№ 123
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. И.
като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело №
20221000501089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 260093/07.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 10585/2018г. на СГС,
„Лев Инс“АД е осъдено да заплати на С. И. Г. на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., настъпили вследствие
смъртта на брат й Г. И. Г. при пътно-транспортно произшествие, станало на 23.08.2013
г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане, като искът
до пълния предявен размер от 30 000 лв. е отхвърлен.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в производството
ЗК“Лев Инс“АД. Направени са оплаквания, че съдът неправилно е приел, че ищцата
има качество на пострадала и не се е съобразил със съдебната практика относно кръга
на парвоимащи да бъдат обезщетени лица. Твърди се още, че по делото не е установено
ищцата да е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на брат й,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка
такива. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се оспорва нейната
основателност.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта – в обжалваната част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата и императивните законови разпоредби, за чието
спазване следи служебно.
При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:
Пред Софийски градски съд е предявен иск от С. Г. срещу ЗК „Лев Инс“АД, в
качеството му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
1
на водача на л.а „Рено Еспейс“, рег. № ********, Л. П. К., с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., понесени след смъртта на Г. Г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 13.08.2013 г. до окончателнтото изплащане.
При условията на евентуалност е предявен иск за постановяване на решение, с
което да бъде осъдено ответното дружество в качеството му на застраховател по
договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с Р. Ц. Х., водач на т.а.
"Волво", рег. № ******** да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, настъпили поради смъртта на Г. Г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 13.08.2013г. - датата на произшествието, до окончателното й плащане.
По делото няма спор, а и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че на 13.08.2013 г., около 18.30 часа, Г. Г. – брат на
ищцата, пътувал като пътник в л.а. „Рено Еспейс“, рег. № ******** , когато водачът му
Л. К. предприел изпреварване при непрекъсната линия, след което се ударил челно в
т.а. „Волво“, движещ се с превишена скорост. Вина за настъпване на произшествието
имал водачът на л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № ********, който предприел маневра
изпреварване необезопасено и пресякъл непрекъсната линия, след което се ударил в
насрещнодвижещия се товарен автомобил "Волво",модел "*****" с рег. № „*****,
който се движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и не могъл да
предотврати сблъсъка. Пристигналият на място екип на Бърза помощ установил
смъртта на Г. И. Г..
Представени са писмените доказателства по ДП №631/2013г. по описа на 02
РУП -Благоевград и пр.пр.№313182013г. на ОП-Благоевград.
Приета е автотехническа експертиза, по която е направено следното
заключение: на база документите от досъдебното производство е направен извод за
механизма на ПТП, което е настъпило на 13.08.2013г. около 18,30 часа на ГП Е79 в
района на Кресненското дефиле в посока гр. Благоевград, към гр. Кресна. В това
направление се движел т.а."Волво ФХ-42Т" с рег.№ ******** с прикачено
полуремарке. По същото време в обратната посока се е движел лек автомобил "Рено
Еспейс", рег. № ********. В района на километър 389 водачът на лекия автомобил
предприел изпреварване на неизвестно МПС в зоната на десен за него завой. При поява
на движещия се срещу него автомобил, водачът на товарната композиция предприел
аварийно спиране, но късото разстояние не му позволило да спре и е последвал челен
удар между лекия автомобил и предната част на товарния-. Според вещото лице
причина за настъпване на произшествието е предприетото изпреварване от водача на
лекия автомобил на място с ограничена видимост и наличие на пътен знак В24,
предвиждащ забрана на изпреварването. Автомобилът бил оборудван с предпазни
колани на всички места. Г. Г. е пътувал на втори ред седалки на автомобила зад водача.
Вероятно уврежданията му са настъпили от навлизане вътре в купето на автомобила
на части от предната му част, както и въздействието на предпазния колан. В случая
обезопасителния колан не е изиграл превантивна роля с огледсбора от скоростите на
катастрофиралите коли, при който той губи превантивното си действие и в резултат от
инерционните сили настъпват счупвания на ребра и кости от торса, както и
разкъсвания в гръдната и на коремната кухина.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, чрез която са описани настъпилите
увреждания при починалия Г. и е възпроизведен конкретният механизъм, по който е
получена всяка една. Според вещото лице без значение на наличието или отсъствието
на поставен предпазен колан биха настъпили тежките и фатални увреждания от
травмирането на вътрегръдните и коремните органи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи за получаване на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл такива изключителни морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението, ограничаващо кръга от материалноправно
легитимирани правоимащи да бъдат обезщетени за неимуществени вреди при смърт на
близък.
Доколкото ищцата не попада в кръга от лица, определени с ППВС №4 /
25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за да се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат , е нужно да се установи
изключението, предмет на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС.
В случая от страна на ищцата не бе проведено пълно и главно доказване за
наличието на предпоставките за прилагане на гореописаното изключение. Напротив,
от ангажираните гласни доказателства се установява, че между починалия и ищцата е
имало връзка, основана на обичайната близост между брат и сестра. Тъй като по делото
не е доказано смъртта на Г. И. Г. да е причинила на ищцата болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, съдът приема, че тя не е активно материалноправно легитимиран да
получи обезщетение за понесените неимуществени вреди поради смъртта на брат ѝ.
Поради това, предявената претенция следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна.
По изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ е уважен за сумата от
15 000лв.
В останалите му части, решението е влязло в сила.
При този изход на спора ищцата на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на
ответника сумата от 550 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260093/07.01.2022 г., постановено по гр.д. № 10585/2018
г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която искът на С. И. Г. срещу ЗК“Лев
Инс“АД е уважен за сумата от 15 000лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г., ЕГН ********** от с. ***, ул.“***“ № **
срещу ЗК „Лев Инс“АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от
15 000 лв.,обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради смъртта на брат й
Г. И. Г. при ПТП, настъпило на 13.08.2013г., ведно със законната лихва от 02.08.2018г.
до окончателното изплащане.
3
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.“***“ № **, със
служебен адрес: гр.София, ул. “Славянска“№ 29, ет. 3, да заплати на ЗК „Лев Инс“АД
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4