Р Е Ш
Е Н И Е
№ 972
гр. Перник, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9298
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Е.В. П. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
375.35 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 112,
находящ се в ***** за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 08.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 60.06 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5818/09.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7830/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл.
414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота
на Е.В. П. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена
от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът поддържа, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което Е.В. П. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения, както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на
посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност е направено
възражение за погасяване по давност на процесните вземания за главница и лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По делото е
представен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нот.
акт № 18, том I, нот. дело № 18/2016 г. по описа на нотариус Р. М.,
с район на действие Районен съд – гр. Перник, по силата на който трети за спора
лица, а именно К. Е. П., Л. З. Л. и К. З. Л. са прехвърлили на ответника
правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния имот. В нотариалния акт е
посочено, че след извършване на прехвърлителната сделка Е.В.П. става собственик
на ½ ид. ч. от вещта. Страните по сделката са постигнали съгласие
купувачът да заплати всички дължими за предходен период задължения за комунални
услуги за имота.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения
тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че всички отоплителни тела в имота са демонтирани, поради което
за процесния период не е начисляван разход за отопление. Експертът разяснява,
че за процесния период не е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване независимо от обстоятелството, че потребителят не е осигурил
достъп до имота за отчитане на монтираните в жилището два броя водомера. От
приетото заключение се установява, че топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно
правилата на Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Вещото
лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 375.35 лева.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 60.03 лева.
Изложената фактическа обстановка по спора налага
следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че
ответникът притежава качество на собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот,
респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че
от приетия по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 18, том I, нот. дело №
18/2016 г. по описа на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд – гр.
Перник, се установява, че след датата на сключване на съглашението – 27.01.2016
г. ответникът притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот. В нотариалния акт е отбелязано, че към момента на сключване на
сделката Е.В.П. е притежавала право на собственост върху идеална
част от вещта, но доколкото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява обема на притежаваното право на собственост и моментът на
придобиване, съдът намира, че ответникът притежава качеството потребител на
топлинна енергия за ½ ид. ч. от вещта за периода от 27.01.2016 г. до
30.04.2018 г. Обстоятелството
дали ответникът е живял, респ дали лично е ползвал топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в процесния период, е извън предмета на доказване по делото в
отношенията между страните, тъй като за
съществуването на качеството „потребител/клиент на топлинна енергия“ е от значение кой е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател.
Нормата
на чл. 30, ал.3 ЗС предвижда, че съсобственикът е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, поради което Е.В.П. дължи ½
идеална част от цената на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия за
периода от 27.01.2016 г. до 30.04.2018 г., а именно за сумата в размер на
145.10 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 375.35 лева и за
периода от 01.05.2015 г. до 26.01.2016 г. искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
неоснователна.
Неоснователни са
доводите на пълномощника на ищеца, че ответникът е материално правно
легитимиран да отговаря за пълния размер на претенцията на топлофикационното
дружество, тъй като съгласно процесния договор за покупко – продажба на
недвижим имот се е задължил да заплати всички дължими за предходен период
задължения за комунални услуги за имота. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде или
измени една правна връзка между тях, като съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда
действие между страните, а спрямо трети лица – единствено в предвидените в
закона случаи. От изложеното следва, че постигнатата уговорка между
прехвърлителите К.Е. П., Л. З.Л. и К. З.Л. и приобретателя обвързва единствено
договарящите, а не и трети за сделката лица каквото е ищцовото дружество.
Материално правно легитимирани да претендират изпълнение на поетото от
ответника задължение са кредиторите на вземането, а не ищецът.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост и моментът, от който Е.В.П.
притежава качеството потребител на топлинна енергия съобразно квотата си в
съсобствеността, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
за сумата в размер на 18.16 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 60.03
лева и за периода от 09.07.2015 г. до 07.04.2016 г. претенцията се явява неоснователна.
Направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания е
неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено
по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е прието, че
вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече
законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, от която съдът приема, че
ответникът притежава качеството на потребител на топлинна енергия и отговаря (
27.01.2016 г. ) и датата, на която е депозирано заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 08.11.2018 г.) съдът намира, че
изискуемостта на вземанията, които съдът намира за доказани, е настъпила преди
по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените искове.
Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо
в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на
подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като Е.В.П. следва
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 28.12 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 365 лева, от която сумата в размер на 25
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 10 лева внесена държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения, 230 лева внесен депозит за
изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи и сумата в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Е.В.П.
следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 62.87 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Е.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
в размер на 145.10 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
112, находящ се в гр. ***** за периода от 27.01.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 08.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 18.16 лева лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от
08.04.2016 г. до 22.10.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5818/09.11.2018
г. по ч. гр. д. № 7830/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 375.35 лева
за периода от 01.05.2015 г. до 26.01.2016 г. и предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 60.03 лева за периода от 09.07.2015 г. до 07.04.2016 г.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 28.12 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 62.87 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 7830/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението:
21.06.2019г.
Съдебен деловодител: