.10.2020 г. (л.119).
Представен е
и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 77, том II, рег. № 4399, дело № 175 от 30.06.2009 г. (л.120) удостоверяващ, че
„Чистота“ ЕООД е собственик на поземлен имот № 000039, в землището на с. Полски извор, община
Камено, ведно с диспечерски пункт, гараж за автомобили, трансформаторен пост и
сграда електронна везна.
Към
доказателствата по делото е приобщено и писмо с вх. № 224/13.10.2015 г. на РИОСВ Бургас (л.121), с
което управителят на „Чистота“ ЕООД е уведомен за наложена принудителна
административна мярка – преустановяване експлоатацията на депо за неопасни
отпадъци Братово и пренасочване на отпадъците от община Бургас към регионално
депо „Братово – запад“ (л.121-122).
За регионално
депо за отпадъци, включващо сграда № 31 склад за временно съхранение на
отпадъци, е съставен акт за общинска собственост № 8333/31.03.2016 г. (л.124),
а за девет броя сгради в регионално депо за битови отпадъци е съставен акт за
общинска собственост № 8334/31.03.2016 г. (л.123).
С
устройствения правилник на общинската администрация Бургас (л.143) е уреден
териториалният обхват на дирекциите – центрове за услуги, според който кв.
Акациите, в който се намира процесният имот, попада в обхвата на дирекция
„Център за административно обслужване Възраждане“.
Между Община
Бургас и консорциум „Титан – Бургас“ ДЗЗД е сключен договор № 93-ОП-142/5/01.06.2015
г. (л.125) с предмет извършване на организирано поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в това число дейности по сметосъбиране,
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
община Бургас и съставните селища на територията на общината.
Община Бургас
е сключила с „Нелсен - Чистота“ ЕООД
договор за услуга № 93-ОП18-65/6/04.04.2019 г. (л.132) с предмет събиране и
транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на
контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддържане на чистотата
на места за обществено ползване на територията на Община Бургас.
Извършването на
дейностите предмет на договорите, сключени с консорциум „Титан – Бургас“ ДЗЗД и
„Нелсен - Чистота“ ЕООД се удостоверява с месечни протоколи за извършена
работа, представени по делото за периода 2019 г. – 2021 г., с изключение на
март и юли 2020 г. и януари 2021 г. (л.146- 313).
С АУЗД № СВ-1000646-1/01.06.2022
г., издаден от главен експерт при дирекция „МПДТР“ при Община Бургас (л.49) за
периода 2019 г. – 2021 г. за имот с подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 11182/30.06.2010 г., с партиден № 102929385001, представляващ земя и сграда,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“, с идентификатор 07079.659.554 по
КККР на гр. Бургас са установени задължения за ДНИ в размер на 144 121,76 лв.,
включващи главница и лихва, начислена към 01.06.2022 г. и задължения за ТБО в
размер на 299 362,07 лв., включващи главница и лихва, начислена към
01.06.2022 г. В АУЗД са посочени данни за облагаемите обекти: земя и сгради,
техният размер, отчетна стойност, данъчна оценка и задълженията по години.
Актът е издаден от главен експерт при дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, оправомощен
със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас (л.99) с права и
задължения на орган по приходите. По делото е представено и удостоверение за
служебно правоотношение с изх. № 94-01-20604/15.06.2021 г. (л.100), съгласно което
Соня Г. заема длъжността „главен експерт“ в дирекция „МПДТР“ при Община
Бургас.
С жалба с вх. №
70-00-5018/20.06.2022 г. ПСФК „Черноморец Бургас” АД е оспорил издадения АУЗД пред
директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас.
С решение № 70-00-5018/1-20.07.2022
г. по жалбата срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа
на данни по подадена декларация (л.6), директорът на дирекция „МПДТР“ при Община
Бургас е потвърдил АУЗД № СВ-1000646-1/01.06.2022 г., издаден от главен експерт
при дирекция „МПДТР“ при Община Бургас. В мотивите на решението са посочени
законовите основания за определяне на размера на ДНИ и ТБО, както и размера на определената
данъчна оценка, определена от органите по приходите и посочените от дружеството
отчетни стойности. Посочено е, че освобождаването от данък по чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ, е поставено
в зависимост от наличието на няколко предпоставки, една от които е имотите да
са за обществени нужди. Тази предпоставка според решаващия орган би била
налице, ако облагаемите имоти са публична общинска собственост. Предназначението
на имотите публична общинска собственост е за задоволяване на обществените
нужди. От анализа на АОС № 13/13.12.1996 г., както и протокол – решение №
43/20.12.2006 г. на Общински съвет Бургас се установява, че облагаемите имоти
образуват един общ спортен комплекс именуван „Черноморец“ (земя и сгради), и
които имоти са определени като частна общинска собственост, считано от 2006 г. От
друга страна решаващият орган посочил, че спортният комплекс е апортиран в
капитала на търговското дружество ПСФК „Черноморец Бургас“ АД, като на стр. 40
в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2010 г. е отбелязано, че имотът ще се ползва
със стопанска цел.
Решението е
издадено от Р.К.Ш., директор на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, за който по
делото е представено удостоверение за служебно правоотношение с изх. № 94-01-20604/15.06.2021
г. (л.101). Същото е получено от жалбоподателя на 04.08.2022 г. (л.5), а жалбата
е депозирана в Община Бургас на 18.08.2022 г.
Правото:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на акта, поради
което същата следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на искането на
жалбоподателя по реда на косвения съдебен контрол да бъде обявена нищожността,
респ. незаконосъобразността на Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, съдът намира,
че в настоящото производство е недопустимо разглеждането на това искане.
Оспореният АУЗД е индивидуален
административен акт и при разглеждане на жалбата срещу него се прилагат
правилата на чл.156 и следващите от ДОПК. От своя страна наредбата е подзаконов
нормативен акт, който може да бъде оспорен по реда на чл.185 и следващите от АПК. Двете оспорвания са различни по основание и всяко следва да се разглежда в
отделно производство. Затова, докато в отделен процес Наредбата не бъде
обявена за нищожен или отменен като незаконосъобразен акт, нейният стабилитет
следва да бъде зачитан. Не на последно място по арг. от чл.195 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът,
че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло
в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни
правни последици ( тълк. решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС по т.д. №2/2015 г.).
Компетентност:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК, а според ал.5 на същата разпоредба
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община – на териториален директор на НАП. Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – главен експерт в дирекция „МДТР” на община Бургас,
съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени
със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас.
Форма:
Актът е издаден в изискуемата
писмена форма. Същият съдържа фактически и правни основания за издаването. Описани
са подадената декларация, обектите подлежащи на облагане, тяхната отчетна
стойност, данъчна оценка и периода, за който са начислени задълженията.
Посочено е правното основание за издаване на АУЗД. Жалбоподателят е могъл в пълнота
да разбере какви са задълженията му и е упражнил правото си на защита, като е
изложил възражения, които са идентични, както в хода на административното, така
и в съдебното производство.
Административнопроизводствени
правила:
Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК
размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице. По искане на
задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. По силата на ал.4 от същата разпоредба актът може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция. В конкретния случай, АУЗД е издаден от орган по приходите, съобщен е
на лицето, което го е оспорило по административен ред.
На основание чл.155, ал.2 от ДОПК
решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния
акт в обжалваната част, като в случая ревизионният акт е изцяло потвърден от
решаващия орган.
Съдът намира, че при издаване на
АУЗД не са допуснати никакви нарушения на административнопроизводствените
правила.
Материалноправни разпоредби по
отношение на ДНИ:
С данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти
в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон –
чл.10 от ЗМДТ.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и
постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона
за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено
в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, а ал.5
определя, че за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено
вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията подават информация за
отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на
данъка.
Данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за
която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти –
данъчната им оценка съгласно приложение № 2 съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Според чл.22, ал.1 от ЗМДТ
общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от
0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В изпълнение на
посочения текст общински съвет Бургас е приел Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бургас,
приета с решение на Общински съвет Бургас, протокол № 5, т.30 от 24.01.2008 г.,
с последна промяна по Протокол № 18/21.12.2020 г. Съгласно чл.18 от Наредбата
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,75 на
хиляда.
Неоснователни
са възраженията, според които в АУЗД не е посочен начинът за определяне на ДНИ.
В акта конкретно са посочени обектите, за които се дължи данъка, техните отчетни
стойности и данъчни оценки, а размерът на данъка е конкретизиран в подзаконов
нормативен акт, който е публикуван на интернет страницата на Общински съвет
Бургас и е общо известен.
Съгласно чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ
освобождават се от данък върху недвижимите имоти парковете, спортните игрища,
площадките и други подобни имоти за обществени нужди.
Основното възражение на
дружеството жалбоподател се състои в това, че стадион Черноморец представлява
спортен комплекс за обществени нужди, като се ползва от редица спортни клубове.
В тази връзка съдът намира, че съставеният за имота акт за частна общинска
собственост по арг. от чл.3, ал.2 от Закона за общинската собственост, изключва ползването му за обществени нужди,
тъй като имотите предназначени за задоволяване на обществени потребности са публична
общинска собственост по сила на законовата разпоредба.
Съдът намира още, че посочените в
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ имоти, попадат в
обхвата на „открит обект“, съгласно § 5, т.68 от ДР на ЗУТ, тъй като посоченото
предназначение е „за обществени нужди”. Понятието „обект за обществени нужди”
следва да съдържа два кумулативни критерия – обособен обект (парк, спортно
игрище, площадка), който да е въведен в експлоатация за свободно ползване от
обществото. От това следва, че ползването на съответния обект за обществени
нужди не следва да е достъпно срещу заплащане на цена, определена от търговец
или физическо лице, а в случаите, в които е изискуема такса, то тя следва да
бъде определена от съответната общинска администрация и да е в полза на
общинския бюджет. Не случайно, законодателят освобождава от данъчни задължения
именно обектите за обществено ползване, изброени в чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ. Това е така, тъй
като ползването им не реализира печалба (решение № 2866 от 20.03.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 7025/2022 г.).
Видно от подадената от дружеството
жалбоподател декларация по чл.14 от ЗМДТ, имотът ще се ползва със стопанска
цел. По делото не са представени доказателства, че процесният имот е достъпен
за свободно ползване без заплащане на такса за това или при заплащане на
такава, постъпваща в общинския бюджет. Съдът намира за недоказано твърдението,
че е ноторно известен факт общественото ползване на имота.
Що се отнася до определения размер
на задължения за ДНИ следва да се отбележи, че на жалбоподателя беше
предоставена възможност да ангажира поисканата от него експертиза, от която
след няколкократно отлагане на делото, същият се отказа с нарочна молба (л.318).
Според настоящия състав липсва основание за поставяне под съмнение определения
от органите по приходите размер на задълженията. По делото не са събрани
доказателства в обратна насока, поради което съдът приема същите за правилно определени.
Материалноправни разпоредби по отношение на ТБО:
Съгласно чл.6, ал.1, б. „а“ от ЗМДТ общините събират местни такси за битови отпадъци. На основание чл.9 от ЗМДТ общински съвет Бургас е приел Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Бургас.
Нормата на чл.62 от ЗМДТ определя,
че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци
в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината.
Съгласно чл.17, ал.3 от Наредбата
за нежилищни имоти размерът на таксата се определя, както следва: 1. за
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци
в депа или други съоръжения – според количеството на битовите отпадъци в левове
за година на стандартен съд; 2. за услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – пропорционално (в промил) върху данъчната
оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите – сгради, земя
(за предприятия).
Не могат да бъдат възприети
твърденията на жалбоподателя относно начина на определяне на размера на такса
битови отпадъци. Таксата за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения на дружеството
жалбоподател е определена именно въз основа на ежегодно декларираните от него съдове
за битови отпадъци, т.е. въз основа на количество отпадъци, а не както се
твърди в жалбата, че е пропорционално на отчетната стойност.
По отношение на компонента
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят, с
разпоредбата на чл.67, ал.5 от ЗМДТ е предвидил възможност общинският съвет да може
да приеме основа или основи, различни от количеството битови отпадъци, при
условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.
Както вече беше посочено, към настоящия момент Наредбата е действащ нормативен акт
и същият следва да се прилага и по отношение на определената основа за този
компонент на ТБО.
Настоящият състав намира, че
събраните по делото данни сочат, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане
на територии за обществено ползване са предоставяни реално в района, в който се
намира този имот.
Според чл.63 от ЗМДТ такса за битови
отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.62 на територията на общината. Видът на
предлаганите услуги по чл.62 на територията на общината, както и
честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година. По делото са представени заповеди за спорния период, от
които е видно, че за кв. Акациите, гр. Бургас, където се намира процесният
имот, е предвидено извозване на битови отпадъци с посочена честота и видове
съдове за отпадъци. По делото са представени протоколи за извършена работа от
дружествата, с които община Бургас е имала сключени договори за извършване на
услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Въпреки направеното оспорване на представените писмени доказателства от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира, че липсват
основания тези документи да не се кредитират. В случая представените по делото писмени
доказателства ползващи се с формална доказателствена сила – чл.180 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК, ценени в контекста на
останалите доказателства по делото – нормативните предпоставки за предоставяне
на услугата от общината, дават основание да се приеме за доказан факта на
предоставяне на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
По отношение на втория компонент
на ТБО – таксата за обезвреждане на битови отпадъци: тази такса е дължима,
когато имотът попада в границите на районите, в които общината предоставя
услугата и общината реално е предоставила тази услуга. В случая всички тези
предпоставки по отношение на ПСФК „Черноморец Бургас” АД са налице. Фактът, че община Бургас притежава
собствено депо е надлежно доказан по делото и в този смисъл липсват основания
за прилагане на разпоредбите на чл.71, т.1 от ЗМДТ за недължимост на таксата в
тази й част.
Приложимата нормативна уредба и
трайната съдебна практика мотивират еднозначния извод, че услугата „поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване” се предоставя от общината,
за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на
териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в
рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване (по
аргументи и от чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ). Таксата се дължи
за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място,
а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него.
Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически
да е предоставяла услугата – чл.71, т.2 от ЗМДТ, а това релевантно
обстоятелство е установено по делото (решение № 4960 от 25.05.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8229/2021 г.). След като имота е в гр. Бургас, дължимостта на
определената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и за обезвреждане е дължима за съответния имот от дружеството –жалбоподател
(решение № 14391 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2019 г.).
Изложеното мотивира съда да
приеме, че установените с обжалвания акт задължения за ДНИ, ТБО и лихви са
определени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Поради
липсата на установени от съда основания за отмяна, включително при извършената
цялостна служебна проверка на акта по чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна, поради
което на основание чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Професионален спортен футболен клуб „Черноморец Бургас” АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. Лазур, спортен комплекс „Лазур”, против акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ-1000646-1/01.06.2022 г., издаден от главен експерт
при дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас,
потвърден с решение № 70-00-5018/1-20.07.2022 г. на директора на дирекция „МПДТР“ при община Бургас.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: