Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
03.07.2020г. гр.Стара Загора
Старозагорския
районен съд втори граждански състав
В
публично заседание на 21.01.2020г.
в
следния състав:
Председател: Александър ГЕОРГИЕВ
Секретар:РОСИЦА
Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
ГР.Д.№
2509 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Съдът, с
решението си - № 1187 от 04.09.2019г. по настоящото гр.дело № 2509 от 2019г. по
описа на Старозагорския районен съд се е произнесъл по предявените искове и е
осъдил ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул. „Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62,
ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***,офис
2,сумата 1100лева/хиляда и сто лева/, представляваща платена без основание цена
за достъп до разпределителната мрежа за обект Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, ИТН 2939033 за периода 23.08.2014г.–22.09.2014г. по фактура №
**********/ 30.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 13.05.2019г. до окончателното заплащане сумата.
В съдебно заседание, проведено на
02.08.2019г. съдът не е уважил направеното искане на ищеца да бъде увеличена и
разгледана претенцията до размера на общо 1250лева главница, като с определение
от 07.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1533/2019г. на Старозагорския окръжен съд,
въззивната инстанция /разглеждала частна жалба на ищеца против това
определение/ е отменила определението и е допуснала изменение на иска като
същия се счита предявен за сумата от общо 1250лева, като е върнала делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В производството,
образувано по въззивната жалба на ответника против постановеното решение –
в.гр.д.№ 1540/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд, въззивната
инстанция с Определение № 64 от 13.01.2020г. е констатирала очевидна фактическа
грешка в обжалваното решение – относно предмета на претенцията – вместо
недължимо платена сума за такса пренос по електроразпределителната мрежа
ответникът е осъден да заплати на ищеца платена без основание цена за достъп до
разпределителната мрежа. Делото е върнато на първоинстанционния съд за
изпълнение процедурата по чл.247 ГПК, след което да се върне на Окръжния съд за
произнасяне по постъпилата въззивна жалба.
Съдът е
внесъл делото за разглеждане в съдебно заседание на 21.01.2020г., в което е
обявил, че ще се произнесе с решение.
Страните,
редовно призовани, не се явяват и не вземат становища.
Тъй като
производството по двете въззивни дела е образувано по отделни жалби – на
противни страни – то съдът счита, че следва да се произнесе по указанията на
двата отделни състава на Старозагорския окръжен съд с отделни актове, а тъй
като се касае за едно дело – следва да се произнесе с последователни актове.
С настоящото допълнително
решение съдът счита, че следва да се произнесе по размера на допълнително
приетата за разглеждане част на иска, по която не се е произнесъл с
първоначалното си решение – за сумата от 150лева, с която въззивният съд е
допуснал да бъде увеличена първоначално предявената претенция от 1100лева,
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, тъй като същата е недължимо
платена сума за такса пренос по електроразпределителната мрежа/според решение №
731 от 29.06.2020г. по настоящото дело
за поправка на очевидна фактическа грешка/.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, като по представената и приета като
доказателство фактура за периода /платени в цялост от ищеца/ на ищеца е
начислена сума за пренос на ел.енергия – по фактура № **********/30.09.2014г. -
1677,15лева, видно от детайлната разбивка по фактурата.
Между страните е водена
кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на „ЕВН
България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД
–Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора,
писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е
завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа
изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с
указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на
13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община
Тополовград, а не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им
изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект –
трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в
отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на
14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна на меренето от ниво
ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са съставени констативни
протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско
измерване.
За изясняване обстоятелствата по
делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ
ОГНЯНОВ, служител на ищеца от двадесет и пет години, от четири години същият е
ръководител на Отдел „Енерго-механичен”. Запознат бил с въпросния казус между
„Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. През 2008г. получили писмо от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив за идентификация на обекти захранвани със
собствени електропроводи, във връзка с него подали документите, които успяли да
открият в архива на дружеството. За конкретния обект предоставили обр. Акт 16
на комисия за приемане на въпросния електропровод и трансформаторни постове към
него, акт на Община Тополовград, с който им се предоставило правото на ползване
и експлоатация на съоръженията, извлечение от счетоводните книги на
дружеството, че тези активи се съдържат в дружеството, както и актуална скица
на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не могат да
удостоверят собственост върху съоръженията. През 2014г. получили писмо от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, в което ги молили за съдействие във
връзка с Европейски проект, в което писмо се казваше, че конкретния
електропровод е собственост на „Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора.
През всичките тези години поддръжката и експлоатацията са били за сметка на
„Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не са правили разход по поддръжката на
електропровода.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени
и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се
установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/ 12.12.1995г.
на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен
опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16
и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните
писма.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите
на вещото лице при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през
периода 23.08.2014г.–22.09.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Капитан Петко
Войвода” ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Капитан Петко Войвода”
собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна
група в състав: средство за търговско измерване – статичен трифазен
тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368218, 5А/400V, клас на точност 1,
знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на
последваща проверка 2017г. – токови
трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852904, ф.№
841404 и ф.№ 848104 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27
от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се
разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост
на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод
„Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене”
или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до
обект помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 за съответния
период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа
има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по този мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтите й.
Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като
той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и
електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на
ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод
„Венеция”.
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Капитан Петко
Войвода” /както е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът
няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в помпена станция „Капитан Петко Войвода” и/или
след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има
такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и
ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена
станция „Капитан Петко Войвода”/ се заплащат от ищеца чрез показанията на
измервателната група, монтирана в ЗРУ„Капитан Петко Войвода” на страна ниско
напрежение.
В заключение на изследването си,
което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на
поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на
електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не
дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция
„Капитан Петко Войвода” нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана
измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.
По веригата на електрозахранване от
подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара
Загора, ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат
никаква собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява
доставчик на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос
на тази доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско
напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни
групи на границата на собствеността на
ищеца. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от
подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС” Капитан Петко Войвода” нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в ПС” Капитан Петко Войвода”, нито при
монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС” Капитан Петко
Войвода”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в
подстанция „Тополовград”. ЕВН ЕР няма собственост по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според
заключението на същата, стойността на таксата пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „Капитан Петко Войвода” за
периода от 23.08.2014г. – 22.09.2014г. е 1677,15лева без ДДС. Ако се приеме, че
ищецът не дължи такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” за посочения период –
платената недължимо такса е в размер на 1677,15лева без ДДС, съответно
2012,58лева с ДДС. Разликата в стойностите на отчетените в обект с ИТН 2939033
количества ел.енергия при измерване на ниво средно и при измерване на ниво
ниско напрежение за процесния период бил в размер на 1258,99лева. Лихвата за
забава за периода от извършеното плащане – 10.10.2014г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 13.05.2019г. е в размер на 412,72лева.
Не се спори, че през процесния
период 23.08.2014г. – 22.09.2014г. ответникът е имал качеството на обществен
доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на
ищеца Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН 2939033, както и че страните
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия
не се изисква. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от
потребителите. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Считано
от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1,
т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за
енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от
действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия
/ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите
услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията
на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./
предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или
в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ
електрическата енергия, доставена на
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120
ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото
на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
Наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл.83,ал.1 т.6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на
електропровод „Венеция" 20kV, свързан с Подстанция Тополовград. Това
е видно от заповед № 135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, акт за
приемане и предаване на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара
Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С.
Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция
Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С.Орешник, Кабелно захранване
на П.С.Дуганово и П.С.Орешник от съответния трафопост и извадка от
инвентаризационен опис.
От заключението на
съдебнотехническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939033 –
ПС „Капитан Петко Войвода” през
процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по
собствения на ищеца електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията
от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвала от
съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно
средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място,
съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата
на собствеността в Подстанция Тополовград, откъдето се захранва електропровод
„Венеция”.
Дължимостта на цената за пренос на
електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на
място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на
електрическата енергия са недължими /в този смисъл е решение № 227/11.02.2013г.
по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.
В разглеждания случай по делото не
е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към
електропреносната мрежа през 1995г. мястото на измерване на потребената
електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в ПС „Капитан Петко
Войвода”. През 2008г. обаче е настъпило изменение в начина на определяне на
цената на потребяваната електроенергия, като същата включва и компонента „цена
за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа“. Цена за пренос
е цената за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната
мрежа. Доколкото мрежата, доставяща електроенергия до обект ПС „Капитан Петко
Войвода", след Подстанция Тополовград, не е била собственост на ответното
дружество, от този момент за него не съществувало основание за начисляване на
цена за пренос.
Ответникът не е имал разходи
поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа след
подстанцията, които да се покриват от тази цена. Обстоятелството, че през
процесния период измерването на консумираната от ищеца електроенергия се е
извършвало на ниво ниско напрежение, не дава основание на ищеца да начислява
цена за пренос на ниво ниско напрежение. Дори да се приеме, че неправилното
определяне на мястото на измерване не е основание за пълно отпадане на
задължението на ищеца да заплаща цена за пренос, то същият би дължал такава само
за пренос на електроенергия на ниво средно напрежение.
По тези съображения съдът намира,
че ищецът не дължи на ответника спорната
сума в размер на 1250лв. по силата на валидно договорно задължение в рамките на
съществуващото между страните облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия. Същата се явява платена от ищеца при начална
липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което подлежи
на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата
1250лева, представляваща платена без основание цена за достъп до
разпределителната мрежа за обект Помена станция „Капитан Петко Войвода“,ИТН
2399033 за периода 23.08.2014г.– 22.09.2014г. по фактура №
**********/30.09.2014г., е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като съдът се е произнесъл с
основното си решение за дължимостта на сумата от 1100лева, то следва в
диспозитива на настоящото допълнително решение съдът да присъди само
допълнителната сума от 150лева, приета за разглеждане.
Следва
да бъде постановено решение, с което се допълва първоначално постановеното
осъдително решение от 04.09.2019г., коригирано с решение № 731/29.06.2020г. за
поправка на оче***идна фактическа грешка, като бъде уважена претенцията за
заплащане на още 150лева, допълнително приети за разглеждане в производството, представляващи
недължимо платена сума за такса пренос по електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение Помпена станция „Капитан Петко войвода” за периода
23.08.2014г. 22.09.2014г. по процесната фактура от 30.09.2014г.
Следва
да бъдат преизчислени дължимите на страните разноски, с оглед правилото за
тяхното пресмятане по съразмерност на уважената и отхвърлената част от иска,
като съразмерно на уважената част от иска на ищцовата страна се дължат общо
689,75лева /вместо присъдените с основното решение 663,48лева –т.е с 26,33лева
повече/, а на ответната страна се дължат общо 66,78лева /с 6,21 лева по-малко/.
Следва да бъде постановен допълнителен диспозитив за разликата в разноските,
като бъде осъден ответника да заплати още 32,54лева разноски на ищеца – след
преизчислението на дължимите разноски.
Следва в решението да бъде посочена
банковата сметка на ищцовото дружество в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в исковата
молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш
И
:
ДОПЪЛВА Решение
№ 1187/04.09.2019г. по гр.д.№ 2509/2019г. по описа на Старозагорския районен
съд, коригирано с Решение № 731/29.06.2020г. за поправка на очевидна фактическа
грешка, както следва:
ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД,
ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо Г.Данов” 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева
и Робърт Дик, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***,офис 2, сумата от още 150/сто и петдесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН 2939033 за периода
23.08.2014г.–22.09.2014г. по фактура № **********/30.09.2014г., освен първоначално
присъдените 1100лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 13.05.2019г. до окончателното заплащане на сумата,
както и сумата от още 32,54
лева/тридесет и два лева и 54стотинки/ направени по делото разноски в полза на
ищеца по банкова сметка в „Банка ДСК„ЕАД, сочена в исковата молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: