П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 08.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на осми
септември 2020 г., в следния състав:
|
Председател: |
МИНА МУМДЖИЕВА |
|
|
Секретар |
Б.Гешева |
|
|
Прокурор |
Ю.Христова |
|
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА
НЧД № 2899 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 13.40 часа се явиха:
СЪДЪТ констатира, че е осъществена
видеоконферентна връзка с Д.Д.Д..
ЯВЯВА СЕ определен от САК защитник адв.К.Г..
СЪДЪТ констатира, че по делото е постъпило уведомително
писмо, с което за защитник на Д.Д. е определен адв.К.Г. от САК.
АДВ.Г. – Запознах се с материалите по делото.
Л.СВ. Д. - Съгласен съм да ме защитава адв.Г..
СЪДЪТ като съобрази интересите на правосъдието, намира
че следва да назначи защитник на Д.Д. в настоящото производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. К.Г. за служебен защитник на Д.Д..
Препис от протокола да се издаде на защитника, за да
му послужи пред НБ“ПП“ при определянето на възнаграждение.
За началника на затвора, чрез видеоконферентна връзка,
се явява инсп. М. с приложена по делото заповед от 06.04.2020 г., която го
упълномощава в производствата по чл. 439 НПК да представлява началника на
затвора.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
ИНСП. М. - Да се даде ход на делото.
Л.СВ. Д. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
Д.Д. *** на *** ***, осъждан, със средно образование, автомонтьор,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в
производството.
Л.СВ. Д. – Разбрах правата си, нямам искания за отводи
на състава на съда, прокурора и секретаря.
Исках да е запозная със становището на началника на
затвора.
СЪДЪТ даде възможност на лишения от свобода да се
запознае със становището на затворническата администрация.
АДВ. Г. - Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, с постъпила молба от лишения от
свобода Д.Д., с искане да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
наказанието „Лишаване от свобода“.
Л.СВ.Д. – Поддържам молбата. Няма да соча
доказателства.
АДВ.Г. - Поддържам изцяло молбата. Няма да сочим
доказателства, нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да соча доказателства.
Инсп. М. - Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата, приложени към
молбата на лишения от свобода, както и съдържащите се в затворническото досие
на Д.Д..
Счете делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Намирам,
че не са налице основанията на условно предсрочно освобождаване. Видно от
материалите по делото, налице е единствено първата кумулативно дадена предпоставка
за това, а именно че лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание. Видно от становището на затворническата администрация,
не са налице доказателства въз основата на които да се приеме, че е налице
положително становище, поради което не следва да се постановява условно
предсрочно освобождаване.
ИНСП. М. – Становището на началника на затвора е отрицателно
по отношение на молбата на осъдения. Налице е само първата предпоставка,
изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание. По отношение на
втората предпоставка, следва да се вземе предвид, че има доказателства за
поправяне на лицето, но не в цялост, не може да се направи извод за поправяне и
превъзпитание на лицето, като основанията за това подробно са изложени в
становището и придружаващите го документи. Моля да не се уважава молбата на
осъдения.
ЗАЩИТАТА - Налице са всички законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване. Безспорно е, че е налице изтърпяване фактически на повече
от ½ от присъдата. Спори се единствено за доказателствата за поправянето
на осъдения. Считам, че осъденото лице с поведението си е дало многобройни
доказателства за своето поправяне, като в настоящата пледоария ще маркирам само
най-значимите. Видно от досието на осъдения, последната по време заповед, с която
е награждаван с 3 денонощия отпуск. В предходната заповед от м.12.19 г. в
обяснителната част е констатирано, че се касае за лице с ниска степен на риска
от рецидив. Видно е, че оценката от първоначалните 33 точки е намалена към настоящия
момент е на 26 точки, което е в степента на ниска степен. Наблюдава се една
позитивна промяна в резултат на корекционния процес. Лишеният от свобода не е
имал агресивни прояви, това е видно от досието му, многократно е награждаван,
има мотивация за промяна на криминалното си поведение. Трудово ангажиран е в
престоя си в софийския затвор, като също така е констатирано че той постига позитивни
резултати от набелязаните цели в плана при изпълнение на присъдата. Видно от
приложения доклад от 31.03.17 г, който е актуален и към днес е, че осъденият Д.
интензивно посещава курсове по английски и италиански език, активен участник в
организираните културни и спортни мероприятия, работил е в кухнята на затвора,
като видно от характеристиката на главния готвач е записано, че той се справя изключително
добре с възложените задачи. В доклада е записано „…сравнителният анализ на
оценките показва намален риск от последващо осъждане“. Видно от този доклад е,
че през периода 2015 г. - 2016 г. е
награждаван цели девет пъти. Като обобщение може да заключим, че видно от всички
доклади се наблюдават позитивни резултати, изразяващи се в преоценка на
миналите постъпки, приемане на отговорност за криминалното си поведение в
миналото и развиване на способност за емпатия и разбиране с другите и с
показване на нагласа за водене на един законосъобразен начин на живот. От момента
на постъпването си в затвора до настоящия момент е награждаван повече от 20
пъти, нито един път не е наказван. Има наказание през 2015 г, но е заличено веднага
с награда за заличаване на наложено наказание, още същата година. Видно както
от трудовата характеристика на осъдения, така и от факта на смяна на режима е,
че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК са постигнати и осъденият е
готов да се ресоциализира отново в обществото. За същото е видно и от доклада
или от становището на главния инспектор към момента Д.Т., който дава
положително мнение за преместване на осъдения в открит тип. Въпросният инспектор, г-н Т., потвърждава
казаното от мен преди малко, като е записано “Целите на наказанието, визирани в
чл.36 са постигнати и с цел ресоциализация в обществото, бива разрешено осъденият
да бъде преместен в открит тип“. Видно от изложеното е, че с цялото си
поведение осъденият Д. дава категорични доказателства за своето поправяне,
етапите на прогресивната система са изпълнение, целите на НК са постигнати и
така лицето е доказало, че е готово отново да бъде пълноценен член на обществото.
Неговият плавен преход от затвор в закрит тип към общежитие в открит тип, което
да му помогне към ресоциализация е изпълнено, поради това считам, че продължаващ
престой в затвора няма да е пропорционален и ще е безпредметен, тъй като целите
вече са изпълнени. И за последно бих искал да заключа, че осъденият също така е
баща и се грижи за болната си майка. Видно от доказателствата по делото, многократно
му е било разрешавано отпуск, поради здравословни причини. Въз основа на
изложеното, моля да уважите молбата на осъдения Д..
Л.СВ. Д. – Моля да не взимате предвид становището на
началника на затвора, от което става ясно че администрацията неправилно е отчитала
дните. Сега ако правилно бяха отчитани, най-вероятно щеше да има положителна
промяна.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъдения:
ПОСЛЕДНА ДУМА на л.св. Д. - Моля да уважите молбата
ми.
СЪДЪТ след като обсъди постъпилата молба, доводите в
нея, приложените по делото доказателства и становищата, изразени от страните в
днешното съдебно заседание, намира за
установено следното: Д.Д. е бил осъден с присъда от 02.04.2012 г. на СГС, НО по
нохд 4529/10 г. на „ЛОС“ за срок от 18 години. Осъденият е постъпил в местата
за лишаване от свобода на 24.11.10 г. с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, а след влизане в сила на присъдата е бил разпределен на 01.09.2014 г. в
СЦЗ и наказанието е било изтърпявано първоначално при строг режим за периода от
23.07.14 г. до 18.01.17 г., когато режимът е бил заменен с общ. Със заповед № 94/20.12.19
г. е била извършена прекатегоризация от закрит в открит тип. Съгласно приложените
по делото доказателства към момента на провеждане на съдебното заседание, лишеният от свобода е изтърпял фактически 11 години
7 месеца и 24 дни, от работа 2 години 8
месеца 21 дена, всичко общо в размер на 14 години 4 месеца и 15 дни. Остатъкът от
неизтърпяната част от наказанието възлиза на 3 години 7 месеца и 15 дни. С
оглед изложеното са налице предпоставките на чл.70, ал.1, т.1 от НК осъденият да
е изтърпял ½ от наложеното наказание.
В хода на изтърпяване на наказанието Д.Д. е бил
наказван, като последното му наказание датира от 2015 г. Считано от този момент,
няма данни за нарушаване на режимните
изисквания на затвора. Следва да се счита, че към настоящия момент е изтекъл
срокът по чл.109, ал.1 от ЗИНЗС от 1 г., поради което лишеният от свобода
следва да се счита за ненаказван. В досието се съдържат доказателства, че
лишеният от свобода е бил награждаван многократно с награда „удължено свиждане
за срок от 4 часа“, писмена похвала, вкл. и с награда „домашен отпуск за срок
от 2 денонощия“. С оглед съществуващата нормативна разпоредба, правото на
лишения от свобода да полага труд, не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните
лица да осигурят работа за целия му престой в местата за лишаване от свобода. Съдебната
практика по приложението на ЗИНЗС е еднопосочна в разбирането, че осигуряването
на работа на лишените от свобода е предоставено в рамките на оперативната
самостоятелност на органа в зависимост от съществуващите възможности и особеностите на всеки един
отделен случай. Независимо от тези забележки, на лишения от свобода е била осигурена
възможност да прилага труд. Към досието са приложени доказателства, че той е трудово
ангажиран, съгласно заповед от 2015 г. е работил като работник затворническа
кухня, а със заповед от 2020 г. като хигиенист администрация стара болница. Съгласно
докладите на затворническата администрация, лишеният от свобода се е отнасял
отговорно към трудовите си задължения. Всички изложени по-горе факти, следва да
бъдат разчитани като индикация за положени усилия от Д.Д. да се поправи и да
покаже честно отношение към труда. Въпреки това, съдът намира, че не е налице
втората изискуема предпоставка да са налице категорични доказателства за поправянето
на лишения от свобода. Това е така, тъй като към настоящия момент не е
реализиран изцяло принципът на прогресивната система. На първо място, следва да
се отчете незначително занижаване на риска за обществото от 33 точки на 26
точки. Този риск е бил отмерен още в текущ доклад на затворническата администрация
от 22.10.2018 г, а след това и в доклад от 24.01.2020 г, т.е. преди
приблизително от 2 години, което означава, че за целия този период от време, не
е била констатирана прогресивна промяна.
На второ място, това е така поради факта, че липсват
данни са смекчаване режима на изтърпяване на наказанието след 2017 г., както и
доказателства за награди, предвидени в чл.98, ал.1 т.8 от ЗИНЗС с
продължителност на домашния отпуск от максимално възможния срок от 5 денонощия, както и за поощрение по т.9 на
чл.98, ал.1 от ЗИНЗС. Значимостта на възможните поощрения по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС
не е била изчерпана съобразно систематичното им място в законовата уредба и
посоченото от съда възможно поощрение, свързано с награда „домашен отпуск за срок
от 5 денонощия“, както и на това по чл. 98, ал.1, т.9 ЗИНЗС е на по-високо ниво
съобразно систематичното му място в чл.98 при съпоставка с наградите, получени до
момента от лишения от свобода.
На следващо място, от
текущ доклад от 17.03.2017 г. е видно, че лишеният от свобода е без
професионална квалификация, удостоверена по съответния ред. В посочения доклад
е отразено, че лишеният от свобода е посещавал курсове по компютърна грамотност,
италиански и английски език, но е прекратил тези посещения, след като е
започнал да полага труд. От допълнително представените доказателства е видно,
че без съмнение лишеният от свобода е имал
достъп до обучителни и образователни програми, но все още не е ясно защо не се
е възползвал от тази възможност и след като вече е бил ангажиран с полагането
на труд. Така фактът на значителния остатък от неизтърпяната част на наказанието,
както и значителният период на фактически изтърпяното наказание, поставят допълнителни
въпроси за възможната ресоциализация на лишения от свобода чрез полагането на
труд, за който се изисква съответна квалификация и съобразно утвърдените устои на обществото в
случай, че се реализира и втората предпоставка, изискуема в процедурата по условно
предсрочно освобождаване.
Обосновано е възражението в молбата, че постановление
№ 7/75 г. на Пленума на ВС не е изгубило своето значение, но именно в този акт
на ВС е указано, че правният институт на условно предсрочно освобождаване е приложим
при съзнателно активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен
ред, дисциплина и законността, както и при налични доказателства за изградено
честно отношение към труда, с ясно изградена ценностна система, при която
трудът се възприема не само като средство за смекчаване положението на лишения
от свобода, но и като морално задължение. Все в тази посока са съображенията на
съда, поради което намира, че все още не е изчерпан принципът на прогресивната
система, затворническата администрация все още разполага със средства, с които да
поощри и да въздейства върху формирането на ценностна система по отношение на Д.Д.,
която да му позволи в бъдеще едно успешно изграждане в обществото.
С оглед всичко изложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Д.Д., за условно
предсрочно освобождаване от остатъка от неизтърпяната част на наказанието
„Лишаване от свобода“, възлизащ в размер на 3 години 7 месеца и 15 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест,
в 7-дневен срок, от днес пред САС, по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от протокола да се издаде на защитата.
Препис от протокола да се изпрати, чрез началника на затвора,
на лишения от свобода Д.Д..
Съдът разясни на страните правото на жалба и протест в
7-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 14.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: