Р Е Ш
Е Н И Е1516
гр.Перник, 22.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Перник, гражданска колегия, VIII състав, в
публично заседание на 3 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3266 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
По изложените в
исковата молба от ищеца К.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н. Ц. от
САК, със съдебен адрес:***, ***, е предявен иск против „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, с
адрес: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 5409.42 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. и сумата в размер на
1326.82 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 30.10.2006 г. до 02.10.2009 г., за които вземания против ищеца в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
3017/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против К.В.К.
е образувано изп. дело № 40/2010г., което е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Страната сочи, че въз основа на процесния изпълнителен титул
против ищеца е образувано изп. дело № 20178580400581 по описа на ЧСИ Д., с
район на действие Софийски градски съд, с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че са настъпили нови
обстоятелства след издаване на изпълнителния титул, а именно вземанията са
погасени по давност.
Ответникът, чрез
своя процесуален представител- ю.к.С.а, е изразил становище, че искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
В исковата си
молба ищецът твърди, че в началото на 2019 г. е научил, че при ЧСИ У.Д., рег. №
***, с район на действие СГС, се води изп.д. № *** г., водено срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, за сумата от 5409.42 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. и
сумата в размер на 1326.82 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.10.2006 г. до 02.10.2009 г.
Между страните не
спори, а и от приложеното по делото заверено копие от изпълнителен лист от 08.01.2010
г., издаден по ч.гр.д. № *** г., е видно, че ищецът в настоящото производство е
осъден да заплати на ответника „Топлофикация – Перник“ ЕАД /сега АД/ горните
суми. Ищецът твърди, че
от датата на образуване на изпълнителното дело- 16.12.2010 г. до момента на
предявяване на иска- 22.05.2019 г. не е бил търсен от ЧСИ. Същият установил, че
на 13.04.2017 г., без да е уведомяван, банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД са
били запорирани, без да са удържани суми. С молба вх. № ***/30.11.2017 г.
взискателят е поискал от ЧСИ делото да бъде предадено за продължаване на
изпълнителните действия на чси С.Б., с район на Действие ОС- Перник, което не е
извършено и към настоящия момент.
По делото е
приложено копие от изп.д. № *** г. ЧСИ У.Д, рег. № ***, с район на действие СГС.
Видно от същото, делото е образувано на 02.03.2017 г. по молба на взискателя
/ответник по настоящото дело/. Със запорно съобщение от 13.04.2017 г. са
запорирани сметките в „Банка ДСК“ ЕАД на длъжника- ищец по делото. До същия на
18.04.2017 г. е изпратена покана за изпълнение. На 18.04.2017 г. е изпратено и
запорно съобщение до местоработата на длъжника- „Автобусен транспорт- Кракра“
ООД, гр.Перник. по изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било други
действия.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство
може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в
изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането,
материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – арг. ал.2 на същия законов текст.
От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му
възникване.
В настоящия случай
ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано изпълнително дело №
*** г. на ЧСИ У.Д., рег. № ***, с район на действие СГС.
Ответното
дружество оспорва основателността на исковата претенция. Предвид това, съдът
намира предявения иск за процесуално допустим – насочен към отричане
съществуването на парично вземане, претендирано от ответника и предмет на
образувано от него изпълнително производство, впоследствие прекратено, което от
своя страна обосновава проверката по същество – относно основателността на
иска.
Установи се, че
процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца въз основа на издадената
заповед за изпълнание Изясни се също, че за събиране на сумите по изпълнителния
лист именно срещу ищеца е било образувано изпълнителното производство.
Следователно, ищецът се явява активно материалноправно легитимиран да отрича
дължимостта на посочената в исковата молба сума. Както вече беше изяснено,
ищецът отрича вземането с твърдението, че към момента на депозиране на исковата
молба, като се позовава на изтекла погасителна давност. С оглед така наведеното
основание за недължимостта ѝ в доказателствена тежест на ответното
дружество е да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на
давностния срок.
От систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл.110 и чл.118 от ЗЗД следва, че погасителната
давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане
бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. В настоящия случай,
вземането в размер на 5409.42 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. и
сумата в размер на 1326.82 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода, от 30.10.2006 г., до 02.10.2009 г., има характера на
периодично плащане по см. на чл.111, б.„в“ от ЗЗД и спрямо него е принципно
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № *** г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на
топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, без значение от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
При извършване на
преценката погасено ли е по давност процесното вземане от значение е не само
изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този
период. Както вече беше изяснено, производството по първото изпълнително дело №
40/2010 г. е било висящо към датата на постановяване на цитираното Тълкувателно
решение, като последното действие по него е на 17.03.2010 г. и не са ангажирани
доказателства взискателят да е придприел други действия по изпълнението до
датата на образуване на изп.д. № *** г. на ЧСИ У.Д., което от своя страна е
проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на
правата му. Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на
закона, смятано от момента на изтичане на две години от последното действие,
като евентуалното постановление на съдебния изпълнител има само декларативно
действие, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че изпълнителният процес, образуван въз основа
на процесния изпълнителен лист, е прекратен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години- след датата
на последното действие- 17.03.2010 г. В тази хипотеза съгласно разясненията,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС, за вземанията започва да тече нова погасителна давност,
считано от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на
негово възлагане.
В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес
имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно с
предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга.
С оглед конкретиката на процесния случай съдът
приема, че по отношение на процесното вземане, представляващо част от
главницата, обективирана в изпълнителния лист, е започнала да тече нова
погасителна давност, смятано от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Доколкото по делото няма други данни
за вида и момента на отделните действия по принудително изпълнение, съдът
намира, че като дата, на която е предприето последното такова следва да бъде приета
17.03.2010 г. Следователно, смятано от 17.03.2012 г. /две години от последното
изпълнително действие от 17.03.2010 г./ спрямо ищеца за процесното вземане е
започнал да тече и новият давностен срок.
Неговата
продължителност е тази за самото вземане – главницата за ползвана топлинна
енергия или тригодишна, който извод следва от обстоятелството, че заповедта за
изпълнение, послужила като основание за издаване на процесния изпълнителен лист,
няма характера на съдебно решение. Това от своя страна прави неприложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвижаща, че при установяване на
вземанията със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
Ответното
дружество не твърди, а и въпреки разпределената му доказателствена тежест, не
установи извършването на други изпълнителни действия между датат 17.03.2010 г.
и датата на образуването на новото изп.д.- 19.09.2019 г., които да спрат или да
прекъснат давността. Предвид това, вземането на ответника спрямо ищеца в посочения
размер, е погасено с изтичането на 3 – годишна давност след датата, на която е
следвало да бъде прекратено изп.д. № 40/2010 г., а именно- на 17.03.2015 г.
По разноските.
С оглед изхода на
спора- основателност на предявения иск, право на разноски има само ищецът.
Същият е претендирал присъждане на такива в общ размер от 1022,24 лв., от които
780 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение и 209,44 лв.- внесена държавна
такса.
ответното дружество, чрез своята процесуална прадставителка е направило
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото
за неоснователно. Съгласно чл.7, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение за дела с подобен материален интерес /в случая 6736.24 лв./
възлиза на 666.81 лв.
Ето защо съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена тази сума или
общо 876.25 лв.
Предвид
изложеното, районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца К.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.Н. Ц. от САК, със съдебен адрес:***, ***, срещу ответника „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ТЕЦ“Република“, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на
5409.42 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. и сумата в размер на 1326.82 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2006
г. до 02.10.2009 г., за които вземания против ищеца в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, въз основа на който против К.В.К. е образувано изп. дело №
40/2010 г., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ТЕЦ“Република“, да заплати на К.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.
Ц. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.2, к.223, сумата от 876.25
лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и 25 ст./- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд- Перник, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: