№ 333
гр. Бургас, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200481 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. М. Б. с ЕГН: *, с посочен съдебен
адрес: *, чрез адв. Г. М. – САК, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
000272/10.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че то е незаконосъобразно и издадено при съществен процесуални нарушения.
Застъпва се, че нарушението и неговото авторство са останали недоказани. Не се сочат
конкретни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмена молба от адв. Г. М. – САК се прави искане за назначаване на
експертиза, но не се взима отношение по същество.
Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, се представлява от пълномощник – юрисконсулт *, която оспорва
жалбата. В приложени писмени бележки застъпва позиция за правилност и
законосъобразност на санкционния акт, поради което пледира за неговото потвърждаване
изцяло. Моли за присъждане на разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 55 гръб, НП е връчено на
жалбоподателя на 19.01.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата с дата на
пощенското клеймо - 23.01.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 07.07.2021 г. в 13:40 часа в гр.Бургас, по ПП I-6, км. 495+650, до бензиностанция
„ЛукОйл“ в посока към кв. Пети километър мобилно техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. №
*, засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 107 км/ч. лек автомобил
„Фолксваген Артеон” с рег. № * Мястото на контрол попадало в рамките на населеното
място, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната скорост на движение била
до 50 км./ч. (справка от Община Бургас на л. 45). Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование „Клип 35304”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас
– св. С. Д. – мл. автоконтрольор, който от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „Фолксваген Артеон” с рег. № *се ползва от юридическото лице „*“ ЕООД с
представляващ *, както и че скоростта следва да се счита на 104 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M644/14,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 28 и л. 29).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 30), съдържащ всички необходими реквизити
и придружен от снимка на разположеното техническо средство.
За констатираното св. Д. пристъпил към съставяне на АУАН, като преди това
изпратил, чрез колегите си от 06 РУ-СДВР покана до представляващия да посочи, кой е
управлявал автомобила него ден.
На 04.11.2021 г. * попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 11), в която декларирал,
че на 07.07.2021 г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателят Б.. Декларацията била
върната на св. Д., който с оглед получената информация изпратил покана по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН до Б. за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на АУАН. Поканата била получена
от г-н Б. на 10.12.2021 г. (л. 12), но в указания срок той не се явил за съставяне на АУАН.
При това положение на 18.01.2022 г. св. Д. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу
посочения за водач Б. АУАН с № 519279/18.01.2022 г., като квалифицирал нарушението
като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели,
като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя. На 07.02.2022 г. актът
2
бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. Възражения не били направени. В срока по чл.
44 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 10.03.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 10.03.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП, са посочени всички
необходими законови реквизит. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
3
отразено е обстоятелството, че в този участък е важало общото правило за максимално
допустима скорост в населено място от 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
По същество следва да се посочи следното:
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в
нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш или НП, ако се предвижда и наказание „Лишаване
от право“, както е в случая. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване (л. 28) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал.
Тук е мястото да се посочи, че видно от показанията на актосъставителя – в
конкретния случай мобилното техническо средство е било използвано съгласно правилата за
това и е било позиционирано успоредно на пътя. В тази връзка и съдът е оставил без
уважение искането за назначаване на експертиза, която да установи дали ъгълът на
заснемане е бил под 7 градуса или не.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш/НП за налагане на
административни санкции за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
4
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Представен е задължителния в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата (л. 30),
придружен и от снимка на разположеното техническо средство, посредством които се
установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 07.07.2021 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от
материалите по делото той е посочен от ползвателя на МПС като лице, което е управлявало
автомобила него ден, съгласно с процедурата по чл. 188 ЗДвП, като не са постъпили
никакви възражения, които да оборят декларираното, поради което и правилно именно
срещу Б. е съставен АУАН и издадено НП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се
налага наказание – „Глоба“ - 700 лв. и три месеца „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се
увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 54 км/ч., поради което правилно е
наложена „Глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
В заключение следва да се посочи, че процесното нарушение не е маловажно.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Конкретното деяние по нищо не се отличава от останалите такива от този вид, поради което
5
и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай е немислимо. Отделно от това, видно
от справката за водач на Б. това далеч не е първото му нарушение, поради което и неговата
лична обществена опасност също е висока.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000272/10.03.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т. М. Б. с ЕГН: * е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Т. М. Б. с ЕГН: * да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Бургас с
БУЛСТАТ: * сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6