Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 735/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 76, ал. 5 от Закон за здравното
осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на АИППМП „Слава“ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез ***
Ж. Д., против Заповед за налагане на санкции № РД-09-1591/02.11.2022 г. на
директора на РЗОК – Велико Търново, с която за допуснати от изпълнителя на
медицинската помощ 8 нарушения на чл. 417, ал. 1 от НРД 2020-2022 за медицински
дейности (неспазено ограничение в начина на предписване на лекарствен продукт
на един и същи пациент) са наложени 8 санкции „финансова неустойка“, всяка в
размер на по 100 лева или общо 800 лева.
В жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна, чрез процесуалния си
представител *** Ж. Д., се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради необоснованост и издаването й противоречие с материалния
закон. Намира оспорения индивидуален административен акт за немотивиран, тъй
като тъй като липсват мотиви, поради които ответникът е наложил санкции към
средния размер. По същество се твърди незаконосъобразност на процесната заповед,
тъй като в случая не са извършени нарушения относно вида на предписаните
медикаменти, а само в начина на предписанието, доколкото ИМП е предписал иначе подходящи
лекарства на свой пациент, но на грешни рецептурни бланки – които подлежат на
заплащане от НЗОК. Счита, че в случая аптеката е следвало да откаже изпълнението
на тези рецепти с мотива, че тези лекарства не се плащат от НЗОК или да изиска
от ЗЗОЛ друга рецепта, като лекарствата се заплатят от пациента. Твърди, че
извършените деяния са маловажни нарушения поради стойността на платеното от НДЗК
за конкретното лекарство, доколкото реимбурсната стойност на опаковка от
лекарствения продукт възлиза на едва 0.56 лева. По изложените мотиви се иска
отмяна на оспорваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата - директорът на РЗОК - Велико Търново, чрез
процесуалния си представител ***П., оспорва жалбата като неоснователна.
Посочва, че процесният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В
представените по делото писмени бележки излага подробни съображения за
доказаност на констатирани нарушения, за които с оспорената заповед са наложени
съответните санкции. Твърди, че включването на процесното лекарство в списъка
на платените от НЗОК лекарства е възрастовото ограничено само за предписването
му на лица между 6 и 18 години по медицински причини, поради различното въздействие
на лекарството на лица от различни възрасти и като се отчита, че пациентът на
който ИМП е предписал лекарството е над 70 години не може да се очаква то да
окаже остатъчно ефективно влияние върху него, поради което и лекарството не е включено
в списъка на финансираните от НЗОК такива, поради изискването за осигуряване на
качествена медицинска услуга. В тази връзка счита, че е обосновано издаването
на процесната заповед, като смята, че тя съдържа подробни и конкретни мотиви,
обосноваващи и размера на санкциите над минималния. Ето защо настоява за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, за които представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от
директора на РЗОК – гр. В.Т.и оспорващото дружество е сключен Договор № 041124/10.02.2020
г. за оказване на първична извънболнична помощ, по силата на който АИППМП
„Слава“ ЕООД, гр. В.Т.се е задължила да оказва медицинска помощ в полза на ЗЗО
съгласно Приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9/2019 г. за определяне на
пакета от здравни дейност, гарантирани от бюджета НЗОК, а възложителят - НЗОК
се е задължил да купува и заплаща тези дейности на изпълнителя. Посоченият договор
е допълван и изменян периодично.
Със Заповед № РД 09-1205/01.09.2022 г. на директора на РЗОК – Велико
Търново, на основание чл. 72, ал. 2
от ЗЗО е разпоредено извършването на проверка на
АИППМП „Слава“ ЕООД, гр. Велико Търново, със срок на проверката от 01 до 09 септември
2022 г., като са определени вида и обхвата на проверката и конкретно са
посочени задачи – проверка на изпълнението на горепосочения индивидуален
договор и допълнителните споразумения към него. В заповедта е посочено, че
проверката следва да се извърши от ***Ю. Н.и С. Б.- контрольори. Заповедта е
връчена на ***М.С., управител на „Слава“ ЕООД, гр. Велико Търново, на същия
ден, видно от отбелязването върху същата (л. 48 от
делото).
Резултатите от извършена проверката са обективирани в Протокол ПМ № 183/07.09.2022
г. (л. 49 и сл. от делото). При проверката са констатирани осем отделни, но
абсолютно идентични нарушения, изразяващи се в това, че ***С.общо 8 пъти за
период от 26.10.2021 г. до 18.04.2022 г. предписала на свой пациент - ЗЗО Р. Й.,
с ЕГН ********** лекарствен продукт с търговско наименование Metostad CR,
prolonged release tablet 23.76 mg, с код НЗОК CG820, като не спазила
ограничението в начина на предписване на лекарството, съдържащо се в задължителния
за ИМП Списък на лекарствените продукти, които НЗОК плаща. Т.е. описаните в
протокол (а след това и в оспорваната заповед) нарушения касаят само неспазване
на ограничението в начина на предписване
на продукта. По-конкретно нарушението се свежда до това, че процесният
лекарствен продукт Metostad CR е изписван на рецептурна бланка за лекарства,
вкл. в Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10/24.03.2009
г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на
лекарствените продукти, медицинските изделия и на диетичните храни за специални
медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи
предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10), наричан
по-нататък само Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, въпреки че
за този продукт е предвидено ограничение в начина на предписването му:“за I11.0
и I11.9 да се отпуска само за деца и юноши от 6 до 18 години“. Тоест не е
спазено възрастовото ограничение при предписването на лекарството на рецептурна
бланка за лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, доколкото същото е
предписано на лице на 67 годишна възраст.
Протоколът с тези констатации е връчен на управителя на „Слава“ ЕООД на 08.09.2022
г., която депозирала възражение против него на 16.09.2022 г. (л. 53 от делото).
Със Заповед № РД – 18-60/21.09.2022 г. на директора на РЗОК – В.Т.е
назначена Арбитражна комисия (АК), която да разгледа подаденото възражение (л.
55 от делото), като видно от Протокол № 1 от проведеното на 28.09.2022 г.
заседание на последна е, че поради паритет на гласовете не е взето решение относно
извършената проверка.
Така, възприемайки изцяло констатациите за извършени нарушения относно
начина на предписване на лекарствения продукт, директорът на РЗОК – В.Т.е издал
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-09-1591/02.11.2022 г., с
която на АИППМП „Слава“ ЕООД, гр. Велико Търново, на основание чл. 417, ал. 1
от НРД 2020-2022 за медицинските дейности във връзка с чл. 48, ал. 1 и 2 от НРД
за така извършените 8 еднотипни нарушения са наложени общо 8 броя санкции
„финансова неустойка“ в размер на по 100 лева всяка, или в общ размер на 800
лева.
Заповедта е връчена на дружеството с писмо с обратна разписка на 04.11.2022 г. (л. 65 от делото).
Жалбата срещу тази заповед е подадена от АИППМП „Слава“ ЕООД, гр. Велико
Търново, чрез ответника, на 18.11.2022 г., видно от пощенското клема на щемпела
върху плика в който се е намирала на л. 6 от делото и въз основа на нея е
образувано настоящото съдебно производство.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо изх. № 11-00-122/23.11.2022 г. на
РЗОК - Велико Търново, както и допълнително представените документи от ответника,
удостоверяващи налагане на санкция за изпълнение на процесните рецепти на
аптеката, изпълнила същите и доказателства за реимбурсната стойност на една
опаковка от процесното лекарство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до
компетентния съд.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна по следните мотиви:
При
преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание
чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна
проверка за валидността и законосъобразността му.
Оспорената
в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. –
директора на Регионална здравноосигурителна каса – Велико Търново.
Същата е
обективирана в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити. Противно на доводите на жалбоподателя, в същата са изложени както
фактическите, така и правните основания, като е посочена конкретната
разпоредба, която е счетена за нарушена, както и констатираните факти.
Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират ясно волята на
административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на
жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт.
При
издаването на заповедта и в хода на развилото се административно производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат крайния
административен акт и да са основание за неговата отмяна. Производството е
инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК – В. Търново за
извършване на тематична проверка на ИМП. Направената проверка е в съответствие
с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, като извършените действия са в
правомощие на осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от проверката е
издаден Протокол връчени на проверяваното дружество, което е възразило
своевременно, като по възражението не е формирано решение от надлежно
съставената АК.
По отношение
на материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:
Предмет на
настоящото производство е заповед за налагане на
санкции във връзка с 8 нарушения от един и същи вид. Соченото в нея фактическо
и правно основание за налагане на осемте санкции е твърдение за идентични осем нарушения
на оспорващия медицински изпълнител, предписал на свой пациент - ЗЗО Р. Й., с
ЕГН ********** при осем последователни прегледа от 26.10.2021 г. до 16.04.2022
г. лекарствен продукт с търговско наименование Metostad CR, prolonged release
tablet 23.76 mg, с код НЗОК CG820, като не спазил ограничението в начина на
предписване на лекарството, съдържащо се в задължителния за ИМП Списък на
лекарствените продукти, които НЗОК плаща. Както в Протокола от проверката, така
и в оспорваната заповед са изложени подробни мотиви за това, че нарушенията
касаят само незспазване на ограничението в начина на предписване на продукта и
по-конкретно се свеждат до това, че процесният лекарствен продукт е изписан на
рецептурна бланка за лекарства, включени в Списъка на лекарствените продукти,
които НЗОК плаща, въпреки че в същия списък за него е предвидено като условие
за реимбурсиране ограничение в начина на предписването му – „само за деца и юнаши
от 6 до 18 години за I11.0 и I11.9“. Тоест не е спазено възрастовото
ограничение при предписването на лекарството на рецептурна бланка за
лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, доколкото същото е предписано на лице
на 67 годишна възраст.
Тук е мястото да се посочи, че нито в протокола от проверката, нито след
това, вкл. и в оспорваната заповед е подложено на съмнение качеството на самото
лечение и в частност на медицинската услуга, включваща избора на самото
лекарство и предписаното лечение с него. Съответно претендираните 8 нарушения
са свързани само с начина на предписване на лекарството, но не и с качеството
на оказаната медицинска помощ, доколкото многократно се каза се касае за нарушения
на изискване, свързано само с начина на заплащане на лекарството (тъй като НЗОК
плаща продукта частично, само ако е изписан на деца и юноши между 6 и 18
години). В този смисъл развиваните от процесуалния представител на ответника за първи път в писмените му бележки доводи (бел.
моя) за това, че предписаното лекарство било най-общо казано неподходящо за
пациента поради възрастта му, са абсолютно произволни и не кореспондират със
съдържанието на оспорвания акт и в частност – с мотивите на същия. Всъщност, процесуалният
представител на ответника интерпретира абсолютно невярно факти по делото и/или
тълкува същите превратно. Същият абсолютно грешно твърди, че пациентът на който
лекарството било предписано бил над 70 години. Всъщност към датата на последния
от процесните 8 прегледа, приключили с предписване на лекарствения продукт,
пациентът е на навършени 67 години. Отделно от това, юк твърди, че с
предписването на процесния лекарствен продукт на ЗЗО се нарушавали правата му,
тъй като лекарственият продукт не бил достатъчно ефективен върху човешки
организъм на 70 и повече години. Като се абстрахира от факта, че процесуалния
представител на ответника определено няма нито медицинско, нито фармацевтично,
още по малко фармокологично образование (както всъщност и настоящият съд няма)
съдът констатира просто при преглед на публикуваната на сайта на Изпълнителната
агенция по лекарствата одобрена Кратка характеристика (КХ) на лекарствения
продукт Metostad CR, prolonged release tablet 23.76 mg единствено информация за
това, че по отношение на пациенти в старческа възраст, която обаче е дефинирана
като такава над 80! години, няма
достатъчно налични данни (бел. моя), поради което е необходимо специално
внимание, когато се повишава дозата
при такива пациенти. Т.е. сам производителят нито е забранил, нито ограничил
използването на лекарството по отношение на възрастни пациенти – такива над 80
години, а просто е посочил за нуждата от повишено внимание при увеличаване на
стандартната терапевтична доза. Нещо повече, от публикуваната КХ (л. 12 от
същата) се установява категорично, че пациенти на 70 и над 70 години са
лекувани с процесния лекарствен продукт, като са анализирани в табличен вид
данни за относителната честото на кардиогенен шок в рамките на конкретно медицинско
изпитване с такива пациенти. В този смисъл, да се твърди, че лекарството не действало
на лица над 70 години (не че процесният пациент е на и над тази възраст) или
поне не със интензитета, с който същото действа на деца и юноши е не само некомпетентно,
невярно и подвеждащо, но и опасно, освен това е юридически недопустимо да се
излагат каквито и да е нови мотиви, обосноваващи процесните санкции на този
етап от делото. Друг е въпросът, че както се каза се касае за пациент на 67
години, далеч под посочените 80 годишни в КХ на лекарствения продукт, за които
не е известно при това само как влияе увеличаване на дозите. Ето защо съдът
приема, че изложените от процесуалния представител на ответника доводи в тази
насока в писмените бележки първо, са неотносими към нарушението/а, както са
описани в оспорвания акт и второ - са несъстоятелни.
Извън това уточнение, следва да се посочи, че предмет на спора реално е извършени
ли са нарушения от вида на описаните в оспорвания акт от жалбоподателя при
предписването на лекарствения продукт Metostad CR, prolonged release tablet
23.76 mg на пациента Р. Й., на 67 години, и в частност какъв е предвиденият
нормативно начин на предписване на това лекарство с оглед обстоятелството, същото
като включено в Списъка, на лекарства които НЗОК заплаща да подлежи на частично
реимбурсиране - със стойност от 0.56 лева за всяка опаковка.
Лекарствените продукти се предписват на основание чл. 56, ал. 1 от ЗЗО
от лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения –
изпълнители на медицинска помощ, при спазване на утвърдените
фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т.
4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на ЗЗО за
напълно или частично заплащане от НЗОК. Ал. 3 от цитираната норма изрично
предвижда, че лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните
заведения – изпълнители на медицинска помощ, могат да изписват на задължително
осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия
и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет
на НЗОК.
По настоящето дело не е спорно, че лекарственият продукт предписан на жалбоподателя
е такъв, който бива заплащан частично от НЗОК, доколкото е включен в съответния
за всеки период Списък на лекарствата, които НЗОК заплаща. Не е спорно и че реимбурсната
стойност на една опаковка е 0.56 лева. Съответно, фактът, че посочения продукт
подлежи на заплащане от НЗОК налага предписването му по определен специален начин
– а именно, с различна рецептурна бланка, която след като се представи в аптека
се изпълнява от нея по посочения начин, като част от стойността на продукта се
плаща от НЗОК. Самата определена реимбурсна стойност за една опаковка е ирелевантна
за начина на предписване на лекарството и в този смисъл въпросът за това колко реимбурсира
НЗОК е също ирелевантен за това спазен ли е редът на предписване на
лекарството.
Заплащането на този продукт от НЗОК, вече се каза, е поставено в зависимост
от начина на предписване на лекарството, като в позитивния лекарствен списък, в
графа ограничения, досежно начина на предписването при различни индикации се
съдържа само едно по същество възрастово ограничение и едно медицинско – за конкретни
индикации. Така е предвидено, че лекарственият продукт ще се заплаща частично от
НЗОК само за лечението на заболявания с МК I11.0 и I11.9 и то само при деца и юноши
между 6 и 18 години. Тоест, възможно е лекарството да се предпише по начин,
позволяващ частичното му заплащане от НЗОК само за лечение на пациенти в
посочена възраст и за заболявания, подведени към съответния МК. Дали това е
медицински оправдано, както е анализирала АК (колко деца и юноши на посочената
възраст в страната страдат от заболявания именно от посочения вид) съдът не може
да прецени, поради липсата на съответните специални знания, но е и излишно,
доколкото се касае за законодателно извършена преценка, която не е непременно
само медицинска, а и икономическа, социално-етична и т.н. Ясно е че, пациентът на
който е предписано лекарството в конкретните процесни случаи е на възраст 67
години и в този смисъл няма как на същия то е да се предпише по начин, че да се
възстанови една, макар и малка част, от стойността на опаковката и след като жалбоподателят
е процедирал в обратния смисъл е допуснал нарушение именно в начина на
предписване на иначе явно подходящото за пациента и неговото състояние лекарство.
Обстоятелството, че рецептата е изпълнена от трето лице – съответната аптека,
въпреки че лекарственият продукт е бил предписан от лекар при нарушаване на
ограничението за начина на предписването му не освобождава последния от отговорност,
защото всеки от субектите носи индивидуална, персонална и отделна, самастоятелна
юридическа отговорност за своя също собствен, отделен и независимо от пропуска
на друг пропуск. Ясно е, че и аптеката, изпълнила рецептите е допуснала
нарушения, но тя е санкционирана за това, видно от приложените по делото
доказателства и санкциите са платени. Фактът, обаче, че аптеката е понесла
своята отговорност – за своите нарушения, не може да освободи от такава
съответния изпълнител на медицинска помощ предписал лекарствените продукти на
неподходяща бланка, която аптеката изпълнила.
От друга страна, този въпрос бе следвало да се отчете при цялостния извод
за тежестта на нарушението, доколкото в случая се касае за системно предписвано
лекарство на един и същи пациент, рецептите за което са били идентични и не са
връщани нито веднъж от изпълняващата аптека. Така е налице едно своеобразно
съпричиняване на вредата на НЗОК от жалбоподателя и аптеката, което обаче може
да рефлектира само върху размера на наказанието, не и върху факта, че нарушения
са извършени (във връзка с една и съща рецепта и от ИМП, и от аптеката) и всеки
от тях следва да понесе по отделно своята отговорност за това.
В този смисъл съдът намира, че претендираните с оспорваната заповед
нарушения са извършени и доказани, и съответно - правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за тях с процесната заповед, която е основателно издадена. Жалбоподателят
не е спазил ограничението в начина на предписване на процесния лекарствения
продукт, като подлежащ на плащане от НЗОК - да се предписва само за деца и
юноши (именно за да подлежи на заплащане от НЗОК) и след като това е така, АИППМП
„Слава“ ЕООД, гр. В.Т.е нарушила нормативните изисквания за предписване на този
продукт, с което е реализирала състава на чл. 48, ал. 1 от НРД, както е посочил
ответника , поради което правилно на основание чл. 417, ал. 1 от НРД е
ангажирана отговорността й. Ето
защо съдът намира оспорваната заповед в този смисъл за правилна в тази й част.
Въпреки
това е наложителна частичната й отмяна/изменението й - в частта за размера на санкциите
по следните мотиви:
Относно
размера на наложените санкции са основателни оплакванията на жалбоподателя и
представителя му срещу наложения среден размер на всяка от санкциите. Съгласно
чл. 417, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., когато изпълнител на извънболнична
медицинска помощ наруши определените в този НРД изисквания за назначаване на
лекарствена терапия или предписване на лекарствени продукти за домашно
лечение/медицински изделия/диетични храни за специални медицински цели,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Няма данни за
установени при тази и други проверки такива нарушения на санкционирания ИМП. Изложените
в заповедта съображения са само в смисъл, че са извършени няколко нарушения от
един и същи вид при предписването на един и същи продукт. Те обаче не могат да
обосноват извод за съразмерност при налагането на средния размер неустойка за
всяко от нарушенията. Броят на нарушенията на лечебното заведение определя броя
на санкциите, които му се налагат, а не размера им. Броят на нарушенията не е
определящ за извода за тежестта им, която се преценява с оглед вида им.
Наложените осем санкции от по 100 лв. всяка със заповедта, възлизащи общо на
800 лв. не са основани с констатация за по-висока тежест. Обстоятелство, че са
извършени няколко нарушения от един и същи вид – предписано на неподходяща
рецептурна бланка на едно и също лекарство, на един и същи пациент, при всички
негови прегледи (при условие, че няма констатации в оспорвания акт за нарушения
на изискванията свързани с качеството на лечението), само по себе си не
предпоставя налагане на финансовата неустойка в среден размер. Довод за това е
и вече посоченото обстоятелство, че в нито един от тези случаи и изпълняващата
аптека не е реагирала адекватно своевременно, поради което се стигнало и до
известна системност в нарушенията. Наложените осем неустойки от по 100 лв. с
процесната заповед се явяват несъобразени с фактите, установяващи се от
събраните в хода на административното производство доказателства и с тежестта
на извършените нарушения. Правилното приложение на закона изисква определяне на
санкцията в минималния размер от по 50 лв. за всяко от нарушенията, който е съответен
и съразмерен на тежестта им и достатъчен за дисциплиниране на ИМП към спазване
на изискванията в НРД и за постигане на целите на превенцията (с колкото
всъщност е санкционирана безспорно и аптеката в този случай).
В
обобщение на изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в изискуемата форма и при спазване на процедурните правила, съобразно
приложимите законови разпоредби досежно основанието за налагане на санкциите.
По отношение на размера на наложените с нея санкции, жалбата се явява частично основателна
и следва да бъде уважена, като на основание чл. 172, ал. 2 от АПК заповедта следва да бъде изменена, като общият размер на
наложените санкции от 800 лв. бъде изменен/намален на 400 лв. и размерът на
всяка от осемте финансови неустойки по т. 1-8 от заповедта от 100 лв. бъде намален
на 50 лв., колкото е законустановеният минимум.
При този изход на делото
и с оглед своевременно направените от процесуалните представители и на двете страни
исканията за присъждане на разноски следва да се уважат съразмерно на уважената/отхвърлената
част от жалбата. Жалбоподателят е сторил разноски в размер на 50 лева за ДТ и
платен хонорар за един адвокат в размер на 1 000 лева (при минимално дължими от
400 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения), от които 400 платени първоначално с упълномощаването на адвоката
и още 600 лева, съгласно договора за правна помощ от 04.04.2023 г. на л. 94 от
делото. Ответникът претендира юк възнаграждение в размер на законоустановения максимум
360 лева. Съответно съобразно изхода от делото и при отчитане на фактическата и
правната сложност на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер на 250
лева, а на ответника се следват такива в размер на 80 лева. Тъй като страните
не са направили искане за компенсация, а съдът не извършва служебно такава, разноските
следва да се присъдят на страните по отделно.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Велико
Търново, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на АИППМП
„Слава“ ЕООД, гр. В.Т.Заповед за налагане на санкции № РД-09-1591/02.11.2022 г.
на директора на РЗОК – Велико Търново, само в частта, в която за допуснатите от
изпълнителя на медицинска помощ 8 нарушения на чл. 417, ал. 1 от НРД 2020-2022
са наложени 8 санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на по 100 лева или
общо 800 лева за сумата над 50 лева за всяка от санкциите и съответно – за
сумата над 400 лева общо за всички.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса – В.Т.да заплати на АИППМП „Слава“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. В.Т., с ЕИК ..., разноски по делото в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА АИППМП
„Слава“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.Т., с ЕИК ..., да плати
на Районна здравноосигурителна каса – В.Т.разноски по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: