Решение по дело №675/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „БУЛПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Враня“ № 57, вх. А, ет. 3, ап. 5 представлявано от управителя П. С. И., депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. Ю. Д., срещу Решение № 376 от 16.07.2024 г., постановено по АНД № 2287/2023 г. по описа на РС – Русе, с което e потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-2300073/14.09.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места и на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон. Излагат се доводи в подкрепа на соченото касационно основание. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се измени издаденото НП като наложената имуществена санкция да бъде намалена от 1500 лева на 100 лева при приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът в производството – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуален представител – юриск. С., оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, първата съдебна инстанция е установила следното: Наказателно постановление № 18-2300073/14.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе е издадено против "БУЛПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *********, за това, че в ранните следобедни часове на 25.07.2023 г. при извършена проверка от контролните органи на ДИТ-Русе на обект - строеж на жилищна сграда в гр. Русе, на ул. „Чавдар войвода“ № 4, е било констатирано, че строителните работници на дружеството – жалбоподател извършвали строително-монтажни работи (СМР), като току-що били отлели бетонна плоча при опасно високи температури, определени с код „червено“ за дата 25.07.2023 г. от НИМХ за област Русе.

При тези факти, съдът е приел от правна страна, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Приел е, че така описаното административно нарушение се явява доказано, защото работодателят в лицето на жалбоподателя "БУЛПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД не е преустановил извършването на СМР - работна дейност на открито, при обявен „червен код“ за опасно високи максимални температури и това е представлявало риск за здравето на трудещите се негови работници. Въззивният съд приел още, че не е приложима разпоредбата на чл. 415в КТ за ангажирането отговорността на жалбоподателя само за маловажно нарушение. Изложил е съображения, че действително едно от условията за прилагането на чл. 415в КТ е да не са настъпили вредни последици за работници или служители, като по делото няма доказателства да са настъпили такива, но другата предпоставка е нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му по предвидения в Кодекса ред, като е стигнал до извода, че излагането на опасни температури като факт от действителността не може да бъде заличен, затова и характерът на самото нарушение го прави de facto неотстранимо, тъй като СМР са преустановени с Акт за спиране от момента на констатирането на тяхното извършване в съответната опасна за работници и служители, работещи на открито, метеорологична и температурна обстановка, поради което спирането им по този начин не може да бъде приравнено за „отстраняване“ на нарушението.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая са налице предпоставките за приложение на специален състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места, работата на открито се преустановява при опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, определени с код "оранжево" или "червено" от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.

За нарушаването на тези разпоредби е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 413, ал. 2 от КТ – Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 лева до 10 000 лева.

С оглед установените фактически положения, нарушението е формално и не е установено настъпването на допълнителни вредни последици, освен поставяне на работниците в опасност за живота и здравето им. Самото нарушение обаче, отново с оглед на неговия конкретен характер, е от типа на нарушенията, които на практика няма как да бъдат отстранени веднага след установяването му, а единствено може да бъде преустановено неговото осъществяване, но това не би върнало "restitutio in integrum" предишното състояние на нещата.

Не е аргумент соченото от касационния жалбоподател, че наемането на бетоновози за строителната дейност е планирана много преди да бъдат установени такива температури, поради което и дружеството не е могло да отдели този вид дейност.

Не може имуществените интереси на дружеството да се поставят пред живота и здравето на трудещите се като върховни общочовешки ценности от конституционен ранг във всяка правова и демократична държава. Строителната дейност се основава на действията на строителните работници и предпоставя висока трудова дисциплина и висока степен на безопасни условия на труд, при осигуряване на които работодателят би показал, че цени човешкия фактор, живота и здравето на работниците си, тяхното достойнство, без да допуска накърняване на техния телесен физически и психически интегритет, като ги запази от увреждане или от фатален край.

Като е потвърдил обжалваното пред него НП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376 от 16.07.2024 г., постановено по административно наказателно дело № 2287/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „БУЛПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Враня“ № 57, вх. А, ет. 3, ап. 5 представлявано от управителя П. С. И. с адрес гр. Русе, ул. „Цар Асен“ № 41, вх. 1, ет. 3, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, сумата от 80 лв., представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението е окончателно.