№ 702
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия М.а
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия М.а Въззивно гражданско дело №
20231100502849 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ответник пред СРС,
срещу решение № 279 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 15221 по описа за 2022 г.
на СРС, 138-ми състав, поправено с решение № 287 от 06.01.2023 г., с
което е уважен предявения от Й. М. И. срещу ответника/въззивник, иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от 15 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 10.07.2020 г. в гр.София, причинени виновно от В.П., за
управляваното от който МПС била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 10.10.2020
г. до окончателното плащане, както и в тежест на ответника са възложени
разноските в процеса.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на
съда, водещи до нарушаване правото на защита на ответника /въззивник/, тъй
като не му били връчени страници 2,3 и 4 от исковата молба. В тази връзка
1
съдът не уважил искането на ответника за продължаване на срока за отговор.
Освен това намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и не отговаря на реално претърпените вреди. Твърди, че по
делото не били представени медицински документи, които да установят
възстановителния период, както и лечението, което било проведено. Счита, че
такова не било проведено и всякакви допълнителни неудобства, понесени от
ищеца, се дължали на неговото бездействие.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено за присъдената сума над
5000 лв. и вместо това постановено друго с което искът да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума като неоснователен. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- в който
се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения, които да накърняват правото му на
защита. По делото /пред СРС/ било отразено редовно връчване на исковата
молба; липсвало своевременно оплакване за допусната евентуална
техническа грешка. Освен това процесуалният представител на ответника бил
имал възможност да се запознае с делото. Твърди, че ответника не бил
проявил процесуална активност, вкл. и като не изпратил свой представител в
първото по делото публично съдебно заседание. Следвало да се вземе
предвид, че ответника бил взел становище по твърденията в исковата молба.
Това водело до извода, че ответника бил получил исковата молба в цялост. По
размера на присъденото обезщетение намира, че същото е определено при
спазване на критериите за справедливост. Решението било съобразено със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и с гласните
доказателства. На ищеца била нанесена средна телесна повреда, която му
причинила значителни неудобства. Наред с това съдът бил отчел и извън
процесуалното поведение на ответника, който отказвал да разгледа
претенцията на ищеца. Това поведение довело до обезценяване на парите във
връзка с високия ръст на инфлацията в страната. Вярно било, че върху тази
сума се начислявала законна лихва, но тази лихва не покривала ръста на
инфлацията. До този извод съдът можел сам да достигне като види цените в
магазините за хранителни стоки. Следвало да се вземе предвид, че ищеца е
служител на МВР, изплащал кредит и имал заплата под 2 000 лв.,вкл.
извънредния труд. Ответникът злоупотребявал с господстващото си
2
икономическо положение и използвал процеса да направи финансово
непоносимо продължаването на същия от страна на ищеца, ако процесуалния
му представител не му оказвал безплатна правна помощ. Това било така,
защото един служител на МВР не можел да си позволи да даде цялата заплата
за хонорар на една инстанция.
В хода по същество се излагат доводи, че следвало да бъде съобразено,
че към датата на инцидента ищецът била 25-26 годишен. По това време
ищецът бил млад и в активна възраст. Винаги бил търсел работа, която му
дава възможност за физическа активност. Поради инцидента ищецът бил
принуден да стои у дома си повече от 1 месец, както и не можел да се
обслужва сам. Въвежда довод, че съда присъжда различни по размер
обезщетения на обикновените хора за разлика от тези на магистратите по
повод водените от последните дела срещу медии. Счита, че ако съда присъди
в случая обезщетение от 5 000 лв., това щяло да позволи на ответника да
продължава да злоупотребява.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена също на 18.01.2023 г.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
Ищецът е пострадало лице по смисъла на чл.498, ал.1 КЗ при ПТП,
причинено от лице, застраховано при ответника по иска със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение по силата на което застрахователят се
3
задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникването
на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест на застрахования, като при
настъпването на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния
обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при
тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния
фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното
правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е
право на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение. За упражняването на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена
със сила на пресъдено нещо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. Досежно размера на обезщетението СРС се е
позовал на критериите по чл.52 ЗЗД, установени от съдебната практика.
Посочил е, че в случая се касаело до средна телесна повреда, довела до
трайно затруднение движението на долен десен крайник. Срокът за
възстановяване бил около два месеца. Периодът на търпените болки и
страдания съответствал на периода на възстановяване. От показанията на
свидетелката В. се установили претърпените от ищеца неудобства от личен,
битов и социален характер. Налице била необходимост от последваща
рехабилитация, което било видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Следвало да се вземе предвид и отражението на произшествието
върху психо-емоционалното състояние на ищеца. Обезщетението следвало да
се съобрази и със икономическите условия към 2020 г., към която година
размерът на минималната работна заплата бил от 610 лв. Затова сумата от
15 000 лв. представлявала справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение.
Затова и искът е бил уважен в пълен размер. Присъдена е и законната лихва
от 10.10.2020 г./датата на която следвало да има произнасяне по претенцията
от страна на застрахователя/по арг. от 497 КЗ до окончателното изплащане на
4
обезщетението.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно довода за нарушено право на защита на ответника:
Преценката за основателността на този довод се извършва във връзка с
правилността на първоинстанционното решение, т.е. довело ли е това до
постановяване на неправилно решение.
Видно от данните по делото /пред СРС/ процесуалният представител на
ответника е подал на 30.08.2022 г. заявление за електронен достъп до делото и
такъв му е бил предоставен /л.79/.
Установява се и, че на 09.05.2022 г. ответникът е подал отговор по
исковата молба /л.85 по делото пред СРС/. В същият действително е
посочено, че не са му били връчени с.,2,3 и 4 от исковата молба. Поискано е
да му бъдат връчени липсващите страници, както и да бъде продължен срока
за отговор. Същевременно така предявеният иск е бил оспорен по основание и
размер. Взето е и становище по представените с исковата молба писмени
доказателства. Ответникът не е възразил срещу поисканите от ищеца
експертизи. Видно от съдържанието на исковата молба доказателствените
искания на ищеца са направени на с.4, за която ответника твърди да не е
получил.
С определението си от 25.10.2022 г., представляващо доклад по чл.140
ГПК, СРС е приел, че отговора по исковата молба е в срока по чл.131 ГПК
/л.89 по делото пред СРС/.
При това положение налага се извод, че правото на защита на ответника
не е било нарушено.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера и степента на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
Противно на соченото от въззивника, по делото /пред СРС/ са
5
представени медицински документи, установяващи състоянието на ищеца
след претърпения от него инцидент.
Видно от представените по делото болнични листове ищецът е бил във
временна нетрудоспособност за периода от 10.07.2020 г. до 08.08.2020 г. /30
календарни дни/ и от 09.08.2020 г. до 28.08.2020 г. /20 календарни дни/.
Действително, с оглед медицинските документи, както и от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е налице средна телесна повреда. В
резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване без разместване на
четвърта метатарзална /предноходилна/ кост на десния долен крайник, което е
довело до трайно затруднение на движенията на същия крайник, за срок по-
продължителен от тридесет дни, които наранявания осъществяват медико-
биологичните характеристика на средна телесна повреда.
От същото заключение на СМЕ се установява, че това счупване е
получено по начина, описан в събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно : от водач на мотоциклет при удар от врата на
автомобил и притискане между долния ръб на вратата и степенката на
мотоциклета.
Видно от показанията на свидетелите /Д. и В./, разпитани на страната на
ищеца, последният вследствие на инцидента е изпитвал силни болки, не е
можел да ходи; изобщо не е можел да стъпва на увредения крайник, куцал е,
препъвал се. Свидетелката В., с която с ищеца са двойка, му е носела храна,
тъй като той не можел да си готви; помагала му е с къпането, тъй като бил
доста затруднен. Тъй като използвал основно за транспорт мотоциклет, то не
можел да кара такъв, нито можел да ходи до магазина. Възстановяването му
траело около 2 месеца, през който период ищеца се придвижвал с патерици.
Счупването на предноходилните кости при липса на разместване на
костните фрагменти, какъвто е процесния случай, налага лечение чрез
имобилизация за срок не по-малко от 30 дни, последвано от поне 10
процедури рехабилитация за раздвижване на крайника до възстановяване на
функцията му. Съгласно съвременните схващания за лечението на подобни
счупвания, е възможно при лечението им да не се поставя имобилизираща
шина. Установява се от гласните и писмени доказателства, че на ищеца
такава шина не е била поставяна. Вещото лице сочи, че се използват помощни
6
средства за придвижване /патерици/ с цел недопускане натоварване на
крайника, за срок не по-малко от 20 дни, последвано от постепенно дозирано
натоварване в зависимост от субективното. При изразен болков синдром след
20-я ден от травмата е възможно да се приложи физиотерапевтично лечение в
обем 10 процедури за 14 дни и продължава за срок до около 1,5 месеца до
пълното възстановяване на функцията на долния крайник. Вещото лице
заключава, че при благоприятно протичане на оздравителния процес за пълно
възстановяване на функцията на крайника е необходим и период от поне 2
седмици /след 30 дневен срок на използване на помощни средства/. От
разпита на свидетелката С. В., л.119 по делото пред СРС, която се е грижела
за ищеца през периода на неговото възстановяване, е видно, че ищеца не е
ходил на рехабилитация.
По въпроса длъжен ли е съдът да се съобразява при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди с икономическите условия и дали
инфлационните процеси са част от конкретните икономически условия /във
връзка доводите на адв.В. в хода по същество пред настоящата инстанция/ е
налице произнасяне на ВКС с определение № 655 от 18.08.2023 г. по т.д.№
2353 по описа за 2022 г. на ТК, Първо ТО . Даден е отговор като е
прието, че критериите по ППВС № 4 от 23.12.1968 г. не са изчерпателно
изброени, но същевременно е посочено, че „те не са пряк израз на
справедливия размер на обезщетението“, но са приложими по отношение
отговорността на застрахователя, какъвто е настоящия случай.
Данните за инфлацията в страната са публични и са обявени на сайта на
НСИ и същите за периода от настъпването на застрахователното събитие са
както следва: за 2020 г.- 0,14 %, 2021 г. -7,75 %, 2022 г.- 16,88 % и за 2023 г.-
2,87 %. А минималната работна заплата /МРЗ/ е съответно: за 2020 г.- 610 лв.;
за 2021 г.- 650 лв.; за 2022 г.- 710 лв., за 2023 г.- 780 лв. и за 2023 г.- 933 лв.
Тъй като не се касае до социално подпомагане, то определянето на
размера на обезщетението не следва да се съобразява с доходите на
пострадалия.
Присъдените обезщетения във връзка с овъзмездяване на магистрати за
уронване на престижа им от средства за масово осведомяване съдът намира,
че не може да бъде критерии във връзка с определяне на справедлив в размер
в производство по чл.432, ал.1 КЗ.
7
Първоинстанционният съд е присъдил законна лихва, считано от датата
на която е следвало застрахователят да се произнесе по искането на ищеца за
заплащане на обезщетение поради което настоящата инстанция намира, че
ищеца е компенсиран за „бездействието“ на ответника, арг. от чл.497 КЗ.
При определяне на конкретния размер на обезщетението настоящата
инстанция съобразява възрастта на ищеца /въззиваем/, който към момента на
инцидента е бил 27 годишен; обстоятелството, че функцията на крайника е
възстановена, липсата на трайни неблагоприятни последици за ищеца във
връзка с претърпения инцидент. При съобразяване, че претърпения инцидент
не е попречил на кариерата на ищеца, който видно от изнесеното в отговора
на въззивната жалба вече е служител на ГДБОП.
Същевременно съдът отчита, че ищеца води живот съчетан с физически
активност и обездвижването вследствие на настъпилото застрахователно
събитие е променило за периода необходим за възстановяването му,
обичайния му начин на живот, както и същият е бил „зависим“ при
обслужването си за същия период от едно трето за спора, лице.
При така обсъдените по-горе доказателства и при съобразяване с
критериите по чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика на ВКС, настоящата
инстанция намира, че справедливо обезщетение в случая се явява такова в
размер на 9 000 лв.
Налага се извод, че обжалваното решение е частично неправилно
поради което ще следва да бъде отменено в частта в която в полза на ищеца
е присъдено обезщетение за търпените от него болки и страдания за сумата
над 9 000 лв./девет хиляди лева/ и вместо това ще бъде постановено друго с
което искът по чл.432, ал.1 КЗ ще бъде отхвърлен за разликата над 9 000
лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските.
Същите следва да бъде разпределение по следния начин:
На ищеца разноски се следват за уважената част на претенцията или
такива в размер на 823,35 лв. СРС е присъдил разноски в пълен размер, а
8
именно: 1 375 лв. поради което обжалваното решение ще бъде отменено за
присъдената сума над 823, 35 лв.
На адв. В., който представлява ищец по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. се
следва адв.възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС , определено по
реда на чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ.
СРС е присъдил адв.възнаграждение в размер на 2 436 лв. поради
което обжалваното решение ще бъде отменено за присъдената сума над 1 440
лв.
На ответника се следват разноски за процесуално представителство-
юриск.възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
в размер на 100 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват за частта в която настоящата
инстанция прие, че обжалваното от него решение е неправилно. Въззивникът
е направил разноски за държавна такса или при съобразяване с изхода на
спора такива му се присъждат в размер 120 лв.
Относно адв.възнаграждение по делото са ангажирани доказателства
за извършен разход в размер на 1 600 лв. с ДДС, както и доказателства за
регистрация по ДДС.
Дали адв. Г. се занимава с други дейности освен адв.професия съдът
намира, че този довод на адв.В. е без значение за разпределянето на
разноските по чл.78 ГПК.
Ако приемем, че възражението на адв.В. по отношение на
присъждането на разноски на въззивника има характер на такова по чл.78,
ал.5 ГПК, то същото е основателно. Съдът намира, че следва да бъде
присъдено адв.възнаграждение по реда на чл.9 от НМРАВ, т.е. за подаване на
въззивна жалба или такова в размер на 480 лв. с ДДС.
Или общо разноски в полза на въззивника – 600 лв.
Въззиваемият не е направил разноски и такива не му се присъждат.
На адв.В. се следва адв.възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС,
определено по реда на чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ.
9
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 279 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 15221 по описа за 2022
г. на СРС, 138-ми състав, поправено с решение № 287 от 06.01.2023 г., в
частта в която е уважен предявеният от Й. М. И., ЕГН **********, срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК **** е осъден да заплати на Й. М. И., ЕГН **********, сумата над 9000
лв./девет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 10.07.2020 г. в
гр.София, причинени виновно от В.П., за управляваното от който МПС била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
ведно със законната лихва от 10.10.2020 г. до окончателното плащане, както
и в тежест на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** са възложени разноските в процеса: в
полза на Й. М. И., ЕГН ********** за сумата над 823,35 лв.; в полза на
адв.В.А. за сумата над 1 440 лв. с ДДС.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Й. М. И., ЕГН **********, срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на Й. М. И., ЕГН **********, сумата над
9000 лв./девет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15 000
лв./петнадесет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 10.07.2020 г. в
гр.София, причинени виновно от В.П., за управляваното от който МПС била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
ведно със законната лихва от 10.10.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 15221 по
описа за 2022 г. на СРС, 138-ми състав, поправено с решение № 287 от
06.01.2023 г., в частта в която е уважен предявеният от Й. М. И., ЕГН
10
**********, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** е осъден да заплати на Й. М. И., ЕГН
**********, сумата 9000 лв./девет хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 10.07.2020 г. в гр.София, причинени виновно от В.П., за
управляваното от който МПС била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 10.10.2020
г. до окончателното плащане, както и в тежест на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** са
възложени разноските в процеса: в полза на Й. М. И., ЕГН ********** за
сумата 823,35 лв.; в полза на адв.В.А. за сумата 1 440 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Й. М. И., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес:гр.София, бул.“****- адв. В.А.В., да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****- адв.М. Г., сумата в размер на 100
лв.- разноски за процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Й. М. И., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес:гр.София, бул.“****- адв. В.А.В., да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****- адв.М. Г., сумата в размер на 600
лв., представлява разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, съдебен адрес: гр.София,
бул.“****- адв.М. Г., да заплати на адв.В.А. В., с личен № ********** от
единните регистри на Българската адвокатура, с адрес на кантората: гр.София,
кв.“Манастриски ливади“, ж.к. ****, на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв.,
сумата в размер на 1 440 лв. с ДДС, представляваща адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция на Й. М. И.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
11
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12