№ 30467
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110161857 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „................“ АД срещу Д. П. Т. и А. П. Т., действащ чрез законните си
представители Г.И.Н. и В.И.Н., кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане
при условията на разделна отговорност – всеки по ½ част от следните вземания: сумата от
2 600 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит по Програмата
на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 №
671/0000/Р00000000514221 от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 31,60 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 15.03.2022 г. до 14.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 03.02.2021 г. между „................“ АД, в качеството й на кредитор
и П. Т. Т., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит №
671/0000/Р00000000514221 по Програмата на Министерския съвет на Република България за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от Covid-19, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 2 600 лева. Посочва се, че
последната била преведена по банкова сметка на Т. на 10.02.2021 г. и изтеглена от същия
чрез три отделни транзакции. Излага се, че договорът е сключен за срок от 5 години и е със
срок до 03.02.2026 г. Съгласно клаузите му кредитополучателят следвало да върне заемната
сума заедно с възнаградителна лихва чрез месечни погасителни вноски с падеж 15-то число
от календарния месец. Поддържа се, че поради допуснато от П. Т. неизпълнение, изразяващо
се в неплащане на три погасителни вноски, съответно с падеж на 15.03.2022 г. в размер от
54,17 лева; на 15.04.2022 г. в размер от 54,17 лева и на 15.05.2022 г. в размер от 54,17 лева и
на основание клаузите от раздел IV от договора за банков кредит, последният бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем. В исковата молба се твърди, че на длъжника е изпратена
покана за това, получена от трето за процеса лице, като към настоящия момент не е налице
плащане. Посочва се, че поради настъпилата смърт на кредитополучателя и на основание чл.
5 ЗН отговорност за заплащане на дължимите суми носят неговите законни наследници –
ответниците по делото Д. П. Т. и А. П. Т., при равни квоти – като негови синове. С тези
съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки
искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото писмен отговор ответникът Д. П. Т., чрез пълномощника си адв.
1
В. Т., оспорва предявените срещу него искови претенции като неоснователни. Не оспорва,
че е законен наследник на своя баща П. Т. Т.. Заявява обаче, че не следва да отговаря за
задълженията по процесния договор за банков кредит, сключен с „................“ АД, тъй като е
заявил отказа си от наследството, оставено от неговия наследодател. Поддържа, че във
връзка с този отказ е образувано гр. дело № 50518/2022 г. по описа на СРС, 117-ти състав, в
хода на което е постановено решение за вписване на отказа. Ето защо, Д. Т. счита, че не е
легитимиран да отговоря по процесните искове. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор и от ответника А. П. Т.,
действащ чрез законните си представили Г.И.Н. и В.И.Н., чрез пълномощника си адв. В.Б., с
който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че
понастоящем ответникът е малолетен и не е приел по опис наследството, останало след
смъртта на рождения му баща А. Т., съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗН. Ето защо, към
настоящия момент последният не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове. Посочва се, че е възможно предприемане на процедура за отказ от наследството,
респ. за приемането му по опис, която е релевантна към отговорността на малолетния
ответник. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимо
предявяване на исковете срещу съответния ответник поради липса на процесуална
легитимация да отговаря по исковете, обоснована с отказа (по отношение на ответника Д.
Т.) и липсата на приемане по опис (по отношение на ответника А. Т.) от/на наследството на
починалото лице, сочено като кредитополучател по процесния договор за кредит. Съдът
намира, че наличието на посочените обстоятелства е въпрос по същество и на
матералноправната легитимация на ответниците, а не на процесуалната такава, с оглед
твърденията на ищцовото дружество, че тези лица са законни наследници на починалия
длъжник, което подлежи на установяване в процеса.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни и твърдения за
наличието на висящо друго производство във връзка с предявено искане от ответника А. П.
Т. във връзка с приемане по опис на наследството, оставено от сочения праводател, респ.
отказ от същото, което да е от значение за настоящото дело и да бъде съобразено от съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД както
следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
кредитополучателя, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж
на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право чрез
уведомяване на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи,
наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане на
процесните суми при съответните квоти, обусловена от настъпило наследството
правоприемство от лицето – кредитополучател.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
2
приети като писмени доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозираните писмени отговори.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3