РЕШЕНИЕ
№ 17404
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110147946 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена
от М. П. Г.а срещу Ю. М. Г., син на молителката.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, както
следва: на 22.06.2023 г. около 13:30 часа в съвместно обитавано от страните жилище,
находящо се в гр. София, , ответникът обидил молителката, като я нарекъл „боклук“,
„курва“, използвал нецензурни изрази - „на майката ти путката“, „курва“, казал, че тя искала
да спи с него, разливал олио по балатума в коридора на жилището и викал: "ебати кефа, да
паднеш и да се пребиеш“.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е акта на домашно насилие, извършен през лятото на 2023 г. За
всеки нов акт на домашно насилие пострадалото лице може да подаде молба с искане за
налагане на мерки за защита, по която следва да се образува ново дело, тъй като
възможността същата да бъде разгледана в рамките на образуваното производство,
предвидена в разпоредбата на чл. 15 ЗЗДН, влиза в сила от 01.01.2024 г., а и съгласно § 30 от
1
ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила
на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
страните са роднини по права линия – молителката е майка на ответника, поради което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5
ЗЗДН. Налице е твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката физическо и
емоционално насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което
се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 4 от делото/ в която обаче
липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между
деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което
същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./. Това
е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са
декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да
породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи
като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице
/л. 7 от делото/.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Елица Георгиева и Стефка Гоцева, които съдът кредитира, тъй като счита, че
са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за
установяване на релевантните към предмета на делото обстоятелства. От свидетелските
показания се установява, че времето и мястото /жилището, обитавано от страните/ на
извършване на актовете на домашно насилие, съдържанието на обидни думи и нецензурни
изрази, както и обстоятелството, че в случая се касае за системно насилствено поведение.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си
доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и
категоричен извод за факта на осъществяване на деянието и авторството му. Предвид
установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответникът е осъществил
2
спрямо молителката актове на психическо насилие, поради което молбата е основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При индивидуализация на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5
ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./.
Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие,
което е постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за срок от 6 месеца,
считано от постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за съдебна защита,
който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния, така и
своето бъдещо поведение. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66
от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мерките съдът съобрази
тежестта на конкретно извършеното на процесната дата поведение на ответника,
настъпилите за молителката вредни последици и интензитета на засягане на личността й.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, но предвид липсата на претенция за
присъждането им, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 09.02.2024 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 41/09.02.2024 г.,
издадена по гр. дело № 47946/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Ю. М. Г., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ю. М. Г., ЕГН **********, ДА СЕ
3
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. П. Г.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бл. 711, вх. В , ап. 14.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Ю. М. Г., ЕГН **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за превенция на домашно насилие ЗА СРОК от 6
/шест/ месеца, считано от издаване на заповедта за съдебна защита /29.09.2024 г./, при
честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ на месец в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А",
тел. **********, **********, email: ********************@*******.**,, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на „Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация "Деметра",
гр. София, че, ако ответникът е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 20, ал.
5 ЗЗДН следва незабавно да уведоми прокуратурата на Република България.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. М. Г., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН Ю. М. Г., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН **********да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните, както и на „"Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
"Деметра", гр. София - за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4