№697
гр.
Враца, 20.11.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, трети състав, в закрито заседание на 20.11.2019г. /две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №810 по
описа на АдмС
– Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3, във вр. чл.127ж, ал.1 ДОПК.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, представлявано от * М.И.П., депозирана чрез * А.П. срещу Решение №244/01.11.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалба с вх.№28860/31.10.2019г. срещу действия на
органи по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" за
обезпечаване на доказателства, свързани с движение на стоки с висок фискален
риск на територията на РБ, обективирани в Протокол №
010101374719 КЗ/28.10.2019г. С жалбата се иска отмяна на оспореното решение,
като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на производствените правила, отмяна на потвърдените с него
действия по обезпечаване на доказателства, обективирани
в протокола от 28.10.2019г., както и да се разпореди връщане на внесената
гаранция. За наведените нарушения се излагат подробни съображения в жалбата и
се претендират разноски за съдебното производство и за жалбата пред горестоящия административен орган.
Ответната страна Директора на ТД на
НАП-Велико Търново, чрез процесуалния си представител ** Д.Б. оспорва жалбата и
прави искане за отхвърлянето й. Поддържа всички съображения, изложени в
решението на ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При евентуално отхвърляне на претенцията прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 010101374719КЗ/28.10.2019г.
на същата дата в гр.*** е извършена проверка на място на разтоварване
/получаване на стока с висок фискален риск, находящо
се в гр.*** ул.*** от инспектори по приходите към Главна дирекция
"Фискален контрол", като проверката е извършена в присъствието на собственика
на дружеството М.П.. На мястото на разтоварване/получаване е извършена проверка
за съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката
вид и количество на стоката, като при проверката е установено съответствие. Във
връзка с установяване по чл.121а, ал.2 ДОПК при извършена справка в ПП“Система за управление на приходите“ /СУП/ е
установено, че дружеството има наети две лица от м.09.2018г. до м.08.2019г.вкл.,
от което е направен извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова
обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската
му дейност със стоки във висок фискален риск в немалък размер. Установено е, че
средномесечният
оборот за период от 24 месеца е под 30 000 лв., поради което е направен извод,
че дружеството извършва инцидентни сделки със съответните стоки с висок
фискален риск. Също така е посочено, че наличието на ниски обороти е индикатор,
че лицето не притежава финансов ресурс и съответно е налице възможност да не
осъществява икономическа дейност. Въз основа на направените констатации и
установеното при проверката е прието, че данъчнозадълженото лице не изпълнява
вменените му данъчно-осигурителни задължения, носи висок данъчен риск, което
налага извод, че събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или ще бъде
значително затруднено. Изведен е извод, че е налице необходимост от
предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите
данъци, които ще възникват след последващото
разпореждане със стоката. С протокола са наложени забрана за разпореждане със
стоката и изземване на същата и
придружаващите я документи. На основание
чл.121а, ал.3 вр. ал.2 ДОПК на дружеството е определено обезпечение в размер
на 30 на сто от пазарната стойност на стоката, а именно в размер на
16883.98лв.
С протокол №010101230614_2/28.10.2019г. за
отстраняване/ поставяне на техническо средство за контрол на същата дата при извършен оглед на товарен автомобил в
присъствието на водача на МПС К.А. и **
М.П. е установено, че поставеното
техническо средство е с ненарушена цялост.
С приемо-предавателен
протокол за стоки № 010101374719_7/28.10.2019г., стоката е оставена за
отговорно пазене в склад на фирмата, находящ се в гр.***
ул.*** **. С преводно нареждане от 30.10.2019г.
дружеството е внесло сумата от 16883.98лв., представляваща определеното му
парично обезпечение. На 30.10.2019г. с протокол №010101374719_10 от същата дата
на основание чл.121а, ал.3, изр.2 от ДОПК е освободена иззетата стока и са върнати
оригиналите на документите, придружаващи стоката. Приложени са по делото и
ксерокопия на документите, придружаващи стоката от м.10.2019г.
Действията на органите по приходи, обективирани в протокол № 010101374719КЗ/28.10.2019г. са обжалвани от дружеството по административен
ред с жалба вх.№28860/31.10.2019г., депозирана по електронен път, като с Решение
№244/01.11.2019г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново те са потвърдени. В решението са изложени
подробни съображения за наличие на хипотезата на чл.121а, ал.3 вр. ал.2 ДОПК.
При горната фактическа обстановка, която не
се оспорва от страните по делото, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на
оспорване действия на органи по приходите от лице с право и интерес от
обжалване в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Действията за обезпечаване на доказателства
са осъществени от органи по приходите в кръга на техните правомощия, в
предписаната форма. Потвърдителното решение също е издадено
от компетентен орган - Директорът на ТД на НАП - В. Търново, в рамките на
правомощията определени с чл.41, ал.1 ДОПК. Те обаче са издадени при нарушение на материалния
закон. Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл.121а, ал.1 ДОПК
изчерпателно са определени хипотезите, в които се налагат предварителни
обезпечителни мерки по тази специална норма. Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.2 ДОПК мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Разпоредбата на чл.121а, ал.3 ДОПК регламентира, че в случаите по ал.1
и ал.2, органите по приходите предприемат и действия по чл.40 за обезпечаване
на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват и в този случай забраната за
разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 ДОПК,
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В конкретния
случай при извършената проверка от органи на приходите на 28.10.2019г.
на обект на дружеството не е установено нарушение на чл.121а, ал.1 ДОПК. При
липсата на основания по чл.121а, ал.1 ДОПК органите по приходите са приели, че
е налице хипотезата на предвиденото в закона изключение, уредено в чл.121а, ал.2 вр. с
ал.3 на чл.121а ДОПК, във връзка с чл.40 ДОПК, допускащо предприемане на
действия по обезпечаване на доказателства, когато се установи, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В хипотезата
на чл.121а, ал.2 ДОПК органът по приходите е длъжен да изследва, установи и
посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено. В конкретния случай се установява, че протоколът за
предприемане на действия за обезпечаване на доказателства от 28.10.2019г. не
съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства във връзка с посоченото
правно основание по чл.121а, ал.2 ДОПК, а именно че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Законосъобразността на акта предполага наличието на
описание в обстоятелствената му част на релевантните за него факти, каквото
този протокол не съдържа.
Изложените
от органите по приходите мотиви относно факта, че от м.09.2018г. в дружеството
работят 2 наети лица по трудово правоотношение,
не води до извод за невъзможност за заплащане на бъдещо задължение за
данъци. При това не става ясно как
точно липсата на повече персонал в дружеството по трудово правоотношение, води
пряко до невъзможността публичен дълг да се погаси или до опасността събирането
му да бъде затруднено. Същото няма и отношение към вероятната невъзможност или
затруднено събиране на дължимите данъци, съответно към предпоставките от
фактическия състав на чл.121а, ал.2 ДОПК.
На
следващо място, ирелевантен за обосноваване на
обезпечителната мярка за обезпечаването на доказателства е размерът на
оборотите на провереното лице, след като не е установено, че в резултат на тези
обороти са укрити данъци или декларираните такива не са заплатени в срок.
Поначало размерът на месечните обороти от дейността на даден търговец не е
белег за това дали въпросната дейност се упражнява ежедневно и е рентабилен
източник на приходи, а понятието "инцидентни сделки", в каквото и
значение да е употребено, не води до посочения фактически извод. По принцип
"финансовият ресурс" на даден търговец не може да се определи само и
единствено на база реализираните от него обороти, доколкото последните зависят
и от редица пазарни фактори /ценова политика, предлагане и търсене на дадени
стоки, и други/. От установените обстоятелства – липса на достатъчно наети лица
по трудово правоотношение и средномесечен оборот под
30 000 лева, не става ясно как ще се направи невъзможно или ще се затрудни
значително събирането на бъдещи дължими данъци – ето защо тези констатации не
могат да обосноват някаква обезпечителна нужда. Предприемането на действия за
обезпечаване на доказателствата в хода на упражняван фискален контрол следва да
бъде обосновано с установена по един категоричен начин констатация на органа по
приходите за наличие на хипотезата на чл.121а, ал.2 ДОПК, каквото в случая не е
направено.
В
потвърждаващото решение на Директора на ТД на НАП-В.Търново са посочени и други
обстоятелства, установени след справка на НАП, а именно че дружеството няма регистрирано
фискално устройство и няма данни за негови собствени недвижими имоти и
регистрирани МПС. Не се твърди дружеството да разполага с обекти за търговия с
хранителни или други стоки и да извършва продажби в брой, респективно за него
не съществува задължението да отчита продажби чрез издаване на фискални касови
бележки от ФУ. Недвижимите имоти и МПС /посочени само в решението на ответника
собствени МПС и недвижими имоти/ не изчерпват възможните дълготрайни материални
и нематериални активи на даден стопански субект. Липсата на ДМА не обосновават
вероятна обективна невъзможност за събиране на дължими публични задължения,
защото не са индиция нито за задлъжнялост на субекта,
нито за неговото намерение да не внася задълженията си.
Какъв
е размерът на приходите и разходите, както и на данъчната печалба/посочени в
решението/, декларирани от лицето за предходен данъчен период е ирелевантен за установяването на обезпечителната нужда,
след като не се твърди и доказва, че декларираният или установеният при данъчноосигурителен контрол данък не е бил внесен или
обезпечен надлежно и своевременно. Нещо повече дори, в решението се посочва, че
при направена справка за общите задължения има наличие на изискуеми публични
задължения в размер на 60.18лв., който размер е незначителен. Посоченото обстоятелство
от ответника за търговско партньорство със свързано с жалбоподателя лице също
не води до невъзможност или затрудненост за плащане на задължения. Сделките със
свързани лица не са забранени и не водят винаги и единствено до рискови данъчни
операции.
По
отношение приетата пазарна цена на стоката, респективно размера на дължимото
обезпечение, в каквато насока се прави възражение от оспорващия, следва да се
приеме, че е основателно. В протокола за извършена проверка е вписано, че
пазарната цена на описаните стоки, използвана за определяне размера на
обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по
приходите от отдел "Анализ и последващ
контрол" в Дирекция "Финансов контрол" при ЦУ на НАП, при
спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Такива
протоколи/протокол обаче не се съдържат в административната преписка и не са
индивидуализирани от органа, чрез посочване на номер и дата, поради което
цитираните твърдения в протокола и решението, че правилно е определена
пазарната стойност на стоката са изцяло неоснователни, като неподкрепени с
доказателства за това. От наличните в преписката документи не става ясно по
какъв начин е формирана посочената в обжалвания протокол стойност на стоките с
висок финансов риск, поради което не може да се извърши проверка за спазването
на разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ, включително и относно
това какъв е приложения метод за определяне на пазарни цени. При това
положение, за да са законосъобразни действията, извършвани от органите по
приходите при тези условия, следва предпоставките на процесуалния закон да са
стриктно спазени, като мотивите за предприемането на действието следва да са
ясни и недвусмислени и подкрепени с релевантни за тях доказателства. В
конкретния случай същите не са подкрепени с доказателства по делото, въпреки
твърденията за това.
Настоящият
съдебен състав приема, че мотивите, изложени в протокола и в решението на Директора
на ТД на НАП са релевантни към фактическия състав на чл.121а, ал.2 ДОПК.
Липсват по преписката доказателства, които да обуславят невъзможността да се
събере публичния дълг или затрудняването на това събиране ще е обективно
затруднено или осуетено. Предприетите от органите по приходите действия по
обезпечаване на доказателства са в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, тъй като не е доказано основанието за налагане на процесното обезпечение на доказателствата, а именно при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока не са подкрепени с никакви доказателства по административната
преписка.
С
оглед направеното искане от жалбоподателя и тъй като в случая не става въпрос
за недължимо внесена/събрана сума или за сума, подлежаща на възстановяване,
съгласно данъчното или осигурителното законодателство по смисъла на чл.128 ДОПК, а за предоставено обезпечение в пари, то процедурата по чл.129 ДОПК е
неприложима и преписката следва да се върне на органите по приходите от Главна
дирекция "Фискален контрол", които са извършили неправомерното
обезпечаване, обективирано в Протокол №010101374719КЗ/28.10.2019г.,
за отмяна на обезпечението в размер на 16883.98лв., предоставено по реда
чл.121а, ал.3, изр.2 ДОПК и възстановяване на предоставената сума.
С
оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 550лв., от които 50 лв. – държавна такса и 500 лв. адвокатско
възнаграждение за съдебното обжалване, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 04.11.2019г. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено
от процесуалния представител на ответника, е неоснователно, тъй като се касае
за предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения
минимум. Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
пред горестоящия административен орган. В ДОПК няма
разпоредба, която да урежда въпроса с разноските при обжалването по
административен ред. Такава разпоредба не е предвидена и в АПК.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорваните
действия по обезпечаване на доказателства са извършени в противоречие с правилата
на ДОПК,поради което следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни с всички законни последици от това. Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 41, ал.3 ДОПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията на органи по приходите по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №010101374719КЗ/28.10.2019г.,
потвърдени с Решение №244/01.11.2019г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката на органите по приходите
от Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, които са
извършили неправомерното обезпечаване, обективирано в
Протокол №010101374719КЗ/28.10.2019г. за отмяна на предоставено по реда чл.
121а, ал.3, изр.2 ДОПК, обезпечение в размер на 16883.98 лв. и
възстановяване на сумата.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати
на „М.“ ЕООД ***, представлявано от * М.И.П. разноски в общ размер
на 550/петстотин и петдесет/ лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.41, ал.3 ДОПК.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: