Определение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 491
Дата: 6 февруари 2020 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100500390
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  IV-491

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на шести февруари, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:    ДАНИЕЛА МИХОВА

        мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 390 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №294 от 10.12.2019 г. по гр.д.№793/2019 г. по описа на Районен съд Айтос, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Т.К., сумата от 1541,14 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 1837,95 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1608 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното плащане, сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а да заплати по сметка на Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 61,65 лв и 160 лева за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, извършва историческо, логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общите норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

Твърди, че неправилно е тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд. Подробно обосновава тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII. Извършва подробен хронологичен анализ на нормите на чл.199, чл.200, чл.201, 202 ЗМВР относно регламентиране на дължимите основни и допълнителни възнаграждения на държавните служители, както и специалните норми на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., за да обоснове тезата си, положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно тези нормативни актове.

Подробно развива аргументация за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. В тази връзка обсъжда и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), становище на проф.В.Мръчков, което е приложено към жалбата, както и съдебна практика. На анализ и обсъждане се подлага и извършената съдебно – икономическа експертиза.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца К.Т.К., чрез процесуалния му представител адв.Ж. на 17.01.20г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №390/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 06.02.20г. - на 24.02.2020г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                            2.