+РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1245

 

гр. Пловдив, 28 юни 2023 г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                                                                                  

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 151 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, образувано по предявени искове с правно основание чл. 121, ал.1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, във връзка с чл. 104, ал.1 от ЗДСл и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

2. Образувано е по искова молба предявена от Т.Г.Д., с ЕГН **********,*** срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) гр. София. Иска се ответникът да бъде осъден да изплати на ищцата сумата в размер на 15600 лв., представляваща обезщетение в размер на 6 основни месечни заплати за времето, през което ищцата не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение считано от 13.10.2021 г. до 09.11.2022 г. - датата на отмяна по съдебен ред на Заповед № ОСОС-48/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ (с Решение № 491/18.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2816/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение №10092/09.11.2022 г. по адм. д. № 4892/2022 г. по описа на ВАС), ведно със законната лихва върху посечената сума в размер на 199,33 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. – датата, на която органът по назначаването е поканен да й заплати обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до датата на завеждане на исковата молба – 12.01.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Конкретните съображения, възведени в обстоятелствената част на исковата молба са следните:

С Решение № 491 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2816/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, влязло в сила на 09.11.2022 г. (оставено в сила с Решение № 10092 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4892/2022 г. по описа на ВАС), е отменена Заповед № ОСОС-48 от 13.10.2021 г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, с която неправомерно е прекратено служебното правоотношение на Т.Г.Д. на длъжност Началник отдел  „Финансово-стопанска дейност“ при Областна Дирекция „Безопасност на храните“, считано от 13.10.2021 г., на основание „съкращаване на длъжността“. Поддържа се, че от момента на прекратяване на служебното правоотношение (13.10.2021 г.) до 09.11.2022 г., ищцата не е била назначена на друга работа или държавна служба и не е получавала доходи, нито по служебно, нито по трудово правоотношение. Сочи се, че с покана до ОДБХ Пловдив вх. № 5258/28.11.2022 год. и до БАБХ с вх. № 22266/28.11.2022 год. Д. е поканила органа по назначаването да й заплати обезщетението по чл. 104, ал.1 от ЗДСл., което не е сторено до момента.

3. Ответникът – Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител, е на становище, че на ищцата следва да бъде заплатено обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6 месеца при основна заплата 2346 лв., а именно общо – 14076,00 лв., но от тях трябва да се извърши прихващане и да бъде приспадната сумата за заплатените й на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл две основни заплати (4692,00 лв.), като сумата, която следва да й се присъди възлиза в размер на 9384,00 лв. Изцяло се оспорва по основание и размер предявения от Д. иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. в размер на 199,33 лв., и се иска същият да бъде отхвърлен като изцяло недоказан. Съображения в тази насока са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение като е направено й възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на претенцията.

ІІ. За допустимостта на исковете:

5. По делото няма съмнение и спор, че служебното правоотношение между Т.Г.Д. и БАБХ е прекратено, считано от 13.10.2021 г., със Заповед № ОСОС-48 от 13.10.2021 г. на Изпълнителния Директор на БАБХ. С Решение № 491 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2816/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив (ПАС), въпросната заповед на Изпълнителния Директор е отменена изцяло. С Решение № 10092 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4892 по описа за 2022 г., Върховният административен съд е оставил в сила, цитираното решение на ПАС. Казано с други думи, в случая е налице предвидената в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставка - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена, за да възникне правото на обезщетение за служителя, в размер на основната му заплата за цялото време, през което не е заемал държавна служба.    

При това положение, следва да се приеме, че исковете с които е сезиран съда са ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

6. Спор по фактите между страните не се формира.

Както вече бе казано, със Заповед № ОСОС-48 от 13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното правоотношение с Д., на длъжност Началник отдел  „Финансово-стопанска дейност“ при Областна Дирекция „Безопасност на храните“, считано от 13.10.2021 г.

Каза се също така, че с Решение № 491 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2816/2021 г. по описа на ПАС, въпросната заповед на Изпълнителния директор на БАБХ е отменена изцяло. С Решение № 10092 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4892 по описа за 2022 г., Върховният административен съд е оставил в сила, цитираното решение на ПАС.

7. От представените по делото служебна и трудова книжки, не се установява ищцата да е била в трудово или служебно правоотношение през периода от 13.10.2021 г. до 09.11.2022 г. Впрочем това обстоятелство не е спорно между страните.

8. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без заявени резерви от страните. Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:

Със Заповед на изпълнителния директор на БАБХ Т.Г.Д. е възстановена на длъжност началник отдел ФСД. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 13.10.2021 г. до момента на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда и признаване на уволнението за незаконно - 09.11.2022 г. жалбоподателката не е заемала друга държавна служба, не е работила по трудово правоотношение и не е получавала трудово възнаграждение за друга работа.

По първи въпрос:

При извършената проверка по представените Поименно разписание на длъжностите на ОБДХ Пловдив е констатирано, че в същите не фигурира отдел с наименование "Финансово-стопанска дейност" /ФСД/.

В Поименно разписание на длъжностите са обособени пет отдела по различни дейности показани подробно в Таблица 1 и Таблица 2 от заключението.

Най-близък по формулировка на наименованието и съдържание на извършваните дейности е отдел „Правно-нормативно и административно обслужване, счетоводство и управление на собствеността".

Размерът на основната месечна заплата на началник отдел „Правно-нормативно и административно обслужване, счетоводство и управление на собствеността" възлиза на 2 600,00 лева.

Съгласно поименно разписание на длъжностите на „Областна дирекция по безопасност на храните" Пловдив, индивидуална основна месечна заплата за длъжност „началник отдел" на всички отдели в структурата на дирекцията възлиза на 2 600,00 лева.

На основание извършена от експертизата проверка и данните от Поименно разписание на длъжностите на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив към 01.11.2022 година и 10.11.2022 година, размерът на основната месечна заплата за заеманата от Т.Г.Д. /преди прекратяване на служебното и правоотношение/ длъжност началник отдел „ФСД" към 09.11.2022 година в ОДБХ Пловдив при БАБХ е сума в размер на 2 600 лева.

Обезщетение по чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител, представляващо основната месечна заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно /09.11.2022 година/ на жалбоподателя Т.Г.Д., ограничено до период не повече от 6 месеца възлиза в общ размер на 15 600 лева.

По втория въпрос:

Обезщетението по чл. 106, ал. 1 от Закона за държавният служител в размер на две основни заплати на обща стойност 4 692,00 лева е изплатено и получено от Т.Г.Д. в срок (през месец ноември – 2346 лв. и през месец декември – 2346 лв.).

За периодът от 13.10.2021 г. до 21.11.2022 г. няма данни за изплащане на друго обезщетение на Т.Г.Д..

ІV. За правото:

9. Анализът на конкретно сложилите се правоотношения, съотнесени с фактическия състав на иска с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и съответно, фактическият състав на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, налага да се посочи следното:

Съобразно правилото възведено в чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Основната заплата за определяне на обезщетението е определената му такава към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Най-сетне, съобразно чл. 86, ал. 1, изр. 1 от , при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

10.  Както се посочи, в случая несъмнено и безспорно по делото е, че Заповед № ОСОС-48 от 13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. на длъжност Началник отдел  „Финансово-стопанска дейност“ при Областна Дирекция „Безопасност на храните“ (считано от 13.10.2021 г.), е отменена с влязло в сила на 09.11.2022 г. съдебно решение. Последицата от това е, че за Д. възниква правото на обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба, поради незаконното уволнение.

Конкретният размер на обезщетението е посочен в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и той е основната работна заплата, към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването на служителя да заеме работа, но за не-повече от шест месеца.

В случая, отбелязванията в представената по делото служебна книжка /пункт 6 от настоящото решение/ са достатъчни, за да се направи извод, че след прекратяване на служебното правоотношение, считано от 13.10.2021 г., ищцата не е заемала никаква друга държавна служба, включително до момента на признаване на уволнението за незаконно – 09.11.2022 г.  Казано с други думи, следва да се приеме за установено, че след прекратяване на служебното правоотношение, Д. не е заемала държавна служба в период по-дълъг от шест месеца, поради което й се дължи обезщетение за пълния предвиден в чл. 104, ал.1 от ЗДСл период от време.

11. Конкретният паричен размер на обезщетението според чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е съизмерим с основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. Според чл. 67, ал. 1 от ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Според заключението на приетата по делото ССЕ, размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което ищцата е получавала към датата на уволнението - 13.10.2021 г., за заеманата от нея длъжност, е в размер на 2346 лв. Посоченият от вещото лице размер на основата заплата на ищцата към момента на признаването на уволнението й за незаконно - 09.11.2022 г., възлиза на 2600 лв. Настоящият съдебен състав възприема заключение по приетата ССЕ като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно поради съкращаване на длъжността. От констатациите на вещото лице става ясно, че към момента на признаване на уволнението ѝ за незаконно, длъжност „началник отдел“ съществува в БАБХ, но в поименно разписание на длъжностите на ОБДХ Пловдив не фигурира отдел с наименование "Финансово-стопанска дейност" /ФСД/, а най-близък по формулировка на наименованието и съдържание на извършваните дейности е отдел „Правно-нормативно и административно обслужване, счетоводство и управление на собствеността". Размерът на основната месечна заплата на началник отдел „Правно-нормативно и административно обслужване, счетоводство и управление на собствеността" възлиза на 2 600,00 лева.

При това положение и доколкото, съгласно поименно разписание на длъжностите на „Областна дирекция по безопасност на храните" Пловдив, индивидуална основна месечна заплата за длъжност „началник отдел" на всички отдели в структурата на дирекцията възлиза на 2 600,00 лева, следва да се приеме, че размерът на основната месечна заплата за заеманата от Т.Г.Д. /преди прекратяване на служебното й правоотношение/ длъжност началник отдел „ФСД" към 09.11.2022 г. в ОДБХ Пловдив при БАБХ е именно сумата в размер на 2600 лв.

Сиреч, размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в случая възлиза на сумата от 15600 лв. (6 основни заплати х 2600 лв.).

12. От този размер обаче, следва да бъде приспаднато изплатеното вече на Стоичкова обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 4692 лева (2 х 2346 лв.). Според цитираната разпоредба, в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. Това обезщетение е изплатено на ищцата в пълен размер - обстоятелство, което не е спорно между страните. В тази насока следва да се посочи, че изплащането на обезщетение и в двете хипотези (по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от закона) се основава на един и същ юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата се състои в законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, дължимото обезщетение е в размер на 6 основни месечни възнаграждения. Недопустимо е за един и същ период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно, от общия размер на определеното по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сумата в размер на 4692 лв., която ищцата е получила на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.

При това положение, исковата претенция ще следва да бъде уважена частично, а именно в размер на 10 908 лв. (15600 лв. – 4692 лв.) като искът до пълния му размер от 15 600 лв., ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

13. При констатирана основателност на главното обезщетение, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане при условията на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съизмеримо със законната лихва, считано от 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата (10 908 лв.).

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, съобразно уважената част от иска, на ищцата се дължат сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 1335,53 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Във връзка с направеното от ответника възражение относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че размерът на адвокатското възнаграждение е по-нисък от минималния размер предвиден съобразно материалния интерес по делото в чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

15. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 30 лв., при пълен размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

 

Така мотивиран, Пловдивския административен съд, XVII състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София – 1606, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на Т.Г.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 10 908 лв., представляваща обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 15 600 лева.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София – 1606, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на Т.Г.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1335,53 лв., представляваща извършени от последната, разноски по производството – заплатените държавна такса, възнаграждения за вещо лице и един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София – 1606, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана от Изпълнителния директор, сумата от 30 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: